Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
02.10.2024 г.
В И
М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седми април през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 13781 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 184640 от 26.08.2020 год., постановено
по гр.дело № 31779/2018 г. на
СРС, І Г.О., 127 състав, е осъден Р.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
в качеството му на синдик на „Х.М“ ЕООД/н./, ЕИК *****, да предаде на „М.Ф.П.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.76 ЗС
държането върху следните движими вещи: 1.Компресор бутален „FINI“, 14270-55,
сер. № ********** - на стойност от 1300 лева; 2.Мотокар, дизелов, 3 т.,
произведен в България, на стойност от 2000 лева; 3.Пароструйка „Керхер“, модел
HDS 8 / 18- 4С, сер № 016920, година на производство 2015, на стойност от 2000
лева; 4.Електрическа печка ПЕК фабр. № 6500, год. на производство 1987 г., на
стойност от 300 лева; 5.Компресор винтов „INGFRSOLL - RDND“, произведен 1988
г., на стойност 800 лева; 6.Дизелов електрически агрегат шест цилиндров,
турбодизел, фабр. № 8608262 фабр. № 1915, година на производство 1986 г., на
стойност от 2500 лева; 7.Копирен струг „Г.Ф.“, на стойност от 300 лева; 8.Омекотителна
станция за вода модел „PARK TANKS“, cep. № *********, година на производство 2015, на
стойност от 650 лева; 9.Маслен трансформатор, фабр. № 66153, произведен 1986 г.
в Германия, на стойност от 700 лева; 10.Струг „Финал 130-1“, неработещ, ползван
за резервни части, на стойност от 1000 лева; 11.Заточваща машина фабр. № 4732
произведена 1972 год. в Полша, на стойност от 1000 лева; 12. Шмиргел,
стационарен, на стойност от 500 лева; 13.Редукторно масло - 440 литра, на
стойност от 1056 лева; 14.Моторно масло - М10 - 210 литра, на стойност от 800
лева; 15.Хидравлично масло 2800 литра, на стойност от 3780 лева; 16.„Веро“ - 70
литра, на стойност от 200 лева;17.Пожарогасители: малки 6 бр., средни 2 бр.,
големи 2 бр., на обща стойност от 4000 лева; 18.Бутилки за CO2 - 2 броя, на
обща стойност 400 лева;19.Трифазен удължител - 20 метра - 2 броя, на обща
стойност от 500 лева; 20. Изделия, върнати за ремонт - 92 броя, на обща
стойност от 4600 лева; 21.Празни каси - 1040 бр., на обща стойност от 5000
лева; 22.Европалети - дървени - 15 броя, на обща стойност от 400 лева; 23. Стоманена
заготовка ф 200/ф 100 L 600 2 броя тръба, на обща стойност от 4000 лева; 24.Нестандартен
материал от стомана /части от дуло на оръдия/, както следва; -ф 210 / ф 120 L
10 см. 4 броя по 2.5 м. дължина, на обща стойност от 5000 лева; -ф 200 / ф 90 L
8 см. 2 броя по 4 м. дължина, на обща стойност от 3500 лева; - ф 200
/ ф 110 L 3 см. 1 брой по 2 м. дължина и 1 бр. 1 м. , на обща стойност от 2500
лева; - ф 200 / ф 130 L 46 см. 10
броя по 4 м. дължина и 2 бр. по 3 м., на обща стойност от 8000 лева; - ф 200/ ф 170 L 6 см. 2 броя по 3 м. дължина, на
обща стойност от 3000 лева; - ф 180 / ф 150 L 11 см. 8 броя по 1.2 м. дължина и
1 бр. 1.4 м, на стойност от 10000 лева; 25. Стоманена заготовка тръба ф 220/100
L 90010 броя, на обща стойност от 10000 лева; 26.Газови бутилки, малки 10 броя,
вместимост 27 литра, на обща стойност от 850 лева; 27.Резервоар за сгъстен
въздух, на стойност от 2500 лева; 28.Газови бутилки, големи, 3 бр., вместимост
80 литра, на обща стойност от 240 лева.; 29.Стомана, марка С-60, размер 130х
130 L 6 м. - 52 бр. - 41 486 кг., на обща стойност от 50000 лева; 30.Стомана,
марка С-60, размер 115х 115 L 6 м - 362 бр. - 210 684 кг., на обща стойност от
150000 лева; 31. Незавършено производство - 1457 броя изделия, на обща стойност
от 30000 лева; 32. Готова продукция - 1386 броя изделия, на обща стойност от
148302 лева; 33. Изделия за скрап - 169 броя, на обща стойност от 5000 лева; 34.
