О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
260826
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІX граждански състав, в закрито заседание на 31.03.2021г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
ЕЛЕНА
КАЛПАЧКА
като разгледа докладваното от
съдия Калпачка в. ч. гр. д. № 670/2021 г. и прие
следното:
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по въззивна
частна жалба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез адв. В.Г., против Разпореждане № 2197 от 15.02.2021 г.,
постановено по ч. гр. д. № 2608 по описа на Районен съд Пловдив за 2021г., с
което се отхвърля заявление вх. № 961905 от 14.12.2020г., за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С. Л. К., ЕГН **********, за
сумата от 148,28 лева, от които 112,47 лева неустойка за прекратяване в размер
на три месечни абонаментни такси и 35,81 лева неустойка за вредите от разваляне
на договор за лизинг на мобилно устройство, с отстъпка от продажната цена,
произтичащи от договор за мобилни услуги за мобилен № *** от 15.09.2015 г., със
сключени към него допълнителни споразумения
от 13.03.2018г. и 19.11.2018г. и договор за лизинг на мобилен апарат от
13.03.2018г.
В частната жалба се твърди, че
обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, иска се същото да
бъде отменено и да се разпореди издаване на исканата със заявлението заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Излагат се твърдения, че
доколкото се претендира неустойка в размер на три месечни абонаментни такси,
принципно правилното становище на районен съд за нищожност на уговорена
неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси, дължими до края на
срока на договора, е неотносимо към подаденото
заявление и не кореспондира с претенцията на заявителя и основанието, на което
се претендира. Също така счита, че при положение, че абонатът е преустановил
изпълнението си по договора не може да обоснове ползването на преференциите за
лоялни клиенти за закупуване на устройства на по-ниски цени.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана
страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, във вр.
с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.
Производството пред РС – Пловдив е
образувано по изпратено по подсъдност заявление с вх. № 961905/14.12.2020 г. на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв.
В.Г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер 148,28
лева, включващ следните суми: неустойка в размер на 112,47 лв., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси, за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 25.09.2015 г., със сключени
към него допълнителни споразумения от 13.03.2018г. и 19.11.2018г., и в размер
на 35,81 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство APPLE iPhone 8 64GB
Space Grey, с отстъпка от стандартната
цената, съгласно раздел II, т. 1 от
Допълнително споразумение от 13.03.2018 г. В обстоятелствената част на
заявлението е уточнено, че претендираната неустойка е
изчислена съобразно изричното предписание на Комисия за защита на потребителите
за начина на начисляване на договорни неустойки на физическите лиза – абонати
на Теленор България, обективирано
в сключената между тях извънсъдебна спогодба от 12.01.2018 г., като не сочи
съдържанието на същата.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението изцяло по отношение на претендираните
неустойки за вреди от предсрочното прекратяване на договора от заявителя, тъй
като приел, че вземанията произтичат от неравноправни клаузи. Приел е също
така, че клауза от договор за мобилни услуги, установяваща, че длъжникът дължи
неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на
потребителя, в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаментни вноски за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок,
е нищожна и не поражда права и задължения за страните, поради противоречието и
с добрите нрави, позовава се на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
тълкувателно дело № 182009 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че обстоятелството, че
се претендира в размер на три стандартни месечни абонаментни такси не санира недействителността на клаузата.
Счита, че дори да се приеме действителна, то
неравноправна е клаузата, по силата на която при неизпълнение на задълженията
за заплащане на текущите мобилни услуги, доставчикът може да прекрати
едностранно договора, като има право на неустойка в трикратен размер, който се
определя не от договорената, а от стандартната цена на услугите, предлагани от
оператора – заявител. В случая според заповедния съд е налице втората хипотеза
на чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП – неравноправна клауза е тази, която позволява
на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по
своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и
да задържи сума, получена за престация, която не е
извършил, когато сам прекрати договора.
