РЕШЕНИЕ
№ 894
гр. Пловдив , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20205330110187 по описа за 2020 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Г. З. Х., ЕГН **********,***
против „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В, с която е предявен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от
300,12 лв. – платена без основание поради недействително възнаграждение по споразумение
за предоставяне на пакет допълнителни услуги, такса към Договор за потребителски
кредит „Профи Кредит Стандарт“ *** от 14.11.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 17.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът сочи, че на *** г. в гр. С., в качеството на заемополучател е сключил с ответника
в качеството на заемодател, договор за кредит. По силата на договора, ответникът се е
задължил да предостави на ищеца сумата от 1000 лв. под формата на паричен заем. Ищецът
се е задължил да върне предоставената в заем сума, ведно с възнаградителна лихва, която
представлява сбор от ГПР – 49,89 %, ГЛП 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 %, която
лихва се начислява върху главницата по договора. Сочи се, че срокът на договора е 24
месеца, а месечната вноска по кредита се сочи, че се дължи до 15 то число на съответния
месец, като е в размер на 61,82 лв. Общата дължима сума по кредита се сочи, че е 1483,68
лв. На същата дата се посочва, че е сключено и споразумение за пакет от допълнително
услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита и услуга, гарантираща улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства срещу възнаграждение от
1200,48 лв. Месечната вноска по споразумението се сочи, че е в размер от 50,02 лв., която се
1
изплаща месечно, заедно и като част от погасителната вноска по заемното правоотношение.
Общият размер на месечното задължение за вноска се посочва, че възлиза на 111,84 лв., а
общият размер на задължението по договора за кредит и споразумението за допълнителни
услуги е в размер на 2684,16 лв. Ищецът посочва, че счита споразумението за допълнителни
услуги за изцяло нищожно поради противоречие с императивните материално-правни норми
от ЗПК. Твърди се, че предоставената под формата на споразумение допълнителна услуга
представлява обикновено обслужване на потребителския кредит, което законът забранява да
се обвързва с такси. Посочва се, че сумата от 1200,48 лв. е описана в допълнителна
преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация на потребителски кредити. Сочи се, че в самото
споразумение за допълнителни услуги не е упомената възнаграждение. Твърди се, че
услугата по споразумението за закупен пакет допълнителни услуги, не се дължи на
основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като се касае за услуги, които са свързани с усвояване и
управление на кредита, а законът е забранил изискването за заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди се, че
споразумението предоставя възможност, по която няма конкретно определено действие и
задължение за изпълнение. Ищецът посочва, че сумата, посочена като възнаграждение за
закупен пакет от услуги не се дължи на основание чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора
няма конкретно описание на вида, размерът и действието, за което е начислено
възнаграждението за т. нар. допълнителни услуги. Посочва се, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, като сочените допълнителни действия са бланкетно
изброени, като не става ясно за коя точно от изброените услуги се дължи възнаграждение и
какъв е размерът на възнаграждението за всяка от услугите, за които се дължи общата сума.
