№ 4062
гр. Варна, 20.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501693 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. 46677/11.06.2024г. от „ЗАД
Даллбогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Дианабад”, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 срещу
решение №1695/14.05.2024г., постановено по гр.дело №
20233110108679/2023г. на Варненския районен съд, в частта, с която e осъден
въззивникът да заплати на Е. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. „Т.“,
ул. „Р.“ № **, ап. **, сумата 4500 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания,
негативни психически преживявания и емоционален стрес, настъпили в
резултат на реализирано на 10.03.2023 г. ПТП в гр. Варна, пред училище
„Добри Чинтулов”, на пешеходна пътека, причинено по вина на водача на лек
автомобил „Т. К.”, с рег. № В **** ТХ, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, по застрахователна полица със срок на
действие 09.11.2022 г. – 08.11.2023 г., вследствие на което ПТП ищцата е
получила увреждания, изразяващи се в контузия на левите раменна и лакътна
стави, кръвонасядания /контузия/ по дясното стъпало, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 10.03.2023 г. до
1
окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложени са съображения, че
е завишен размера на неимуществените вреди, който не е съобразен с
принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Посочва се, че при определяне на
обезщетението съдът не е отчел обстоятелството, че общото здравословно
състояние на ищцата към момента на приключване на делото е стабилно.
Травмите са били леки и са отшумели, без усложнения, като по – дългият
възстановителен период се дължи на дегенеративните заболявания на ищцата.
Тези доводи се черпят от съдебно медицинската експертиза и от свидетелските
показания на св. Т..
На следващо място се направени оплаквания досежно приетата от
първоинстанционния съд липса на принос на ищцата към крайния вредоносен
резултат. Счита се за установен такъв от заключението по автотехническата
експертиза. Според него пешеходката е имала възможност да предотврати
ПТП, като предприеме пресичане след като се огледа и се съобрази с
движещия се на заден ход автомобил, пропускайки го първо да премине и
после да продължи.
За неправилно опредЕ. В.ззивникът смята и началната дата на забавата.
От ищцата след получаване на уведомлението вх.№1904/10.04.2023г. са
поискани допълнителни документи за определяне на застрахователното и
посочване на банкова сметка. До настоящия момент такива не са представени
на застрахователя, поради което законната лихва следва да се дължи от датата
на подаване на исковата молба, евентуално от 20.06.2022г. /след изтичане на
срока по чл.497, ал.1 от КЗ/.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск, в евентуалност да се
намали размера на обезщетението.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
по жалбата Е. П. В., в който се застъпва становище за неоснователност на
подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното
решение. Изложени са съображения, че установени по делото са
противоправното поведение на водача А. Тодоров, вредите и причинната
връзка. Ищцата Е. В. се е движила по пешеходна пътека, водачката на
2
автомобила е имала техническата възможност да предотврати ПТП, съгласно
заключението по автотехническата експертиза. Наблегнато е, че при изготвяне
на експертизата вещото лице не е взело предвид разпоредбите на чл.40, ал.1,
чл.116 и чл.119 от ЗДв.п.
Оспорва се наличието на принос от страна на ищцата във връзка с
настъпването на ПТП. Като за справедлив размер на претърпените
неимуществени вреди въззиваемата счита този, който е заявен с исковата
молба – 7200.00лв., като се застъпва дължимостта на законната лихва, считано
от датата на непозволеното увреждане.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение в тази му част.
Подадена е насрещна въззивна жалба вх. № 58337/17.07.2024г. от Е. П.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. „Т.“, ул. „Р.“ № **, ап. ** срещу
решение №1695/14.05.2024г., постановено по гр.дело №
20233110108679/2023г. на Варненския районен съд, в частта, с която е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ срещу „ЗАД
Даллбогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Дианабад”, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да бъде
осъден ответникът сумата за разликата над 4500 лв. до пълния предявен
размер от 7200.00лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания, негативни психически
преживявания и емоционален стрес, настъпили в резултат на реализирано на
10.03.2023 г. ПТП в гр. Варна, пред училище „Добри Чинтулов”, на пешеходна
пътека, причинено по вина на водача на лек автомобил „Т. К.”, с рег. № В ****
ТХ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, по застрахователна полица със срок на действие 09.11.2022 г. –
08.11.2023 г., вследствие на което ПТП ищцата е получила увреждания,
изразяващи се в контузия на левите раменна и лакътна стави, кръвонасядания
/контузия/ по дясното стъпало, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 10.03.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Направени са подробни доводи обосноваващи справедливият размер от
7200.00лв. за обезщетението и началният момент на забавата, които са
идентични с отговора на въззивната жалба.
3
Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба, в който отново са
изложени доводите от въззивната жалба досежно справедливия размер на
обезщетението и началният момент на забавата.
Постъпилите въззивните жалби са редовни и отговорят на изискванията
на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения,
включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което
производството по тях подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
46677/11.06.2024г. от „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад”, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1 срещу решение №1695/14.05.2024г., постановено по гр.дело
№ 20233110108679/2023г. на Варненския районен съд.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба вх. №
58337/17.07.2024г. от Е. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. „Т.“, ул.
„Р.“ № **, ап. ** срещу решение №1695/14.05.2024г., постановено по гр.дело
№ 20233110108679/2023г. на Варненския районен съд.
НАСРОЧВА производството по възз. гражданско дело
№20243100501693/2024г. на ВОС за 23.10.2024 год. от 14.00ч., за която дата и
час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, да се
връчат и преписите от отговора на въззивната жалба и на насрещната такава.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета
4
на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 623 362, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-
mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5