Решение по дело №273/2022 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 396

13.06.2022г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на  първи юни две хиляди двадесет и втора година, в състав 

                                                                              Председател: Василка Желева

                                                                                    Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                    Павлина Господинова

 

при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №273 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба подадена от РДНСК, гр. Хасково, чрез процесуален представител, против Решение № 32 от 17.02.2022г. постановено по АНД № 20215640201221 по описа на РС-Хасково, с което е отменено Наказателно постановление № Х-8-8 от 19.10.2021г. на Началника на РДНСК-Хасково.

Решението се обжалва с твърдения за незаконосъобразността му поради противоречие със закона. Излагат се доводи, че в АУАН е визирана датата на извършване на нарушението, като било посочено и основанието за конкретизиране на тази дата – това била датата на съставяне на Протокол обр.2 за откриване на строителната площадка. По изложените  съображения се иска отмяна на решенето и постановяване на ново такова, с което  да се потвърди наказателното постановление.  Нарушителят не оспорвал факта, че временна ограда въобще не била поставяна, следователно това не бил спорен въпрос,  който да налага събиране на  допълнителни доказателства по отношение  на изясняването му.  Правилно бил определен и посочен и наказателният състав – чл.233 от ЗУТ, като в тази връзка се излагат подробни доводи.

По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се потвърди процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – К.Х.М., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и ангажира становище за   правилност и законосъобразност на оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

          Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение, Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление № Х-8-8 от 19.10.2021г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол, гр. Хасково, с което за извършено нарушение на чл.157, ал.7, изр.2-ро от ЗУТ, вр. с чл. 168, ал.1, т.4 от ЗУТ и на основание чл. 233 от ЗУТ на К.Х.М. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел, че  при съставяне на АУАН е  допуснато процесуално нарушение, тъй като съдържанието на същото не отговаряло на  чл.42, ал.3 от ЗАНН, което нарушение било пренесено и в НП. Отделно от това  в санкционният акт била допусната и неяснота в основанието за реализиране на отговорността с подбора на нормата на чл. 233 от ЗУТ като нарушена. Допуснатите нарушения са преценени от въззивният съд като съществени и водещи до отмяна на обжалвания пред него санкционен акт, само на процесуално  основание. Наред с това районният съд приел нарушението за недоказано от обективна страна, като  изложил подробни доводи за това.   

             Касационната  инстанция  изцяло споделя  фактическите констатации и правните  изводи на районния съд за наличие на основания за отмяна на наказателното постановление, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон, поради недоказаност.    

              Безспорно от събрания по делото доказателствен материал се установява незаконосъобразност на съставения АУАН и издаденото наказателно постановление, тъй като същите не отговарят на изискванията съответно чл. 42, ал.1,т.3 и т.4 от ЗАНН и на чл. 57, т.5 от ЗАНН. Видно от текста на АУАН и НП, като дата на нарушението е посочена 07.06.2021г., която е обвързана с датата на съставяне на протокол обр. 2а за откриване на строителна площадка, в процесния поземлен имот, находящ се в гр. Х.. Същевременно, в акта за установяване на административно нарушение и в санкционният акт е посочено и че поставянето на временна ограда на строителната площадка следва съгласно одобрения на 03.09.2021г. технически проект по част ПБЗ – дата следваща с няколко месеца датата на съставяне на протокола за откриване на строителната площадка. Така даденото описание на нарушението, респ. противоречията в същото свързани с твърденията относно това кога е следвало да бъде поставена временната ограда и съответно кога е следвало наказаното лице да извърши необходимия контрол по спазване на изискванията за ЗБУТ, а оттук и кога е датата на датата на деянието, то правилно и обосновано е възприето от РС- Хасково, че е допуснато нарушение ограничаващо правото на защита на наказаното лице, тъй като при наличната неяснота относно съставомерни елементи от обективната страна на деянието, последното е затруднено адекватно я да организира. 

            Обосновано е възприетото от районният съд, че  дори да се възприеме доводът на АНО, че датата на нарушението е именно 07.06.2021г., то недоказан по делото  остава фактът, че посочената дата лицето упражняващо функциите на строителен надзор не е осъществило контрол относно спазване изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, касателно поставянето на временна ограда на строителната площадка. В тази насока съдът е изложил подробни мотиви, същите изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо да се преповтарят, а на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК, следва да препрати към мотивите на районният съд. В допълнение единствено следва да се посочи, че доказателствената тежест за установяване на всички съставомерни елементи от състава на вмененото на касатора нарушение, тежи изцяло върху административнонаказващия орган. Предвид което последният е длъжен да ангажира надлежни доказателства за осъществяването на всеки един от тях, вкл. че нарушението е осъществено именно на посочената дата. Това негово задължение не кореспондира с необходимостта наказаното лице да ангажира възражения против съставения спрямо него акт. Последното е право, а не задължение на лицето, а по арг. от чл. 103, ал.2 и ал.3 от НПК, приложим на основание чл.84 от ЗАНН, лицето спрямо което е повдигнато административното обвинение не е длъжно да доказва, че е невиновно, нито  могат да се правят изводи във вреда на последното, поради това, че не е дало или отказва да даде възражения по определени факти и обстоятелства релевантни за предмета на доказване или не е доказало възраженията си. 

          Касателно недоказаността на осъществено от наказаното лице административно нарушение следва да се посочи и че съгласно чл. 168, ал.,1, т.4 от ЗУТ отговорност за осъществяване на контрол относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в строителството носи лицето упражняващо строителен надзор.  В случая лицето упражняващо строителен надзор не е наказаното лице – съгласно договор с рег. № 026 от 26.01.2021г. това е ДЗЗД“ТКТ Консулт“ с участници в обединението „Торес – Консулт“ЕООД, гр. К., „К и М Консулт Инженеринг“ ЕООД, гр. Х.  и „Техноконтрол“ ЕООД, гр. К.. Обстоятелството, че ответника по касация е представлявал гражданското обединение при сключване на договора за възлагане упражняването на строителен надзор  не води до различен правен извод, тъй като ДЗЗД и управителя на едно от търговските дружества участващи в обединението имат различна правосубектност.

          Като е съобразил това, районният съд е приложил правилно закона. 

            Предвид изложеното, доколкото оплакванията в касационната жалба са неоснователни, а проверяваното решение - правилно, обосновано и законосъобразно, същото следва да бъде оставено в сила.

          При този изход на спора основателна се явява претенцията за разноски на пълномощника на ответника по касация за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3  от ЗА. Искането е направено своевременно, а видно от  договора за правна защита и съдействие, намиращ се в  кориците на настоящото дело,  адв.   Цветков оказал безплатна адвокатска помощ на санкционираното лице на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. В тези случаи и предвид изхода на делото и с оглед наличието на договор за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че се оказва безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА  и при липса на правна възможност да бъде задължаван адвокатът да доказва наличието на предпоставките по цитираните норми от Закона за адвокатурата, съдът следва да осъди другата страна да заплати на същия процесуален представител на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300.00 лева,  определен съгласно чл. 18, ал. 2, вр. с чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во  от АПК съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32 от 17.02.2022г. постановено по АНД № 20215640201221 по описа на Районен съд, гр.Хасково.

          ОСЪЖДА  РДНСК – Хасково да заплати на  адв.  М. Т. Ц. – АК Хасково, пълномощник на ответника по касация К.Х.М. ***,  адвокатско възнаграждение в размер на  300.00(триста) лева.

          Решението е окончателно.

 

Председател:                                            Членове:1.

 

 

                                                                                              

                                                                                 2.