Единствено услугата за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит се
сочи, че е посочено, че е в размер на 15 % от общото възнаграждение, но не повече от 300
лв. С оглед изложеното ищецът твърди, че описаните в допълнително споразумение пакет
допълнителни услуги не са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията
на потребителя по договора и управлението на същия. От друга страна се сочи, че
включването на допълнително възнаграждение по своя характер представлява
допълнително плащане, дължимо от ищеца, като същото се отразява и на ГПР, макар и
формално да не е включено в него. Твърди се нищожност на таксата за допълнителни
услуги, поради заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с
уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не
бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва. Твърди се и нарушаване на добрите
нрави. Сочи се, че въпреки недействителността на договора за кредит, ищецът е изпълнявал
задълженията си, като за периода от 15.12.2018 г. до 15.05.2019 г. ищецът е заплатил шест
вноски от по 50,02 лв., представляващи шест месечни вноски по закупен пакет от
допълнителни услуги, съгласно изготвения към договора за потребителски кредит и
споразумението погасителен план. Твърди се, че към настоящия момент и в резултат на
предсрочно погасяване през юни 2019 г. задълженията по договора са изцяло погасени, като
2
периода от 15.12.2018 г. до 15.05.2019 г. ищецът е заплатил недължимо възнаграждение по
закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер на 300,12 лв., които са получени от
ответника без основание. С оглед изложените в исковата молба доводи моли искът да се
уважи. Претендира разноски.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, като неоснователни. Твърди
се, че нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е диспозитивна и съответно същата не би могла да бъде
нарушена, както се твърди от ищеца. Оспорва да е налице нарушение на разпоредбата на
чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като възнаграждението за допълнителен пакет услуги не би могъл да
се отнесе към тази хипотеза. Твърди се, че допълнителните услуги не са свързани с
управление и усвояване на кредита, като в тази връзка цитира определението за „услуга“,
съгласно т. 14 от ДР на ЗЗП. Посочва се в какво се изразяват таксите за управление и за
усвояване на кредита, като сочи изрично, че таксите по управление на кредита са свързани
със самата дейност по кредитиране. В подкрепа на твърдението си, ответникът посочва, че
възнаграждението за допълнителен пакет услуги не е еднократно при извършване на
действието, каквато е семантиката на забранените с правната норма такси. Освен това
посочва, че пакетът от допълнителни услуги предоставя на ищеца право до получи услуги,
които не са свързани с дейността на кредитора по отпускане на кредита, а са свързани с
желанието, нуждата и конкретното финансово състояние на ищеца. Твърди се, че със
закупуването на пакет от допълнителни услуги, ищецът си е гарантирал приоритетно
разглеждане и отпускане на поискания кредит, което означава, че ищецът си е гарантирал
получаване на бързо крайно становище по искането му за кредит и е получил такова в
рамките на същия ден. Твърди се, че сходни такси се събират и от банките. Ответникът
посочва, че всички възможности, които ищецът е получил със закупуване на пакета от
допълнителни услуги, в никакъв случай не могат да се приемат като действия по усвояване
и управление на кредита. Оспорват се твърденията, че споразумението е недействително
поради нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че в общите условия
изрично са посочени видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони. Освен в общите условия от отразеното в споразумението по недвусмислен
начин е отразено, че същото е неразделна част от договора за кредит. Твърди се, че услугите
са предоставени анблок и съответно цената също е определена анблок, тъй като ищецът
разполага с всяка една от посочените възможности. Оспорва да е налице заобикаляне на
закона и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че възнаграждението за
допълнителен пакет услуги се включва в ГПР, само ако е условие за сключване на договора
за кредит. В случая се посочва, че дължимото по процесните допълнителни услуги
възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия
кредит. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
3
На *** между ответника в качеството на кредитор и ищеца в качеството на
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги при следните параметри: сума на кредита –
1000 лв.; срок на кредита 24 месеца, размер на вноска по кредита – 61,82 лв., ГПР – 49,89
% и ГЛП – 41,17%, лихвен процент на ден 0,11 и обща дъжима сума по кредита 1483,68 лв.
Параметрите по избрания и закупен пакет допълнителни услуги са следните: 1200,48 лв.-
възнаграждение за закупен пакет и 50,02 лв.- размер на вноската. Общото задължение по
договора и споразумението към датата на сключването им е 2684,16 лв., общ размер на
погасителната вноска 111,84 лв. и дата на погасяване -15-ти ден на месеца. Съгласно
подписаните общи условия по договора за кредит – чл.12.3 в случай, че клиентът просрочи
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да
изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други. Съгласно чл. 12.4 при
прекратяване на договора за потребителски кредит на основание чл. 12.3 от ОУ, клиентът
дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, включващи и
възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и таксите,
дължими по реда на чл. 17.4.
Приет е по делото подписан от клиента погасителен план, в която е отразен дата на
плащане на вноската, като са индивидуализирани вноските, както следва: размер на
главница, размер на лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет
от допълнителни услуги и общ размер на месечната вноска. Падежът на последната
погасителна вноска е настъпил на 15.11.2020 г.
Подписан е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, в който липсва изрично посочване на сключване на договор за
допълнителни услуги.
Приета е като писмено доказателство и преддоговорна информация, представляваща
приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, като същата не е подписана от клиента. Отразено е, че в случай, че
ищецът желае да се възползва от пакет допълнителни услуги, то същите включват –
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Приети са като писмени доказателства разписки за извършени плащания от ищеца по
процесния договор за кредит, както следва: на 18.02.2019 г.- 112,03 лв.; на 15.01.2019 г.-
111,78 лв.; на 16.04.2019 г.- 111,91 лв.; на 12.03.2019 г.- 111,48 лв. и на 13.05.2019 г.- 111,84
лв.
4
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът
кредитира изцяло като неоспорено от страните, компетентно изготвено и обективно се
установява, че по силата на сключения между страните договор за кредит от 14.11.2018 г. е
предоставена в заем сумата от 1000 лв. Кредитът е договорен за изплащане на 24 месечни
погасителни вноски по погасителен план всяка вноска от по 61,82 лв. с дата на погасяване
15-ти ден от месеца. Общият размер на задължението е 1483,68 лв., включващ главница в
размер на 1000 лв. и договорна лихва в размер от 483,68 лв. Вещото лице е установило, че в
годишния процент на разходите от 49,89 % е включена само договорната лихва. Установява
се, че сумата на възнаграждението за пакет от допълнителни услуги по Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 14.11.2018 г. към Договора за кредит не
променя годишния процент на разходите. Отразен е и общият размер на възнаграждението
по Споразумение за допълнителни услуги от 14.11.2018 г. – 1200,48 лв. Освен
гореописаните плащания са установени и плащания на 11.12.2018 г. – 111,84 лв. и на 27.05.
2019 г. в размер на 1018,84 лв., като общият размер на платената от ищеца сума по договора
за кредит е установена от вещото лице – 1689, 84 лв. С извършените плащания са погасени
следните задължения по договора за кредит, а именно: главница в размер на 1000 лв., лихва
в размер на 202,28 лв. и погасени вноски по закупена допълнителна услуга – 350,14 лв.,
както и такса за ПП от ОУ – 8,20 лв., такса 15 % по допълнителна преддоговорна
информация и надвнесена сума при ППП – 1,67 лв. Годишният процент, с който се оскъпява
кредита с уговорения пакет от допълнителни услуги е 60,02 %, като същият е определено
като е съпоставен годишния процент на възнаграждението за допълнителни услуги спрямо
главницата по кредита. Месечния процент на възнаграждението за допълнителни услуги
спрямо главницата по кредита е 2,50 %.
Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит, като ищецът има качеството на потребител и
съответно спрямо договора са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20
и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, като в исковата молба са изложени обстоятелства
само относно недействителността на клаузата, уреждаща заплащане на допълнителни
услуги.
Съгласно представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
5
вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов –
ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по
своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че
са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Услугата "Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит",
представлява по своята същност "такса за усвояване на кредита". Услугите възможност за
отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по
управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични
средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно
задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ
кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
С оглед изложеното съдът приема, че тази уговорка за предоставяне на допълнителен
пакет услуги, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна, поради и което съдът приема, че клаузата е нищожна на това
основание.
Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за възнаграждения по усвояване и
отпускане на кредита, същите следва да са включени в годишния процент на разходите – чл.
19, ал. 1 от ЗПК, като уговаряне им като отделно възнаграждение има за цел заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата такава.
Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от
потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя,
което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща
възнаграждение за услуги, които може и да не се използват.
Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по
волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали - като правото на страните да
инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски. С въвеждането на
6
такова възнаграждение кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за
права, които по закон има.
В случая поради нищожност на уговорката за допълнителен пакет услуги, платената
по нея сума е недължимо платена и подлежи на връщане. Вещото лице установява същата
да е в размер на 350,14 лв., но с оглед на диспозитивното начало следва да се уважи до
предявения размер от 300,12 лв.
С оглед изложените съображения искът се явява основателен и следва да бъде
уважен. Съдът счита за основателна и претенцията за законна лихва.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски, съобразно представените доказателства в общ размер от 200 лв.- 50 лв.-
държавна такса и 150 лв.- депозит за вещо лице. По делото не са представени доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение, както и за сключен договор за правна защита и
съдействие.
Предвид гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на Г. З. Х., ЕГН
**********, *** сумата от 300,12 лв. – платена без основание поради недействително
възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, такса към
Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ *** от *** г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 17.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 200 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
7