РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 20.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6454 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по молба с правно основание чл.16 в от ЗСП от Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Плевен обективираща искане за настаняване на Г.С.Г. с ЕГН ********** в социална услуга - Ц.з.н.о.с.т.з.д.и м.с у. *** ***.
Твърди се в
обстоятелствената част на исковата молба, че във връзка с измененията и
допълненията в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане
/ППЗСП/, приет с Постановление на Министерски съвет № 246 от 02.11.2017 г., в
сила от 01.01.2018 г. и с оглед необходимостта от уеднаквяване на практиката по
прилагането му, Агенцията за социално подпомагане е утвърдила Методическо
указание, съгласно което дирекциите „Социално подпомагане“ са задължени да
предприемат действия за настаняване по съдебен ред на всички лица поставени под
пълно запрещение, които са потребители на специализираните институции и
социалните услуги от резидентен тип. Излага се, че по този повод е подадено
заявление с Вх.№ СУ-Д-ЕН/66/11.06.19 г. до Директора на ДСП – Плевен от Г.Г.Г.
в качеството й на настойник на поставения под пълно запрещение Г.С.Г. с ЕГН **********
с искане запретения да бъде настанен в социалната услуга от резидентен тип – Ц.з.н.о.с.т.з.д.и
м.с у. *** ***, където е пребивавал и до момента. Сочи се, че във връзка с това
е извършено социално проучване, при което се установило, че Г.С.Г. притежава ЕР
на ТЕЛК № 2144/175 от 10.09.2002 г. с определени 98 % ТНР с чужда помощ, с
диагноза: „Легастения. Дълбоко ограничени умствени възможности. Епилепсия с
неизяснена етиология. Енцефалопатия. Полимоторни припадъци“. Твърди се, че Г. е
роден на *** ***, като второ дете в семейството, където е отглеждан от
родителите си в семейна среда до 9 годишна възраст. Излага се, че
здравословните проблеми на Г. започват още от навършването на 1 година и се
изразяват в тежки и чести епилептични припадъци. Сочи се, че той е лекуван
многократно в страната и в чужбина, но без резултат. Твърди се, че освен
честите припадъци, изискващи непрекъснато медицинско наблюдение, адекватна и
своевременна медицинска помощ, Г. изоставал чувствително в интелектуалното си
развитие. Излага се, че въпреки упоритата работа от страна на родителите и
специалистите, той се оказвал изключително трудно обучаем, като дори не може да
изгради умения за хранене и самообслужване. Сочи се, че при Г. липсва изградена
експресивна реч и елементарни хигиенни навици, което изключва записването му в
каквото и да е вид масово детско учебно заведение. Твърди се, че поради
скъпоструващото му лечение никой от родителите му не можел да си позволи да
напусне работа и остане в къщи, поради което се принудили да настанят сина си в
Дом за деца и младежи с умствена изостаналост – ***, от който дом по-късно е
преместен в ДДМУИ – ***. Излага се, че през годините връзката със семейството
не е прекъсвана нито за миг, като
родителите редовно са се
осведомявали за здравословното състояние на детето си, посещавали го през
почивните дни, закупували необходимите му лекарства, дрехи и храни, прибирали
го в къщи за по-няколко дни поне два пъти в месеца и съответно за всеки семеен
празник. Твърди се, че във връзка с изпълнение на проект „Дом за всяко дете-2“
финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Бюджетна
линия „Да не изоставим нито едно дете“ и Компонент 2: Разкриване на социални
услуги в общността, децата и младежите от Домът за деца и младежи с умствена
изостаналост – *** са изведени от институцията и настанени в Центрове за
настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, като Г.С.Г. ***.
Излага се, че след приключване на проектната дейност, със Заповед на Изпълнителния
директор на Агенцията за социално подпомагане, предоставянето на социални
услуги в този център става делегирана от държавата дейност. Твърди се, че с
решение № 587/13.04.2016 г. на ПлРС Г. е настанен на основание чл.16в от ЗСП за
срок от три години, считано от 07.01.2016г., като решението е влязло в законна
сила на 04.05.2016г. Излага се, че от настаняването му до момента същия се
вгражда добре в социалната услуга, спокоен е и се познава с потребителите,
получава необходимите грижи и внимание, а родителите му се чувстват по-спокойни
и сигурни за бъдещето на сина си. Твърди се, че към момента поради заболяването
си Г.С.Г. не е в състояние да води самостоятелен начин на живот и се нуждае от
непрекъснато наблюдение и подкрепа, както и от осигуряване на безопасна и
спокойна среда на живот. Излага се, че в тази връзка Директора на ДСП Плевен е
издал административна заповед № СУ/Д-ЕН/85-2/03.09.2019г. с която временно е
настанил лицето в социална услуга резидентен т.Ц.з.н.о.с.т.з.д.и м.с у. *** до
произнасянето на съда. Поради изложеното се отправя искане до съда депозирана молба да бъде
уважена.
В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Плевен, не изпраща
представител.
Настойникът на Г.Г. –Г.Г. - майка на момчето
сочи, че синът й от малък е в специализирана институция, като от 2015 г. е в центъра,
където познава персонала и децата и се чувства добре. Излага, че тя и баща му
го посещават постоянно и го вземат в къщи. Обяснява, че състоянието на детето й
е такова, че изисква 24 часови грижи, които не могат да се справят в къщи.
Счита, че е в интерес на сина й същият да продължи да живее в специализираната
институция, поради което моли съда да уважи молбата.
В проведеното по делото о.с.з.
заинтересованата страна Ц.з.н.о.с.т.з.д.и
м.с у. *** изпраща
представител – директорът *** Г., моли съда да уважи молбата. Твърди, че детето
е спокойно и неагресивно. Сочи, че когато получава припадъци успяват
своевременно да отреагират на това.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Установява се от приложената по делото заповед
№ СУ/Д-ЕН/85-2/03.09.2019г на Директора на ДСП
Плевен, че Г.Г. е настанен временно в социалната услуга Ц.з.н.о.с.т.з.д.и
м.с у. *** до произнасянето на съда.
Видно е от приложеното по делото заявление за ползване на
социални услуги, делегирани от държавата дейности, че Г.Г., чрез настойника
си Г.Г. е пожелал да ползва следните социални услуги: Ц.з.н.о.с.т.з.д.и
м.с у. ***.
Приобщено като доказателство по делото е и писменото
становище на майката на Георг, по повод на настаняването му в специализирана
институция.
Видно е от представеното по делото решение по гр.д. №123/2003
г., по описа на ПлОС, че Г.Г. е поставен под пълно запрещение.
Видно е от представените по делото Удостоверения от
органът по настойничество и попечителство при община Плевен, че настойник на Г.Г. е неговата майка Г.Г..
Установява се от представеното по делото медицинско удостоверение
за общо здравословно състояние и медицинска характеристика какво е
здравословното състояние на Г.Г..
Установява се от приложените по делото Оценка на
потребностите, издадени за Г.Г. какви са конкретните нужди на лицето.
В представения по делото социален доклад се правят
следните изводи: че Г. се нуждае от
непрекъснато наблюдение и подкрепа, както и от осигуряване на безопасна и
спокойна среда на живот; че от настаняването му в специализираната институция
се интегрира добре, както и, че получава необходимите грижи и внимание, а
родителите му се чувстват по- спокойни и сигурни за бъдещето на сина си.
От представеното по делото решение по гр.д. №1893/2016
г. по описа на ПлРС се установява, че Г.Г. е настанен в Ц.з.н.о.с.т.з.д.и м.с у. *** за срок от три години, считано от 07.01.2016 г.
По делото е изслушан и социалният работник, водещ
случая на Г.- ***, която свидетелства, че е в интерес на Г. да остане в
специализираната институция. Излага, че връзката му със семейството не е
прекъсната, но предвид здравословното му състояние няма кой да се грижи за
него.
Предвид здравословното състояние на Г. същият не е изслушан
в о.с.з.
Така установената фактическа обстановка,
налага следните правни изводи:
По
делото безспорно се установи, че предвид здравословното състояние на Г.,
изискващо непрекъснати грижи не са налице близки, дори от разширения семеен
кръг, които да полагат грижи за него в семейна среда. Предвид здравословното му
сйстояние е невъзможно и настаняването му в приемно семейство. Установи се по
делото и, че
начинът на живот на момчето е с свързан с много специфики, вследствие
на заболяването му. Доказа се и,
че условията в „ Ц.з.н.о.с.т.з.д.и м.с у. ***, напълно задоволяват неговите
специфични потребности и,
че той е привикнал към неговите условия. Всичко това сочи, че предприетата временна мярка е била
успешна и изцяло в негов интерес.
Поради изложеното,
съдът намира, че предложената мярка –
настаняване в социална услуга – Ц.з.н.о.с.т.з.д.и м.с у. *** е основателна и следва да се уважи.
Доколкото в молбата не е посочен срок, за който се иска
настаняване на момчето в специализираната институция, съдът с оглед
представените по делото доказателства счита, че в негов интерес е да бъде
настанен за
максимално предвидения в ЗСП срок от три години, считано от датата на
настаняването по административен ред.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
НАСТАНЯВА Г.С.Г.
с ЕГН ********** в социална
услуга - Ц.з.н.о.с.т.з.д.и м.с
у. *** ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считане от настаняването му по административен ред, на основание чл.16 в от ЗСП.
Решението подлежи
на обжалване пред ПлОС в седмодневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: