Решение
гр. С., 20.12.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в
публично заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 8818 по описа за 2011 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 108 ЗС.
Ищците И.Л.
З. – М. и Б.Л.З. твърдят, че по силата на наследство и
реституция са собственици на идеални части от магазин със застроена площ от 100, 50 кв.м., находящ се на първия етаж от жилищната сграда
на ул. С. № 42-44 в гр. С., преустроен в кафе-аператив, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, в
което е построена сградата, с площ от 497, 50 кв.м., съставляващо УПИ VІ-17,
кв. 213, м. Западно направление, при граници ул. С., УПИ VІІ-14, УПИ ХХІ-15,
УПИ V-18. Изтъква се, че в делбено производство относно процесния обект, искът
за делба не е уважен, тъй като е прието, че имотът е изключителна собственост
на наследодателя на ищците Л.В. без върху него да има
права лицето С.Я.. В хода на производството по делба
наследник на С.Я. е продал на сестра си ответницата Л.С.К. ¼ ид.ч. от имота,
която на свой ред на 29.06.2005 г. е дарила на синовете си – другите ответници С.К.
и В.К. собствената си ½ ид.ч. върху обекта.
Сочи се още, че ищецът Б.З. е
получил като дарение от своя брат Д. З. собствената му 1/6 ид.ч.
В тази връзка е посочено, че в процесния обект правата на собственост за
двамата ищци са 3/6 ид.ч. за Б.З. и 1/3 ид.ч. за И. М.. Изтъква се, че
ответниците владеят против волята на ищците посочения магазин и въпреки
многократните покани не го освобождават. Ето защо се претендира ответниците да
бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху собствения им имот в
съответните идеални части. Прави се искане да бъдат обезсилени нотариален акт №
38 и н.а. № 66, посочени в исковата молба.
Ответниците В.И.К.,
С.И.К. и Л.С.К. оспорват иска. Изтъква се, че ответницата Л.С.К.
не владее спорния имот, но не се оспорва
обстоятелството, че другите ответници С.И.К. и В.И.К.
го владеят. Оспорват се правата на ищците, както и основанията за придобиването
на правото им на собственост. Твърдят, че върху процесния имот е налице
съсобственост като всеки от двамата владеещи имота ответници притежава по
¼ ид.ч. от него.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно удостоверение за
наследници от 7.07.1997 г. ищците И.Л. З. и Б.Л.З., заедно с Д. Л.З., са наследници на Д.З.В., починал на 25.10.1973 г., в качеството им на негови
деца.
От удостоверение № 855 от
5.07.2001 г. (л. 229) е видно, че С. Х. Я. е наследен от децата си Н.С.Я. и Л.С.К.. Видно от
удостоверения за раждане на л. 214 ответниците В.И.К.
и С.И.К. са синове на Л.С. Я.а.
С н.а. № 39 от 23.03.1946 г. приживе
Д.З.В. закупил масивна къща и други постройки, заедно
с дворно място от 497, 50 кв.м. в гр. С., ул. С. № 42
и 44, парцел VІ-17, кв. 213, м. Центъра. Видно от Удостоверение от 10.11.1947
г. от АГД при ГДИВ на Столицата, сградата, за която на Л.В.
е издаден позволителен билет за строеж № 87 и № 88 от 1946 г., находяща се на
ул. С. № 42 е завършена към 3.11.1947 г.
По делото е представено насрещно
писмо от март 1946 г., подписано от Л. З. до С.Я.,
като е отразено, че купения от З. с н.а. № 39, т. ІV
от 1946 г. недвижим имот на ул. С. № 42 и 44 е купен с общи средства на
съдружието и за сметка на двамата съдружници по наполовина, като З. е бил скрит
пълномощник. Изявена е готовност за прехвърляне на половината идеални части от имота.
Няма спор и в договор от
18.09.1939 г. и сведение № 12159 от БНБ се съдържат данни, че Д.З.В. и С. Х. Я. са членове на
събирателно дружество „Печатница „И.”, което е регистрирано в ДВ. Представена е
занаятчийска регистрационна карта от 6.09.1947 г. и кратки сведения за активи и
пасиви на фирмата, в която е отбелязано, че тя не притежава недвижими имоти (л.
109). Представен е опис на недвижими имоти, за който обаче няма данни дали и от
каква преписка е част.
Депозирани са описи от 25.12.1947
г. на недвижимото имущество на Я. и В., като
съдружници-собственици на СД „Печатница „И.”, като съгласно отбелязване имот по
н.а. № 39 от 1946 г. е лична собственост на Л.В., и е апортиран в дружеството с
договор от 1.09.1946 г. (л. 119).
Във записка от 3.08.1948 г. за
вписване на собственост на недвижими имот, масивна къща с дворно място с площ
от 497, 50 кв.м. и други постройки на ул. С. № 44, посочени
като бивша собственост на Д.З.В. и С. Х. Я. (собственици на национализирана печатница „И.”), са
вписани в собственост на Държавно Стопанско предприятие печатница „Г.Д.”, С..
Съставени са акт за отнемане на недвижим имот от 26.09.1952 г. и акт № 1476 от
25.01.1953 г. за държавна собственост.
Със Заповед № РД-57-439 от
12.02.1993 г. на кмета на С., поправена със Заповед № 57-293 от 27.06.2005 г. на Кмета на СО е
наредено да се отпише от актовите книги и да се предаде на наследниците на С. Х.
Я. и Д.З.В. двата магазина, находящи се на партерния
етаж на къщата със застроена площ от 210 кв.м., на ул. С. № 42, заедно с
припадащите се ид.ч. от общите части и мястото, цялото
с площ от 497, 50 кв.м. В последствие посочената заповед от 2005 г. е отменена,
а със заповед № РД-57-226 от 28.09.2007 г. заповедта от 1993 г. е заличен
израза „на наследниците на С. Х. Я.”.
С искова молба от 16.06.1998 г. Н.
С. Я.а и Л.С.К. са насочили срещу Д. Л.З. и Б.Л.З. иск за делба на
посочените по-горе два магазина на ул. С. № 44. Образуваното гр.д. № 5197 от
1998 г., СРС, 55 с-в, е приключило с влязло в сила на 11.03.2003 г., решение, с
което искът за делба е отхвърлен. Прието е, че между наследодателите на
страните – Л.В. и С.Я. не е
установена съсобственост.
С н.а. №
38 от 5.06.2000 г. Н.С.Я. е продал на Л.К. собствената си ¼ ид.ч.
от двата процесни магазина. Видно от приложени писмени доказателства от СО –
Р-н „Възраждане” (л. 37 и сл.) за кафе-аператив на ул. С. № 44, с инвеститор Л.К., е одобрен на 30.07.2002 г. представен план. Видно от
удостоверение № 67 от 26.03.2004 г. в експлоатация е въведен строеж „Преустройство
на магазин в кафе-аператив” с възложители Л.С.К., Д., Б.
и И. З..
Видно от н.а.
№ 68 от 19.09.2003 г. Д. Л.З. дарява
на Б.Л.З. собствената си 1/6 ид.ч.
от два магазина, находящи се на ул.С. № 42-44, на първи етаж от жилищна сграда
със застроена площ от 100, 50 кв.м., заедно с идеалните
части от УПИ с площ от 495 кв.м., съставляващо парцел VІ-17, кв. 213, м.
центъра, гр. С..
С друг н.а.
№ 66 от 29.06.2005 г. Л.С.К. е
дарила на синовете си С.И.К. и В.И.К. собствената си
½ ид.ч. от двата магазина, всеки с площ от по
100, 50 кв.м.
Изготвената по делото СТЕ е дала
становище, че магазин със застроена площ от 100, 50
кв.м. на първи етаж от жилищна сграда на
ул. С. № 42-44 е
идентичен с магазин, реституиран със заповеди на кмета на СО от 1993 г. и 2007
г., както и че процесния магазин е идентичен с единия от двата магазина,
предмет на иска за делба по гр.д. № 5197/98 г., СГС, 55 с-в.
Събрани са гласни доказателства,
от които (показанията на св. К. К. К. и С.М.Т.) се
установява, че след 1993-94 г. ответниците К. завзели лявата част на имота,
която била обособена като кафе-аператив, и ползвали обекта и до сега. Според св.
Т. имотът е бил реституиран на Н. Я., който след това го е оставил на
племенниците си. От показанията на посочените по-горе свидетели и от тези на
св. А.Щ.Д. се установява още, че между страните по
спора е имало договорки З. да ползват дясната част (обособена със самостоятелен
вход), а Я.и – другата лява част от партерния етаж на
процесната сграда.
При така очертаната фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 108
ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи без да има основание за това. За да бъде
основателна такава претенция, ищецът следва да установи кумулативно наличието
на две групи предпоставки - правата си на собственост върху обекта и факта на
владението, респ. държането от страна на ответника.
Събраните доказателства установяват,
че наследодателят на ищците Л.В. е закупил с н.а. № 39
от 23.03.1946 г. масивна къща и дворно място от 497, 50
кв.м. в гр. С., ул. С. № 42 и 44, парцел VІ-17, кв. 213, м. Центъра, в която
постройка се намира процесния спорен имот – магазин. По делото не са налични
годни доказателства, които пълно и главно да установят извода, че В. е действал
като скрит пълномощник за своя съдружник или за събирателното дружество. Не се
установява с категоричност и че посочения имот е надлежно апортиран в капитала
на сдружението. Режима на такъв апорт е регулиран в действащия към онзи момент
ТЗ – чл. 74, който е предвиждал, че за прехвърляне на недвижими имоти на
дружеството не е необходим нотариален акт, но следва да е налице подписан от
всички членове опис, в който въпросния имот да е надлежно вписан. Настоящият
състав приема, че това заК.о изискване не е спазено.
Както по-горе бе посочено към занаятчийската регистрационна карта от 6.09.1947
г. са приложени кратки сведения за активи и пасиви на фирмата, в която е
отбелязано, че сдружението не притежава недвижими имоти. На свой ред,
депозирания списък на недвижими имот (л. 109), не може да бъде отнесен към
фирмената документация, тъй като не е ясно кога е съставен, дали е във връзка с
фирмените дела, или касае последваща отчуждителна процедура.
С оглед казаното по-горе следва
да се приеме, че процесния имот не е бил част от имуществото на печатницата,
поради което след национализацията му по ЗНЧИМП по реда на чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ не може да бъде възстановен на наследниците на
нейните двама съдружници. Реституцията е настъпила само по отношение на
наследниците на Л.В.. Всеки от тях (И., Б. и Д.) е
получил по 1/3 от имота, като по силата на дарение между Д. и Б.З., последният е станал титуляр на 3/6 ид.ч.
от имота. В това съотношение наследниците на Л.В.
притежават процесния спорен магазин, като сделките извършвани между
наследниците на другият съдружник С.Я. не са породили
правните си последици, тъй като прехвърлителите не са притежавали
собственически права върху имота и разпорежданията им не са постигнали целения
транслативен ефект.
Събраните гласни доказателства
установяват, че процесния имот – магазин, преустроен на кафе-аператив, в ляво
на сградата, се владее и ползва и от тримата ответници.
С оглед изложените по-горе
аргументи следва да се приеме, че предпоставките на чл. 108 ЗС
се установиха в тяхната кумулативност и ревандикационният иск се явява изцяло
основателен.
При този изход на спора на ищците
следва да се присъдят разноски в размер на 2350, 20 лв. (с
оглед данните, че само част от възнаграждението за адвокат в размер на 1200 лв.
е внесено), а разноски на ответниците не се следват.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА В.И.К.,
ЕГН **********, С.И.К.,
ЕГН **********, и Л.С.К., ЕГН **********, по иск с правно основание чл. 108 ЗС,
предявен от И.Л. З. – М., ЕГН **********, и Б.Л.З., ЕГН **********, да предадат владението върху МАГАЗИН
със застроена площ от 100, 50 кв.м., находящ се в ляво на първия етаж от
жилищната сграда на ул. С. № 42-44 в гр. С., преустроен в кафе-аператив, заедно
със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от
дворното място, в което е построена сградата, с площ от 497, 50 кв.м.,
съставляващо УПИ VІ-17, кв. 213, м. Западно направление, при граници ул. С.,
УПИ VІІ-14, УПИ ХХІ-15, УПИ V-18, както следва: 1/3 ид.ч.
на ищцата И.Л. З. – М. и ½ ид.ч. на Б.Л.З..
ОСЪЖДА В.И.К.,
ЕГН **********, С.И.К., ЕГН **********, и Л.С.К., ЕГН **********, да заплатят на И.Л. З. – М., ЕГН **********, и Б.Л.З., ЕГН **********, сумата от 2350, 20 лв. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК като разноски.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: