№ 1511
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110154788 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено
възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
290345/16.09.2024 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу Е. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр.Со*, с която са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, с правна квалификация, както
следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
1702.93 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 09.04.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
207.45 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 18.03.2024 г.,
изчислена върху главница от 1702.93 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
1
29.16 лева главница за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 09.04.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.95 лева -
лихва за периода 16.07.2021 г. до 18.03.2024 г., изчислени върху главница
от 29.16 лева
за които суми има издадена Заповед № 12881/25.04.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 21462/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот
гр. София, п.к. 1303, обл. София, общ. *;
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание
чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е
потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е
предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество
и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна
енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:
SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор. Във
възражението по чл.414 ГПК се позовава на погасителна давност. Партидата
не е била на нейно име. Не е била в облигационно отношение. Претендира
разноски в заповедното по чл.38 ЗА и представя списък по чл.80 ГПК.
Представя нотариален акт. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
В молба, след срок по чл.131 ГПК, но преди съдебно заседание, излага
съображения за същността на претенцията.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от
2
юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да бъдат уважени. Претендира
разноски, които ги инкорпорира в протокола.
Ответникът редовно призован, не се представлява и не се явява. В молба
излага съображения за същността на исковете. Претендира разноски за
заповедно и исковото производство. Представя списък.
Трето лице – помагач, не се явява в о.с.з. Депозира писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 50550/12.12.2025 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 84-92 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 50550/12.12.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 84-92 от
делото).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
3
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Не се спори, а и същото се установява от представените писмени
доказателства и доказателствени средства, че през 1971 г. Г*, ЕГН **********
и Н* А.а Г., ЕГН ********** са станали собственици на процесния
апартамент - гр. С* – л.16-17, 26 от делото.
Не се спори, а и същото се установява от представените писмени
доказателства и доказателствени средства, че като наследници на Н* Г. и Г* се
явяват – Е. Г. дъщеря и сина й И*. Последният е починал през 2021 г., поради
което като наследници е оставил съпругата си Л*, сина си Г*, дъщеря си Н*
И*. Не е спорно, че съгласно чл.5 ЗН, Е. Г. има 1/2 от процесния апартамент,
като наследник на Н* и Г*. (л.77-78 от делото).
Заповедното производство е образувано не само срещу ответника Е. Г.,
но и срещу Л*, Г* Г. и Н* И* за процесния апартамент. Спрямо тях заповедна
е влязла в сила. Същите са си платили задълженията.
Не се спори, а и същото се установява от представените писмени
доказателства и доказателствени средства, че Е. Г. Г., ответник по делото, е
предявила положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК
срещу другите длъжници, Л*, Г* Г. и Н* И* за процесния апартамент. По тази
ИМ е образувано гр. д. № 37726/2021 г. по описа на СРС. Като обстоятелства,
които ответникът е изложил в ИМ е, че е собственик на 1/2 ид. част от този
имот, на основание наследство от баща и майка й Г* и Н* А.а Г.. Ответникът
се позовава на н.а. от 1971 г. Счита, че е собственик на процесния апартамент
на останалата 1/2 ид. ч. на основание давностно владение. Моли да бъде
призната за собственик за целия имот спрямо другите наследници и
респективно длъжници по заповедта за изпълнение – л.28-30 от делото.
Не е спорно между страните, че съгласно Решение № 4185/04.05.2022 г.
по гр. д. № 37726/2021 г., искът по чл.124 ГПК на ответника спрямо другите
съдлъжници е отхвърлен изцяло и след служебна справка в деловодните
регистри на СРС, решението е влязло в законна сила на 09.12.2023 г. Не се
спори, че искът е отхвърлен, тъй като ответникът е съсобственик на основание
наследяване с останалите длъжниците по заповедта и има 1/2 ид. части от
имота, а за останалата 1/2 ид. част е държател. Като такъв, ответникът не е
манифестирал и обърнал държането във владение (своене) на 1/2 ид. части,
които са собственост на другите длъжниците по заповедта. Искът е отхвърлен,
тъй като ответникът не е доказал, че е престанал да държи ид. ч. на другите
длъжници по заповедта (л.32-38 от делото). При това положение ответникът
е останал собственик на имота само за 1/2 идеална част, на основание
наследство, а собственици на останалата ид. част са другите длъжниците по
заповедта. Спрямо тях заповедта е влязла в сила и е издаден ИЛ.
Спорно остава дали ответникът е заплатил процесната сума в срока
4
преди исковата молба.
Спорно остава дали е настъпила погасителна давност.
Ето защо съдът направи извод, че ответникът е собственик на процесния
имот, за който са предявени исковете. При това положение се доказа
качеството на потребител, клиент на ТЕ на ответника.
С оглед изложеното, съдът направи правен извод, че за процесния
период ответникът е съсобственик на процесния недвижим имот. Като такъв
се явява потребители на топлинна енергия за целия исков период. Ето защо
съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска. На
основание чл.30, ал.3 ЗС същият отговаря за 1/2 от задълженията на имота.
Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които са приложени по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Установено е, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е
топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.
Индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано
в процесния период от третото лице - помагач, въз основа на сключен с
Етажната собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото
измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и
индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в имота на
ответника, което се установява от заключението на съдебно-техническа
експертиза и приложените към него изравнителни сметки и индивидуални
справки. Сумите са топлинна енергия за процесния период са начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от
дружеството, извършващо дяловото разпределение.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 130-137 от
делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано
и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за
процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна
енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми.
Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е
5
извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените
на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От
заключението се установи, че ищцовото дружество е доставяло процесното
количество топлинна енергия, измерванията са били правилни, уредите са
измервали правилно. Установите се количеството и цената на ТЕ. От
заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат
правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба. Ето
защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за
уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л. 138-142 от делото). Заключението на вещото лице установява
размера на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е
доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата
молба.
В чл. 61, ал. 1 от действалата през исковия период Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г.
е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на ищеца – в качеството му на продавач на
топлинна енергия, се явяват установени по основание.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна
6
енергия за битови нужди на "Топлофикация София" ЕАД клиентите са
длъжни да заплащат цена за услугата "дялово разпределение", извършвана от
лицето по чл. 139а от ЗЕ, като стойността на тази услуга се формира по
определения в общите условия начин. Безспорно е установено, че в целия
процесен период дяловото разпределение е извършвано от третото лице -
помагач. Ето защо искът за сумата за дялово разпределение е основателен.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия и дялово
разпределение са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от
ищеца, сумите се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Най-късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за
м.04.2023 г. Към момента на предявяване на заявлението/исковата молба и
приключване на съдебното дирене (чл.235, ал.3 ГПК), изискуемостта на чл.33
ОУ е настъпила. Ето защо вземането за мораторна лихва се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок
за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на
услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата
се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства
за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и
не дължи на ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По възражението за давност
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е направил възражение за давност.
Направеното в заповедното производство, съдът го е отчел, като е
предоставил възможност на ответника да докаже размера на погасеното по
давност. Указал е последствията по чл.161 ГПК. Същият не е изпълнил
указанията, поради което съдът приема, че ответникът е създал пречки за
установяване на давността.
Най-ранното вземане е от м.05.2021 г. Като се отчете чл.33 ОУ
изискуемостта настъпва на 15.07.2021 г. като се отчетат три години,
изискуемостта настъпва на 15.07.2024 г. Заявлението по чл.410 ГПК е
подадено на 09.04.2024 г., т.е. преди да изтече давността.
По размера на вземането
Между СТЕ и ССчЕ има разминаване по отношение на сумата за
топлинна енергия. Видно от л.142 от делото, ответникът плаща сумата на
7
равни месечни вноски. При това положение ответникът плаща равни месечни
суми, които се различават от количеството потребена енергия. Но
същевременно фактурите, които ищецът издава всеки месец са за различни
стойности от това, които ответникът плаща. Това разминаване между
начислени и платено се изравнява с изравнителната сметка, която СТЕ не
отчита и не отчита плащанията. С оглед богатата съдебна практика на състава
на този вид дела, това обяснява разликата в сумата за ТЕ между двете
заключения. При това положение при изчисляване на размера на дължимата
сума съдът кредитира изцяло ССчЕ.
При съпоставка на ИМ и ССчЕ и с оглед частта на собственост на
ответника, се получава следното:
1234567
Доказана част за за
Извод
ССчЕ
1/2 ид.ч.
Размер
Период по(доказана
№искпо ИМ,
искачаст),
лева
лева
Претендираната
отм.05.2021сума е доказана
Главница
11702.933405.871702.94
по размер
за ТЕ
дом.04.2022
Искът е
Мораторна
от15.9.2022частично
2лихва за207.45411.42205.71
основателен
ТЕ
до18.3.2024
Претендираната
отм.05.2021сума е доказана
Главница
329.1658.3829.19
по размер
за ДР
дом.4.2023
Мораторнаот16.7.2021
4лихва за5.9511.910.00
до18.3.2024
ДР
1937.84
Общо1945.49
Присъдена – 1937.81
Искът за главница е напълно доказан по основание и размер.
Искът за мораторна лихва е доказан за 205.71 лева, като следва да се
отхвърли за горницата от 205.71 лева до пълния претендиран размер от
207.45, а именно 1.74 лева, като неоснователен и недоказан.
Искът за сумата за дялово разпределение е напълно доказан по
основание и размер.
Искът за мораторна лихва в размер 5.95 лева за периода от 16.07.2021 г.
8
до 18.03.2024 г., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
И двете страни имат право на разноски, пропорционално на уважена и
отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът представя списък с разноски, който е инкорпориран в протокола
(л.148 от делото).
Въпреки неявяването си в о.с.з. и неподаване на ОИМ в срок, ответникът
също претендира разноски (л.83 от делото).
При съпоставка на доказана част, , съответно отхвърлена, уважена се
получава следното:
ОБЩО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - Табл. 2
123
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ1945.49
2Доказана част1937.84
3Недоказана част7.69
4Уважена част1937.81
5Погасена по давност
6Неуважена част - недоказана част7.69
По заповедното производство
Разноски на заявител - Табл. 3
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Юрисконсултско възнаграждение-25.01
2държавна такса1138.91
3Общо63.92
4 Разноски по чл.78, ал.1 ГПК63.67
Разноските на заявител се смятат като общият размер разноски (Табл.3,
ред 3) се умножи по пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред 4),
раздЕ. на претенцията по ИМ (Табл.2, ред.1).
Ето защо Е. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Со* следва да
бъде осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б сумата в размер на 63.67 лева (шестдесет и
9
три лева и шестдесет и седем стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д.
№ 21462/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Ответникът претендира възнаграждение за адвокат в размер на 550.00
лева за подаване на възражение по чл.410 ГПК, при условията на чл. 38 ЗА.
Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът приема, че направеното възражение за прекомерност е
основателно. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът
взе предвид практиката, обективирана в Определение № 50015/16.02.2024 г.
по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. №
1990/2023 г. на ВКС, съгласно които посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Възнаграждението подлежи на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. Заповедното дело изобщо не е
сложно от фактическа и правна страна. Процесуалният представител на
ответника депозира бланкетни и общи молби, които се припокриват с другите
молби по над 50 дела в съда. Процесуалният представител на ответника
подава множество такива молби и възражения по този вид дела, след служебна
проверка в деловодните книги на съда.
Извършената дейност може да бъде извършена от прост логически
алгоритъм, а и в северните държави на Европа се извършва от изкуствен
интелект. Следователно трудът не съответства на претендираното
възнаграждение. Действията се свеждат единствено да депозиране на
възражение, което е идентично с други дела, съвпада и имт характеристиката
на машинно генерирани такива. Не е необходимо извършените действия да се
бъдат осъществени от хора, тъй като не изисква мисъл, а спазване на срока и
едно бланкетно подаване на възражение. Същата дейност е равнозначна на
дейност, извършена от робот. Дори, възражението не оспорва същността на
вземането, а е написано на ръка какъв адвокатски хонорар иска адвоката за
това възражение. Оспорва облигационните отношения, които по делото се
доказаха, с оглед наличието на съсобственост на ответника.
При определяне на високо адвокатско възнаграждение, за което
претендира процесуалния представител, ще се стигне до неоснователно
обогатяване на страната. Следва да се отбележи, че при отменена НМРАВ,
съдът следва да приложи обичая в практиката, поради липса на
регламентация. В Полша, където също е отменена тяхната наредба,
възнаграждението на адвокат не може да надвишава размера на иска, а за
подаване на бланкетни молби, възнаграждението е 10.00 лева. Ето защо Съдът
приема, че адвокатското възнаграждение за подадено възражение по чл.414
ГПК следва да бъде в размер на 10.00 лева.
Настоящият съдебен състав приема, че правилно и съответствие със
10
закона е приложил чл.78 ГПК. Размерът е съобразен с практиката,
обективирана в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на
ВКС и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС. Още
повече настоящият съд се солидализира с мотивите, изложени в цитираните
актове, досежно критериите за определяне на възнаграждение, че за подаване
на възражение (подаване на документ) следва да се присъжда малка сума по
ЗПП. Повече от присъдените суми за подаване на бланкетни молби,
несъобразени с фактите по делото, не следва да се присъжда, тъй като ще се
стигне до неоснователно обогатяване.
Неоснователно е възражението, че съдът не е съобразил константната
практика на ВКС. Съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ, само ТР и ТП са задължителни
съда. Цитираните от ищеца дела не са задължителни съда, а напротив
искането да се съобрази съдът с тях е нарушение на вътрешното убеждение на
съда, което накърнява независимостта на съда. Все още в РБ е налице
континентална правна система, а не прецедента, поради което съдът не следва
да се съобразява с други решения, а само по събраните по делото факти, които
да ги субсумира в хипотезата на правната норма.
Дейностите, за които лицето претендира възнаграждения и
доказателствата за тяхното извършване – съдържание на молби, пускане чрез
електронни системи, попадат в приложното поле на т.9 от Становище №
26/2023 на КСЕС. Финансирането на такива дейности следва да се
осъществява при принципите за пропорционалност и съвместимост с
човешкия труд, като разходите по такъв вид дейности следва да се определи
при отчитане на разходите по използването и внедряването на технологии.
Разходите по тези системи не са само за съда и но и разходи, които страната
прави във връзка с използването на тези системи, като част от общия принцип
за разходи в съдебната система. В този смисъл т.52, 76-77 от Становище №
26/2023 на КСЕС. Ето защо съдът е определи 10.00 лева само за подаване на
възражение по чл.414 ГПК, тъй като дейността не изисква интелектуален
умисъл, а техническо подаване на бланкетно волеизвяление.
Възнаграждението в рамките на над 10.00 лева до 550.00 лева ще бъде
неоправдано с оглед фактическата и правна сложност по подаване на
възражение по чл.414 ГПК. При този вид труд, възнаграждението е
определени в тези размери – в минимални.
В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че има достатъчно
данни по делото за недобросъвестно упражняване на права от страна на
ответника. С решение от м.04 2024 г. процесуалният представител на
ответника адв. К. е наложено наказание в размер на три месечни минимални
работни заплати за това, че не е отчела пари на доверителя си по чл.19, ал.3 от
Етичния кодекс на адвоката и чл.39, ал.4 ЗА вр. чл.284, ал.2 ЗЗД. С решение по
гр. д. № 24589/2024 г. съдът е установил нарушение на етичните принципи от
адв. К. по повод отчитане и получаване на адвокатски суми и възнаграждения.
Ето защо настоящият състав не може да не отмете нарушението на етичните
стандарти и обоснованото предположение за нарушен интегритет, което по
11
веригата от косвени доказателства, създава обосновано предположение за
злоупотреба с процесуални права, доколкото същата участва само по дела с
ищец Топлофикация и то при чл.38 ЗА.
При това положение, институтът на подаване на възражение по чл.414
ГПК и ОИМ по чл.131 ГПК, които са субективни права, се използва с цел
печална при подаване на бланкетни книжа.
С оглед изхода на делото, следва да се присъди възнаграждение
пропорционално на отхвърлената част, което е в размер на 0.04 лева (10 х
7.69/1945.49). В този смисъл е Определение № 15396/03.10.2024 г. по в. Ч.
гр. д. № 377/2024 г. на СГС.
Ето защо „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, ул. „Ястребец“
№ 23 Б следва да бъде осъдена да заплати на адв. Н. К., гр. София, ул. „Т*,
сумата от 0.04 (четири стотинки) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗА по ч. гр. д. № 21462/2024 г., на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
По исковото производство
Разноски на ищец- Табл. 5
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса15242.21
2Юрисконсултско възнаграждение-100.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)1021000.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)1031000.00
5Експертиза по давността00.00
5Съдебни удостоверения-0.00
6Особен представител-0.00
7 Общо 2342.21
8Пропорционално на уважената част-2332.96
9--0.00
10Разноски по чл.78, ал.1 ГПК2332.96
Ред 8 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 7 на
табл. 5) се умножи на пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред
4), раздЕ. на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Ред 10 се получава като се събере ред 8 и 9.
Ето защо Е. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Со* следва да
бъде осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б сумата в размер на 2332.96 лева (две хиляди
триста тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки), представляващи
12
разноски по гр. д. № 54788/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
и ал.8 ГПК.
Ответникът претендира възнаграждение за адвокат в размер на 550.00
лева за исковото производство. Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5
ГПК.
Съдът приема, че възражението е основателно. С цел процесуална
икономия съдът препраща към мотивите изложени по-горе в частта за
заповедното производство. Към тях следва да се добави, че ответникът не се е
явил в о.с.з., подаденият ОИМ е след срока по чл.131 ГПК. А документът
озаглавен отговор е бланкетен и същият ес ползва по абсолютно всички дела,
по които адвокатът представлява своите клиенти. Единствената разликата е, че
има смяна на имената и четирите суми, написани на последната страница. В
съдържанието на документа няма разлика с другите документи. Следователно
това е доказателствена индиция, че документът не е писал от адвокат и може
да бъде генериран автоматично. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, положеният от адвоката труд, съдът приема, че възнаграждението
следва да бъде в размер на 100.00 лева.
С оглед изхода на делото, следва да се присъди възнаграждение
пропорционално на отхвърлената част, което е в размер на 0.40 лева (100 х
7.69/1945.49).
Неоснователни са исканията да не се назначават експертизи. Отговорът
е постъпил в съда на 09.12.2024 г., т.е. след срока по чл.131 ГПК. Същият е
докладван на 16.12.2024 г. на председателя на състава, което е след
определението за насрочване на 12.12.2024 г. Същите са необходими с оглед
спазване на императивна правна норма по чл.7, ал.3 ГПК.
Ето защо „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, ул. „Ястребец“
№ 23 Б следва да бъде осъдена да заплати на адв. Н. К., гр. София, ул. „Т*,
сумата от 0.40 (четиридесет стотинки) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗА по гр. д. № 54788/2024 г., на основание чл.78, ал.3
ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б срещу Е. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Со*, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна
квалификация, че Е. Г. Г., ЕГН: ********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК * сумите, както следва:
1. 1702.93 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
13
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 09.04.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
2. 205.71 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 18.03.2024 г.,
изчислена върху главница от 1702.93 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 205.71 лева до пълния претендиран размер от 207.45 лева, а
именно 1.74 лева, като неоснователен и недоказан;
3. 29.16 лева главница за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 09.04.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ;
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.95 лева -
лихва за периода 16.07.2021 г. до 18.03.2024 г., изчислени върху главница
от 29.16 лева
за които суми има издадена Заповед № 12881/25.04.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 21462/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот
гр. София, п.к. 1303, обл. София, общ. *.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу Е. Г. Г., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.Со* положителен установителен искове,
с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД ,
че Е. Г. Г., ЕГН: ********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК * сумата, както следва 5.95 лева - лихва за периода 16.07.2021 г. до
18.03.2024 г., изчислени върху главница от 29.16 лева, за която сума има
издадена Заповед № 12881/25.04.2024 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 21462/2024 по описа на СРС, за абонатен номер
*, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1303,
обл. София, общ. *.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Со* да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б сумата в размер на 63.67 лева (шестдесет и три лева и
шестдесет и седем стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. №
21462/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Со* да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б сумата в размер на 2332.96 лева (две хиляди триста
тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки), представляващи разноски
по гр. д. № 54788/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
14
ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, ул. „Ястребец“
№ 23 Б да заплати на адв. Н. К., гр. София, ул. „Т*, сумата от 0.04 (четири
стотинки) лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА по ч.
гр. д. № 21462/2024 г., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, ул. „Ястребец“
№ 23 Б да заплати на адв. Н. К., гр. София, ул. „Т*, сумата от 0.40
(четиридесет стотинки) лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗА по гр. д. № 54788/2024 г., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„ДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Николай Коперник" № 21, на страната на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на
основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15