О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..
гр. София, …………..г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І- ви въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря ….. и с участието на прокурора…….., като разгледа докладваното от съдия Николов ВЧНД №695 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 6, вр.ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на Р.Ц.И. срещу определение от 30.12.2019 г. на СРС, НО, 110 състав, постановено по ЧНД № 19086 по описа на съда за 2019г., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката срещу постановление от 30.09.2019г. /с №30680/03.10.2019г./ на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 209/ 2018 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 30680/2018г. по описана СРП.
В жалбата срещу първоинстанционния акт се излагат съображения за неговата незаконосъобразност, като се посочва, че незаконосъобразно съдът ее приел, че жалбоподателката нямала право на жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателсното производство, водено за престъпление по чл.290,ал.1 от НК. Твърди се в жалбата, че в следствие на лъжесвидетелстване е бил издаден Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по покупка и давност № 46, том 1-1, per. № 812, дело № 24/2018г. от 02.03.2018г. от Нотариус Ж.Б., от който жалбоподателката се явявала пострадало лице.Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да се разгледа по същество жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, като се приеме същото за незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, както и да се върне делото на прокурора с указания за точното прилагане на закона.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и доказателствата по делото приема следното:
Жалбата е подаден от легитимирано лице, предвид наличието на правен интерес от протестиране на определението на СРС, в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 6 от НПК, поради което и е процесуално допустим.
Разгледан по същество жалбата е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано с постановление от 19.10.2018г. на прокурор при СРП за престъпление по чл.290,ал.1 от НК, а именно за това, че на 01.03.2018г. в гр.София, ул.“Е*** пред надлежен орган на властта като свидетел съзнателно е потвърдил неистина.
Представител на СРП с постановление от 30.09.2019г. /с №30680/03.10.2019г./ е прекратил ДП № 209/ 2018 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 30680/2018г. по описана СРП, като за това е приел, че в установяващата се от събраните по делото доказателства не се установявало извършено престъпление, а възникналите конфликтни отношения са имали гражданскоправен характер.
Първостепенният съд е приел, че жалбоподателката Р.Ц.И. няма качеството на пострадал от престъплението по чл.290,ал.1 от НК, като е оставил без разглеждане жалбата на последната срещу постановление на СРП за прекратяване на наказателно производство.
Въззивният съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първата инстанция.
Процесуалната недопустимост на жалбата, поставена за разглеждане пред първоинстанционния съд, се обосновава с подаването й от лице, което няма подлежащ на защита правен интерес да претендира отмяна на постановения от прокурор при СРП акт, с който е прекратено наказателното производство.
Систематичното място на престъпния състав по чл.290 от НК е в Раздел ІІІ на Особената част на Наказателния кодекс – “Престъпления против правосъдието”, т.е. насочено е против правосъдието и засяга обществените отношения, свързани с дейността на органите на правораздаването. Защитеното благо е правораздавателната система и нейното нормално функциониране и провеждане на наказателното преследване, а не неприкосновеността на личността и правата на гражданите. Пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, които вреди са елемент от престъпния състав и са предвидени в състава на престъплението. Престъплението по чл.290 от НК е от категорията на формалните престъпления, при които обществената опасност на деянието възниква със самото осъществяване на деянието, без в състава на престъплението да е предвидено настъпването на вредоносен резултат.
Следователно, след като в състава на инкриминираното деяние не са включени вреди, липсва процесуална правоспособност по чл.243 ал.3 от НПК на жалбоподателката Р.Ц.И., тъй като последната не е придобила качеството на пострадал от престъплението, да обжалва постановлението на представителя на СРП, с което е прекратено наказателното производство.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че определението на СРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
За процесуална прецизност следва да се посочи, че жалбоподателката Р.Ц.И. не е лишена от възможността да защити правата, които претендира да са й били накърнени, тъй като по реда на чл. 200 от НПК има възможност да обжалва пред по-горестоящата прокуратура постановлението на СРП, което според въззивната инстанция не подлежи на съдебен контрол.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, СГС, НО, 1-ви въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 30.12.2019 г. на СРС, НО, 110 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на Р.Ц.И. срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 30.09.2019г. /с №30680/03.10.2019г./ на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 209/ 2018 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 30680/2018г. по описана СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.