МОТИВИ : Срещу подсъдимия В.К.Б.,
ЕГН ********** било повдигнато обвинение за престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, предл.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че при
условията на продължавано престъпление в периода от 14.05.2011 г. до 14.06.2012 г. в качеството на управител и съдружник във „****”
ООД с ЕИК ********* в ТД на НАП - В.Търново, офис **** чрез посредственото
извършителство на П.С.М., ЕГН ********** от гр. **** избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС в 10 /десет/ месечни СД по ЗДДС както
следва:
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „****“ -
ООД с вх.№11001010764/14.05.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за
данъчен период м.април 2011г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне"
в размер на 54 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 1720,75 лв.
поради липса на реална доставка по фактура №182/07.04.2011г. с доставчик „****"
ООД и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „****“ -
ООД с вх.№11001017136/15.08.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за
данъчен период м.юли 2011г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 75,44 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 575,44 лв.
поради липса на реална услуга по фактура №79/07.07.2011г. с доставчик „****"
ООД и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „****“ -
ООД с вх.№11001018683/14.09.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за
данъчен период м.август 2011
г. като декларирал в раздел В „ДДС за
възстановяване" в размер на 29,55лв. при реално дължим ДДС за внасяне в
размер на 4130,45 лв. поради липса на реална доставка по фактури
№50/18.08.2011г. с доставчик „****" ООД и №88/10.08.2011г. с доставчик „****"
ООД и основание за приспадане на данъчен кредит по същите фактури;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „****“ -
ООД с вх.№11001020358/14.10.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за
данъчен период м.септември 2011
г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 29,70 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 1029,90 лв.
поради липса на реална услуга по фактури №93/05.09.2011г. и №97/21.09.2011г. с
доставчик „****" ООД и основание за приспадане на данъчен кредит по същите
фактури;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „****“ -
ООД с вх.№11001021862/13.11.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за
данъчен период м.октомври 2011
г. като декларирал в раздел В „ДДС за
възстановяване" в размер на 150,41 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в
размер на 4029,59 лв. поради липса на реална доставка по фактури
№464/03.10.2011г., №466/07.10.2011г., №468/12.10.2011г., №470/ 17.10. 2011 г.,
№472/21.10.2011 г. и №474/28.10.2011 г. с доставчик „****" ООД и основание
за приспадане на данъчен кредит по същите фактури;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „****“ -
ООД с вх.№ 11001025661/16.01.2012г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за
данъчен период м.декември 2011г. като декларирал в раздел В „ДДС за
внасяне" в размер на 253,87лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер
на 1253,87лв. поради липса на реална доставка по фактура №201/21.12.2011г. с
доставчик „****" ЕООД и основание за приспадане на данъчен кредит по
същата фактура;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „****“ -
ООД с вх.№11001028166/14.02.2012г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за
данъчен период м.януари 2012г. като декларирал в раздел В „ДДС за
възстановяване" в размер на 373,94лв. при реално дължим ДДС за внасяне в
размер на 292,72лв. поради липса на реална доставка по фактура
№**********/09.01.2012г. с доставчик „****" ЕООД и основание за приспадане
на данъчен кредит по същата фактура;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „****“ -
ООД с вх.№11001032685/17.04.2012г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за
данъчен период м.март 2012г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 727,27лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 2062,87лв.
поради липса на реална доставка по фактура №344/11.01.2012г. с доставчик „****"
ЕООД и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „****“ -
ООД с вх.№11001034942/14.05.2012г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за
данъчен период м.април 2012г. като декларирал в раздел В „ДДС за
възстановяване" в размер на 630,86 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в
размер на 1369,14 лв. поради липса на реална доставка по фактура
№95/25.04.2012г. с доставчик „****" ООД и основание за приспадане на
данъчен кредит по същата фактура;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „****“ -
ООД с вх.№11001037578/14.06.2012г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за
данъчен период м.май 2012г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 1223,05 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 3677,72 лв.
поради липса на реална доставка по фактури №97/23.05.2012г. и №98/23.05.2012г.
с доставчик „****" ООД и основание за приспадане на данъчен кредит по
същите фактури, като общият размер на недекларираните данъчни задължения по
ЗДДС по посочените месечни периоди след приспадане на реално внесените
задължения е в размер на 18 427,07 лева, представляващи особено големи размери.
Представителят
на Окръжна прокуратура – ****, зам. окръжен прокурор Павлинка Кръстинова заявява,
че поддържа обвинението срещу подсъдимия К., така, както е предявено в хода на
досъдебното производство и с обвинителния акт. Изтъква, че настоящото производство се движи по реда на чл.371, т.1 от НПК - съкратено
съдебно следствие поискано от подсъдимия и неговите защитници. Смята, че нищо
не се променя от фактическата обстановка и хронология на фактите, които са
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и с оглед реда, по който
се движи настоящото дело.
Изтъква,
че процесното дружество „****“ ООД е било регистрирано и учредено на 11.06.2007
г. с двама съдружници - подсъдимият В.К.Б. и К.Х.Б., които съответно имат права
да управляват и представляват дружеството заедно и поотделно. Сочи, че реално
търговската дейност на същото се е извършвала в гр. София, но данъчния адрес по
чл. 8, ал.1 от ДОПК е бил в гр. ****, с
оглед на което в периода, за който е повдигнато обвинение, а именно от 2011 г.
до месец май 2012 г. справки и
декларации са подавани пред данъчните органи в гр.****.
Изтъква,
че дружеството се е обслужвало счетоводно от свидетеля П.С.М., а се е
представлявало от подсъдимия Б.,
съответно писмени доказателства за тези факти има в досъдебното производство,
посочени са точно и в томовете където се намират - том14, л. 25; том 12, л.
604-608; т.14, л. 151-157. Твърди, че счетоводителят съответно с електронен
подпис е подавал месечните справки декларации по ЗДДС, тъй като дружеството
е имало
регистрация по ДДС. Сочи, че първичните счетоводни документи, по-точно
фактурите за стопанската дейност на дружеството са вкарани в счетоводна
програма „Конто“, те са били въвеждани от свидетелката Бояджиева, след което по
електронен път тя е изпращала така въведени данни в отчетните регистри, в
дневниците за покупки и продажби и на база на тези данни счетоводителят е
изготвял месечната справка декларация със съответния резултат по нея - ДДС за
възстановяване, за внасяне.
Излага, че
към досъдебното производство е приложен като писмено доказателство и
ревизионнен акт от 23.05.2013 г. с ревизионен доклад към него. Изтъква, че в
хода на съдебното следствие са били изискани в цялост всички документи,
отнасящи се до приключеното ревизионно производство по отношение на
дружеството. Твърди, че съгласно чл.127 от НПК ревизионния акт и ревизионния
доклад са писмени доказателства, като в хода на разследването, както и в хода
на съдебното следствие са събрани и други доказателства - разпит на свидетели,
съдебно-счетоводна експертиза, писмени доказателства, като всичко това не
променя извода, че в инкриминирания
период по отношение на определени доставчици, които са изброени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и по кои фактури за доставки
към „****“ ООД са признати сделките, т.е. налице е нереална
доставка на стоката и извършване на услугата, с оглед на което се променя и
декларирания месечен резултат в справката декларация по ДДС, като след
приспадане на декларирането и съответно, което на практика е открито, разликата
е укритите данъчни задължения, която е посочено по всеки месечен период. Твърди,
че става въпрос за периода от 14.05.2011 г. до 14.06.2012 г. за 10 месечни
справки декларации по ЗДДС, всяка от тях е изброена в обстоятелствената част,
така и в диспозитива на обв. акт с номер, дата на подаване, размер на
декларирано ДДС за внасяне и съответно реално дължимо ДДС за внасяне след
корекцията от непризнатите фактури по доставки на стоки и услуги и съответно
разликата, която представлява укритото данъчно задължение по месечен период и
общо за 10 месеца в размер 18 427,07 лева, което данъчно задължение
представлява особено големи размери, нормативно определени в НК, тъй като са
над 12 000 лева.
Сочи, че допълнителната
съдебно икономическа експертиза потвърждава първоначалното заключение и
установеното в хода на досъдебното производство по всяка фактура защо се приема,
че липсва реална сделка и това е защото насрещната фирма заявява, че не е имала
сделки с „****“ ООД или нямат счетоводна документация, ръководи се от лица, които изобщо не знаят, т.е. те са
формални управители и представляващи на съответната фирма и реално не знаят
извършвана ли е стопанска дейност от фирмата, която формално представляват.
Счита, че
с оглед на всички тези писмени и гласни доказателства, констатациите от
данъчните органи, ревизионният акт, ревизионният доклад, всичко това води до
извода за извършено данъчно престъпление по смисъла на чл.255, ал. 3 във връзка
с ал.1, т.2, предл. 1 и във вр. чл. 26, ал.1 от НК от страна на подсъдимия В.Б.,
извършено чрез посредственото извършителство на счетоводителя, който реално с
електронен подпис е подавал месечните справки декларации, но от неговите
показания става ясно, че той не е знаел и не би могъл да знае дали представените
му фактури, по-точно те са описани в дневниците за покупки и продажби
гарантират, че сделките са извършени реално.
По
отношение на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното от
подсъдимия престъпление, изтъква, че от приложената справка за съдимост е
видно, че същият е осъждан до момента, макар за престъпления, които нямат
връзка с настоящето. Излага, че Б. има една условна присъда, чийто изпитателен срок е изтекъл и с
наложено наказание чрез споразумение от РС-****, РС-****за управление на МПС в
едногодишния срок след като по административен ред е бил лишен от право да
управлява МПС, като те са комулирани с налагане на наказание „Пробация“.
В
конкретния случай, с оглед процедурата, по която се движи съдебното следствие
взема алтернативно становището по отношение на присъдата, като предлага
налагане на условно наказание - 3 години лишаване от свобода, с 5 годишен
изпитателен срок, което се редуцира по реда на чл.58 от НК, тъй като съдът се движи
по процедура на съкратено съдебно следствие. На следващо място предлага, ако
съдебният състав прецени, че това наказание не би постигнало целите си, то другият
вариант е налагане на реална присъда, което становище е изразено като
алтернативно. Смята, че първият вариант би изпълнил целите си.
По
отношение имущественото състояние на подсъдимия, изтъква, че от справка от
Агенция по вписванията е видно, че той не притежава недвижими имоти на
територията на страната, като е изискана и приложена и допълнителна справка за МПС, тъй като съответния
текст на чл.255 от НК предвижда налагането на кумулативно наказание -конфискация
на част или на цялото имущество. Оставя на преценката на съда, с оглед изпратената справка, кои от посочените
МПС биха могли да бъдат конфискувани в полза на Държавата, предвид второто
кумулативно предвидено наказание за това престъпление.
Досежно предявения граждански иск от Агенцията
по приходи до размера на обвинението, счита, че съответно същият следва да бъде
уважен, независимо, че има влязъл в сила ревизионен акт за това задължение и
дори задължение в по-голям размер.
Представителят
на гражданския ищец – ст. юриск. С. в съдебно заседание заявява, че поддържа
гр. иск, така както е предявен.
Счита,
че от гласните и писмени
доказателства, безспорно се доказва, че е извършено съответното деяние от
подсъдимия. Намира за неоснователно възражението за това, че има ревизионен акт, като съдебната практиката е безспорна, че става
въпрос за две различни производства. Моли съда съобразно приложените
доказателства да постанови присъда, с
която да осъди подсъдимия Б. за заплати исковата сума, считано от момента на
увреждането - 14.05.2011 г., заедно с лихвата от този момент до окончателното
изплащане на сумата от 18 427,07
лева.
Защитникът на подсъдимия В.К.Б. - адв. П. от АК - *****счита,
че повдигнатото обвинение не е било доказано по несъмнен, категоричен и
безспорен начин, тъй като не са били събрани убедителни доказателства за
извършване на твърдяното деяние от подзащитния им.
Излага, че конкретното обвинение,
по което Б. е бил предаден на съд е, че последният е подал десет СД по ЗДДС, в
които е потвърдил неистина - деклариране на доставки с право на приспадане на
данъчен кредит по сделки, които според прокуратурата са нереални, от което е
настъпил определен престъпен резултат - избягване установяването или плащането
на данъчни задължения в големи размери. Твърди, че същите според прокуратурата
са в размер на данъчния кредит, начислен от доставчиците по фактурите,
доставките по които са били нереални, който данъчен кредит е взет предвид при
определяне на данъчния резултат на дружеството в подадените от него
справки-декларации за съответните данъчни периоди. Изтъква, че тази своя теза
прокуратурата се домогва да докаже чрез ревизионния акт, издаден на „****“ ООД
№ ********* от 25.03.2013 г., свидетелските показания на лицата, съставили
въпросния акт - служителите на НАП В.В. и С.Б., свидетелските показания на
управителите на „****“ ООД, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД, „****“ ООД,
„****“ ООД, на съдружника и съуправител К.Б., счетоводителят П.М.и приетата в
досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) на вещото лице Н..
Счита, че нито едно от тези
доказателства, не доказва обвинителната теза на прокуратурата, а напротив -
установява се съвсем различна фактическа обстановка, която по несъмнен начин
доказва, че Б. не е извършил вмененото му престъпление. Счита, че не са осъществени
нито обективните, нито субективните елементи на същото.
Излага,
че от обективна страна в обвинителния акт никъде не се твърди, а и не се
доказва, че В.Б. е подавал СД по ЗДДС и че той е потвърдил неистина в тях. Счита,
че изрично и безспорно е доказано, че СД са подадени от счетоводителя М., а не
от подсъдимия. Твърди, че за да се
омаловажи този безспорен факт, който е достатъчен, за да се направи извод, че
няма престъпление по повдигнатото обвинение, поради това, че подзащитният им не
е автор на същото, прокуратурата е въвела абсурдното твърдение, че
престъплението било извършено от него посредством счетоводителя М.. Сочи, че по
отношение на последния е установено по безспорен начин, че именно той е подавал
всички справки-декларации, в качеството си на пълномощник на управителя К.Б.,
със собствения си електронен подпис. При това положение, в пълно противоречие с
основния принцип в наказателното право, че наказателната отговорност е лична, сочи,
че прокуратурата е повдигнала обвинение на друго лице, а не на непосредствения
извършител, без да изложи никакви мотиви защо не следва да се ангажира
наказателната отговорност на прекия извършител, а такава трябва да носи техния подзащитен
- т.е. последният не е автор на
престъплението, в което е обвинен, като в тази връзка, считат, че той не следва
да носи наказателна отговорност, тъй като не е извършил престъплението, в което
е обвинен, и следва да бъде оправдан, поради липса на осъществяване на
твърдяното деяние. Цитира съдебна практика в тази насока.
На следващо място счита, че не е налице
и твърдяното изпълнително деяние - подадена невярна декларация. Твърди, че всички
справки -декларации по ЗДДС за сочените от прокуратурата периоди са верни - те отразяват фактурите, по които дружеството е било
доставчик, включени в дневниците за продажби за съответния период, както и
фактурите, по които дружеството е получател, включени в дневниците за покупки. Изтъква,
че това важи и за доставчиците „****“ ООД, „****“ ЕООД, „****“
ЕООД, „****“ ЕООД, „****“ ООД, „****“ ООД, за които прокуратурата твърди, че не са издали фактурите и, че
доставките по тях не са реални. Изтъква, че инкриминираните фактури са първични
счетоводни документи, издадени от доставчиците и съдържат всички реквизити по
чл.6, ал1 от Закона за
счетоводството, като същевременно тези фактури съдържат и реквизитите, визирани
в чл.114, ал.1 от ЗДДС, което ги прави данъчни фактури по смисъла на ЗДДС,
което от своя страна дава възможност на получателя по доставките, в случая
дружеството, което техния подзащитен е представлявал в онзи период, при наличие
на предпоставките в чл. 69 от ЗДДС да приспада начисления и заплатен от него
данък добавена стойност по тези фактури. Твърди, че редовността на фактурите е била
потвърдена и от вещото лице Н. на стр. 2 от допълнителната експертиза, приета в
съдебно заседание на 05.10.2020 г.: „По отношение на прегледаните фактури,
експертизата счита, че няма нарушение на счетоводното и данъчното законодателство.".
Счита, че последното е основание и дори задължение, според счетоводното и
данъчно законодателство, дружеството, представлявано от техния подзащитен, да
осчетоводи същите и да ги включи в дневниците си за покупки. Излага, че въз
основа на това тези фактури са взети
предвид при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справката-декларация по ЗДДС, което дружеството е направило чрез лицето,
отговорно за съответните счетоводни операции и подаване на данъчни декларации,
а именно г-н П.М..
Твърди, че всички фактури са
разплатени от дружеството - получател на доставките, което плащане включва и
начисления в стойността им ДДС. С оглед изложеното и при приложението на
принципа за данъчния неутралитет при ДДС, счита, че никаква щета не е била нанесена
на фиска от дружеството на подсъдимия и това е така, защото начисления към
данъчната основа по фактурата ДДС, платен от получателя на доставката („****“
ООД), се внася от доставчика - т.е. получателят плаща цялата фактура и ползва данъчния
кредит по нея, а начисления данък добавена стойност се внася във фиска от
доставчика, който е получил стойността по фактурата, включваща и начисления
данък. Твърди, че ако той не изпълни това свое задължение, било като не включи
издадените от него фактури в дневниците си за продажби и СД по ДДС, било като
не внесе съответните суми след определяне на резултата по неговата СД за
съответния период, то наистина ще има щета за фиска, но отговорен за нея ще
бъде единствено доставчика, който е получил начисленото от него ДДС, но не го е
внесъл в бюджета, като именно такъв е конкретния случай с инкриминираните
фактури.
Сочи, че вместо да бъде
ангажирана отговорността на тези доставчици по реда на контролното
производство, провеждано от НАП, или дори да бъде ангажирана наказателната им
отговорност за подаване на неверни декларации и/или неплащане на дължими
данъци, държавното обвинение приема безкритично като меродавни, за да изгради
обвинението си срещу подсъдимия показанията на управителите на шестте дружества.
Твърди, че от тези показания обаче става ясно единствено, че въпросните лица не
са реални собственици на дружествата, тъй като същите заявяват, че не знаят да
е извършвана дейност от тях и това за прокуратурата е достатъчно основание да
приеме, че се касае за нереални доставки, като всички останали факти говорят
обратното и опровергават тези твърдения.
В тази връзка излага, че управителят
на „****“ ООД – св. С.Р.В.в показанията си твърди, че дружеството е развивало
дейност само през 2013 г. до 2015 г. и не е имало сделки с „****" ООД.
Същевременно от Протокола за насрещна проверка, намиращ се по ревизионната
преписка (лист 25-26), се установява, че фирмата е регистрирана по ЗДДС на
18.06.2008 г. и няма дерегистрация, от което следва, че тя е имала дейност още
през 2008 г., т.е. твърдението, че през 2011 г. не е извършвана дейност и не са
издавани фактури, се опровергава от официалните документи. Заявява, че от
Търговския регистър се установява, че има подаден ГФО за 2010 г. и 2016 г., а през
2018 г. е подадена Декларация по чл.39, ал.9 т.2 от ЗСч за липса на дейност
през 2017 г. Счита, че това са доказателства, че дружеството е развивало
дейност не само през посочените от управителя години и, че показанията на
свидетеля Виденов не трябва и не могат да бъдат кредитирани.
Излага, че управителят на „****“
ЕООД - св. Й.В.В.твърди, че живее в приют и че няма фирма. Същевременно от
Протокола за насрещна проверка по ревизионната преписка (стр. 50-51), се
установява, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 20.03.2009 г. и е активна
до момента на проверката. Изтъква, че през месец май на 2020 г. от същия Й.В.е
инициирано производство за обявяване в несъстоятелност на дружеството. Счита,
че всичко това ясно доказва неверността на неговите твърдения, респективно, че
той или е спестил истината, за да не бъде уличен в нарушение на данъчното
законодателство, или че е подставено лице и дружеството се управлява от друго
лице - явен или скрит пълномощник. В подкрепа на това са установените по
ревизионната преписка факти, че не са подадени СД само за м. 12.2011 г. и м. 01
и 02.2012 г., поради смяна на счетоводителя. Сочи, че СД са подавани от К.Т.Р.до
м. 11.2011 г., а от 03.2012 г. са подавани от М.Я., като по този начин изцяло
се опровергават твърденията, че през 2011 г. и 2012 г. „****“ ЕООД не е
осъществявало дейност, от което се вади извода, че доставките по издадените от
него фактури са нереални.
Изтъква, че управителят на „****“
ЕООД - св. А.З.Я.твърди, че е придобил
фирмата по документи през 2011 г. и, че не знае дали същата работи. Изтъква, че
в неговите обяснения също има противоречия, тъй като в досъдебно производство
(стр. 52) св. Я.заявява, че след прехвърляне на фирмата не е подписвал никакви
документи, а същевременно по делото е налично пълномощно, подписано от него на
15.02.2012 г. (лист 81 от ревизионната преписка). Излага, че от ревизионната
преписка (протокол за насрещна проверка - лист 83-84) се установява също така,
че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 20.12.2005 г. и е дерегистрирано на
14.06.2012 г., т.е. към датата на инкриминираната доставка (09.01.2012 г.)
същото е имало надлежна данъчна регистрация, като последното е индиция, че
дружеството е извършвало търговска дейност, както и че показанията на Я.не
следва да бъдат кредитирани.
Според другия защитник - адв. В.
от САК, управителят на „****“ ООД - св. В.А.И.сочи,
че е станал едноличен собственик на 31.01.2011 г. и твърди, че фактурите от
месец август и септември не са налични и не знае дали дружеството има такива.
Не може да каже в какво се изразяват търговските отношения с „****" ООД,
като същевременно от справка в TP се установява, че същият е съдружник в дружеството
от 2005 г., т.е. дадените пред разследващите показания от И.са неверни. Твърди,
че това се потвърждава и от Протокола от насрещна проверка, извършена в хода на
ревизионното производство (лист 36-37 от ревизионната преписка), по която
същият е заявил, че не отрича, че е работил с фирма „****“ ООД, както и че от
м. септември 2017 г. дружеството е в ревизия и счетоводните му документи са в
НАП София, поради което не можел да отговори нищо във връзка с фактурите,
издадени на „****" ООД. Изтъква, че пак по ревизионната преписка е
установено, че дружеството е подавало СД по ДДС, т.е. същото е имало стопанска
дейност и надлежна регистрация, като всичко това доказвало, че доставчикът е
имал реална дейност и дадените обяснения от управителя не могат да бъдат
кредитирани предвид противоречията им и опровергаването им от установените по
официален ред факти и доказателства.
Излага, че управителят на „****“
ЕООД - св. С.П.М.е заявил, че не е управител на дружеството, не знае дали фирмата
е извършвала стопанска дейност, дали е водила счетоводство и дали е извършена
сделка по фактурата от 11.01.2012 г., издадена на „****" ООД. Твърди, че от
протокола за извършената насрещна проверка в ревизионното производство (лист
68-69 от ревизионната преписка) се установява, че дружеството е регистрирано по
ДДС на 19.03.2010 г. и е дерегистрирано на 16.01.2012 г., като същото е
подавало справки-декларации по ЗДДС, вкл. за данъчен период м. 01.2012 г., като
последната включена фактура е с № 342/09.01.2012 г. Сочи, че от така
установените по официален ред обстоятелства става ясно, че дружеството е
извършвало дейност, но очевидно чрез пълномощници, респ. лица, различни от
управителя Милано, като това опровергава твърдението за нереалност на
доставката, поради твърденията на М., че не знае нищо за дружеството и за
неговата дейност.