Заповедният съд е приел още, не може развалянето на
един договор да рефлектира върху правата и задълженията по друг, че клаузата за
неустойка в размер на разликата в цената на дадения по договора за лизинг
мобилен апарат и стандартната му цена, определена по ценова листа на търговеца,
е неравноправна, доколкото потребителят не е в състояние обективно да определи
коя е стандартна цена на устройството. Следователно размера на неустойката се
явявал определяем в зависимост от това, коя цена доставчикът ще счете за
„стандартна такса“, каквото понятие не съществува в гражданския оборот.
Настоящият състав на съда след като
се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази
доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане,
намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Длъжникът в заповедното производство
е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да
издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т.
2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и
добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по
смисъла на ЗЗП.
Съгласно ал. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а
законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и
при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител.
В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено,
че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС –
С-26/13 с С-96/14, Van
Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи
да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и
задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се
отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм
и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди
въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици“. Това е принцип в общностното
потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в
националното законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и в
предходните разпоредби, съдържащи примерно изброяване на видове неравноправни
клаузи в потребителското право, доколкото при неясно и двусмислено формулиране
на задълженията на потребителя същият остава в невъзможност да прецени
икономическите последици от сключения договор – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК,
респективно финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение.
С оглед данните по делото настоящият
състав на съда също намира, че в конкретния случай съществува обоснована
вероятност претендираното вземане за неустойка, да се
основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя. Относно
неустойката за предсрочно прекратяване на договора, претендирана
в общ размер от 148,28 лв., съдът намира, независимо от уговорения максимален
размер на същата, а именно трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, че
начина по който се формира същата, остава неясен за потребителя. В процесния договор и представените приложения към него не се
съдържа ясна информация относно дължимия размер на общата стандартна месечна
абонаментна такса, както и стойността на отстъпките по абонаментни планове,
които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, от която
такса следва да се формира размера на неустойката. Неясно остава и как е
формирана, както и каква част от общо претендираната
сума представлява стойността на отстъпките и какви са пазарните цени на
предоставените мобилни устройства и по какъв начин е определена сумата, претендирана от заявителя, съответстваща на оставащия срок
на договора. Липсват яснота относно понятията стандартни месечни абонаменти и
стандартна цена на устройството.
На следващо място настоящият състав
намира, че искането на заявителя е в противоречие и с добрите нрави. Не е
основателно твърдението, че заповедният съд не е определил правилно искането в
заявлението, като е приел, че се претендират всички оставащи В случая по отношение на оператора претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента
изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги,
независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги.
И след като при действащ договор заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за
предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване,
би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора. Безспорно при
преценката за нищожност на неустойка поради накърняване на добрите нрави,
следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства за конкретния случай,
но същите следва да са относими към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, в
какъвто см. са задължителните разяснения в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014г. на
ВКС. Без значение по отношение на претенцията за неустойка са действително
претърпените вреди от кредитора, както и последващи
действия на страните при изпълнение, неизпълнение, разваляне или прекратяване
на договора.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че възражението на жалбоподателя, че при положение, че абонатът е
преустановил изпълнението си по договора не може да обоснове ползването на
преференциите за лоялни клиенти за закупуване на устройства на по-ниски цени е
неоснователно, доколкото не се касае за договор за покупко-продажба.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2197
от 15.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 2608 по описа за 2021 г. на
Пловдивски районен съд, IV гр. с., с което
е отхвърлено заявление вх. № 96190 от 14.12.2020 г., за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против С. Л. К., ЕГН **********, за
сумата от 148,28 лева, представляваща неустойка за вредите от предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен № *** от 15.09.2015 г.,
със сключени към него допълнителни споразумения от 13.03.2018г. и 19.11.2018г.,
от които 112,47 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги, в размер на три месечни абонаментни такси и 35,81 лева неустойка за
предоставено за ползване устройство APPLE iPhone 8
64GB Space Grey, с отстъпка
от стандартната цената, съгласно раздел II, т. 1 от Допълнително споразумение
от 13.03.2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.