Скрап 180 т. /стоманени топки/, на обща стойност от 54000 лева; 35. Глава от релса на стойност от 25000 лева; 36.Компютър,
марка „JAR“ 2 бр., на стойност от 600 лева; 37.Монитор, марка „Philips“, 2 бр., на стойност от 600 лева; 38.Столове - 5 бр.,
кожени, на обща стойност от 900 лева; 39.Бюро - 2 бр., на стойност от 800 лева;
40.Шкаф -1 бр., на стойност от 400 лева; 41.Стационарен телефон -1 бр., бял, на
стойност от 200 лева; 42.Шкафове с рафтове - 4 бр., на обща стойност от 1300
лева; 43.Шкаф без рафтове -1 бр., на стойност от 500 лева; 44.Кафе машина,
марка „Делонги“, на стойност от 200 лева; 45. Кафе
машина, марка „Sapir“, на стойност от 200 лева; 46.Комплект
сервиз за кафе 6 бр. чаши и 5 бр. чинии, на стойност от 100 лева; 47.Сервиз за
кафе 4 бр. чаши и 4 бр. чинии, на стойност от 200 лева; 48.Комплект чинии 6
бр., на стойност от 60 лева; 49.Кожен диван 1 бр., на стойност от 1200 лева; 50.Комплект купи за сладолед - 6 бр., на
стойност от 60 лева, които са описани в протокол за предаване на движими вещи
от 31.01.2018 г. по изп.дело № /2017 г. по описа на ЧСИ С.С., рег.№ 739, с район
на действие - Окръжен съд - гр.Добрич и държането върху които е било отнето от
ищеца на 31.01.2018 г. по скрит начин. С решението на съда е осъден Р.Г.М., ЕГН
**********, с адрес: ***, в качеството му на синдик на „Х.М“ ЕООД/н./, ЕИК *****,
да заплати на „М.Ф.П.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски за производството в размер на 3690,96
лв. държавна такса. С решението на съда е оставено без уважение искането на
ищеца за налагане на глоба на ответника на основание чл.360 ГПК. С решението на
съда е допуснато на основание чл.361 ГПК предварително изпълнение на решението
в осъдителната му част.
Срещу решението на СРС, 127 с-в е постъпила въззивна жалба от Р.Г.М., с искане същото да бъде обезсилено, като недопустимо,
поради недопустимост на предявения иск или
обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и вместо това да бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск с правно основание
чл.76 ЗС. Твърди се, че решението е неправилно и недопустимо, постановено в
нарушение на материалноправните разпоредби
на закона, по съображения изложени в
жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „М.Ф.П.“ ЕООД, ***,
чрез пълномощника си адв.М.А., оспорва жалбата, като неоснователна, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмено възражение/отговор/
по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата съдебна инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни
процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато
нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява
неправилно,
като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявения от ищеца
срещу ответника иск с правно основание чл.76 ЗС за предаване на държането върху
процесните движими вещи отнети от ответника по скрит начин.Доводите в жалбата са изцяло основателни. Изводите на съда не са
обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Като
неоснователни следва да се преценят доводите изложени във въззивната жалба за
недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустим иск. Съгласно
задължителната съдебна практика - т.9 от ППВС № 1/1985 г., недопустимо е това
съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за
решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му
упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск,
тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е
произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. В
настоящия случай обжалваното решение на Софийски районен съд е допустимо, тъй
като е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна
при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при
липсата на отрицателни процесуални предпоставки. Обжалваното първоинстанционно
решение е допустимо - не са нарушени процесуалните изисквания за
постановяването му, не са налице процесуални пречки или липсата на положителни
процесуални предпоставки за предявяването на иска. Обжалваното решение е
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита. По отношение на предявеният иск по чл.76 ЗС следва да се има
предвид обстоятелството, че същият
защитава не само владението, но и държането на посочените в исковата молба движими вещи. В хипотезата на посочената разпоредба на закона не се
изисква владението или държането да е продължило определен период от време,
като искът следва да се предяви в 6 - месечен срок от отнемане на владението.
