№ 1102
гр. Варна, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
И.ка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100502224 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Д. Д. ИЛ., с ЕГН
********** и адрес гр.Варна, ул. „Г.Б.“ №8***, Ц.Д. И. а, с ЕГН ********** и адрес
гр.Варна, ж.к. „Ч.“, ***, Д. Д. Д., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „М.“, ***, А.В.
К.а, с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „М.“, ***, Т. Р. Й., с ЕГН ********** и адрес
гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, Р. ЦВ. Й., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***,
ЯС. ЦВ. АТ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „А.Б.“ ***. АТ. ЦВ., с ЕГН **********
и адрес гр.Варна, ж.к. „В.“, бл.***, Ж.А. Ц., с ЕГН ********** и адрес с.И., обл.Варна, Д. Д.
ВЛ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „А.Б.“ №24, СВ. ЯНЧ. ЯН., с ЕГН **********
и адрес гр.Варна, ж.к. „Т.“, бл.***, Г. ЯНЧ. ЯН., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к.
„Т.“, бл.***, ЕЛ. АЛ. СЛ., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ № *** и
Т. ИВ. СЛ., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ №***, чрез адв. С.Б. и
адв. М.Т., против решение № 5051/21.11.2019г. по гр.д. № 7057/2019 на 41-ви състав на ВРС,
с което е отхвърлен иска им, насочен срещу ЦВ. Д. Д., с ЕГН ********** и адрес гр.С., ж.к.
„Д.“, бл.*** и П. Т. ИЛ., ********** и адрес гр.С., ж.к. „Л.“, бл.***, вх.*** с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен поради противоречие със
закона на сключения между ответниците ЦВ. Д. Д. и П. Т. ИЛ. на 15.11.2012г., обективиран
нотариален акт № 167, том I, рег. № 3456, дело № 151/2012г. на нотариус П.Д., рег. № 332 на
НК, договор за дарение на недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от дворно място в гр.
Варна, ул. *** с идентификатор 10135.1026.355 по КК и КР на гр. Варна с площ от 280
кв.м., а по акт за собственост – 287 кв.м., при граници: 10135.1026.351, 10135.1026.354,
10135.1026.364, 10135.1026.360 и 10135.1026.356, ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда с
площ от 54 кв.м. с идентификатор 10135.1026.355.1 по отношение на 18/48 ид.ч. от имота,
поради противоречие със закона, както и приетия в условията на евентуалност иск с
правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за обявяване на същия договор за дарение за
нищожен по отношение на 18/48 ид.ч. от имота поради противоречие с добрите нрави и е
отхвърлен иска им по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
1
между тях и П. Т. ИЛ., че П. Т. ИЛ. не е собственик на следния недвижим имот: 18/48 ид.ч.
от дворно място в гр. Варна, ул. *** с идентификатор 10135.1026.355 по КК и КР на гр.
Варна с площ от 280 кв.м., а по акт за собственост – 287 кв.м., при граници: 10135.1026.351,
10135.1026.354, 10135.1026.364, 10135.1026.360 и 10135.1026.356, ведно с ½ ид.ч. от
жилищната сграда с площ от 54 кв.м. с идентификатор 10135.1026.355.1, като неоснователен
и недоказан.
Счита, че ВРС се е произнесъл по непредявения иск за установяване на нищожност на
договора за дарение на недвижим имот от 15.11.2012г., обективиран в НА № 167, т. 1, рег.
№ 3456, дело № 151/2012г. на нотариус П.Д. поради противоречие със закона, на осн. чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Решението в тази част е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Предявеният от тях иск е за нищожност на договора за 18/48ид.ч. от недвижимия имот като
дарение на бъдеща вещ, на осн. чл. 226, ал. 2 от ЗЗД. При произнасянето си по втория
отрицателен установителен иск, насочен срещу П. Т. ИЛ. съдът го е отхвърлил, като се е
произнесъл също по непредявен иск. Искано е било установяване, че ответникът не е
собственик на 18/48ид.ч. от поземления имот и построената в него жилищна сграда, но
съдът е отхвърлил иска срещу П. Т. ИЛ. за 18/48ид.ч. от поземления имот и 1/2ид.ч. от
жилищната сграда. За разликата над 18/48ид.ч. до 1/2ид.ч. от жилищната сграда не е
предявяван установителен иск.
Решението е постановено при нарушения на материалния закон, процесуалните правила
и е необосновано, предвид събраните по делото доказателства.
Молят за обезсилване на обжалваното решение, евентуално за отмяната му и
постановяване на друго, с което исковите им претенции бъдат уважени, ведно с присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЦВ. Д. Д., с ЕГН
********** и адрес гр.С., ж.к. „Д.“, бл.*** и П. Т. ИЛ., ********** и адрес гр.С., ж.к. „Л.“,
бл.***, вх.***, чрез адв. Ст.К., с който оспорва подадената въззивната жалба, като
неоснователна. ВРС е изпълнил указанията на въззивния съд, дадени с определението по
допустимостта на въззивната жалба по в.гр.д. № 2726/2018г. на ВОС-ГО. Произнесъл се е
точно по дадената от ВРС при първоначалното разглеждане на спора квалификация на
исковете. Не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Решението е обосновано.
Молят се да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъдат присъдени сторените
разноски.
От представените пред въззивния съд доказателства се установява, че след
постановяване на първоинстанционното решение е починал Д. Д. Д. на 08.04.2020г. и Ц. Д.
ИВ. на 24.05.2021г. Наследници по закон на Д.Д. Д. са Т. Ив. Д., Д. Д. Д., Ив. Д. Д. и Ж. Д.
Ян.. Наследници по закон на Ц. Д. ИВ. са М. П. Ив., П. М. К. и Ж. М. П.. Наследниците по
закон на Д. Д. Д. и Ц. Д. ИВ. са конституирани като въззивници по въззивното дело.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба, уточнена с молба 25733/09.05.2017г. и молба №
104981/13.02.2018г., насочена срещу ЦВ. Д. Д. ЕГН ********** от гр. С., жк “Д.”, бл. 503,
вх. А, ет. 2, ап. 7 и П. Т. ИЛ. ЕГН ********** от гр. С., жк “Л.”, бл. ***, вх. Ж, ет. 6, ап. 129,
Д. Д. ИЛ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „Г.Б.“ №8***, Ц.Д. И. а, с ЕГН
********** и адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“, ***, Д. Д. Д., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна,
ж.к. „М.“, ***, А.В. К.а, с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „М.“, ***, Т. Р. Й., с ЕГН
********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, Р. ЦВ. Й., с ЕГН ********** и адрес
гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, ЯС. ЦВ. АТ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „А.Б.“ ***.
АТ. ЦВ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.“, бл.***, Ж.А. Ц., с ЕГН ********** и
адрес с.И., обл.Варна, Д. Д. ВЛ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „А.Б.“ №24, СВ.
2
ЯНЧ. ЯН., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „Т.“, бл.***, Г. ЯНЧ. ЯН., с ЕГН
********** и адрес гр.Варна, ж.к. „Т.“, бл.***, ЕЛ. АЛ. СЛ., с ЕГН ********** и постоянен
адрес гр.Варна, ул. „М.“ № *** и Т. ИВ. СЛ., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна,
ул. „М.“ №***, чрез адв. С.Б. и адв. М.Т., излагат, че страните са наследници по закон на
общия наследодател И. Д. И., поч. на 10.07.2011г. Приживе, той прехвърлил на първия
ответник ЦВ. Д. Д. чрез договор за дарение, обективиран в НА № 119, т. 4, д. № 1417/1984г.
на варненски нотариус 1/2ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. ***, цялото с
площ от 287кв.м., представляващо пл. № 5 в кв. 588 по плана на 14-ти подрайон на гр. Варна
с идентификатор 10135.1026.355 по КК и КР на гр. Варна, заедно с 1/2ид.ч. от построената в
същото дворно място жилищна сграда, понастаящем с идентификатор 10135.1026.355.1 по
КК и КР на гр. Варна, състояща се от от външно стълбище, салон, кухненска ниша, две стаи,
избен коридор, две изби, килер, пристройка от една стая и складово помещение, гараж, баня,
клозет и лятна кухня.
С влязло в сила решение по гр.д. № 2973/1995г. на 20-ти състав на ВРС е допусната
делба на дворното място и построената в него жилищна сграда, както следва: 5/6ид.ч. за И.
Д. И., 1/24ид.ч. за К.К.К., по 1/72ид.ч. за Д.М.Д., С.М.М. и К.М.К., по 1/48ид.ч. за П.Ж.С. и
К.Ж.С., като е отхвърлен като неоснователен искът за делба по отношение на ЦВ. Д. Д.. За
да направи този извод е прието от съда, че при извършеното дарение по НА № 119/1984г. на
варненски нотариус не е участвала като страна съпругата на дарителя К. И.а, с която
дарителят е бил в брак от 1948г. Не е била дала и съгласие по чл. 13, ал. 7, от СК 1968т. Без
съгласието й, съдът е приел, че сделката не поражда вещно-правно действие. С решението
си по извършване на делбата , на осн. чл. 288, ал. 2 от ГПК съдът е поставил в дял и
собственост на И. Д. И. жилищната сграда, ведно с 260/287кв.м.ид.ч. от дворното място, а
гаражът и 27/287кв.м.ид.ч. изнесъл на публична продан. Съгласно постановление от
05.03.2001г., влязло в сила на 21.05.2001г. И. Д. И. е закупил гаража и припадащите му се
27/287кв.м.ид.ч. от дворното място. С КНА № 28, т. 6, рег. № 11021, д. № 968/2005г. на
нотариус П.Д., И. Д. И. е признат за собственик на дворно място с площ от 287кв.м. ,
представляващо имот пл. 5, в кв. 588 по плана на 14-ти подрайон на гр. Варна, ведно с
жилищна сграда, състояща се от външно стълбище, салон, кухненска ниша, две стаи, избен
коридор, две изби, килер, пристройка от една стая и складово помещение, баня, клозет и
лятна кухня с площ от 52.72кв.м. и гараж с площ от 30.60кв.м.
Общият наследодател И. Д. И. е починал на 10.07.2011г. Ищците и първият ответник
са негови наследници по закон.
С договор за дарение, обективиран в НА № 167, т. 1, рег. № 3456, д. № 151/2012г. на
нотариус П.Д., ЦВ. Д. Д. е дарил на П. Т. ИЛ. 1/2ид.ч. от дворното място и 1/2ид.ч. от
жилищната сграда. Дарителят не е предал владението на надарения и той не е влизал във
владение.
Твърдят, че извършената на 15.11.2012г. сделка е недействителна и не е породила
целения вещноправен ефект за прехвърлителя над притежаваните от него по наследство
6/48ид.ч. до прехвърлените 18/48ид.ч.
3
Първият ответник е бил страна по делото за делба и е обвързан от силата на
присъдено нещо на постановеното решение по допускане на делбата, с което е изключен от
делбата и е отречено правото му на собственост, придобито по силата на извършената през
1984г. безвъзмездна сделка. Въпреки това през 2012г. се е позовал отново на извършеното в
негова полза дарение през 1984г. на 1/2ид.ч. от дворното място и жилищната сграда,
действайки недобросъвестно и в разрез с установения правен ред.
При сключване на договора за дарение от 15.11.2012г. Ц.Д. е знаел, че не е
собственик на имота, предмет на тази сделка и не е имал очакване правомерно да го получи
и въпреки това е сключил сделката с П.И. за безвъзмездното прехвърляне на 1/2ид.ч. от
имота . Тази сделка е породила действие само за 6/48ид.ч. и представлява дарение на бъдеща
вещ за останалите 18/48ид.ч. В тази част сделката е нищожна на осн. чл. 226, ал. 2 от ЗЗД по
дарение.
Процесният имот се владее от ищците, като наследници на И. Д. И., а П. Т. ИЛ.,
който не притежава изцяло прехвърлената му 1/2ид.ч., но се легитимира с посочения НА
като такъв.
Искат да бъде прието за установено по отношение на ЦВ. Д. Д. и П. Т. ИЛ., че
договорът за дарение на 1/2ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.1026.355 по КК и КР на гр.
Варна и 1/2ид.ч. от построената в него жилищна сграда с идентификатор 10135.1026.355.1
по КК и КР на гр. Варна, е нищожен за 18/48ид.ч., като дарение на бъдеща вещ, на осн. чл.
226, ал. 2 от ЗЗД, евентуално поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, алр. 1,
предл. 3 от ЗЗД. В случай, че бъде уважен първия иск, искат да бъде прието за установено по
отношение на П. Т. ИЛ., че не е собственик на 18/48ид.ч. от дворното място и 18/48ид.ч. от
построената в него жилищната сграда. в него.
Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
В писмени отговори с идентично съдържание, ЦВ. Д. Д., с ЕГН ********** и адрес
гр.С., ж.к. „Д.“, бл.*** и П. Т. ИЛ., ********** и адрес гр.С., ж.к. „Л.“, бл.***, вх.***, чрез
адв. Ст.К., оспорват исковите претенции. Смятат, че без основание ищците се позовават на
решението за допускане на делбата. № 2973/1995г. на 20-ти състав на ВРС. . Решаващият
състав не е прогласил нищожността на договора за дарение. В мотивите си съдът
единствено коментира , че сделката няма вещноправно действие, но спрямо наследниците на
увредената съпруга. , а не по отношение на третите лица. На това основание Ц.Д. не е
допуснат като съделител. Това решение не може да ползва третите лица, каквито са
настоящите ищци. Варно, че И. И. се е разпоредил в полза на Ц.Д. с чужда вещ, което
разпореждане не е нищожно, а само не поражда права по отношение на съпругата, чиито
наследници по закон са се възползвали в делбата. Наследниците на разпоредИ.т се съпруг
нямат право да оспорват дарението.
Оспорват също, че сключената между Ц.Д. и П.И. сделка е дарение на бъдеща вещ,
водещо до нищожност на сделката. Процесният имот съществува в правния мир, а правото
4
на собственост на Ц.Д. не е оспорена по съответния ред до сделката нито от общия
наследодател, нито от неговите наследници. Оспорват и твърдението, че сделката накърнява
добрите нрави.
Считат, че със заведеният иск за нищожност се мъчат да заобиколят разпоредбите на
чл. 28 и чл. 29 от ЗН, според които наследниците братя и сестри на починалия, нямат право
на запазена част при безвъзмездни сделки. Общият наследодател преди снабдяване с КНА
2006г. е заявил пред свидетели, че се е издължил на наследниците на съпругата си и те
повече няма да го безпокоят и оспорват дарението.
От друга страна, с решението си делбеният съд е приел, че И. Е. е бил собственик на
5/6ид.ч., а наследниците на съпругата му-1/6ид.ч. Следователно и към датата на сделката и
към датата на решението за делба, а и след това не е прехвърлил повече от колкото е имал,
дарявайки на Ц.Д. 1/2ид.ч.
Снабдявайки се с КНА, И. И. не е оспорил собствеността и собствената си
разпоредителна сделка в полза на Ц.Д.. Снабдил се е е с акта, като е изплатил дяла на
наследниците на съпругата си, за да защити правата на племенника си и да го признае за
собственик на 1/2ид.ч. След съставяне на КНА сам И. И. е декларирал в данъчна служба при
Община Варна, че е собственик на 1/2ид.ч. от имота, а останалата 1/2- на Ц.Д..
Оспорват твърдения от ищците размер на квотите в наследството, след смъртта на
общия наследодател.
Оспорват още и твърденията на ищците, че процесният имот се владее от тях. Никога
не са владяли и ползвали дори част от него.
Правят възражение и за придобИ.е на имота по давност, текла от м.август 2000г. до
м.ноември 2012г.
В периода от 2000г до м.11.2012г. Ц.Д. владял и ползвал горните две стаи от къщата,
използвал и гаража за собствената си кола. Идвал по 5-6 пъти в годината във Варна, а в
останалото време възложил на М.П.П. да наглежда имота и оказва помощ на чичо му,
получил и връзката с ключове за процесния имот от Ц.Д.. Възложил и на съседката М. Д. Л.
да наглежда къщата и да му сигнализира за нередноски. От 2000г. до 2010г. идвал всяко
лято и пращал децата си. По време на командировки до Варна отсядал в дома на чичо си.
През 2004, 2006, 2008 и 2010г. боядисвал дограмите на горния етаж на стаите, които ползва
и вратата на на кухнята на долния етаж. През 2006г. правил цялостно боядисване на къщата,
а след 10-дневния ремонт, прал и почистил всичко вътре. През 2006-2007г. правил ремонт
на покрива. През 2011г. монтирал климатик в кухнята на чичо си. От 2009г. до 2012г.
плащал сметките за ток, вода, телефон. По поръка на Ц.Д., съседът А.В.П. правил ремонт на
стълбището през 2009-2010г. След смъртта на съпругата на И. И. друг от наследниците не е
ползвал къщата. Всички съседи и близки го знаят като съсобственик на имота повече от 20
години. След дарението в полза на П.И. продължил да държи имота за собственика.
Моли да бъдат отхвърлени исковете. Претендира присъждане на сторените разноски.
За да се произнесе съдът има предвид следното от фактическа страна:
5
Няма спор между страните и от представените при съставянето на НА № 119, т. 1,
дело № 1417/1984г. на варненски нотариус документи се установява, че съгласно НА № 22,
т. VIII от 1945г. И. Д. И. е придобил собствеността върху дворно място в гр. Варна, ул. ***,
цялото с площ от 287 кв.м., съставляващо имот пл. № 5 в кв. 588 по плана на 14-ти подрайон
на гр. Варна, заедно с построената в същото дворно място жилищна сграда, състояща се от
външно стълбище, салон, кухненска ниша, две стаи, избен коридор, две изби, килер,
пристройка от една стая, складово помещение, гараж, баня, клозет и лятна кухня, като през
1943т. е сключил граждански брак с К. И.а. Гражданският брак между И. Д. И. и К. И.а е
прекратен със смъртта на съпругата през 1991г.
С договор за дарение, обективиран в НА № 119, том IV, дело № 1417/29.03.1984г.
И. Д. И. е дарил на племенника си ЦВ. Д. Д. ½ ид.ч. от дворно място в гр. Варна, ул. ***,
цялото с площ от 287 кв.м., съставляващо имот пл. № 5 в кв. 588 по плана на 14-ти подрайон
на гр. Варна, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място жилищна сграда,
състояща се от външно стълбище, салон, кухненска ниша, две стаи, избен коридор, две изби,
килер, постройка от една стая, складово помещение, гараж, баня, клозет и лятна кухня.
Видно от решение от 09.06.1997г. по гр.д. № 2973/1995г. на 20-ти състав на ВРС е
допусната делба на следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. ***, а именно:
дворно място от 287 кв.м. – имот пл. № 5 в кв.588 по плана на 14 подрайон на града, ведно с
построената в същото дворно място жилищна сграда и гараж, при части: 5/6 ид.ч. за И. Д.
И., 1/24 ид.ч. за К.К.К., 1/24 ид.ч. общо за Д.М.Д., С.М.М. и К.М.К., 1/24 ид.ч. за Г.Н.Г., 1/24
ид.ч. общо за П.Ж.С. и К.Ж.С., като е отхвърлен като неоснователен иска за делба на ЦВ. Д.
Д.. В мотивите на решението се сочи, че договорът за дарение, обективиран в НА №
119/1984г. е недействителен, тъй като имотът е бил обща съпружеска вещ при действието на
СК 1968г. /отм./ и дарението е направено от И. И.а без съгласието на съпругата му.
С решение от 30.06.1998г. по гр.д. № 2973/1995г. на 20-ти състав на ВРС по
извършване на делбата, като на осн. чл.288, ал.2 от ГПК /отм./ е поставен в дял и
собственост на И. Д. И. недвижимия имот, представляващ жилищна сграда с площ от 52.92
кв.м., ведно с припадащите се 260/287 кв. ид.ч. от процесното дворно място и е изнесен на
публична продан гаража с площ от 26.88 кв.м., ведно с припадащите се 27/287 кв.м.ид.ч. от
процесното дворно място.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 05.03.2001г. на СИС при ВРС е
възложен върху И. Д. И. гараж със застроена площ от 30,60 кв.м., ведно с припадащите му се
27/287 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 287кв.м. в гр. Варна, ул. ***.
От КНА за собственост, придобит на основание наследяване, делба и възлагане №
28, том VI, рег. № 11021, дело № 968/2005г. на нотариус П.Д., И. Д. И. е признат за
собственик на процесното дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. ***, ведно с
построената в него жилищна сграда и гараж.
Видно от удостоверение за наследници №115286/26.09.2013г., изд. от Община
6
Варна, И. Д. И.а е починал на 10.07.2011г. и е оставил за свои наследници по законследните
лица: Д. Д. ВЛ., Ц.И. Д., Д. Д. Д., Ц. А. Й., Д. АТ. ЦВ., Ж. АТ. ЦВ., АТ. В. К., ЦВ. Д. Д., Д.
Д. ИЛ., И.Т. С., Г. ЯНЧ. ЯН. и СВ. ЯНЧ. ЯН.. Видно, ЦВ. Д. Д. е дарил на П. Т. ИЛ.
собствената си ½ ид.ч. от дворното място, находящо се в гр. Варна, ул. ***, с идентификатор
10135.1026.355 по КК и КР на гр. Варна, ведно с ½ ид.ч. от построената в него жилищна
сграда с идентификатор 10135.1026.355.1 по КК и КР на гр. Варна, с НА № 167, том I, рег.
№ 3456, дело № 151/15.11.2012г. на нотариус П.Д..
От удостоверение за наследници № 702/07.07.2017г., изд. от Община Варна, се
установява, че Ц. А. Й. е починал на 12.06.2017г. и е оставил за свои наследници по закон Т.
Р. Й., Р.Ц. Тодоров и ЯС. ЦВ. АТ..
От акт за смърт № 1289/26.06.2018г. на длъжностното лице по гражданско
състояние в гр. Варна се установява, че И.Т. С. е починал на 26.06.2018г. ВРС е
конституирал наследниците му по закон: ЕЛ. АЛ. СЛ. и Т. ИВ. СЛ..
Според удостоверение за наследници № 32872/22.04.2020г., изд. от Община Варна,
Д. Д. Д. е починал на 08.04.2020г. и за свои наследници по закон е оставил Т. Ив. Д., Д. Д. Д.
и Ив. Д. Д. и Ж. Д. Ян..
От удостоверение за наследници № 31694/25.05.2021г., изд. от Община Варна, се
установява, че Ц. Д. ИВ. е починала на 24.05.2021г. Нейни наследници по закон са М. П.
Ив., П. М. К. и Ж. М. П..
Съгласно удостоверение, изд. на 24.10.2017г. от Община Варна, Дирекция „Местни
данъци“, процесният имот е деклариран с декларация от 16.03.1998г. от И. Д. И., като
дължимия данък и такса битови отпадъци са начислявани на и плащани от лицето
собственик на партидата и са платени до 2011г. включително. Има неплатен остатък за ДНИ
и ТБО в размер на 318.00лв.
С декларация от 04.04.2006г., подадена от ЦВ. Д. Д., са декларирани земя с площ от
278 кв.м., жилище с площ от 52,72 кв.м. и гараж с площ от 30.60 кв.м., от които ½ ид.ч. от
земята и жилището са собственост на ЦВ. Д. Д. и ½ ид.ч на И. Д. И., като дължимите
данъци и такса битови отпадъци са начислявани на и плащани от лицата собственици на
партидата за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2011г.
С декларация от 05.08.2011г., подадена от ЦВ. Д. Д. процесните имоти били
декларирани като собственост на следните лица: ЦВ. Д. Д. за 54/96 ид.ч. от имота, Д. Д. ИЛ.
за 6/96 ид.ч. от имота, Д. Д. ВЛ. за 4/96 ид.ч. от имота, Ц. Д. ИВ. за 4/96 ид.ч. от имота, Д. Д.
Д. за 4/96 ид.ч. от имота, Ц. А.а Й. за 3/96 ид.ч. от имота, Д. АТ. ЦВ. за 3/96 ид.ч. от имота,
Ж. АТ. ЦВ. за 3/96 ид.ч. от имота, АТ. В. К. за 3/96 ид.ч. от имота, И.Т. С. за 6/96 ид.ч. от
имота, Г. ЯНЧ. ЯН. за 3/96 ид.ч. от имота и СВ. ЯНЧ. ЯН. за 3/96 ид.ч. от имота като
дължимите данъци и такса битови отпадъци са начислени на лицата собственици, съответно
на декларираните части.
С декларация от 15.10.2012г., подадена от Д. Д. ИЛ. процесните имоти били
декларирани като собственост на следните лица: ЦВ. Д. Д. за 6/48 ид.ч. от имота, Д. Д. ИЛ.
7
за 6/48 ид.ч. от имота, Д. Д. ВЛ. за 4/48 ид.ч. от имота, Ц. Д. ИВ. за 4/48 ид.ч. от имота, Д. Д.
Д. за 4/48 ид.ч. от имота, Ц. А.а Й. за 3/48 ид.ч. от имота, Д. АТ. ЦВ. за 3/48 ид.ч. от имота,
Ж. АТ. ЦВ. за 3/48 ид.ч. от имота, АТ. В. К. за 3/48 ид.ч. от имота, И.Т. С. за 6/48 ид.ч. от
имота, Г. ЯНЧ. ЯН. за 3/48 ид.ч. от имота и СВ. ЯНЧ. ЯН. за 3/48 ид.ч., като задълженията
на собствениците са преизчислени от 01.01.2013г., включително, като към 23.10.2017г. са
налице неплатени задължения за Д. Д. ИЛ., Г. ЯНЧ. ЯН., СВ. ЯНЧ. ЯН. и Ц. А. Й..
С декларация от 27.12.2012г., подадена от П. Т. ИЛ. били декларирани земя с площ
от 140 кв.м. и жилище с площ от 27 кв.м. като собственост на същото лице като дължимия
данък и такса битови отпадъци са начислявани на и плащани от лицето собственик на
партидата, считано от 01.12.2012г. и са платени до 31.12.2017г.
Пред ВРС са изслушани показанията на две групи свидетели: И.н Д. И.-син на
ищеца Д. Д. ИЛ., А.Г.К.-без родство и дела със страните и А. Д. Ц.-син на ищеца Д. АТ. ЦВ.,
водени от ищците и С.С.С., М.Н.П. и М.П.П., тримата без родство и дела със страните,
водени от ответниците.
От показанията на св. И.н Д. И.-син на ищеца Д. Д. ИЛ. става ясно, че И. Д. И.,
който починал през 2011г. е брат на дядо му. Той имал къща в гр.Варна, ул. ***, която била
на два етажа, имало пристройка и гараж. И. И. живеел в пристройката, давал под наем
приземния етаж, а втория етаж бил необитаем, тъй като нямало условия, нямало баня и
тоалетна. Тоалетната в имота била външна. След смъртта на И. И. никой не живее в имота.
През 2016г. се настанили на втория етаж 7-8 души цигани. Той, негов приятел и ищецът Г.
ЯНЧ. ЯН. отишли и културно ги поканили да напуснат имота и те си събрали багажа и се
изнесли. После се обадил на чичо си и дори мисли, че му изпратил снимка. Не знае кой
изхвърлил боклука след тях. Тогава купил катинар и заключили къщата. Сега имало сложен
СОТ. Чувал много хора да казват, но няма спомен, че ответникът Ц.Д. е живял в къщата. , но
той не си спомня такъв момент. Откакто се родил внукът на Ц., от около 10 години той и
съпругата му били в САЩ да помагат. По 6-9 месеца бил там. Като се върнел се обаждал,
защото тогава и до 2012г. той и баща му, които са братя, били в добри отношения. Според
свидетеля, не е оставал в къщата на И.. Оставал на село, където е наследствен имот от баща
му, отсядал или в апартамента на баща му на ул. „Г.Б.“, където живее понастоящем той, или
гостувал на баща му на „Р.“. През 2008г. Ц. купил апартамент на „К.Р.“, може и там да е
оставал. От 2012г. свидетелят и баща му били във влошени отношения с Ц.. Разбрали, че И.
е развалил дарението в полза на И., което направил през 86г., без знанието на К. и се
наложило да наплати пари на наследниците й. През 2005г. И. се снабдил с нов НА. Не могли
да се разберат за процесния имот. Сочи, че е ходил в имота след смъртта на И.. Сестра му
живеела в съседната пряка-на ул. ***, там бил и офисът й. Често ходел там и пътят му
минавал покрай къщата. Свидетелства, че спирали водата през зимата, защото е необитаема
къщата. Къщата била обявена за продан. Баща му водел хора. И другите роднини водели
хора за оглед, брокери. Трима-четирима души имали ключ от имота, вероятно и чичо му.
Баща му дал своя ключ на жената на другия свидетел, която работела наблизо, да ползва
тоалетната. .Не постигнали консенсус с Ц.. Случайно, като отивал при сестра си веднъж
8
през декември 2015г. видял в къщата някакви хора. Било „ардауш“. Имало едно кюмбе.
Всичко било мръсно. Били нарязали парапетите за да се топлят. Нямало ток, вероятно бил
спрян от „Енергото“. Предполага, че са пребивавали месец. И след смъртта на И. стаите
били мръсни. От десетина, години, откакто построили в съседство кооперация на калкан, в
стаите на втория етаж имало течове. Още И. бил жив, когато с баща си подлагали лаМ.и да
отвеждат водата. Не знае чичо му Ц. да е правил ремонт на покрива. След смъртта на И., но
и в близките години преди смъртта му, също никой не бил живял там. Чичо му може да е
ходил, но не е отсядал там, защото отсядал у тях. Два -три дни бил у тях-при него и баща
му, два-три дни на село. Максимум за седмица да е идвал. Дъщерите му не са идвали и като
деца. Голямата от 15 години живеела в САЩ, малката в С.. От 2000г. до 2011г. гаражът се
ползвал от единия от наследниците Г.Я.. Той бил автомонтьор и там си държал моторите.
Свидетелят А.Г.К. сочи, че е приятел на И.н Д. И. и познава баща му и чичо му И..
Свидетелят ходил в имота на И. И. заедно с И.н за да носят храна, да прибират въглища, да
прочистят гаража, да поправят навеса. В къщата живеел И. И. и затова смята, че къщата е
негова. Преди около 2 години отишъл заедно с И.н И. за да изгонят самонастанили се в
имота хора. И.н получил обаждане, че в имота има хора и го помолил да отиде с него за да
ги помоли да се махнат от там. Кой точно се обадил не разбрал. Той, И.н и негов братовчед
отишли в къщата и помолили учтиво самонастанилите се лица да се махнат.
Свидетелят А. Д. Ц.-син на ищеца Д. АТ. ЦВ. заявява, че знае имота на вуйчо си И.
от 5-6 годишен. Освен И., не му е известно друг да е живял там. И. починал през 2011г., като
преди смъртта му в къщата е имало квартиранти, но не знае до кога. Свидетелят никога не е
виждал ответника Ц.Д. в имота. Когато бил в България Ц.Д. отсядал на село при вуйчо Д..
Във Варна отсядал при брат си Д.И.. В края на 2016г. се самонастанили хора в къщата и
трябва да бъдат изгонени. Обадил му се Д.И.-брата на Ц.Д.. Отишли сина му И.н и другия
братовчед Г.Я. и нямало нужда от него. Посещавал имота в периода 2013г.-2016г. Жена му
започнала работа в павилион Лафка, където нямало тоалетна. Можело да посещава тоалет в
игрална зала, но тоалетната не й допаднала. Той ходил и говорил с чичо му Д. да подсигури
достъп до къщата ,така ,че съпругата му да ползва външната тоалетна там. Ползвала я от
април 2013г. до април 2014г. когато е на работа. Той носел туба с вода всяка седмица. На
три пъти ходил и ковал разтворените крила на прозорците, да не се блъскат. Къщата била
обявена за продан Водил строителни предприемачи. Ползвал предоставения му ключ за
входната врата за двора, докато ползвала тоалет съпругата му. Показвал имота и от улицата.
За къщата ключ нямал. Брокерка вземала ключа като води клиенти от жена му от „Лафка“ и
го връщала. Жена му познавала Ц., но никога не го е виждала в имота. Той живеел в С. и
САЩ. В периода от 2012г. до 2018г. лятото идвал след Гергьовден и оставал до септември,
предимно в С.. За минути или часове идвал на „П.Б.“, но никога не е преспивал. Не му
харесвали там условията. От споделено с роднини знае, че Ц. е спал при братовчеди, при
брат си или племенника си. От брата на Ц. знае, че Ц. има и апартамент във Варна, на
улицата, която води от пазара към Автогарата. Разговарял с него през 2012-2013г., когато го
канил на сватба. Двамата братя не са в добри отношения заради този спор от август-
9
септември 2012г. Заявява, че познава предния свидетел М.П. от с. И., но никога не го е
виждал на „П.Б.“. Не е наясно дали има СОТ. Не е виждал външно тяло на климатик. Не е
виждал Ц.Д. да идва. Може да е идвал за малко, но за няколко дни и не е отсядал. Не е
празнувал с него през 2009г. с него на втория етаж.
Воденият от ответната страна свидетел С.С.С. поддържа, че познава И. И., Ц.Д. и
роднините им, тъй като са от едно село и там са съседи. Знае, че спорът се отнася до къщата
в гр. Варна, ул. ***, която е в съседство с къщата на нейния девер. Има впечатления от
1976г. когато деверът й се преместил там. Посещавали го всяка седмица. Понеже деверът й
бил болен, често ходели в града да се грижат за него. Пенсионирала се 1997г. и докато се
грижела за девера си живеели във Варна, а сега -на село. В периода от 2002г. до 2012г.
идвали почти всеки ден, защото той бил на легло и се нуждаел от лекарства. Етърва й била
още на работа, а дъщеря им-ученичка. После жена му се пенсионирала и поела грижите до
2014г., когато починал. Сочи, че от 1976г. е в близки отношения и с И. и оттогава той е в
близките отношения с Ц.Д.. Съседите И. и съпругата му К. и най-вече леля К. казвали, че
смятат да препишат на Ц. половината от къщата и му я преписали. Ц. ползвал втория етаж.
Съседката на девера й-К. често идвала при етърва й и казвала: “Добре, че е Ц., той /не/ ни
гледа, друг никой не ни обръща внимание, само той“. Същите думи чувала и от И.. Чувала
от тях, че Ц. е много добър и един ден той ще ги гледа. Първата работа на Ц.Д. когато дойде
във Варна била да остане в къщата на И. И. с децата и жена си. И. и К. живеели в двете стаи
в ниското, горе било за гости. Те рядко се качвали там. Като преписали на Ц., той ползвал
горния етаж, състоящ се от двете стаи и коридор. Спял в стаята към улицата, а децата във
вътрешната стая. В стаята съхранявал свои вещи. Ц. държал ключовете за стаите на втория
етаж. Той направил втори ключ и дал на М., да може да ходи и да наблюдава къщата и да го
информира, дали няма нужда от ремонтни работи. Като дойдел, започвал да вади дрехите на
И., който след смъртта на съпругата си живеел в пристройката на къщата, за да замаже.
Купил климатик, телевизор за чичо си, купил му дрехи и настоявал да ги носи, за Илинден
му подарил панталон. Покривът на пристройката, където живеел И. бил с изпочупени
керемиди. Със свой близък на име И., Ц. поправил покрива на стаята. Ц. много помагал на
старците, и в болницата и след смъртта на К.. Записал И. на патронаж, да му носят храна
вкъщи. Грижел се за къщата. През м.септември 2016г. Ц. дошъл на село, взел свидетелката и
я довел във Варна да види къщата. Била в безобразно състояние, защото се били настанили
клошари. Имало счупени стъкла, брави. Племенникът му И. ги изгонил. Ц. изчистил къщата
като дошъл през 2017г. Изнесъл боклуци в 60 чувала за смет и няколко дни ги носил с
помощта на М., който държал ключовете до контейнерите. Извикал и малко камионче да
изчистят и останалото. Сложил СОТ на къщата. В двора имало круша и две смокини, много
цветя. И., докато бил жив събирал крушите. От него крушите, от Ц. захарта и правели
ракия. Разделяли я на две и Ц. товарел дамаджаните с ракия да ги носи в С.. Обяснява, че и
от Ц. и от И. и К. знае, че Ц. е собственик на къща. След смъртта на И., Ц. започнал да идва
по-рядка, за да наглежда къщата, но всяко лято идвал със семейството си. Живеел постоянно
в С.. Една-две години преди да почине И., Ц. се преместил в Щатите, но прекарвал 6 месеца
там и 6 месеца тук. След смъртта на И., Ц. си купил гарсониера във Варна, на ул. ***. Рядко
10
отсядал в гарсониерата. По-често идвал на село. Оставал по месец в къщата и ползвал етажа.
Не й е известно да е отсядал Ц. в дома на брат си- М.. През 2017г. починала етърва й и
престанала да ходи в дома й.
В показанията си свидетелката М.Н.П. излага, че е съседка на имота на И. и К. от
1971г. и живее през една къща на същата улица. К. умряла през 1991г., но преди това много
искала да се прехвърли част от имота на Ц., на когото много държала. Дядо И. дарил двете
стаи горе от къщата. След смъртта на К., И. останал сам и в мазата сложил едно момче за да
не е сам в двора – О.. По-късно дошли две момичета, наследници на К. и поискали дял от
имота. Едната от тях разбила прозореца и направила магазин за прежди, вътре в къщата. В
един момент се скарали с И. и започнали да водят дела за наследството. След подялбата И.
се разболял, но Ц. бил винаги на телефона. Ц. й оставял пари за да готви на И.. Ц. водел И. в
болницата и го записал на кухня. Той се грижел за това семейство и последно за И.. През
1995-1996г. съпругът й и още едно лице правили ремонт на кухнята в къщата. Втори ремонт
направили през 2005-2006г., като се сменили греди, ламперия, керемиди. Една греда била
паднала изгнила и започнал теч. Двата ремонта платил Ц.. Имали намерение да се строи.
Провели разговори със строителя, но дядо И. се отказал. На срещите със строителя
присъствал и Ц., понеже по думите на дядо И. половината имот бил негов. В двора имало
круша. Дядо И. събирал крушите за ракия и половината била за Ц.. Каквото и да сеел-лук,
чесън, половината били за Ц.. До смъртта си И. казвал, че половината имот го е дал на Ц.,
обаче колко гларуса щели да кацнат на портата след смъртта му и дано не окълват момчето
му. След смъртта на И., Ц.Д. сложил в къщата брата на жена си-В., но той се пропил и Ц. го
изгонил. След това се настанил един клошар, който се грижел нищо да не се извлече от
къщата. Но един ден дошъл един джип и казали на клошара, че са собственици и да се маха
от къщата. След заминаването му в къщата било мравуняк от хора- бебета, малки и големи и
тогава М. фризьорката насреща извикала полиция. През зимата на 2016г. дошла полиция
проверила самонастанилите се и на следващия ден ги нямало. Къщата била на два етажа. И.
и К. живеели долу в кухнята и ползвали мазите, а Ц. ползвал двете стаи горе. Там имал
телевизор, спалня, дрехи, багаж. Ключовете за този етаж имали М. и Ц.. Когато Ц. идвал в
командировка и в отпуска отивал на втория етаж. Това ставало два-три пъти в годината.
През останалото време Ц. държал връзка с И. и със свидетелката. И след смъртта на И., Ц.
продължил да идва в къщата заедно със съпругата си. От 2011г. до 2016г.Ц. идвал два пъти в
къщата. След като самонастанилите се напуснали къщата Ц. почистил, при което помагала и
свидетелката. Ц. живеел в С., а имал дъщеря в САЩ и прекарвал различно време там-месец,
два. Когато идвал във Варна Ц.Д. не е отсядал при брат си, тъй като не се имали. След
инцидентът със самонастанилите се, Ц. й казал, че си купил имот на груба мазилка и прави
ремонти. Имал походно легло там. Ходел и на село ,при роднини и близки. Заявява, че не е
виждала някой друг да прави ремонт, да прибира въглища до смъртта на И.. Той идвал почти
всеки ден у тях, където обядвал, вечерял, после го прибирала в пристройката. Ц. идвал за
седмица-две.
Свидетелят М.П.П. сочи, че се познава с И., с Ц. и останалите роднини отдавна,
11
понеже бащините им къщи на село са съседни, просто улицата ги дели. Процесния имот се
намирал на ул. „П.Б.“ №6. На горния етаж били стаите които ползва Ц.. Вторият етаж бил с
отделен вход и стълбище. Стаята на втория етаж към улицата се ползвала от Ц. като спалня,
а във вътрешната гледал телевизия и посрещал гостите си. Там си държал дрехи, завивки,
радио, маслен смядовски радиатор и телевизор. На етажа имало и малка кухничка-метър и
петдесет на метър и петдесет, да си приготвя храна. Ц.Д. идвал 5-6 пъти годишно, понеже
живеел в С.. По негова молба често ходел при И., наглеждал го, помагал му. Зареждал
газови бутилки, цепил дърва, преди Ц. да му сложи климатик, помагал в почистването на
двора. В средата на двора имоло круша. Събирали с дядо И. материал за ракия. Сяли
двамата чесън. Половината от продукцията И. разделял и казвал, че е за Ц., защото му е
дарил ½ и той си е собственик. Казвал, че не е сгрешил като оставил половината от имота на
Ц., защото се грижел за него. Свидетелят показва ключове, които му дал И. със знанието на
Ц. преди 2000г., както и ключ от втория етаж, който получил от Ц.. След 2011г. свидетелят
получил ключове за имота от Ц. за да може да ходи да проветрява и да гледа дали има
липси. По молба на Ц. свидетелят сменил бравите на входната врата и на втория етаж след
2011г. Предната година сменил пак бравата на външната врата . В имота имало СОТ по
настояване на Ц.Д.. В СОТ свидетелят фигурирал като втори човек за контакти и при
неуредици му се обаждали. Към 2005-2006г. в къщата имало силни течове и познат на Ц., по
негово настояване наел майстори и направил ремонт. Сменена била ламперията на покрива,
керемиди, подмазали капаците. Ц. платил ремонта. Свидетелят снабдявал с материали-
цимент, гвоздеи, дъски. По искане на Ц. извършил и друг ремонт. Боядисал долу дограмата
през 2005-2007г. Боядисал кухнята на първия етаж, където живеел И., боядисване на втория
етаж. Като дойдел Ц. не се спирал. Перял, готвел, оправял сметките за ток, вода, телефон.
Платил на майстори да сменят водомера в къщата през 2011г., преди да почине И.. Ц. идвал
в къщата 5-6 пъти годишно, повечето случаи с жена си, а понякога и с дъщерите си.
Ползвали горните стаи на къщата. Децата му идвали през лятото вече пълнолетни и ходели
на плаж, водели и приятели. Оставали по няколко дни. Ц. винаги му се обаждал като идва.
Понякога се случвало да си забрави ключовете и искал свидетелят да го посрещне на ЖП
гарата. Наблюденията му са за имота в периода от 2000 до 2012г., но и преди и след това
има впечатления. След смъртта на И. ходел да наглежда имота. През 2016г. се били
настанили някакви клошари и ги гонели с полиция. През 2017г. Ц. направил голямо
почистване на двора и къщата, понеже по земята били разхвърляни дрехи, железата
липсвали, явно са ги продали на вторични суровини. На първия етаж палили огън в тенекия
от сирене и всичко било опушено. Двамата изхвърлили 60 чувала с боклуци от стаите и
двора. Това станало пред очите на комшиите, които свидетелят назовава по име. Никой от
другите роднини не се е появявал в негово присъствие. Те нямали ключове. Знае за това и от
дядо И., който веднъж му се оплаквал, че са го забравили, но добре, че е Ц.. Освен от него,
не получавал от никого другиго подкрепа. Не е сгрешил, че му преписал ½ от къщата. Ц.
бил включен в една кооперация на ***. Оправил имота чак след 2011-2013г. и го привел във
вид за живеене. Преди това било невъзможно да се спи там. Апартаментът бил незавършен.
Много рядко е отсядал при брат си. По-често поддържал контакт с племенника си И.н. При
12
него-свидетеля идвал на село. Обаждал му се, като идва, вземал го от гарата и го водел на
адреса на ул.„П.Б.“. Заявява, че преди два дни ходил в къщата. Всичко било в паяжини.
Сочи, че има ключове за цялата къща, втория етаж, гаража и СОТ-а. Не върнал ключовете на
наследниците след смъртта на И., защото така му наредил Ц.. Пък и никой не му ги бил
искал, къде да ги издири?. До преди две години свидетелят живял във Варна, сега на с. И..
Виждал е лично да плаща Ц. сметките за имота. Като плащал тока си, плащал и на бай И..
Като дойдел Ц. му осребрявал фактурите.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Настоящият състав намира исковите претенции за допустими за разглеждане, но
неоснователни по съществото си.
Намира за валидно и допустимо обжалваното решение. Неоснователни са
оплакванията, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, като е
дадена от съда квалификация на първият предявен главен иск за нищожност, посочвайки
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вместо тази по чл. 226, ал. 2 от ЗЗД, при
твърденията, че ЦВ. Д. Д. е дарил на П. Т. ИЛ. бъдеща вещ.
За да е налице дарение на бъдещо имущество, ищецът следва да предявява иск по
отношение на имущество, което или все още не е възникнало, или съществува , но дарителят
не е негов собственик, а очаква правомерно да го получи, но е наясно, че все още не е
собственик на вещта. /така Решение № 233/27.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 116/2009г. на
Първо ГО./.
В конкретния казус, определено не става въпрос за вещ, която все още не е
възникнала. Имотът, предмет на иска за нищожност съществува. Това е дворно място със
жилищна сграда и гараж. Може да се спори по отношение на това дали, че като е изключен
от делбата по силата на решение от 09.06.1997г. по гр.д. № 2973/1995г. на ХХ състав на
ВРС, ЦВ. Д. Д. е знаел, че не е собственик на 18/48ид.ч. от вещта, която е дарил, като
разлика от притежаваните от него по наследство, след смъртта на И. Д. И. 6/48ид.ч. и
дарените 24/48ид.ч. или 1/2ид.ч., предвид възраженията в отговора на писмената молба за
извършените консултации преди разпоредителната сделка с адвокат и дадените съвети, още
повече, че страната прави възражение в условията на евентуалност от придобИ.е на имота
по давност в периода 2000г. до 2012г. Така или иначе твърдения, че дарителят е бил наясно,
че не е собственик изцяло на дарявания имот, има. По-важното обаче е, че от изложеното в
исковата молба до защитаваното пред въззивния състав в хода на устните състезания
становище, лицата на ищцовата страна неотменно са твърдели, че ЦВ. Д. Д. не е имал
правното очакване да получи вещта, въпреки, че той е наясно, че не е собственик.
Съдът не е обвързан от посочената от страната правна квалификация на исковите й
претенции. Той сам, съобразно наведените в исковата молба твърдения и отправения
петитум е длъжен да даде квалификация на иска, с който е сезиран.
Според наведените от ищците, настоящи въззивници твърдения и по-точно липсата
на такива, от значение за даване на правна квалификация на исковата претенция, намираща
правното си основание в разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от ЗЗД, няма как да бъде споделено и
от въззивния състав виждането на ищците за това. Главният иск за нищожност не намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от ЗЗД. Следва да бъде
квалифициран като такъв с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за нищожност поради
противоречие със закона, до какъвто извод е достигнал и ВРС. Не следва да бъде обезсилено
първоинстанционното решение в тази част и делото върнато на съда за произнасяне по
предявения иск. Това не би се наложило и доколкото съдът е разгледал предявения иск за
нищожност, дори и да се приемеше, че е дал неправилна квалификация. Както беше
13
посочено вече, квалификацията на иска е правилна и дори не се налага неговото
преквалифициране.
Настоящият състав намира, че главният иск за нищожност и предявеният в условията
на евентуалност иск за нищожност, поради накърняване на добрите нрави са неоснователни,
както е приел и ВРС.
Дори и да се приеме, че със договора за дарение от 15.11.2012г. ЦВ. Д. Д. се е
разпоредил в полза на П. Т. ИЛ. с по-голям обем права от притежаваните от него върху
дворното място в гр. Варна ,ул. *** с идентификатор 10135.1026.355 по КК и КР на гр.
Варна, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор 10135.1026.355.1 по КК
и КР на гр. Варна за разликата над 6/48ид.ч., до който размер ищците не оспорват правата
му до 24/48ид.ч., това извършено разпореждане не е нищожно, тъй като не е сред изрично
предвидените основания за нищожност за договорите в чл. 26 от ЗЗД, нито е предвидено
като основание за нищожност в разпоредбите на ЗЗД, уреждащи договора за дарение-чл. 225
и следващите. Трайно установена е практиката на ВКС ,че дарението на чужда вещ не е
нищожно. /така решение № 306/26.03.2012г. на ВКС по гр.д. № 87/2011г., Второ ГО, което
препраща в мотивите си към решение № 695/19.01.2010г. по гр.д. 478/2009, Второ ГО/. Няма
принципна разлика с продажбата на чужда вещ. Сделката е действителна ,но не прехвърля
вещни права.
След като дарението на чужда вещ или на частично чужда вещ не е нищожно, то
главният и евентуалният иск за нищожност са неоснователни. Следва да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
Ищците, настоящи въззивници са предявили и иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК
за приемане за установено, че приобретателят по договора за дарение от 15.11.2012г.-П. Т.
ИЛ. не е придобил собствеността по отношение на 18/48ид.ч. от дарения му имот-дворно
място и жилищна сграда.
С дарението от 29.03.1984г. по което не е била страна съпругата на И. Д. И.-К. И.а, с
която е сключил брак през 1943г. и тя не е дала съгласие според изискването на чл. 13, ал. 3
от СК /1968г./, а имотът предмет на дарението е СИО, то ЦВ. Д. Д. не е придобил право на
собственост на 1/2ид.ч. от дворното място, жилищната сграда и гаража, находящи се в гр.
Варна, ул. ***. Към 1984г. не е била налице разпоредба в СК /1968г./, аналогична на тази в
чл. 22, ал. 3 от СК /1985г./ и макар, че бракът е прекратен със смъртта на съпругата през
1991г., т.е. при действието на СК /1985г./, посочената разпоредба не намира приложение,
отчитайки и текста на § 4 от ПР към СК /1985г./.
След като с дарението от 29.03.1984г. И. Д. И. не е прехвърлил собствеността на
1/2ид.ч. от имота на ЦВ. Д. Д., то последният не е могъл да я дари на втория ответник П. Т.
ИЛ..
Ответникът ЦВ. Д. Д. е навел като придобивно основание на спорната 1/2ид.ч. от
дворното място, находящо се в гр. Варна, ул. *** и 1/2ид.ч. от построената в него жилищна
сграда, подробно индивидуализирана с помещенията, от които се състои, още и придобивна
давност, текла от 2000г. до 2012г.
Настоящият състав споделя напълно мотивите, изложени в първоинстанционното
решение за основателността на тази претенция и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Няма никакъв спор между страните, че И. И. до смъртта му на 10.07.2011г. и
съпругата му К. И.а до смъртта й през 1991г. са държали и стопанисвали целия спорен имот,
представляващ дворно място, жилищна сграда и гараж.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, водени от ответника Ц.Д.
свидетели-С.С., М.ка П. и М. П., които не са непосредтвено заинтересовани от изхода на
спора, за разлика от свидетелите, водени от ищците, които имат преки и непосредствени
впечатления, се установява, че и двамата съпрузи изказвали задоволството си, че
14
прехвърлили на Ц. половината от имота си и опасението си, какво ще се случи след смъртта
им и дали останалите наследници ще зачетат волята им или ще му оспорват и отнемат
придобитото от него. Винаги, когато И. И. прибирал плодовете от овошките в двора, заделял
половината за Ц., като казвал, че е собственик на половината, събирал опадалите плодове и
варял ракия, половината от която в дамаджани Ц. натоварвал в колата си и си носел в С..
От тези свидетелски показания може да се направи извода, че след извършеното от
него дарение и следователно в исковия период И. И. е бил само държател на 1/2ид.ч. за
племенника си-владелецът Ц.Д..
Свидетелите установяват, че всяко лято Ц.Д. идвал със семейството си и дъщерите си
и отсядали на втория етаж на къщата, а на приземния живели И. и К. И.и. Ц. идвал по
няколко пъти в годината в командировка във Варна и отивал в къщата на ул. ***, където
нощувал, а не на хотел. И децата му идвали сами с компания на море. В двете стаи на
горния етаж имало негова покъщнина, негови електроуреди, на закачалката висяла
фуражката му. Само той извършвал ремонти и освежаване в къщата с боядисване,
почиствал, обгрижвал чичо си, плащал сметките за имота, ремонтирал покрива за своя
сметка поради появИ. се теч, след построяване на съседната сграда, купил и монтирал
климатик. Той държал ключа за етажа си. Никой не оспорвал владението му. Гаражът се
ползвал от трето лице, но когато идвал Ц.Д. през лятото, там държал колата си, там я
ремонтирали, по думите на св. М.П.. След смъртта на чичо си, поверил грижите за имота на
брата на жена си-В., но той се пропил и Ц.Д. го изгонил. Поръчвал и на св. М.П. да
наглежда имота и да му съобщава за нередности. През 2005г. Ц.Д. декларирал половината
от имота за свой, а останалата ½, че е на чичо му И. И.. Дори и да живеел в С. или САЩ при
завръщане в страната винаги идвал в имота и оставал по няколко дни.
Самият свидетел на ищците И.н И., който е племенник на Ц.Д. и син на брат му Д.И.
обяснява кога се влошили отношенията между двамата братя-през 2012г., когато Ц.Д.
подписал пълномощно на брат си Д.И. и последният разбрал, че дарението на чичо му от
1984г. е развалено и чичо им се е снабдил с нов НА, който сочи единствено чичо им за
собственик на целия имот. До тогава явно всички са възприемали Ц.Д. като собственик на
половината. Едва на 15.10.2012г. братът Д.И., вероятно след узнаване на горепосочените
обстоятелства е заявил себе си пред Данъчна служба като собственик на 6/48ид.ч. от имота.
Следва да бъде прието, че Ц.Д. е доказал придобИ.ето на собствеността на 1/2ид.ч. от
имота в сочения от него период.
Неотносимо по спора, защото е извън процесния период е посоченото от свидетеля
на ищците-А. Ц., подкрепен от показанията на И.н И., че съпругата на първия от двамата,
работейки в „Лафка“ на близо, ползвала тоалетната от имота в двора. Това е било от април
2013г. до 2014г., когато ½ид.ч. вече е била придобита от Ц.Д.. Същото може да се каже и за
това, че строителни фирми оглеждали имота и свидетелят А. Ц. им го показвал отвън, както
и за случая през 2016г., когато в къщата се самонастанили някакви хора и св. А.К. и св. И.н
И. ги изгонили. През 2017г. обаче Ц.Д. е бил този, който е разчистил къщата и двора,
изхвърлил 60бр. найлонови чували боклук, заключил къщата и поставил СОТ. Не дава вяра
на показанията на св. И.н И., че чичо му-ответникът Ц.Д. не харесвал условията в къщата и
не оставал там, а гостувал на него, на баща му и на роднини в село И., както и, че си имал и
друго жилище, закупено през 2008г., където нощувал. Може и да е гостувал на тези хора, но
това не означава, че не е пребивавал на етажа си в гр. Варна ,ул. ***. Още повече, че
действително ответникът закупил друго жилище, но по думите на св. М.П. го превел във
вид да се ползва по предназначение твърде по-късно-чак през 2013г.
Жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло,
15
включително и в частта за разноските, с изключение на частта на установителния иск за
собственост за разликата над 18/48ид.ч. от жилищната сграда до 1/2ид.ч. от същата ,поради
наличието на произнасяне свръхпетитум. В тази част от 6/48ид.ч., явяваща се разлика над
18/48 до 24/48ид.ч. от жилищната сграда първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено и производството прекратено по гр.д. № 7057/2019г. на ВРС и в.гр.д. №
2224/2021г. на ВОС-ГО.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
всеки един от двамата въззиваеми разноски за въззивната инстанция в размер на по
1150.00лв., представляващи заплатено адвокатски възнаграждение, според договорите за
правна защита и съдействие от 27.01.2022г.-2бр. на л. 63 и л. 64 от въззивното дело. Може да
бъдат присъдени сумите в пълен размер, доколкото няма възражение за прекомерност от
лицата на насрещната страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5051/21.11.2019г. по гр.д. № 7057/2019г. на ВРС, В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от Д. Д. ИЛ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна,
ул. „Г.Б.“ № 8***, М. П. Ив. ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“, ***, П. М. К. ЕГН
********** от гр. Варна, жк „В.“, бл. ***, ап. 34, Ж. М. П. ЕГН ********** от гр. Варна, жк
„В.“, бл. ***, ап. 34, Т. Ив. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „М.“, бл. ***, Д. Д. Д. ЕГН
********** от гр. Варна, жк „М.“, бл. ***, И. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „М.“,
бл. ***, Ж. Д. Ян. ЕГН ********** от гр. Варна, бл. ***, АТ. В. К. , с ЕГН ********** и
адрес гр.Варна, ж.к. „М.“, ***, Т. Р. Й., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***,
Р. ЦВ. Й., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, ЯС. ЦВ. АТ. , с ЕГН
********** и адрес гр.Варна, ул. „А.Б.“ №6, ет.5, Д. АТ. ЦВ. , с ЕГН ********** и адрес
гр.Варна, ж.к. „В.“, бл.***, Ж.А. Ц., с ЕГН ********** и адрес с.И., обл.Варна, Д. Д. ВЛ., с
ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „А.Б.“ №24, СВ. ЯНЧ. ЯН., с ЕГН ********** и
адрес гр.Варна, ж.к. „Т.“, бл.***, Г. ЯНЧ. ЯН. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к.
„Т.“, бл.***, ЕЛ. АЛ. СЛ., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ № *** и
Т. ИВ. СЛ., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ №*** срещу ЦВ. Д. Д.,
с ЕГН ********** и адрес гр.С., ж.к. „Д.“, бл.*** и П. Т. ИЛ., ********** и адрес гр.С., ж.к.
„Л.“, бл.***, вх.*** иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване за
нищожен поради противоречие със закона на сключения между ответниците ЦВ. Д. Д. и П.
Т. ИЛ. на 15.11.2012г., обективиран нотариален акт № 167, том I, рег. № 3456, дело №
151/2012г. на нотариус П.Д., рег. № 332 на НК, договор за дарение на недвижим имот,
представляващ ½ ид.ч. от дворно място в гр. Варна, ул. *** с идентификатор
10135.1026.355 по КК и КР на гр. Варна с площ от 280 кв.м., а по акт за собственост – 287
кв.м., при граници: 10135.1026.351, 10135.1026.354, 10135.1026.364, 10135.1026.360 и
10135.1026.356, ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда с площ от 54 кв.м. с идентификатор
10135.1026.355.1 по отношение на 18/48 ид.ч. от имота, поради противоречие със закона,
както и приетия в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД за обявяване на същия договор за дарение за нищожен по отношение на
18/48 ид.ч. от имота поради противоречие с добрите нрави; В ЧАСТТА , в която е
отхвърлен предявения от Д. Д. ИЛ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „Г.Б.“ № 8***,
М. П. Ив. ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“, ***, П. М. К. ЕГН ********** от гр.
Варна, жк „В.“, бл. ***, ап. 34, Ж. М. П. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „В.“, бл. ***, ап.
34, Т. Ив. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „М.“, бл. ***, Д. Д. Д. ЕГН ********** от
гр. Варна, жк „М.“, бл. ***, И. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „М.“, бл. ***, Ж. Д.
16
Ян. ЕГН ********** от гр. Варна, бл. ***, АТ. В. К. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна,
ж.к. „М.“, ***, Т. Р. Й. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, Р. ЦВ. Й., с
ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, ЯС. ЦВ. АТ. , с ЕГН ********** и адрес
гр.Варна, ул. „А.Б.“ №6, ет.5, Д. АТ. ЦВ. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.“,
бл.***, Ж.А. Ц., с ЕГН ********** и адрес с.И., обл.Варна, Д. Д. ВЛ., с ЕГН ********** и
адрес гр.Варна, ул. „А.Б.“ №24, СВ. ЯНЧ. ЯН., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к.
„Т.“, бл.***, Г. ЯНЧ. ЯН. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „Т.“, бл.***, ЕЛ. АЛ.
СЛ., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ № *** и Т. ИВ. СЛ., с ЕГН
********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ №*** срещу П. Т. ИЛ. , ********** и
адрес гр.С., ж.к. „Л.“, бл.***, вх.*** иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено
в отношенията между страните, че П. Т. ИЛ. не е собственик на следния недвижим имот:
18/48 ид.ч. от дворно място в гр. Варна, ул. *** с идентификатор 10135.1026.355 по КК и
КР на гр. Варна с площ от 280 кв.м., а по акт за собственост – 287 кв.м., при граници:
10135.1026.351, 10135.1026.354, 10135.1026.364, 10135.1026.360 и 10135.1026.356, ведно с
18/48 ид.ч. от жилищната сграда с площ от 54 кв.м. с идентификатор 10135.1026.355.1,
като недоказан; В ЧАСТТА в която Д. Д. ИЛ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул.
„Г.Б.“ № 8***, М. П. Ив. ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“, ***, П. М. К. ЕГН
********** от гр. Варна, жк „В.“, бл. ***, ап. 34, Ж. М. П. ЕГН ********** от гр. Варна, жк
„В.“, бл. ***, ап. 34, Т. Ив. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „М.“, бл. ***, Д. Д. Д. ЕГН
********** от гр. Варна, жк „М.“, бл. ***, И. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „М.“,
бл. ***, Ж. Д. Ян. ЕГН ********** от гр. Варна, бл. ***, АТ. В. К. , с ЕГН ********** и
адрес гр.Варна, ж.к. „М.“, ***, Т. Р. Й., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***,
Р. ЦВ. Й., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, ЯС. ЦВ. АТ. , с ЕГН
********** и адрес гр.Варна, ул. „А.Б.“ №6, ет.5, Д. АТ. ЦВ. , с ЕГН ********** и адрес
гр.Варна, ж.к. „В.“, бл.***, Ж.А. Ц., с ЕГН ********** и адрес с.И., обл.Варна, Д. Д. ВЛ., с
ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „А.Б.“ №24, СВ. ЯНЧ. ЯН., с ЕГН ********** и
адрес гр.Варна, ж.к. „Т.“, бл.***, Г. ЯНЧ. ЯН. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к.
„Т.“, бл.***, ЕЛ. АЛ. СЛ., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ № *** и
Т. ИВ. СЛ., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ №*** са осъдени да
заплатят на ЦВ. Д. Д., с ЕГН ********** и адрес гр.С., ж.к. „Д.“, бл.*** разноски за първата
инстанция в размер на 1100.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и В ЧАСТТА , в която Д. Д.
ИЛ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „Г.Б.“ № 8***, М. П. Ив. ЕГН ********** с
адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“, ***, П. М. К. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „В.“, бл. ***, ап.
34, Ж. М. П. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „В.“, бл. ***, ап. 34, Т. Ив. Д. ЕГН
********** от гр. Варна, жк „М.“, бл. ***, Д. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „М.“,
бл. ***, И. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „М.“, бл. ***, Ж. Д. Ян. ЕГН **********
от гр. Варна, бл. ***, АТ. В. К., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „М.“, ***, Т. Р. Й. ,
с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, Р. ЦВ. Й., с ЕГН ********** и адрес
гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, ЯС. ЦВ. АТ. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „А.Б.“ №6,
ет.5, Д. АТ. ЦВ. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.“, бл.***, Ж.А. Ц., с ЕГН
********** и адрес с.И., обл.Варна, Д. Д. ВЛ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул.
„А.Б.“ №24, СВ. ЯНЧ. ЯН., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „Т.“, бл.***, Г. ЯНЧ.
ЯН., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „Т.“, бл.***, ЕЛ. АЛ. СЛ., с ЕГН **********
и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ № *** и Т. ИВ. СЛ., с ЕГН ********** и постоянен
адрес гр.Варна, ул. „М.“ №*** са осъдени да заплатят на П. Т. ИЛ., ********** и адрес
гр.С., ж.к. „Л.“, бл.***, вх.*** разноски за първата инстанция в размер на 1100.00лв., на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА решение № 5051/21.11.2019г. по гр.д. № 7057/2019г. на ВРС, САМО
В ЧАСТТА, в която е която е отхвърлен предявения от Д. Д. ИЛ., с ЕГН ********** и адрес
гр.Варна, ул. „Г.Б.“ № 8***, М. П. Ив. ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“, ***, П.
М. К. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „В.“, бл. ***, ап. 34, Ж. М. П. ЕГН ********** от
гр. Варна, жк „В.“, бл. ***, ап. 34, Т. Ив. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „М.“, бл. ***,
Д. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „М.“, бл. ***, И. Д. Д. ЕГН ********** от гр.
Варна, жк „М.“, бл. ***, Ж. Д. Ян. ЕГН ********** от гр. Варна, бл. ***, АТ. В. К. , с ЕГН
17
********** и адрес гр.Варна, ж.к. „М.“, ***, Т. Р. Й. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна,
ж.к. „В.В.“, ***, Р. ЦВ. Й., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, ЯС. ЦВ.
АТ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „А.Б.“ №6, ет.5, Д. АТ. ЦВ., с ЕГН **********
и адрес гр.Варна, ж.к. „В.“, бл.***, Ж.А. Ц., с ЕГН ********** и адрес с.И., обл.Варна, Д. Д.
ВЛ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „А.Б.“ №24, СВ. ЯНЧ. ЯН., с ЕГН **********
и адрес гр.Варна, ж.к. „Т.“, бл.***, Г. ЯНЧ. ЯН. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к.
„Т.“, бл.***, ЕЛ. АЛ. СЛ., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ № *** и
Т. ИВ. СЛ., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ №*** срещу П. Т. ИЛ. ,
********** и адрес гр.С., ж.к. „Л.“, бл.***, вх.*** иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че П. Т. ИЛ. не е собственик за разликата
над 18/48 ид.ч. до 24/48ид.ч. /т.е. 1/2ид.ч./ от жилищната сграда с площ от 54 кв.м. с
идентификатор 10135.1026.355.1, построена в дворно място в гр. Варна, ул. *** с
идентификатор 10135.1026.355 по КК и КР на гр. Варна с площ от 280 кв.м., а по акт за
собственост – 287 кв.м., при граници: 10135.1026.351, 10135.1026.354, 10135.1026.364,
10135.1026.360 и 10135.1026.356 и ПРЕКРАТЯВА производството в ТАЗИ ЧАСТ по гр.д.
№ 7057/2019г. на ВРС и в.гр.д. № 2224/2021г. на ВОС-ГО.
ОСЪЖДА Д. Д. ИЛ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „Г.Б.“ № 8***, М. П.
Ив. ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“, ***, П. М. К. ЕГН ********** от гр. Варна,
жк „В.“, бл. ***, ап. 34, Ж. М. П. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „В.“, бл. ***, ап. 34, Т.
Ив. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „М.“, бл. ***, Д. Д. Д. ЕГН ********** от гр.
Варна, жк „М.“, бл. ***, И. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „М.“, бл. ***, Ж. Д. Ян.
ЕГН ********** от гр. Варна, бл. ***, АТ. В. К. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к.
„М.“, ***, Т. Р. Й. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, Р. ЦВ. Й., с ЕГН
********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, ЯС. ЦВ. АТ. , с ЕГН ********** и адрес
гр.Варна, ул. „А.Б.“ №6, ет.5, Д. АТ. ЦВ. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.“,
бл.***, Ж.А. Ц., с ЕГН ********** и адрес с.И., обл.Варна, Д. Д. ВЛ., с ЕГН ********** и
адрес гр.Варна, ул. „А.Б.“ №24, СВ. ЯНЧ. ЯН., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к.
„Т.“, бл.***, Г. ЯНЧ. ЯН. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „Т.“, бл.***, ЕЛ. АЛ.
СЛ., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ № *** и Т. ИВ. СЛ., с ЕГН
********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ №*** да заплатят на ЦВ. Д. Д., с ЕГН
********** и адрес гр.С., ж.к. „Д.“, бл.*** разноски за въззивната инстанция в размер на
1150.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК .
ОСЪЖДА Д. Д. ИЛ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „Г.Б.“ № 8***, М. П.
Ив. ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“, ***, П. М. К. ЕГН ********** от гр. Варна,
жк „В.“, бл. ***, ап. 34, Ж. М. П. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „В.“, бл. ***, ап. 34, Т.
Ив. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „М.“, бл. ***, Д. Д. Д. ЕГН ********** от гр.
Варна, жк „М.“, бл. ***, И. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „М.“, бл. ***, Ж. Д. Ян.
ЕГН ********** от гр. Варна, бл. ***, АТ. В. К. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к.
„М.“, ***, Т. Р. Й. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, Р. ЦВ. Й., с ЕГН
********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, ЯС. ЦВ. АТ. , с ЕГН ********** и адрес
гр.Варна, ул. „А.Б.“ №6, ет.5, Д. АТ. ЦВ. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.“,
бл.***, Ж.А. Ц., с ЕГН ********** и адрес с.И., обл.Варна, Д. Д. ВЛ., с ЕГН ********** и
адрес гр.Варна, ул. „А.Б.“ №24, СВ. ЯНЧ. ЯН., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к.
„Т.“, бл.***, Г. ЯНЧ. ЯН. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „Т.“, бл.***, ЕЛ. АЛ.
СЛ., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ № *** и Т. ИВ. СЛ., с ЕГН
********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ №*** да заплатят на П. Т. ИЛ.,
********** и адрес гр.С., ж.к. „Л.“, бл.***, вх.*** разноски за въззивната инстанция в
размер на 1150.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19