РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Бургас, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20232001000003 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 247 от 17.11.2022 г. по търговско дело №
20222100900017/2022 г. на Окръжен съд – Бургас е отхвърлен предявеният от
„С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Т.а“,
бул. „В.“ № * със съдебен адрес: гр. Б., ул. „К.Х.“ №1, ет. 3 - адв. Б. Т. иск с
правно основание чл. 108 от Закона за собствеността против „Д.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., П. „С“, ул. „Я.К.“ № *,
със съдебен адрес гр. Б, ул. „Ц“ № * – адв. И. М. за ревандикация на
недвижим имот (именуван Складова база „С.), представляващ УПИ *** в
квартал 150 по плана на град С. ведно построените в него: административна
сграда - едноетажна, масивна със застроена площ от 98,20 кв.м.; лабораторна
сграда - едноетажна, масивна със застроена площ от 30,40 кв.м.; елеваторна
кула - масивна със застроена площ от 45,50 кв.м.; склад №1 - масивен със
застроена площ от 1425,43 кв.м.; склад №2 - масивен със застроена площ от
1612,90 кв.м., склад за брашно, масивен със застроена площ от 557,70 кв.м.;
кантарна сграда - масивна със застроена площ от 28,14 кв.м.; машинна
1
работилница - масивна със застроена площ от 75 кв.м.; метален навес с
разтоварище и елеваторна кула - ***0 тона с обща площ от 400 кв.м.; бетонен
силоз - 5000 тона с площ от 200 кв.м.; разтоварище с площ от 120 кв.м. и
тоалетна - масивна със застроена площ от 4 кв.м., при граници на УПИ: ***
Наред с горното ищецът е осъден да заплати на ответника
съдебноделоводни разноски.
Производството се e развило при участието на „О.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” № 89Б, със съдебен адрес
гр. С., ул. „С. С.“ № * – дружество, конституирано като трето лице – помагач
на ответника.
Ищецът „С.“ ЕООД е останал недоволен от решението и е подал
срещу него въззивна жалба, в която е изложил доводи на неговата
неправилност, които се свеждат до следното:
Първоинстанционният съд правилно приел, че през 2009г. ищецът
придобил недвижимия имот, обременен с ипотека, учредена през 2007 г. от
„В.Б. ЕООД в полза на „ОББ“ АД като обезпечение по договор за банков
кредит. През 2010 г. банката насочила принудително изпълнение върху имота
по изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ И. Б. с рег. № *** на КЧСИ.
След публична продан той бил възложен на ответника „Д.“ ЕООД с
постановление от 22.07.2015 г.
Некоректен обаче бил изводът, че купувачът „Д.“ ЕООД придобил
собствеността от ищеца. Като страна в изпълнителното производство с
правата на длъжник по изпълнението бил конституиран не ищецът –
собственик на ипотекирания имот, а друго лице - „Н.И.“ ЕООД с ЕИК ***
През 2014 г. ищецът „С.“ ЕООД учредил особен залог върху
търговското си предприятие в полза на „А.“ ЕООД. Същата година заложният
кредитор продал процесния имот по реда на чл. 37, ал.1 от ЗОЗ на „Н.И.“
ЕООД. С Решение № 282 от 19.07.2016г. по т.д. № 330/2015 г. ОС – Бургас,
влязло в сила на 17.10.2016 г. обаче била прогласена нищожността на тази
сделка. Това станало по иск на банката – взискател. Исковата молба била
вписана в СВ – Средец на 15.07.2015 г., а решението – отбелязано на
16.11.2016 г.
При издаването на постановлението за възлагане на било
2
съобразено, че „Н.И.“ ЕООД не може да се легитимира като собственик
считано от 15.07.2015 г. (заради вписването на исковата молба по цит.
търговско дело № 330/2015 г.).
Тъй като не спрямо него се развило принудителното изпълнение по
отношение на процесния имот, ищецът счита, че е запазил собствеността си.
В жалбата се изтъква, че публичната продан е деривативен, а не
оригинерен способ за придобиване на права.
След като собствеността на ищеца не била засегната от
принудителното изпълнение, той имал правото да ревандикира имота от
купувача по публичната продан – ответника „Д.“ ЕООД. Последният бил
въведен във владение от съдебния изпълнител след влизането в сила на
постановлението за възлагане.
При сезирането на първоинстанционния съд ищецът е изложил и
доводи, че след завеждането на цитираното т.д. № 330/2015 г., по което е
прогласена нищожността на титула за собственост на „Н.И.“ ЕООД, но преди
вписването на исковата молба, това дружество продало имота на „Д.“ ЕООД с
ЕИК *** с нотариален акт от 30.06.2015 г.
„Д.“ ЕООД е било посочено като собственик в постановлението за
възлагане от 22.07.2015 г.
Ипотеката върху процесния имот била учредена в обезпечение на
два договора за банков кредит № * и * от 15.05.2007 г. с длъжници „В.Б.
ЕООД и „Б.“ АД (с предишно наименование „З.Б.“ АД). С влязло в сила
Решение № 63 от 18.07.2019 г. по в.т.д. № 117/2019 г. на Апелативен съд
Бургас бил уважен иск на „Д.“ ЕООД за прогласяване на нищожността на
ипотечния акт в частта, обезпечаваща вземанията по договор № * от *** г.).
Жалбата е оспорена от ответника и от третото лице – помагач със
следните доводи:
Ответникът „Д.“ ООД придобил процесния имот на валидно правно
основание - чрез възлагане в резултат на редовно извършена публична
продан.
Банката – взискател надлежно била насочила принудително
изпълнение върху процесния имот за вземанията си по договор за банков
кредит № 118 от 15.05.2007 год.
3
Ищецът трябвало да търпи принудителното изпълнение, тъй като
придобил имота обременен ипотека.
Ипотечното право било противопоставимо и на всеки следващ
приобретател.
Не било вярно, че купувачът по публичната продан бил
правоприемник на „Н.И.” ООД. Той придобил собствеността от ищеца, който
заради ипотеката не можел да противопостави права на банката - взискател.
Ирелевантно било съдебното прогласяване на нищожността на
сделката, легитимираща като собственик последващия приобретател „Н.И.”
ЕООД.
Учреденият от ищеца особен залог и последвалите разпоредителни
сделки с имота били вписани след наложената в изпълнителния процес
възбрана в полза на банката – взискател.
Действително в обявлението за публичната продан като собственик
бил посочен „Н.И.“ ЕООД, който се легитимирал като такъв по реда на
извършените вписвания. Това не опорочавало проданта, на която се явил
единствено ответникът, който подал валидно наддавателно предложение при
спазване на чл. 490 ГПК.
Да се приеме, че купувачът не бил правоприемник на ищеца „С“
ЕООД, означавало да се толерира злоупотребата с права, изразяваща се в
разпореждане с възбранено имущество. Освен това самият ищец без успех
обжалвал множество актове и действия на съдебния изпълнител (в това число
и насочването на принудителното изпълнение върху процесния имот и
постановлението за възлагане) с цел шиканиране на изпълнителния процес и
препятстване удовлетворяването на взискателя.
Съгласно чл. 453, т.1 и 2 от ГПК непротивопоставими на взискателя
и присъединилите се кредитори били всички сделки с вещни права, както и
съдебни решения по искови молби, вписани след възбраната. На още по-
силно основание, това правило било приложимо и за искови молби, подадени
след възбраната.
Влязлото в сила постановление за възлагане прехвърляло върху
купувача правата, с които длъжникът е разполагал към момента на
възбраната. По изпълнителния процес възбраната била наложена на
4
08.04.2010г. Тогава собственик е бил ищецът. Последвалите прехвърляния
били ирелевантни.
И двете главни страни са поискали присъждане на разноски пред
настоящата инстанция.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
То е постановено при изяснена фактическа обстановка.
Няма спор, че предмет на принудително събиране по изпълнително
дело № *** г. по описа на ЧСИ рег. № *** на КЧСИ е вземане на „О.“ АД
против „В.Б. ЕООД с ЕИК *** за сумата от 2496571,98 евро, представляваща
главница по договор за банков кредит № 118 от 15.05.2007г., ведно с лихви и
разноски.
Банката се снабдила с изпълнителен лист въз основа на заповед по
чл. 417 от ГПК, издадена на 16.03.2010г. по ч.гр.д. № 156/2010г. на PC-
Каварна (л. 57-58 от делото на ОС – Бургас).
Вземанията по кредита са обезпечени с договорна ипотека върху
процесния недвижим имот (именуван Складова база „С.), представляващ
УПИ *** в квартал 150 по плана на град С. ведно построените в него сгради
съгласно Нотариален акт № * от ** г., том *, рег. № *, дело № *** г. на РС –
Средец (л. 6-9 от цит. дело). Имотът е бил собственост на длъжника „В.Б.
ЕООД.
С Нотариален акт № ***г., том V, рег. № **, дело № *** г. на
нотариус № ***, действащ в района на РС – Средец (л. 5) кредитополучателят
„В.Б. ЕООД продал имота на ищеца „С.“ ЕООД.
Принудителното изпълнение е било насочено върху ипотекирания
имот, като върху него е била наложена възбрана, вписана на 08.04.2010 г.,
видно от приложената по настоящото дело справка на СВ – Средец).
На 17.11.2014 г. в СВ – Средец е бил вписан учреден по реда на ЗОЗ
залог върху търговското предприятие на ищеца „С.“ ЕООД в полза на „А.“
ЕООД с ЕИК **** в обезпечение на паричен заем.
С Нотариален акт № * от ***г., том *, рег. № ***, дело № *** г. на
нотариус № ***, действащ в района на РС – С (л. 10-13), заложният кредитор,
5
позовавайки се на чл. 37, ал. 1 от ЗОЗ, е продал имота на „Н.И.“ ЕООД с ЕИК
***
По иск на взискателя „О“ АД тази сделка е прогласена за нищожна
на осн. чл. 26, ал. 1, предл. І и чл. 26, ал. 2, предл. ІІ от ЗЗД с Решение № 282
от 19.07.2016 г. по търговско дело № 330/2015 г. на ОС – Бургас, влязло в
сила на 17.10.2016 г. (л. 167-171). Исковата молба е била регистрирана в съда
на 29.06.2015 г. Тя е била вписана в СВ – Средец на 15.07.2015 г., а решението
– отбелязано на 16.11.2016 г.
С Нотариален акт № * от *** г., том *, рег. № **, дело № ***г. на
нотариус №*, действащ в района на РС – С (л. 17-19), т.е. след завеждането
на посоченото търговско дело № ***г., „Н.И.“ ЕООД продал имота на „Д.“
ЕООД с ЕИК***
По изпълнителното дело имотът е бил изнесен на публична продан,
приключила с постановление за възлагане от 22.07.2015 г. в полза на
ответника „Д.“ ЕООД - обявен за купувач, платил цената от 1001100 лева.
Постановлението е влязло в сила на 03.10.2016 г. (виж преписа на л. 54 от
делото на първоинстанционния съд)
В него като досегашен собственик е било посочено „Д.“ ЕООД, а
ищецът „С.“ ЕООД и „Н.И.“ ЕООД са обозначени като трети задължени лица
– ипотекарни длъжници. Съдебният изпълнител е разпоредил
постановлението да бъде вписано по партидите на трите дружества. Видно от
справката на СВ – С. това е сторено на 20.10.2016 г.
Ищецът е обжалвал без успех насочването на принудително
изпълнение върху имота и постановлението за възлагане. Жалбата му е
отхвърлена с Решение № 153 от 24.06.2021 г. по в. гр. д. № 770/2021 г. на
Окръжен съд – Бургас (л. 244-260).
С протокол от 28.07.2021 г. (л. 55) съдебният изпълнител е въвел
ответника „Д.“ ЕООД във владение по реда на чл. 498 от ГПК като е
отстранил ищеца „С.“ ЕООД.
Затова е предявен настоящият ревандикационен иск.
Съдът намира претенцията за неоснователна. Към момента на
влизане в сила на постановлението за възлагане собственик на имота е бил
ищецът „С.“ ЕООД, който заради учредената през 2007 г. ипотека и вписаната
6
през 2010 г. изпълнителна възбрана не може да противопостави правата си на
взискателя „О.“ АД.
Учреденият от ищеца особен залог и последвалите прехвърлителни
сделки в полза на „Н.И.“ ЕООД и „Д.“ ЕООД са след ипотеката и възбраната,
поради което не са противопоставими на банката – взискател - чл. 453, т. 1 от
ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение от 11.03.2019 г по тълкувателно
дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС тези разпоредителни сделки не влияят
върху хода на изпълнителния процес, поради което и исковете на взискателя
за тяхната недействителност са недопустими. При това положение няма резон
в тезата на ищеца, че изпълнителното дело трябвало да изчака развитието на
цитираното по-горе търговско дело № 330/2015 г. на ОС – Бургас. Вярно е, че
поради прогласената по това дело нищожност на титула на „Н.И.“ ЕООД
последващият приобретател „Д.“ ЕООД не може да се легитимира за
собственик. Публичната продан обаче не завършва със сключен с „Д.“ ЕООД
договор, а с постановление на съдебния изпълнител, в което ищецът „С.“
ЕООД е посочен като ипотекарен длъжник. Именно той е бил собственикът
на имота към момента на налагането на изпълнителната възбрана и неговите
права са придобити от купувача по проданта – ответника „Д.“ ЕООД.
С влизането в сила на постановлението за възлагане ищецът е
загубил правото си на собственост – чл. 496, ал. 2 от ГПК. Ето защо и искът
му по чл. 108 от ЗС следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия краен извод,
поради което решението му следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника „Д.“ ЕООД
съдът присъжда съдебноделоводни разноски пред настоящата инстанция в
размер на 9600 лева съгласно неоспорения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 247 от 17.11.2022 г. по търговско дело
№ 20222100900017/2022 г. на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „Т.а“, бул. „В.“ № * със съдебен адрес: гр. Б, ул.
7
„К.Х.“ №*, ет. * - адв. Б. Т. да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. Б, П. „С.“, ул. „Я.К.“ № *, със съдебен адрес гр. Б.,
ул. „Ц.“ № * – адв. И. М. съдебноделоводни разноски за въззивното
разглеждане на делото в размер на 9600 (девет хиляди и шестстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8