О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен 22.01.2019 г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание
на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
като
разгледа докладваното от съдията АД № 372 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 и чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано по жалба от „А.Д.“ ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от
управителя В.Д.И.против Заповед №РД-25-2094/24.10.2018 г. на кмета на Община
Шумен.
С Определение от 06.12.2018 г. съдът е оставил жалбата без движение, като е
указал на оспорващият да внесе дължимата държавна такса. Определението е надлежно връчено
на оспорващия на 10.12.2018 г., като в указания 7-дневен срок до 17.12.2018 г.
не са отстранени нередовностите.
Съобщението е получено от оспорващия на 10.12.2018 г.,
който в указания срок не е отстранил нередовностите, поради което с Определение
от 27.12.2018 г. жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото
е прекратено.
Постъпила е молба рег. № ДА – 01 – 2876/28.12.2018 г.
от ст. юриск. Йоана Станчева, с искане за допълване на Определение
№847/27.12.2017 г., като в полза на Община Шумен бъдат присъдени разноски –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Насрещната
страна счита искането за недопустимо, алтернативно сочи неоснователност и моли
същото да се остави без уважение по съображения, изложени в Отговор рег. №
ДА-01-192/18.01.2019 г.
Шуменският
административен съд, след като взе предвид изложеното в молбата и данните по
делото, приема следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна предвид
следните съображения:
Административно дело № 372/2018 г. по описа на ШАС е
образувано по жалба от „А.Д.“ ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от
управителя В.Д.И.против Заповед №РД-25-2094/24.10.2018 г. на кмета на Община
Шумен.
С Определение №847/27.12.2017
г.жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.
Отговорността за разноските като гражданско
облигационно правоотношение е правото на едната страна да иска и задължението
на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза
съдът е решил делото. В случая, резултатът от определението на Шуменския
административен съд е благоприятен за ответната страна.
Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, в т. ч. адвокатско
/юрисконсултско/ възнаграждение, ако е осъществено такова по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че ответната страна
не е направила своевременно искането си за присъждане на разноски в хода на висящото
производство до постановяване на съдебния акт, с който е прекратено
производството по делото. Такова искане за пръв път е направено в молбата за
допълване на прекратителното определение и едва към нея е приложено пълномощно
за процесуално представителство от юрисконсулт.
Отговорността за разноски произтича от процесуалния
закон и е уредено в него. В съдебната практика е прието, че отговорността за
разноски може да се осъществи само по висящ процес, но не и с отделен иск. По
отговорността за разноски съдът не се произнася служебно, а само по молба, по
искане на страната, което трябва да бъде направено при условията на висящ
процес.
Условие за настъпването на последицата от ангажиране
на отговорността на разноските, освен изходът на делото, е реално да са
понесени такива от страната, за която решението на съда е благоприятно и тя да
е направила своевременно искане за това до съда. Доколкото в настоящият случай
искането за разноски е направено след постановяване на крайния съдебен акт,
съдът намира, че същото е ненавременно, тъй като не е направено в рамките на
висящия процес, поради което и молбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Водим от изложените мотиви, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля молба рег. № ДА – 01 – 2876/28.12.2018
г. от ст. Юриск. Йоана Станчева, съдържаща искане за присъждане на разноски
пред настоящата съдебна инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7 - дневен срок от
връчването му на страните.
Административен съдия: