О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532 ,гр.Пазарджик, 11.10.2017г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито
заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
като разгледа гр. дело №555/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от „РОМЕДА БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, ул.“Генерал Гурко“ №22, представлявано от управителя Р. И. Д.
против Национална агенция за приходите, с адрес: гр.София, бул.“Дондуков“ №52 и
Върховен административен съд, с адрес: гр.София, бул.“Александър Стамболийски“
№18, с която са предявени искове с правно основание чл.4 § 3 от Договора за
Европейския съюз.
С подадения в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, ответникът по делото Върховен
административен съд, гр.София е направил възражение за местна неподсъдност на
спора по чл.119 от ГПК. Моли производството по делото да бъде прекратено и
делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски
градски съд. Излага съображения и цитира съдебна практика.
Съдът намира така направеното възражение за допустимо,
като подадено в срока по чл.119 ал.3 от ГПК, а именно в срока за отговор на
исковата молба. По съществото си, същото е и основателно, с оглед разпоредбите
на чл.108 и чл.115 от ГПК.
За горния извод, съдът има предвид определение по ч.
гр. д. №2638/2015г. на ВКС, с което е прието, че общият процесуален ред е този, по който би
следвало да се разглеждат предявените против ВАС и НАП искове за вреди от
нарушения на правото на Европейския съюз по чл.4 § 3
от Договора за Европейския съюз. Отговорността за обезщетяване на вреди,
причинени от Република България, във връзка с нарушение на правото на
Европейския съюз, може да бъде реализирана както директно по силата на Договора
за ЕС, така и по вътрешното право на всяка държава-членка, както търговското
дружество-ищец ги претендира с подадената искова молба, въз основа, на която е
образувано производството по настоящето дело.
В цитираните съдебни актове е прието, че правото на
Европейския съюз не установява процесуалните правила, които се прилагат към
разглеждането на исковете за обезщетяване на вреди и действа процесуалната
автономия на държавите членки, които носят отговорността за осигуряване на
ефективна защита на субективните права на засегнатите субекти. Свободата на
държавите членки при определяне на приложимите
процесуални норми, не е неограничена и тези норми не могат да бъдат
по-неблагоприятни от нормите, регламентиращи аналогични вътрешни производства.
Така ще се гарантира принципа на равностойността и няма да бъде „практически
невъзможно или трудно упражняването на правата“, предоставени от правния ред на
европейското право. Прието е, че е допустимо отговорността на държавата да се
осъществи по общия исков ред, съгласно който няма пречка да се реализира
отговорността, при спазване на общо установените принципи за законност,
равенство и справедливост, когато доказателствената тежест ще бъде за страните
да установят фактите, на които основават своите искания, а именно съответното
нарушение на норма на ЕС или национална правна норма. В зависимост от
основанието за търсене на отговорността вредите се претендират от вече
установена незаконосъобразност с нормите на общностното право, попадаща в
обхвата на специално установения със ЗОДОВ процесуален ред или се претендират
общи вреди, чиято незаконосъобразност с общностното право тепърва ще се
установява по общия исков ред. Такава е уредбата, когато страните претендират
обезщетение за вреди, като установяват правно релевантните факти, за да се
реализира деликтната отговорност на нарушителя. По-този начин не се нарушават
нито принципа на лоялното сътрудничество, нито принципите на равностойността и
ефективността, тъй като еднакво е гарантиран процесуалния ред за защита на
правата на увредените лица.
В този смисъл е и определение №742/13.10.2014г. по ч.
гр. д. №5651/2014г. на ВКС, с което не се допуска до касационен контрол
определение на ПАС, който пък потвърждава акта на Пловдивския окръжен съд
относно подсъдността на този род искове, предявени от пострадалото лице срещу
същите ответници, които се сочат и по настоящото дело: НАП и ВАС и при сходни
фактически обстоятелства - за вреди от нарушения на общностното право при
издаване на Ревизионен акт от данъчните органи и при постановяване на
окончателния съдебен акт, с който се потвърждава този на административния
орган.
На настоящия съдебен състав е известна и съдебната
практика в обратния смисъл - че искът по чл.4 § 3 от Договора за ЕС се разглежда по специалния
процесуален ред, предвиден в ЗОДОВ. Счита, че до постановяване на съвместно
Тълкувателно постановление на ВКС и ВАС по образуваното ТД №2/2015г. по описа на ВКС, по този
въпрос следва да процедира според вътрешното си убеждение, определяйки
подсъдността на предявените искове според общите процесуални норми на ГПК – по
мястото на извършване на деликта или по седалището на държавното
учреждение-ответник, които в конкретния случай съвпадат и са в района на
Софийски градски съд.
Предвид горното счита, че компетентен да разгледа
предявените искове е Софийски градски съд. Поради това производството по делото
следва да се прекрати
и делото да се изпрати на компетентния по правилата за местната подсъдност Софийски
градски съд.
По изложените съображения и на основание чл.119 ал.3
от ГПК, във връзка с чл.118 ал.2 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело №555/2017г. по описа на Окръжен
съд - Пазарджик.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: