РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
03.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 03 април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4911 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД е предявил иск срещу ответника Ц.Н.Г. за сумата от 2845,84 лева,
представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 3015744847, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението. Претендира разноски по заповедното и исковото производствоа в общ размер на 763,90 лева.
Твърди, че за посочените вземания се
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1534/ 2018 г. по описа на РРС. Заповедта била връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи сумите по заповедта за изпълнение. Претендира
направените деловодни разноски в исковото и заповедното производства.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен
представител на ответника е депозирал писмен отговор с който оспорва предявения иск.
Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“
№********** се установява, че на 28.12.2016г. „Профи кредит България" ЕООД
е отпуснало на ответника Ц.Г. сумата от 1250 лева. В договора е посочено,
че последния е със срок на кредита 24 месеца, при размер на вноска - 77.28 лв.
Дължимата сума по кредита е фиксирана в размер на
1854.72 лева, а общото задължение по кредита и по пакета допълнителни услуги е посочено в размер на 3104,64 лева, както и общ размер на вноската от 129,36 лева. Няма спор между страните, че ответницата е заплатила
само част от задължението си – 367,13 лева.
Към исковата молба е приложен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити от страна на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД за клиента, който
съдържа подписи и
на двете страни. В същия е посочена обобщена
информация относно клаузите на сключения договор, като е посочена сумата от 1250 лева и срокът на договора - 24 месеца. Дължимата сума по
процесния кредит, посочена в Стандартен европейски формуляр е в размер на 1854,72 лева. По
делото са налице
доказателства, че формулярът е подписан от ответника.
При така установените доказателства по
делото, съдът прие, че сумите
по кредита, които са посочени във формуляра за предоставяне на информация, не съвпадат с тези в договора за потребителски
кредит № ********** сключен на между ищеца и ответника Г., която в качеството си на потребител е изразила
предварително информирано съгласие за параметрите на договора за потребителски
кредит. Това е така, тъй като в европейския формуляр е
посочено, че месечната вноска по кредита ще е в размер на 77,28 лева, а в договора за потребителски кредит
месечната вноска е посочена в размер на 129,36 лева което се разминава значително от
посоченото в приложения по делото единен европейски формуляр. Причина за това е клаузата в договора касаеща „избран пакет допълнителни услуги“, която според съда противоречи на закона и морала. Това е
така, тъй като нейната цел е да заобиколи
разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК. С включването на посочената клауза месечната вноска нараства почти двойно от 77,28 лева на 129,36 лева.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК
предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора
за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в
споразумението, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на
кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата на общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по
т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с
усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително
условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка е
необходимо да се изследва съдържанието на дължимото от страна на кредитора
поведение без съдът да е длъжен да кредитира безрезервно декларираното в
договора за потребителски кредит: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира
никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването
на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на
потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия“.
В този смисъл анализът на съдържанието на описаните в
споразумението и общите условия „допълнителни услуги“ налага категоричния
извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното
разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за
получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на
възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и
смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ в
самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски
кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора
да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено
заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано
с нищожност на споразумението – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Освен това възнаграждението,
което потребителят дължи, е не за конкретно поети от ищеца задължения, чието
изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за
предоставен „възможности“, които така или иначе потребителят има по силата на
самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от
посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно
задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл.143,
т.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. В този смисъл са и постановените от ОС – Русе
Решение №20/15.02.2019г. по в.т.д.№5/2019г. и Решение №26/25.02.2019г. по в.т.д.№26/2019г.
Съобразявайки изложеното, съдът намира,
че платената от ответницата сума в размер на 367,13 лева е извършвано погасяване на дължимото й
задължение по отпуснатия
кредит в общ размер от 1854,64 лева, като остатъкът на дължимата от ответницата
сума по отпуснатия кредит е 1487,51 лева. По тези съображения предявеният иск за заплащане на общата дължима главница по процесния договор следва да се отхвърли, като неоснователен за сумата над 1487,51 лева, до пълно предявения размер
от 1854,64 лева.
При този изход на спора, съобразно отхвърлената част на иска на
ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в общ размер на 325,00 лева
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА по отношение на длъжника Ц.Н.Г., ЕГН:********** *** Заповед №880 от 08.03.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1534/2018г.
по описа на РС – Русе в частта за сумата над
1487,51 лева до пълния уважен размер от 2845,84 лева, претендирана
като главница по Договор за потребителски кредит №3015744847.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Ц.Н.Г., ЕГН:********** ***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, сумата от 1487,51
лева, представляваща главница по неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 06.03.2018г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №880 от 08.03.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1534/2018г.
по описа на РС – Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София срещу Ц.Н.Г., ЕГН:********** иск в останалата му част до пълния размер от 2845,84 лева.
ОСЪЖДА Ц.Н.Г., ЕГН:********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД с ЕИК: *********, сумата от общо 325,00 лева – деловодни
разноски в исковото и заповедното производства, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: