№ 35062
гр. София, 25.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110148064 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 255219/24.07.2025 г. на ищеца ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРАНС ГРУП“, с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на
постановеното по делото решение № 13081/04.07.2025 г. в частта за разноските.
С молбата се иска съдът да измени постановеното по делото решение в частта за
разноските, като присъди на ищеца претендирания адвокатски хонорар в размер на 400 лева,
като се излагат доводи, че по делото се съдържали доказателства за плащане на същия, а
именно фактура № 67/10.07.2024 г. и платежно нареждане от 10.07.2024 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът Столична Община изразява становище за
недопустимост на молбата по аргумент, че същата не е подадена в срока по чл. 248 ГПК. По
същество оспорва молбата като неоснователна при съображения, че с молба с вх. №
231745/02.07.2025 г. ответникът изрично и своевременно е направил възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение, като е поискано намаляването му под
минималния размер съгласно европейската съдебна практика. В тази връзка се позовава на
Решение на СЕС по дело С-438/22. Моли съда да остави без уважение молбата по чл. 248
ГПК.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК
и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК
страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в
последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да
иска изменение на решението в частта за разноските.
Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от
процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80
ГПК (при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС), при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът
намира, че същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е частично
основателно, като съображенията за това са следните:
Видно от постановеното по делото решение № 13081/04.07.2025 г., с оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът е осъдил Столична община да заплати на
ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП“ сумата от 380 лева, представляваща
1
разноски по делото за държавна такса, депозит за СТЕ и депозит за свидетел. Съдът не е
присъдил претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като в
мотивната част от решението, касаеща разноските, е изложил съображения, че по делото не
са представени доказателства за реалното му заплащане в съответствие с правилото,
установено в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението.
Съдът констатира, че в действителност от ищеца са ангажирани доказателства по
делото за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева (вж.
Фактура № 67/10.07.2024 г. и платежно нареждане от 11.07.2024 г. – на лист 7 и 8 от делото),
поради което такова следва да му бъде присъдено, като се вземе предвид и своевременно
релевираното от ответника възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения (в редакцията изм бр.14 от 18 Февруари 2025 г.), при интерес до
1000 лева, какъвто е настоящият случай, минималното адвокатско възнаграждение е 400
лева. Следователно претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минимален
размер.
Същевременно съдът е длъжен да съобрази и правото на Европейския съюз и
тълкуването му от СЕС. При тази преценка съдът може да откаже да приложи правна норма
на вътрешното право, която противоречи на общностното право. Съгласно задължителното
тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г. въведеният с разпоредбата на чл.
78, ал. 5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от
минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на
конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. Съобразно
посоченото разрешение, при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при
приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от посочените в
Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено
с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът следва да извърши преценка
на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият
критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС,
I т. о., в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. В същия смисъл е и най-актуалната практика на ВКС – вж. Определение № 1863 от
11.06.2025 г. по к. т. д. № 390/2025 г. на 1-во т.о. на ВКС.
С оглед изложеното и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото,
материалния интерес, характера и естеството на извършените процесуални действия, както и
броя на проведените открити съдебни заседания, съдът намира, че 400 лева е справедлив
размер на адвокатския хонорар, поради което и допълнителното му редуциране в контекста
на решение на СЕС по дело С-438/2022 г. не е необходимо.
Мотивиран от изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 13081/04.07.2025 г., постановено по гр. д. № 48064/2024 г. по
описа на СРС, 65 състав, в частта за разноските, КАТО:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати
на ЗЕАД "Булстрад Виена Инпуърънс Груп“, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК още сумата от 400 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3