Защитата на чл.76 от ЗС може да бъде
предоставена срещу всеки, чието поведение се квалифицира по посочения в закона
начин, включително и срещу
собственик. За уважаване на иска е достатъчно да се докажат факта на
владението, респективно държането и
на нарушението. Предмет на доказателствената тежест е фактът, че ищецът има
качеството на владелец или държател на процесните движими вещи към момента на твърдяното отнемане, което
може да се установи с всякакви доказателствени средства. Следва да се докаже, че
ответникът е отнел вещта по скрит начин към определен момент. С оглед на изложеното, неоснователни се
явяват доводите на
въззивника- ответник за недопустимост на предявения срещу него иск с правно основание чл.76 от ЗС. Както беше посочено
по - горе, защитата по чл.76
от ЗС може да бъде предоставена срещу всеки, който се твърди да е отнел
държането или владението на вещта/вещите по скрит или насилствен начин.
Владелческата/
посесорна/ защита представлява уредени от правото средства за възстановяване на
владението като фактическо отношение /състояние/. Хипотезите, при които може да
се търси защита с исковете по чл.75 ЗС и 76 ЗС са уредени от законодателя - да
е налице нарушаване на това състояние, в т.ч. и отнемане на фактическата власт
върху вещта като най-тежка форма на нарушение. Съотношението на владелческа
защита и иск за защита на владение като елемент от защитата на правото на
собственост, се отнасят помежду си като род към вид. Ето защо и допустимостта на
исковите производства по чл.75 ЗС и чл.76 ЗС се обуславя само от установените в
закона обстоятелства. При защита на владението със владелчески иск, избрана
като форма на защита на владение като фактическо състояние, чия е собствеността
и влязлото в сила решение, с което същата е установена със сила на пресъдено
нещо, е без значение за установения от законодателя фактически състав на
исковете по чл.75 ЗС и чл.76 ЗС и тяхната допустимост по смисъла на чл.130 ГПК.
Посесорната
защита по чл.76 ЗС, имаща за предмет владението или държането върху вещи и
имоти като фактическо състояние, може да бъде предоставена срещу всеки, чието
поведение се квалифицира по посочените в закона два начина- когато самоволното
или самоуправно установяване на фактическа власт върху вещта е извършено от
нарушителя чрез насилие или по скрит начин, включително и срещу собственик.
Претенцията следва да се предяви в шестмесечен срок, който започва да тече от
деня на нарушението, респ. отнемане на владението/държането. По своя характер
този срок е преклузивен- с изтичането му отпада притезанието на владелеца или
държателя, поради което и съдът е длъжен служебно да следи за неговото
спазване. Отнемането е нарушение на владението/държането, което се състои в
еднократно действие, с което се отнема фактическата власт от владелеца или
държателя на имота и от деня на извършването му започва да тече шестмесечния
срок, в който владението може да бъде защитено с иска по чл.76 ЗС.
В производството по чл.75
ЗС и чл.76 ЗС ищецът следва да установи единствено факта на
осъществяване на владението и факта на нарушението. При иска по чл.76 ЗС е длъжен да установи
и обстоятелство, отнасящо се до отнемане на владението по скрит или насилствен
начин. Другите права на страните върху имота не подлежат на изследване в това
производство.
Владелчески
иск по чл.75 или чл.76 от ЗС може да се
предяви в шестмесечен срок. Този срок започва да тече от деня на нарушението,
респективно отнемането
на владението. По своя характер срокът е преклузивен. С изтичането му отпада
притезанието на владелеца, затова съдът следи служебно за спазването му.
Отнемането е нарушение на владението, което се състои в еднократно действие, с
което е отнема фактическата власт от владелеца или държателя на имота и от деня
на извършването му започва да тече шестмесечния преклузивен срок, в който
владението може да бъде защитено с предявяване на иска по чл.76 от ЗС. В случая, с оглед данните по делото, съдът приема,
че владелческият иск е предявен в рамките на преклузивния шестмесечен срок по чл.76 от ЗС.
По отношение на
предявеният иск по чл.76 ЗС следва да се
има предвид, че същият защитава не само владението, но и държането на посочените в исковата молба движими вещи.
В хипотезата на посочената
разпоредба на закона не се изисква владението или държането да е продължило
определен период от време, като искът следва да се предяви в 6 - месечен срок
от отнемане на владението. Защитата на чл.76 от ЗС може да бъде предоставена срещу всеки, чието
поведение се квалифицира по посочения в закона начин, включително и срещу собственик.
За уважаване на иска е достатъчно да се докажат факта на владението, респективно държането и на
нарушението. Предмет на доказателствената тежест е фактът, че ищецът има
качеството на владелец или държател на процесните движими вещи към момента на твърдяното отнемане, което
може да се установи с всякакви доказателствени средства. Следва да се докаже, че
ответникът е отнел вещта по скрит начин към определен момент. С оглед на изложеното, неоснователни се
явяват доводите на
въззивника- ответник за недопустимост на предявения срещу него иск с правно основание чл.76 от ЗС. Както беше посочено
по - горе, защитата по чл.76
от ЗС може да бъде предоставена срещу всеки, който се твърди да е отнел
държането или владението на вещта/вещите по скрит или насилствен начин.
Гореизложеното обосновава извод за допустимост на предявения иск и на
постановеното решение и необходимостта на преценка на неговата основателност и
съответно законосъобразност и правилност на обжалваното решение, с което искът
е уважен изцяло.
Както беше посочено по - горе, за да се уважи искът по чл.76 от ЗС следва да се
установят при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни
предпоставки, а именно: че ищецът има качеството на владелец или държател на процесните движими вещи към момента
на твърдяното отнемане - 31.01.2018 г. и че ответникът е отнел вещите по скрит начин към 31.01.2018 г.
В процесния случай, с оглед
договор за наем сключен на 01.09.2015 г. се установява, че ищецът „М.Ф.П.“
ЕООД, *** е бил наемател на ответника „Х.М“ ЕООД, гр.София, на поземлени имоти
находящи се в гр.Тервел, община Добрич, заедно с построени в имотите три броя
сгради, конкретно посочени в договора за наем. По отношение на тези поземлени
имоти, предмет на договора за наем от 01.09.2015 г., както и по отношение на
други поземлени имоти е извършен въвод във владение на 14.12.2017 г. по
изпълнително дело № 20177390400421 от ЧСИ С.С., видно от протокол за предаване
на владение на недвижими имоти на „Т.“ ООД, гр.София. С разпореждане от
31.01.2018 г. на ЧСИ С.С. по изпълнително дело № 20177390400421 по описа на ЧСИ
С.С. с рег.№ 739, с район на действие Окръжен съд гр.Добрич, със страни по
делото: „Т.“ ООД, гр.София и „Х.М“ ЕООД/ в несъстоятелност/, във връзка с молба
от Р.М.- синдик на „Х.М“ ЕООД/ в несъстоятелност/ е разпоредил да се предадат
на „Х.М“ ЕООД/ в несъстоятелност/ движимите вещи, находяще се в недвижими
имоти, по отношение на които е извършен въвод във владение и не са предмет на
обезпечителна заповед издадена на 10.11.2017 г. от Софийски градски съд по
т.дело № 1575/2017 г. по описа на СГС и обезпечителна заповед издадена на
11.12.2017 г. от Софийски градски съд по т.дело № 1575/2017 г. по описа на СГС.
Насрочена е дата за предаване на движимите вещи за 31.01.2018 г. от 13,45 ч. Представен
е протокол от 31.01.2018 г. за предаване на движими вещи, изготвен от ЧСИ С.С.,
във връзка с протокол за опис на движими
вещи от 14.12.2017 г. и протокол за опис на движими вещи от 20.12.2017 г., с
който са предадени посочени в протокола движими вещи, находящи се в недвижими
имоти по отношение на които е извършен въвод във владение по изпълнителното
дело. Установява се, че процесните движими вещи са предадени на Р.М.- синдик на
„Х.М“ ЕООД/ в несъстоятелност/. Т.е. процесните движими вещи са предадени от
ЧСИ С.С. на Р.М.- синдик на „Х.М“ ЕООД/н./. Видно от съобщение с изх.№
953/01.02.2018 г. по изп.дело № 20177390400421 по описа на ЧСИ С.С., изпратено
до „М.Ф.П.“ ЕООД, ***, със същото е изпратена молба с вх.№ 00670/31.01.2018 г.
от Р.М.- синдик на „Х.М“ ЕООД/ в несъстоятелност/, както и е уведомен, че
движимите вещи находящи се в недвижими имоти, по отношение на които е извършен
въвод във владение по изпълнителното дело и не са предмет на обезпечителна
заповед издадена на 10.11.2017 г. от Софийски градски съд по т.дело № 1575/2017
г. по описа на СГС и обезпечителна заповед издадена на 11.12.2017 г. от
Софийски градски съд по т.дело № 1575/2017 г. по описа на СГС, са предадени с
протокол за предаване на движими вещи от 31.01.2018 г. на „Х.М“ ЕООД/в
несъстоятелност/.
На следващо място, по делото не
са ангажирани доказателства от страна на ищеца, установяващи по
безспорен начин първата кумулативна предпоставка за уважаване на предявения иск с правно основание чл.76 от
ЗС, а именно: фактът, че ищцовото дружетво има качеството на владелец или
държател на процесните движими вещи
към момента на твърдяното отнемане - 31.01.2018 г., то не следва да се разглежда по
същество наличието или липсата на другата кумулативна предпоставка за уважаване
на иска, а именно: ответникът да е отнел вещта по скрит начин към този момент. Фактът на държането от страна на ищеца на процесните движими вещи към 31.01.2018 г./ когато същите са предадени от ЧСИ С.С.
на ответника Р.М./ не може да се установи от събраните по делото доказателства. Не се установява по делото обстоятелството, че процесните движими вещи са били в
държане на ищеца към момента на твърдяното отнемане на тяхното държане - 31.01.2018 г., което е
основната предпоставка за уважаване на иска по чл.76 от ЗС.
От теорията е ясно,
че съвкупността от вещи дори да има
общо функционално предназначение е различна от обособен обект на собственост и
от съставната вещ. Съвкупността се състои от отделни вещи, които имат
самостоятелно съществуване и дори да се отдели някоя от тях, останалите вещи запазват
обособеността си за разлика от съставната вещ, при която отделянето на някаква
част дори тя да съществува като самостоятелна променя характеристиката и
предназначението на съвкупната вещ. Собствеността и другите вещни права не е
върху съвкупността, а върху отделните вещи, които я образуват. Съвкупността от вещи има правно значение
само когато закона изрично и придава такова, като например наследството, или
търговското предприятие. На правна защита подлежи правото на собственост и
владението, респективно държането върху всяка определена вещ, а не от
съвкупността от вещи. Тя не е
постоянна по състав. Няма основание да се приеме, че не следва да се доказва упражняването на
владение, или държане върху всяка вещ от съвкупността към момента на отнемането
му, тъй като всяка от процесните
вещи, може да има самостоятелно съществуване, може да бъде заменена с друга
и дори да бъде изнесена от недвижимите
имоти ползвани от ищеца, в качеството му
на наемател на същите. Напротив, ищецът следва да докаже в процесния случай
упражняване на държане от негова страна върху всяка една от процесните движими
вещи към момента на твърдяното им отнемане от страна на ответника- 31.01.2018
г. Доказателства в тази насока по делото не са ангажирани от страна на ищеца. Събраните
по делото доказателства не установяват упражняване на държане от страна на
ищеца върху всяка една от процесните движими вещи към момента на твърдяното им
отнемане от страна на ответника- 31.01.2018 г. С оглед на което предявения иск
с правно основание чл.76 от ЗС се явява изцяло неоснователен и като такъв
подлежи на отхвърляне.
При
така изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции
изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение, като неправилно следва
да бъде отменено изцяло, включително и в частта относно разноските, като
постановено в нарушение на материалния закон и вместо това да бъде постановено
решение, с което предявения иск с правно основание чл.76 ЗС се отхвърли, като неоснователен.
Относно разноските по производството.
При този изход на спора, съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника своевременно поисканите и направени в производството пред въззивната
инстанция разноски в размер на сумата от 1845,48 лв., съгласно приложен списък
на разноски.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 184640 от 26.08.2020 год., постановено по гр.дело № 31779/2018 г. на СРС, І Г.О., 127 състав и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Ф.П.“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, срещу Р.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на
синдик на „Х.М“ ЕООД/н./, ЕИК *****, иск
с правно основание чл.76 от ЗС за предаване на държането върху следните движими
вещи: 1.Компресор бутален „FINI“, 14270-55, сер. № ********** - на стойност от
1300 лева; 2.Мотокар, дизелов, 3 т., произведен в България, на стойност от 2000
лева; 3.Пароструйка „Керхер“, модел HDS 8 / 18- 4С, сер № 016920, година на
производство 2015, на стойност от 2000 лева; 4.Електрическа печка ПЕК фабр. №
6500, год. на производство 1987 г., на стойност от 300 лева; 5.Компресор винтов
„INGFRSOLL - RDND“, произведен 1988 г., на стойност 800 лева; 6.Дизелов
електрически агрегат шест цилиндров, турбодизел, фабр. № 8608262 фабр. № 1915,
година на производство 1986 г., на стойност от 2500 лева; 7.Копирен струг „Г.Ф.“,
на стойност от 300 лева; 8.Омекотителна станция за вода модел „PARK TANKS“, cep. №
*********, година на производство 2015, на стойност от 650 лева; 9.Маслен
трансформатор, фабр. № 66153, произведен 1986 г. в Германия, на стойност от 700
лева; 10.Струг „Финал 130-1“, неработещ, ползван за резервни части, на стойност
от 1000 лева; 11.Заточваща машина фабр. № 4732 произведена 1972 год. в Полша,
на стойност от 1000 лева; 12. Шмиргел, стационарен, на стойност от 500 лева;
13.Редукторно масло - 440 литра, на стойност от 1056 лева; 14.Моторно масло -
М10 - 210 литра, на стойност от 800 лева; 15.Хидравлично масло 2800 литра, на
стойност от 3780 лева; 16.„Веро“ - 70 литра, на стойност от 200
лева;17.Пожарогасители: малки 6 бр., средни 2 бр., големи 2 бр., на обща
стойност от 4000 лева; 18.Бутилки за CO2 - 2 броя, на обща стойност 400
лева;19.Трифазен удължител - 20 метра - 2 броя, на обща стойност от 500 лева;
20. Изделия, върнати за ремонт - 92 броя, на обща стойност от 4600 лева; 21.Празни
каси - 1040 бр., на обща стойност от 5000 лева; 22.Европалети - дървени - 15
броя, на обща стойност от 400 лева; 23. Стоманена заготовка ф 200/ф 100 L 600 2 броя
тръба, на обща стойност от 4000 лева; 24.Нестандартен материал от стомана /части
от дуло на оръдия/, както следва; -ф 210 / ф 120 L 10 см. 4 броя по 2.5 м.
дължина, на обща стойност от 5000 лева; -ф 200 / ф 90 L 8 см. 2 броя по 4 м.
дължина, на обща стойност от 3500 лева; - ф 200 / ф 110 L 3 см. 1 брой по 2 м.
дължина и 1 бр. 1 м. , на обща стойност от 2500 лева; - ф 200 / ф 130 L 46 см. 10 броя по 4 м. дължина и 2 бр. по 3
м., на обща стойност от 8000 лева; - ф
200/ ф 170 L 6 см. 2 броя по 3 м. дължина, на обща стойност от 3000 лева; - ф
180 / ф 150 L 11 см. 8 броя по 1.2 м. дължина и 1 бр. 1.4 м, на стойност от 10000
лева; 25. Стоманена заготовка тръба ф 220/100 L 90010 броя, на обща стойност от
10000 лева; 26.Газови бутилки, малки 10 броя, вместимост 27 литра, на обща
стойност от 850 лева; 27.Резервоар за сгъстен въздух, на стойност от 2500 лева;
28.Газови бутилки, големи, 3 бр., вместимост 80 литра, на обща стойност от 240
лева.; 29.Стомана, марка С-60, размер 130х 130 L 6 м. - 52 бр. - 41 486 кг., на
обща стойност от 50000 лева; 30.Стомана, марка С-60, размер 115х 115 L 6 м -
362 бр. - 210 684 кг., на обща стойност от 150000 лева; 31. Незавършено
производство - 1457 броя изделия, на обща стойност от 30000 лева; 32. Готова
продукция - 1386 броя изделия, на обща стойност от 148302 лева; 33. Изделия за
скрап - 169 броя, на обща стойност от 5000 лева; 34. Скрап 180 т. /стоманени
топки/, на обща стойност от 54000 лева; 35. Глава
от релса на стойност от 25000 лева; 36.Компютър, марка „JAR“ 2 бр., на стойност от 600 лева; 37.Монитор, марка „Philips“, 2 бр., на стойност от 600 лева; 38.Столове - 5 бр.,
кожени, на обща стойност от 900 лева; 39.Бюро - 2 бр., на стойност от 800 лева;
40.Шкаф -1 бр., на стойност от 400 лева; 41.Стационарен телефон -1 бр., бял, на
стойност от 200 лева; 42.Шкафове с рафтове - 4 бр., на обща стойност от 1300
лева; 43.Шкаф без рафтове -1 бр., на стойност от 500 лева; 44.Кафе машина,
марка „Делонги“, на стойност от 200 лева; 45. Кафе
машина, марка „Sapir“, на стойност от 200 лева; 46.Комплект
сервиз за кафе 6 бр. чаши и 5 бр. чинии, на стойност от 100 лева; 47.Сервиз за
кафе 4 бр. чаши и 4 бр. чинии, на стойност от 200 лева; 48.Комплект чинии 6
бр., на стойност от 60 лева; 49.Кожен диван 1 бр., на стойност от 1200
лева; 50.Комплект купи за сладолед - 6
бр., на стойност от 60 лева, които са описани в протокол за предаване на
движими вещи от 31.01.2018 г. по изп.дело № /2017 г. по описа на ЧСИ С.С., рег.№
739, с район на действие - Окръжен съд - гр.Добрич и държането върху които е
било отнето от ищеца на 31.01.2018 г. по скрит начин, като неоснователен.
ОСЪЖДА „М.Ф.П.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Р.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на синдик на „Х.М“ ЕООД/н./, ЕИК *****,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 1845,48 лв./ хиляда осемстотин
четиридесет и пет лева, и 48 стотинки/, представляваща направени разноски в
производството пред въззивната инстанция.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.