Изтъква, че управителят на „****“
ООД – св. Д.М.А.в обясненията си посочва, че е станал едноличен собственик на
08.06.2011 година. Твърди, че работи през лятото като строителен работник, а
през останалото време няма доходи и започнал да се съгласява да му прехвърлят
фирми, като не знае на колко дружества е собственик, не разполага с никакви
документи, не знае дали извършват дейност и какви фактури издават. Сочи, че от
протокола за извършена насрещна проверка, намиращ се на стр. 99 от ревизионната
преписка става ясно, че дружеството има надлежна регистрация по ДДС,
включително към периода на издаване на инкриминираните фактури - м. 10.2011 г.,
като също така при насрещната проверка е
установено, че всички инкриминирани фактури са включени в СД и дневниците за
продажби. Излага, че последното не само опровергава извода, базиран на
обясненията на А., че доставките не били реални заради неговото незнание за
дейността на дружеството, а и съгласно еднозначната съдебна практика, отразяването на сделките в документацията на
доставчика на стоките опровергава тезата за фиктивност на същите.
Заявява, че от всичко, изложено
по-горе е видно, че освен дефицита на доказателства за авторството на деянието
е налице и липсата на основен елемент от обективна страна - липсата на реалност
на сделките, обявени от прокуратурата за такива, без да е налице нито едно
доказателство в тази посока, а оттам - напълно недоказано е и твърдението, че
подадените СД, в които правото на данъчен кредит по същите е включено за целите
на облагането с ДДС, са неверни. Сочи, че всички дружества - доставчици са били
работещи търговски дружества, т.е. осъществявали са търговска дейност и са имали
надлежна регистрация по ЗДДС към датите на издаване на инкриминираните фактури.
Счита, че независимо дали посочените като управители лица са имали знание за
конкретните фактури или не, това по никакъв начин не доказва, че доставките не
са реални, тъй като очевидно дружествата са осъществявали своята дейност не
чрез прякото управление на формално вписаните като управители лица, а чрез
други такива - пълномощници, някои от които са установени по ревизионната
преписка.
Твърди, че не е налице и вредоносен резултат - избягване
установяването и плащането на данъчни задължения, излага съображения в тази
връзка. Счита, че в случая прокуратурата не е успяла да докаже поведение на
подзащитния им, което да е довело до неустановяване на данъчни задължения, или
до препятстване на плащане на такива. Излага, че се е установило единствено, че
на представляваното от него дружество „****“ ООД е издаден ревизионен акт №
********* от 25.03.2013 г., с който на дружеството са определени допълнителни
задължения по ДДС в размер на 18 925,21 лева. Твърди, че от свидетелските
показания на св. М. се установява, че дружеството е било лишено от възможността
да оспори същия по надлежния ред поради погрешен адвокатски съвет - да се
обжалва директно пред съда, при положение, че според действащия ДОПК, съдебното
обжалване е недопустимо ако не бъде проведено административно такова. Излага,
че не са ангажирани доказателства, дали дружеството е платило задълженията по
този ревизионен акт и ако не - какви са причините за това или по никакъв начин
не се доказва нито едно от двете деяния в хипотезата на чл. 255, ал. 1 от НК -
поведение, водещо до неустановяване на данъчни задължения, или такова,
препятстващо плащането им.
Счита, че от субективна страна
още по-малко е налице доказаност на субективната страна на престъплението, за
което е обвинен техния доверител, а именно умисъл, като няма дори ясно
твърдения от страна на обвинението в тази посока. В тази връзка сочи, че подзащитният
им нито е знаел, нито е могъл да знае и дори да предполага, че може да има
някакви нередности, във връзка с издадените от доставчици на „ВИК- М“ ООД
фактури, тъй като същите са били изрядни от външна страна, издадени са
съответните касови бонове за извършените плащания, стоките са предадени,
фирмите са имали надлежна регистрация по ДДС. Твърди, че не е бил налице нито
един публично достъпен източник, от който той би могъл да разбере, дали тези
фирми подават надлежни СД по ДДС и заплащат редовно задълженията си към бюджета,
което се потвърдило и от показанията на
служителите от НАП, съставили ревизионния акт - свидетелите В. и Б., като именно
те са разкрили и причината, във връзка с която е издаден ревизионния акт, като
това са дадените им в работна карта за селекция от 29.10.2012 г., намираща се
на лист 129 - 130 от делото, инструкции за санкциониране на „****“ ООД, във
връзка с дерегистрирани или неподаващи декларации по ДДС негови доставчици.
Твърди, че обстоятелството, че подзащитният им не е укрил
факти и обстоятелства, относно действителния размер на подлежащия на внасяне
ДДС за съответните данъчни периоди се установява по несъмнен начин от мотивите
към Решение № 596 от 02.05.2018 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ ****при Централно управление на НАП, излага съображения
в тази връзка.
Счита, че от изложеното до тук
става ясно, че в настоящото производство не са се събрали никакви доказателства,
Б. да е извършил престъплението, в което е обвинен, предвид което моли съда да го признае за невиновен и да го оправдаете
изцяло по така повдигнатото му обвинение, както и да отхвърли изцяло предявения
срещу него граждански иск, който намира за недопустим и неоснователен.
В съдебно заседание подсъдимият В.К.Б.
заявява, че поддържа изложеното от своите защитници и моли съда да го признае
за невиновен и го оправдае.
От съвкупната преценка на
събраните в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство писменни
и гласни доказателства, от показанията на свидетелите В.Ц.В. и С.Б.Б.,
разпитани в с.з., от показанията на свидетелите Д.М.А., С.П.М., А.З.Я., С.Р.В.,
П.С.М., Й.В.В., В.А.И.и К.Х.Б., за които с определение бе одобрено съгласието
на страните по реда на чл.372, ал.3, във вр. с чл.371,т.1 от НПК непосредствено
да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на горецитираните
свидетели и от заключенитята на вещото лице по съдебно – счетоводните
експертизи /първоначална и допълнителна/, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
С постановление от 21.07.2017 г.
Специализирана прокуратура -****е прекратила частично наказателното
производство по ДП № 1/ 2016 г. на сектор „БОП“ - гр.****за престъпление по
чл.321 от НК и е изпратила същото по компетентност в ОП - **** /т.13/. Предмет
на разследване по ДП № 1/2016 г . на сектор „БОП“ гр.****е било извършено ли е
престъпление по чл.255 от НК от управителя и служители на „****“ АД - с.****,
обл. ****във връзка с доставки на продукция от търговското дружество към
румънската фирма „****“. Една от
фирмите, с които „****“ АД е имала търговски взаимоотношения - транспорт и
продажба на продукция е била „****“ ООД - ****, която в периода от 2010 г. до
2012 г. е имала данъчна регистрация по ЗДДС в ТД на НАП - В.Търново, офис ****.
В т.12 от ДП №1/16г. е било приложено заверено копие от РА №*********/ 23.05.201
Зг. и РД към него, с който са били установени данъчни задължения на „****“ ООД,
произтичащи от неправомерно приспадане на данъчен кредит по доставки от други
дружества, които не са били реално извършени.
„****“ ООД - **** е било учредено
като търговско дружество с дружествен договор от 11.06.2007 г. в гр.****
/л.21-л.26, т.14/. Управлението и представителството на дружеството се
осъществявало заедно и поотделно от двамата съдружници К.Х.Б. и подсъдимия В.К.Б.
/л.25, т. 14/. „****“ ООД е извършвало търговската си дейност в гр.София, но е
имало данъчен адрес по чл.8, ал.1 от ДОПК в гр.**** и се представлявало от подсъдимия
В.Б. /л.604-л.608,т.12/. Счетоводно се е обслужвало от свид. П.С.М., който в
периода от м.април 2011г. до м. май 2012г. е подавал в ТД на НАП, офис ****
месечните СД по ЗДДС, дневниците за покупки и продажби с електронен подпис
/л.125, т.14/. В показанията си последният посочва, че действително е подавал
пред данъчната администрация месечните СД по ЗДДС /л.99,т.14/. Имал е
съответните пълномощни и заявление пред органите по приходите за подаване на
различни данъчни и други документи с електронен подпис /л.151-л.157,т.14/. Св. К.Б.
се е занимавала с обработване на първичните счетоводни документи - фактурите за
дейността на дружеството, на която предоставил ползваната от него счетоводна
програма „Конто“. Св. М. знаел, че фирмата се занимавала с търговия на
промишлени стоки, но не може да каже дали сделките са извършвани реално. Св. Б.въвеждала
фактурите по доставките и продажбите за месечния период, след което му
изпращала файла по електронен път, за да може да след това да подаде в офиса в
гр.**** чрез електронен подпис и пълномощно месечните СД по ЗДДС. Този начин на
водене на счетоводството на дружеството потвърждава и св. К.Б., която се
занимавала с част от счетоводната работа, след което всички данъчни декларации
и други документи се подавали с електронен подпис от св. М. /л.94, т.14/. В
хода на данъчната ревизия, обхващаща периода от 01.03.2010 г. до 31.05.2012 г./л.624-л.648,
т.12/ е била извършена корекция на декларирания резултат в месечните СД по ЗДДС
с оглед липсата на законовите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит
по получени доставки от няколко фирми.
От 01.08.2011 г. едноличен
собственик и управител на „****“ ЕООД - ****е бил св. Й.В.В./л.31, т.14/.
Същият заявява, че живее в приют в гр.Русе и никога не е имал фирма /л.39, т.14/.
Преди време загубил личната си карта, но не е подавал жалба в полицията.
„****“ ООД - ****се управлява и
представлява от св. С.Р.В./л.40-41, т.14/. В показанията си св. Виденов заявява,
че неговото дружество е развивало дейност в периода от 2013 г. до 2015 г.
/л.45, т.14/. Сочи, че не е имал сделки
с „****“ ООД. В счетоводството на неговата фирма няма издавани фактури в
периода 2011 г.
– 2012 г. на „****“ ООД.
„****“ ЕООД - ****от 11.08.2011
г. е имал за управител и едноличен собственик на капитала св. А.З.Я./л.47-48, т.14/.
Същият работел като таксиметров шофьор /л.52, т.14/. През лятото на 2011 г.
един от клиентите му го попитал иска ли да изкара лесно и бързо пари. Обяснил
му, че можел да му прехвърли фирма на негово име, т.к. заминавал за чужбина. Я.се
съгласил. След това заедно с клиента и други двама непознати мъже отишли при
нотариус в централната част на София. Я.подписал няколко документа в
нотариалната кантора и след като излезли от нея получил сумага от 300 лева.
Нямал никакви документи за тази фирма, не знае извършвала ли е дейност и
издавани ли са фактури.
От 19.10.2011 г. като управител и едноличен собственик на
капитала на „****“ ЕООД - ****е бил вписан св. С.П.М./л.63, т.14/. Същият
заявява, че не е бил собственик на това дружество, не знае фирмата дали е
извършвала някаква дейност, водила ли е счетоводство /л.70, т.14/. Дружество „****“ ООД не му е познато и не знае
къде се намира счетоводната документация на „****“, както и дали са извършвани
сделки по фактурата от м.януари 2012 година.
На 31.01.2011 г. „****“ ЕООД - ****е било прехвърлено на св.В.А.И.,
от който момент е станал едноличен собственик на капитала и управител на дружеството
/л.55,т.14/. Същият заявява, че фактурите от м.август и септември 2011г. не
били налични и не знае дали дружеството е имало такива /л.62,т.14/. Не може да
каже в какво са се изразявали търговските взаимоотношения на неговата фирма с „****“
ООД.
На 08.06.2011 г. фирма „****“ ООД
- ****била прехвърлена на св. Д.М.А./л.72, т.14/. А. посочва, че работи през
лятото като общ строителен работник /л.87, т.14/, като в есенно-зимния сезон
нямал доходи. По тази причина започнал да се съгласява да му прехвърлят
различни фирми. Не може да каже на колко дружества е собственик по документи,
включително и на „****“ ЕООД. Не разполага с никакви документи, отнасящи се за
фирмите, които се водят на негово име, не знае дали те извършват някаква реална
дейност и какви фактури издават. Той лично никога не е извършвал каквато и да е
дейност с тези фирми и не е издавал фактури.
Показанията на горецитираните свидетели
напълно кореспондират с установеното при извършените насрещни проверки в хода
на данъчната ревизия на „****“ ООД, изчерпателно изброени в констатациите по
ревизионния доклад - непредставяне на исканите фактури от контрагентите на
ревизираното дружество, липса на представител на посочения адрес, включително и
реално съществуващ такъв, представяне на декларация от насрещното дружество, че
не е извършвало дейност с „****“ ООД и не е издавало съответните фактури
/л.624-л.648, т.12/. Поради липса на доказателства за извършени реални доставки
от посочените по-горе шест дружества е бил издаден PA с начисляване на
задължения по ЗДДС, различни от декларираните в месечните СД.
От констатациите на
съдебно-счетоводната експертиза /т.14, л.375-379/ се установява, че на базата
на представените фактури, дневници за продажба и покупки, месечни СД не може да
се извърши цялостен анализ на хронологичните записвания по счетоводните сметки
и да се проследи движението на паричните средства по банкови сметки и тези в
касата на дружеството. Непредставянето на фактури, договори и други документи
за получаване и наличност на стоките, предмет на доставка към „****“ ООД от
шестте дружества, както по време на данъчната ревизия, така и в хода на
разследването обуславят извода за липсата на реална доставка. Включването на
тези фактури в дневниците за покупки без да е налице действителност на сделката
води до липсата на правно основание по чл.68, ал.1 от ЗДДС за упражняване
правото на данъчен кредит. Процесното дружество е упражнило това право
неправомерно, с което е избягнало установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗДДС. Във всички тези инкриминирани фактури подсъдимият Б. е бил
вписан като представляващ и МОЛ за „****“ ООД - ****, които след това е
представил във фирмата, за да бъдат осчетоводени и да повлияят върху
съответните месечни задължения по ЗДДС /л.132-л.150, т.14/.
По време на съдебното следствие
беше назначена допълнителна съдебно-счетоводната експертиза /л.156-159 от НОХД/,
като вещото лице счита, че по отношение на процесните фактури няма нарушение на
счетоводното и данъчното законодателство. Тъй като за процесните фактури не са
представени доказателства, от които да е видно, че по тях реално е имало
извършвана дейност, експертизата установява, че резултата в декларациите,
подавани по ЗДДС, за периода 01.03.2010 г. – 31.05.2012 г., след приспадането
им е в размер на 18 925,21 лв. – дължим ДДС.
Настоящият състав изцяло кредитира цитираните заключения,
тъй като същите са обективни, обосновани и компетентно изготвени, съобразяващи
се изцяло със събраните по делото доказателства.
С оглед констатациите и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза за данъчните периоди от м.април
2011 г. до м.май 2012 г., след приспадане на декларираното данъчно задължение
по ДДС и реално дължимото поради липса на доставки от шестте дружества, както и
с оглед показанията на разпитаните свидетели, инкриминираната дейност по
отделните данъчни периоди е както следва:
в СД по ЗДДС на „****"-ООД с
вх.№11001010764/14.05.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.април 2011г. е деклариран в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на
54 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 1720,75 лв. поради липса на
реална доставка по фактура №182/07.04.2011 г. с доставчик „****" ООД и
основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура
в СД по ЗДДС на „****"-ООД с
вх.№11001017136/15.08.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период млоли 2011 г.
е деклариран в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 75,44 лв. при реално
дължим ДДС за внасяне в размер на 575,44 лв. поради липса на реална услуга по
фактура №79/07.07.2011 г. с доставчик „****" ООД и основание за приспадане
на данъчен кредит по същата фактура
в СД по ЗДДС на „****"-ООД с
вх.№11001018683/14.09.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период
м.август 2011 г.
е деклариран в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 29,55лв. при
реално дължим ДДС за внасяне в размер на 4130,45 лв. поради липса на реална
доставка по фактури №50/18.08.2011 г. с доставчик „****" ООД и
№88/10.08.2011 г. с доставчик „****" ООД и основание за приспадане на
данъчен кредит по същите фактури
в СД по ЗДДС на „****"-ООД с
вх.№11001020358/14.10.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.септември 2011г. е деклариран в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 29,70 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 1029,90 лв.
поради липса на реална услуга по фактури №93/05.09.2011 г. и №97/21.09.2011г. с
доставчик „****" ООД и основание за приспадане на данъчен кредит по същите
фактури
в СД по ЗДДС на „****"-ООД с
вх.№ 11001021862/13Л 1.2011
г.в подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период
м.октомври 2011 г.
е деклариран в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 150,41 лв. при
реално дължим ДДС за внасяне в размер на 4029,59 лв. поради липса на реална
доставка по фактури №464/03.10.2011г., №466/07.10.2011г., №468/12.10.2011 г.,
№470/17.10.2011 г., №472/21.10.2011 г. и №474/28.10.2011г. с доставчик „****"
ООД и основание за приспадане на данъчен кредит по същите фактури
в СД по ЗДДС на „****"-ООД с
вх.№11001025661/16.01.2012г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.декември 2011г. е деклариран в раздел В „ДДС за внасяне" в размер
на 253,87лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 1253,87лв. поради
липса на реална доставка по фактура №201/21.12.2011 г. с доставчик „****"
ЕООД и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура
в СД по ЗДДС на „****"-ООД с
вх.№11001028166/14.02.2012г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.януари 2012г. е деклариран в раздел В „ДДС за възстановяване" в
размер на 373,94лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 292,72лв.
поради липса на реална доставка по фактура № **********/09.01.2012г. с
доставчик „****" ЕООД и основание за приспадане на данъчен кредит по
същата фактура
в СД по ЗДДС на „****"-ООД с
вх.№11001032685/17.04.2012г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.март 2012г. е деклариран в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на
727,27лв. при реално дължим ДДС за внасяме в размер на 2062,87лв. поради липса
на реална доставка по фактура №344/11.01.2012г. с доставчик „****" ЕООД и
основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура
в СД по ЗДДС на „****"-ООД с
вх.№11001034942/14.05.2012г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.април 2012г. е деклариран в раздел В „ДДС за възстановяване" в
размер на 630,86 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 1369,14 лв.
поради липса на реална доставка по фактура №95/25.04.2012г. с доставчик „****"
ООД и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура - в СД по
ЗДДС на „****"-ООД с вх.№11001037578/14.06.2012г., подадена по реда на
чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.май 2012г. е деклариран в раздел В „ДДС за
внасяне" в размер на 1223,05 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер
на 3677,72 лв. поради липса на реална доставка по фактури №97/23.05.2012г. и
№98/23.05.2012г. с доставчик „****" ООД и основание за приспадане на
данъчен кредит по същите фактури.
Общият
размер на укритите данъчни задължения по ЗДДС за тези 10 /десет/ данъчни
декларации след приспадане на реално внесените данъчни задължения са на
стойност 18 427,07 лева.
От така описаната фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимият В.К.Б. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1,
т.2, предл.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като при условията на продължавано
престъпление в периода от 14.05.2011 г. до 14.06.2012 г. в качеството на
управител и съдружник във „****” ООД с ЕИК ********* в ТД на НАП - В.Търново,
офис **** чрез посредственото извършителство на П.С.М., ЕГН ********** от гр.****
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в 10 /десет/
месечни СД по ЗДДС както следва :
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС
на „****“ - ООД с вх.№11001010764/14.05.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.април 2011г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне"
в размер на 54 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 1720,75 лв.
поради липса на реална доставка по фактура №182/07.04.2011г. с доставчик „****"
ООД и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС
на „****“ - ООД с вх.№11001017136/15.08.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.юли 2011г. като декларирал в раздел В „ДДС за
внасяне" в размер на 75,44 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер
на 575,44 лв. поради липса на реална услуга по фактура №79/07.07.2011г. с
доставчик „****" ООД и основание за приспадане на данъчен кредит по същата
фактура;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС
на „****“ - ООД с вх.№11001018683/14.09.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.август 2011
г. като декларирал в раздел В „ДДС за
възстановяване" в размер на 29,55лв. при реално дължим ДДС за внасяне в
размер на 4130,45 лв. поради липса на реална доставка по фактури
№50/18.08.2011г. с доставчик „****" ООД и №88/10.08.2011г. с доставчик „****"
ООД и основание за приспадане на данъчен кредит по същите фактури;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС
на „****“ - ООД с вх.№11001020358/14.10.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.септември 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за
внасяне" в размер на 29,70 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер
на 1029,90 лв. поради липса на реална услуга по фактури №93/05.09.2011г. и
№97/21.09.2011г. с доставчик „****" ООД и основание за приспадане на
данъчен кредит по същите фактури;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС
на „****“ - ООД с вх.№11001021862/13.11.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.октомври 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване"
в размер на 150,41 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 4029,59 лв.
поради липса на реална доставка по фактури №464/03.10.2011г.,
№466/07.10.2011г., №468/12.10.2011г., №470/ 17.10. 2011 г., №472/21.10.2011 г.
и №474/28.10.2011 г. с доставчик „****" ООД и основание за приспадане на
данъчен кредит по същите фактури;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС
на „****“ - ООД с вх.№ 11001025661/16.01.2012г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.декември 2011г. като декларирал в раздел В „ДДС за
внасяне" в размер на 253,87лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер
на 1253,87лв. поради липса на реална доставка по фактура №201/21.12.2011г. с
доставчик „****" ЕООД и основание за приспадане на данъчен кредит по
същата фактура;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС
на „****“ - ООД с вх.№11001028166/14.02.2012г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.януари 2012г. като декларирал в раздел В „ДДС за
възстановяване" в размер на 373,94лв. при реално дължим ДДС за внасяне в
размер на 292,72лв. поради липса на реална доставка по фактура
№**********/09.01.2012г. с доставчик „****" ЕООД и основание за приспадане
на данъчен кредит по същата фактура;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС
на „****“ - ООД с вх.№11001032685/17.04.2012г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.март 2012г. като декларирал в раздел В „ДДС за
внасяне" в размер на 727,27лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер
на 2062,87лв. поради липса на реална доставка по фактура №344/11.01.2012г. с
доставчик „****" ЕООД и основание за приспадане на данъчен кредит по
същата фактура;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС
на „****“ - ООД с вх.№11001034942/14.05.2012г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.април 2012г. като декларирал в раздел В „ДДС за
възстановяване" в размер на 630,86 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в
размер на 1369,14 лв. поради липса на реална доставка по фактура
№95/25.04.2012г. с доставчик „****" ООД и основание за приспадане на данъчен
кредит по същата фактура;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС
на „****“ - ООД с вх.№11001037578/14.06.2012г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.май 2012г. като декларирал в раздел В „ДДС за
внасяне" в размер на 1223,05 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер
на 3677,72 лв. поради липса на реална доставка по фактури №97/23.05.2012г. и
№98/23.05.2012г. с доставчик „****" ООД и основание за приспадане на
данъчен кредит по същите фактури, като общият размер на недекларираните данъчни
задължения по ЗДДС по посочените месечни периоди след приспадане на реално
внесените задължения е в размер на 18 427,07 лева, представляващи особено
големи размери.
Настоящият
състав приема, че по време на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимият Б.
е автор на престъплението за което е предаден на съд. Престъплението е
извършено от подсъдимия чрез посредственото извършителство на свидетеля П.М.,
който е подавал месечните СД по ЗДДС в инкриминирания период без да е знаел
какви са били действителните сделки на дружеството по доставките от шестте
търговски дружества. Подсъдимия Б. съзнателно е предоставял описаните по-горе
фактури за доставка в дружество „****“ ООД и отразяването им в дневниците за
покупки, което е водело до намаляване на действително дължимия ДДС за внасяне
поради липса на основание за приспадане на данъчен кредит по тях. Ето защо,
следва да се остави без уважение, като неоснователно възражението на защитата
касаещо посредственото извършителство при извършване на процесното деяние.
Съгласно TP № 1/07.05.2009 г. по
н.д. № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС съществува пълна автономност и независимост на
административното и наказателното производство в областта на данъчните
правоотношения. Това е така, т.к. данъчните задължения възникват по силата на
закона /ех lege/ и стават изискуеми, когато настъпи падежа, определен в
конкретния данъчен закон, а не в резултат на ревизионен акт при извършена
данъчна ревизия, която е една от формите за осъществяване на данъчен контрол от
органите по приходите. Резултатите от проведено административно производство не
обвързват наказателното производство, както и обратното - започване на
наказателно производство без наличие на ревизионен акт, в хода на което може да
се установи и докаже укриване на данъчни задължения или избягване
установяването на такива. Субект на данъчното престъпление може да бъде всяко
наказателноотговорно лице, което с действията си е довело до укриване на
данъчни задължения, отнасящи се за съответното данъчно задълженото лице
/търговски дружества, ЕТ, ФЛ, неперсонифицирани местни или чуждестранни
дружества/. Ето защо, настоящата инстанция приема, че в случая Б. се явява
субект на конкретното данъчно престъпление, тъй като с действията си е довел до
укриване на данъчни задължения, отнасящи се за съответното ДЗЛ, поради което
възраженията на защитата в тази връзка следва да се оставят без уважение.
Престъплението е резултатно,
същото е било довършено с настъпването на определения от законодателя факт - избягване
установяването и плащането на данъчни задължения. Последните съгласно чл.93,
т.14, предл. 2 - ро от НК се явяват в особено големи размери, тъй като са над
12 000 лева.
Обстоятелството, че десетте
инкриминирани СД са били подадени през непродължителен период от време –
периода от 14.05.2011 г. до 14.06.2012 г., при една и съща обстановка –
механизъм на извършване и при еднородност на вината, при което всяко следващо
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното,
дава основание на съда да приеме, че в случая налице е продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият
е действал виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал обществноопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществноопасни последици и е искал
настъпването им.
Настоящият състав не приема
възраженията на защитата, според които не е налице твърдяното изпълнително
деяние - подадена невярна справка - декларация, като в тази връзка се твърди,
че всички справки -декларации по ЗДДС за сочените от прокуратурата периоди са
верни, тъй като те отразяват фактурите, по които дружеството е било доставчик,
включени в дневниците за продажби за съответния период, както и фактурите, по
които дружеството е получател, включени в дневниците за покупки.
Включването на процесните фактури
в дневниците за покупки без да е налице действителност на сделките, поради
непредставяне при извършените насрещни проверки в шестте дружества доставчици
на „****“ ООД, на фактури, договори и други документи за получаване и наличност
на стоките, предмет на доставка към „****“ ООД, обуславят извода за липса на
реална доставка.
Този състав на ЛОС намира за
неоснователни възраженията на защитата, че всички дружества - доставчици към
датите на издаване на инкриминираните фактури са били работещи търговски
дружества и независимо дали посочените като управители лица са имали знание за
конкретните фактури или не, това по никакъв начин не доказва, че доставките не
са реални, тъй като очевидно дружествата са осъществявали своята дейност не
чрез прякото управление на формално вписаните като управители лица, а чрез
други такива – пълномощници.
В тази връзка съдът съобразява не
само показанията на св. Й.В.В./л.39, т.14/ - едноличен собственик и управител
на „****“ ЕООД – София, който заявява, че живее в приют в гр.Русе и никога през живота
си не е имал фирма на негово име, че преди време загубил личната си карта, но
не е подавал жалба в полицията, но и установеното в Ревизионен доклад №
1300298/19.04.2013 г. /л.84-112 от НОХД/, изготвен от свидетелите В.В. и С.Б. –
служители на НАП – В. Търново, ИРМ –****. При извършената насрещна проверка,
съгласно издаден Протокол за извършена насрещна проверка №
04-042-1202398-5661/21.01.2013 г. на на „****“ ЕООД – ****е установено, че за
месец 12.2011 г., месец 01.2012 г. и месец 02.2012 г. няма подадени СД по ДДС и
няма информация за фактура с № 201/21.12.2012 г. издадена към „****“ ООД. От „****“
ЕООД не са предоставили издадена от тях фактура № 201/21.12.2012 г. към „ВИК М“
ООД, описана в Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице с изх. № 02-73-05-28/13.12.2012 г., тъй като то не е връчено, поради
„няма такава фирма - непознат на адреса“.
По отношение на дружеството „****“
ООД – София, което се управлява и представлява от св. С.Р.В., в показанията си последният
заявява, че неговото дружество е развивало дейност в периода от 2013 г. до 2015
г. /л.45, т.14/. Излага, че не е имал сделки с „****“ ООД, като в
счетоводството на неговата фирма няма издавани фактури в периода 2011 г. – 2012 г. на „****“
ООД. В горецитирания Ревизионен доклад по отношение на доставчика „****“ ООД – ****е
отразено, че съгласно издаден Протокол за извършена насрещна проверка № 04-042-1202398-5660/14.01.2013
г. на „****“ООД – ****след извършена проверка в информационната система на НАП
е установено, че дружеството не е включило в СД по ДДС и дневниците за продажби
за съответния период фактура № 98/23.05.2012г., № 95/25.04.2012г., №
97/23.05.2012 г., № 50/18.08.2011 г., № 79/07.07.2011г. и № 182/ 07.04. 2011 г.
издадени към „****"ООД. Констатирано е, че от „*****“ ООД не са
предоставили описаните справки в Искане за предоставяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице с изх. №19-53-02-2877/11.12.2012 г., тъй като на
адреса за кореспонденция не е намерен управител или упълномощено лице за
връчването му.
По отношение на дружеството „****“
ЕООД - София, което се управлява и представлява от едноличния собственик на
капитала и управител - св. А.З.Я., в показанията си последният заявява, че работи
като таксиметров шофьор/л.52, т.14/. Излага, че през лятото на 2011 г. един от
клиентите му го попитал иска ли да изкара лесно и бързо пари, като му обяснил,
че можел да му прехвърли фирма на негово име, тъй като заминавал за чужбина,
като Я.се съгласил. След това заедно с клиента и други двама непознати мъже
отишли при нотариус в централната част на гр.София, където Я.подписал няколко
документа в нотариалната кантора и след като излезли от нея получил сумага от
300 лева. Я.твърди, че няма никакви документи за тази фирма, не знае извършвала
ли е дейност и във връзка с това издавани ли са фактури. В горецитирания
Ревизионен доклад по отношение на доставчика „****“ ЕООД – ****е отразено, че съгласно
издаден Протокол за извършена насрещна проверка № 04-042-1202398-5655/27.12.2012
г. на „****“ ЕООД, че искането за предоставяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице (ИПДПОЗЛ) изх. № 06-73-05-42/11.12.
2012 г. за представяне на фактура № 44.09.01.2012 г. с получател „*****“ ООД не
е връчено, поради „несъществуващ адрес“.
По отношение на дружеството „****“
ЕООД - София, което се управлява и представлява от едноличния собственик на
капитала и управител - св. С.П.М.от 19.10.2011 г. /л.70, т.14/, се установява,
че св. М. не е бил собственик на това дружество, не знае фирмата дали е
извършвала някаква дейност, водила ли е счетоводство. Дружество „****“ ООД не му е познато и не
знае къде се намира счетоводната документация на „****“, както и дали са
извършвани сделки по фактурата от м. януари 2012 година. В горецитирания
Ревизионен доклад по отношение на доставчика „****“ ЕООД – ****е отразено, че съгласно
издаден Протокол за извършена насрещна проверка №
04-042-1202398-5656/11.01.2013 г. на „****“ ЕООД след извършена проверка в
информационната система на НАП е установено, че в дневниците за продажби за
периода от 01.01.2012 - 31.01.2012 г. не е включена фактура с № 344/11.01.2012
г. издадена към „ВИК –М“ ООД. От „****“ ЕООД не са предоставили описаните
справки в Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице с изх. № 06-73-05-43/10.12.2012 г., тъй като на адреса за кореспонденция
не е намерен управител или упълномощено лице за връчването му.
По отношение на дружеството „****“
ЕООД - София, което на 31.01.2011 г. е било прехвърлено на св. В.А.И., от който
момент същият е станал едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството /л.62, т.14/, св. И.заявява, че фактурите от м.август и септември
2011 г. не били налични и не знае дали дружеството е имало такива. Св. И.не
може да каже в какво са се изразявали търговските взаимоотношения на неговата
фирма с „****“ ООД. В горецитирания Ревизионен доклад по отношение на
доставчика „****“ ЕООД – ****е отразено, че съгласно издаден Протокол за
извършена насрещна проверка № 04-042-1202398-5659/17.12.2012 г. на „****“ ООД
управителят на дружеството е декларирал, че същото не е извършвало дейност от
създаването си, не е издавало фактури № 97/21.09.2011г.; № 93/05.09.2011 г. и №
88/10.08.2011 година.
По отношение на дружеството „****“
ООД - София, което на 08.06.2011 г. било прехвърлено на св. Д.М.А./л.87, т.14/ св.
А. посочва, че през лятото работел като общ строителен работник, през есенно-зимния
сезон нямал доходи и по тази причина започнал да се съгласява да му прехвърлят
различни фирми. Същият не може да каже на колко дружества е собственик по
документи, включително и на „****“ ЕООД. Твърди, че не разполага с никакви
документи, отнасящи се за фирмите, които се водят на негово име, не знае дали
те извършват някаква реална дейност и какви фактури издават. Излага, че той
лично никога не е извършвал каквато и да е дейност с тези фирми и не е издавал
фактури. В горецитирания Ревизионен доклад по отношение на доставчика на „****“
ООД – ****е отразено, че съгласно издаден Протокол за извършена насрещна
проверка № 04-042-1202398-5654/14.01.2013 г. на „****“ ООД след извършена
проверка в информационната система на НАП е установено, че дружеството е
отразило в Дневник за продажби за съответния период фактури с № 474/ 28.10.2011
г., № 472/27.10.2011 г., № 470/17.10.2011 г., №468/12.10.2011 г., №
466/07.10.2011 г., № 464/03.10.2011 г. с получател „*****“ ООД с предмет
„услуга“. От „****“ ООД не са предоставили описаните справки в Искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх.
№19-53-02-2870/10.12.2012 г., тъй като на адреса за кореспонденция не е намерен
управител или упълномощено лице за връчването му.
Съобразявайки изложеното дотук, настоящият
състав достига до единствено възможния извод за липса на реалност на сделките
между изброените по-горе шест дружества, а именно : „****“ ЕООД, „****“ ООД, „*****“
ЕООД, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД и „****“ ООД, в качеството им на доставчици от
една страна и „*****“ ООД. От приложения по делото Ревизионен акт №
*********/23.05.2013 г. /л.64-70 от НОХД/ се установява, че при извършените
насрещни проверки от въпросните доставчици не са били представени в указания
срок изисканите им документи, а именно : информация и документи за техни
предходни доставчици, доказателства за обезпеченост за извършване на
документираните доставки, начин на разплащане, съпътстващи документи и др. . Не
е бил осигурен достъп до счетоводството на нито един от проверените доставчици
за извършване на проверка на оригиналите на първичните документи и на
счетоводните регистри. При преглед на представените от „*****“ ООД документи е
видно, че същото разполага единствено с фактури от тези доставчици, без никакви
други съпътстващи доставките документи.
Решаващият съд намира за
неоснователно възражението на защитата касаещо недоказаност на субективната
страна на престъплението, за което е предаден на съд Б.. От показанията на св. М.,
който е подавал месечните СД по ЗДДС в инкриминирания период безспорно се
установява, че същият не е знаел какви са били действителните сделки на
дружеството по доставките от шестте търговски дружества. От друга страна от
събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се
установява, че подсъдимият Б. съзнателно е предоставял описаните по-горе
фактури за доставка в дружество „****“ ООД и отразяването им в дневниците за
покупки, което е водело до намаляване на действително дължимия ДДС за внасяне
поради липса на основание за приспадане на данъчен кредит по тях.
Предвид изложените обстоятелства,
съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне вида и размера на
наказанието настоящата инстанция взе предвид наличието на смекчаващи вината обстоятелства : добрите
характеристични данни на подсъдимия – това, че е трудово ангажиран, семеен, с
висше образование, доборото му процесуално поведение, както и на едно
изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно дългия период от време
през което е протекло настоящото наказателно производство и то не по вина на
подсъдимия, тъй като престълението за което е бил предаден на съд Б. е било
завършено на 14.06.2012 г., а делото е постъпило за разглеждане в съда на
10.04.2020 година.
Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът съобразява това, че деецът е осъждан /т.14, л.395-396/.
Ето защо, настоящият състав приема,
че при индивидуализацията на наказанието следва да намери приложение
разпоредбата на чл.55 от НК. Предвид изложеното, съдът намира, че и най -
лекото наказание предвидено в закона, в конкретния случай при условията на чл.255,
ал.3, във вр. с ал.1, т.2, предл.1 от НК се предвижда наказание от 3 /три/ до 8
/осем/ години лишаване от свобода, би се оказало несъразмерно тежко за
конкретното престъпление.
Съобразявайки изложеното,
настоящият състав определи наказанието на подсъдимия Б. при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, като слезе под най-ниския предел на същото от 3 /три/ години
лишаване от свобода и го осъди на 18 /осемнадесет/ месеца лишаване от свобода.
Тъй като за конкретното
престъпление законодателят е предвидил и кумулативно налагане на наказанието
конфискация, на основание чл.55, ал.3 от НК, съдът прецени, че в конкретния
случай не следва да се налага наказанието конфискация и не наложи такова.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС настоящата инстанция определи първоначален общ режим на изтърпяване на
така определеното наказание 18 /осемнадесет/ месеца лишаване от свобода.
На основание чл.25, ал.1 във
връзка с чл.23, ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание измежду
наказанието по настоящото дело, Споразумение по НОХД № 19888/2013 г. по описа
на Софийски районен съд, влязло в сила на 02.04.2014 г. и Споразумение по НОХД
№ 332/2015 г. по описа на РС – Ботевград, влязло в сила на 15.05.2015 г., а
именно на 18 /осемнадесет/ месеца лишаване от свобода, тъй като деянията и по
трите дела са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и
да е от тях.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът
приспадна изцяло изтърпяното наказание по Споразумение по НОХД № 19888/2013 г.
по описа на Софийски районен съд, в размер на 2 /две/ години „Пробация”, като
два дни „Пробация” се зачитат за един ден лишаване от свобода или подсъдимия В.Б.,
ще следва да изтърпи наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС настоящата инстанция определи първоначален общ режим на изтърпяване на
така определеното общо най-тежко наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.
Тъй като деянието по настоящото
дело е извършено в тригодишния изпитателен срок на наказанието по Споразумение №
246/31.10.2011 г. по НОХД № 767/2011 г. по описа на РС - ****, влязло в сила на 31.10.2011 г. в
размер на 3 /три/ месеца лишаване от свобода /л.395, т.14/, на основание чл.68,
ал.1 от НК, съдът приведе в изпълнение горецитираното наказание в размер на 3
/три/ месеца лишаване от свобода.
Решаващият съд намира, че така
наложеното наказание е справедливо, съответства
на обществената опасност на деянието и на дееца, и чрез него ще бъдат
постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Относно предявеният граждански
иск, съдът счете същия за основателен и осъди подсъдимия В.К.Б. да заплати на
ТД на НАП-В.Търново – офис ****, сумата от 18 427,07 /осемнадесет хиляди
четиристотин двадесет и седем лева и седем стотинки/ лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно
със законната лихва, считано от момента на увреждането - 14.05.2011 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Настоящият състав намира, че е
налице причинена имуществена вреда и тя
е пряка и непосредствена последица от престъплението извършено от страна на подсъдимия Б., респективно, че е
осъществен деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД и гражданската отговорност за
деликта по чл.45 от ЗЗД се носи от извършителя на престъплението, в конкретния случай
от подсъдимия В.К.Б.. /в т.см. - ТР № 4/12.03.2016 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2015
г.ОСНК./ Все в тази връзка съдът съобрази и, че предявения граждански иск на
основание чл.45 от ЗЗД от държавата чрез министъра на финансите представлява
искане за присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат
на деянието, предмет на повдигнатото обвинение.
При този изход на процеса и в съответствие
с разпоредбите на чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия В.К.Б., да заплати по
сметка на Окръжен съд – **** сумата от 737,08 /седемстотин тридесет и седем
лева и осем стотинки/ лева, представляващи Държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск, да заплати по сметка на Окръжен съд – **** сумата от 371
/триста седемдесет и един/ лева разноски по делото, да заплати по сметката на
ОД на МВР-**** сумата 304.00 /триста и четири/ лева, представляваща разноски на
досъдебното производство за извършена експертиза, както и 10 /десет/ лв. за
служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листи.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК :