Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/ 02.2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в
открито съдебно заседание, проведено на пети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
НАСУФ
ИСМАЛ– мл.с.
при секретаря Галина СЛАВОВА, като
разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА, в. гр. дело №2376/2019 г. по
описа на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. №87677/26.11.2019г. на М.Ж.Н., чрез адв Ил. К.- в качеството
ѝ на особен представител срещу решение №4943/15.11.2019г., постановено по
гр.дело №19135/2018г. по описа на ВРС, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на адв. Л.В.П.,
ЕГН **********, сумата от 1500 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по
споразумение от 07.09.2017г. за оказана от ищеца на ответника правна защита и
съдействие по н.о.х.д. № 5379/2015г. по описа на ВРС и сумата от 800 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 18.10.2018г. за оказана
от ищеца на ответника правна защита и съдействие по в.н.о.х.д. № 1086/2018г. по
описа на ВОС, на основание чл.286 във вр. с чл.280 от ЗЗД. Жалбоподателката
счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материално-правните норми, поради което моли да бъде отменено.
Твърди, че от приложените към делото доказателства не може да се установи, че е
налице надлежно задължение на М.Ж.Н. към ищеца. Счита, че съдът не е разгледал
всички нейни възражения и оспорвания срещу исковата молба, като е кредитирал
изцяло фактическата обстановка, представена от ищеца. Не са обсъдени в цялост и
поотделно всички събрани доказателства в съдебното производство, липсва
задълбочен анализ на материалите по приложените дела - н.о.х.д №5379/2017 г. и
в.н.о.х.д №1086/2018 г., тъй като следва да бъде безспорно установена
причинно-следствената връзка между участието на ищеца в съдебните заседания и
претендираните договори за правна защита и съдействие. Първоинстанционният съд
не отчел още и обстоятелството, че поради представляването на страната от
особен представител, и невъзможността да се осъществи връзка пряко с ответника,
е останало неизяснено от фактическа страна евентуалното изпълнение на
задължението. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде
отменено като неправилно и необосновано, а на негово място да бъде постановено
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В о.с.з.
жалбата се поддържа.
Ответникът по жалбата –Л.П., чрез
депозирания писмен отговор и писмена
молба преди о.с.з. оспорва въззивната жалба, като счита, че решението е
правилно и законосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд всестранно е
обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност.
Счита, че фактите по делото, имащи значение за правния спор са точно
установени, като от тях са изведени правилни фактически и правни изводи за основателност на
предявения иск. Твърди, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните
процесуални нарушения. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано.
Настоящото
производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът
следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано по предявени от Л.В.П., ЕГН **********, срещу М.Ж.Н., ЕГН **********,
искове за заплащане на: сумата от 1500 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение по споразумение от 07.09.2017г. за оказана от ищеца на ответника
правна защита и съдействие по н.о.х.д. № 5379/2015г. по описа на Районен
съд-Варна и сумата от 800 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по
договор от 18.10.2018г. за оказана от ищеца на ответника правна защита и
съдействие по в.н.о.х.д. № 1086/2018г. по описа на Окръжен съд-Варна. Ищецът
твърди, че между него в качеството му на адвокат и ответницата било сключено
споразумение от 07.09.2017г. за оказана от него в полза на ответника правна
защита и съдействие по НОХД №5379/2015г. по описа на ВРС, по което последната
била подсъдима. Със споразумението било договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лева. Излага, че на 18.10.2018г. между страните бил сключен
договор във връзка с оказана от ищеца на ответника правна защита и съдействие
по въззивно НОХД №1086/2018г. по описа на ВОС, по което дело било уговорено
възнаграждение от 800 лева. Въпреки, че ищецът изпълнил своите задължения, и
въпреки настъпилия падеж по първото
споразумение – 11.09.2017г. и по втория договор – 20.10.2018г. ответницата не
заплатила на ищеца уговорените адвокатски възнаграждения, с оглед на което моли
така предявените искове да бъдат уважени.
Ответницата М.Н., чрез депозирания от назначения
ѝ от съда особен представител писмен отговор, оспорва предявените искове
като неоснователни. Сочи, че към исковата молба не са представени доказателства
за реалното изпълнение на правните услуги по делата,
посочени в споразуменията. Моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Настоящият
състав, като съобрази събраните по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
От
приетото по делото копие, се установява, че на 07.09.2017г., между ищеца –адв.
Л. П. и ответницата М. Г.
е сключено споразумение /във връзка с
оказана до момента правна защита и съдействие/, по силата на което адвокат Л.В.П.
е приел оказването на правна защита и съдействие на М.Ж.Н. по н.о.х.д. №
5379/2017г. по описа на Варненски районен съд, за което е уговорено заплащане
от страна на клиента на възнаграждение за извършената до момента работа в
размер на 1500 лева, което следва да бъде заплатено в брой до 11.09.2017г.
Представен от ищеца е и
договор /във връзка с оказана до момента правна защита и съдействие/ от
18.10.2018г., по силата на който адвокат Л.В.П. е приел да окаже правна защита
и съдействие на М.Ж.Н. по в.н.о.х.д. № 1086/2018г. по описа на Окръжен
съд-Варна, за което е уговорено заплащане от страна на клиента на
възнаграждение в размер на 800 лева за тази инстанция плюс 100 лева за всяко
следващо заседание след първото, като възнаграждението от 800 лева следва да се
заплати в брой до 20.10.2018г., а горницата от 100 лева преди всяко заседание.
От приетите копия на
документи, представляващи част от НОХД №5379/2017г. по описа на ВРС се
установява, че същото е образувано на 27.10.2015г. по обвинителен акт срещу М.Ж.
Г., ЕГН **********. По същото дело е представено адвокатско
пълномощно, по силата на което М.Ж. Г.
е упълномощила адв. Л.П. да я представлява и защитава. Адв. П. е приет от съда
в открито съдебно заседание на 12.04.2016г. По делото са проведен 14 открити
съдебни заседания, като по 13 от тях адв. Л.П. се е явявал в защита на
подсъдимата М.Ж. Г. (впоследствие Н.).
От
писмените доказателства по ВНОХД №1086/2018г. по описа на ВОС се установява, че
същото е образувано на 25.09.2018г. по въззивна жалба от М.Ж.Н. чрез нейния
защитник адвокат Л.В.П. срещу Присъда №178/21.06.2018г., постановена по №
5379/2017г. по описа на Варненски районен съд. По въззивното производство е проведено
едно открито съдебно заседание, в което
подсъдимата М.Ж.Н. е била представлявана от защитника си адв. Л.П..
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Упражняването на
адвокатската професия, съгласно определението в чл. 2 от
Закона за адвокатурата, е дейност за правно съдействие и защита на
свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя
се осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси,
изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с
възложената от клиента работа, представителство на доверителите и подзащитните
пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица /чл. 24 ЗА/,
срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение - чл. 36 ЗА
/чл. 32 ЗА
отм./. Изложените основни характеристики на адвокатската дейност дават
основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като
най-близки, сходни на договора за поръчка.
В отклонение на общото
правило на чл.
286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи
само когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално
представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги - чл. 36, ал. 1
ЗА. Когато страните по договора не са определи размера му, то
възнаграждението е съгласно действащата Наредба за минималните
адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от момента
на изпълнение на поръчката - от извършването на уговореното от страните правно
действие. В случаите, когато договорът за процесуално представителство е до
окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за
възнаграждение възниква от извършването на последното съдопроизводствено
действие по делото.
В настоящия случай,
страните по делото са сключили 2 бр. писмени споразумения/договор, в което
изрично са договорили размерът на адвокатското възнаграждение, както и
сроковете, в които същото следва да бъде заплатено.
От приетите писмени
документи, подписани и от двете страни, неоспорени от ответницата, се
установява, че на 07.09.2017г. и на 18.10.2018г., страните са договорили за
оказаната правна помощ и съдействие по двете НОХД /първ. и въззивно/,
ответницата да заплати на ищеца, в качеството му на адвокат сумата от 1500лв. -
за първ. производство, и 800лв. – за въззивното.
От приложените протоколи за
проведените по НОХД №5379/2017г. по описа на ВРС и ВНОХД №1086/2018г. по описа
на ВОС, заседания се установява, че ищецът в качеството му на защитник на
подсъдимата М.Ж.Н. е изпълнил задълженията си по двата договора за правна
защита и съдействие, като се е явявал в провежданите по делата открити съдебни заседания, съответно подал е жалба
срещу постановената от пъроинстнационният съд присъда срещу ответницата, в
качеството ѝ на подсъдима.
Възнаграждението в размер
на 800лв., договорено в договора от 18.10.2018г. е следвало да бъда заплатено
до 20.10.2018г., а по споразумението от 07.09.2017г. в размер на 1500лв. – в
срок до 11.09.2017г.
Съгласно разпоредбата на
чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение
за своя труд.
Ответницата, чиято е
доказателствената тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК нито твърди да е
заплатила същото, нито представя доказателства в тази връзка.
С оглед обсъдените
по-горе писмени доказателства, събрани в хода на производството, съдът намира
за безспорно установено, че между страните е възникнало мандатно
правоотношение, в изпълнение на което пълномощникът е осъществил защита на
ответницата. Доколкото последната не е установила по пътя на пълното и главно
доказване, че е заплатила договореното и дължимо възнаграждение, то същата
следва да бъде осъдена да му го заплати.
По изложените съображения така предявеният
иск за заплащане на сумата от 1500 лева
по споразумението и 800 лева по договора се явява основателен и следва да бъде
уважен, като ответницата бъде осъдена да заплати дължимите суми на ищеца.
Предвид изцяло
съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемата страна, с оглед
представения списък и доказателства, следва да бъдат присъдени направените
разноски в размер на 500.00 лв., представляващи размера на заплатения
адвокатски хонорар за производството пред ВОС.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4943/15.11.2019 година,
постановено по гр. дело №19135/2018г. по описа на ВРС, 26-ти състав.
ОСЪЖДА М.Ж.Н., ЕГН **********, с адрес
*** да
заплати на Л.В.П., ЕГН **********, с адрес ***3 сумата от 500.00 /петстотин /лв., на основание чл. 78,
ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: