№ 3559
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100512029 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, наименована „Допълнение към жалба с вх. № 3726/23.03.2015
г.“ на взискателя Т. С. К., срещу постановление от 22.07.2022 г. по изпълнително дело №
20155 по описа на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при СРС, 20 участък, с което на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството по делото е прекратено.
Жалбоподателката поддържа, че обжалваното постановление е неправилно,
немотивирано и необосновано, тъй като не е изтекъл законоустановения в посочената
разпоредба на ГПК срок. В тази връзка излага, че в качеството си на взискател е направила
всичко възможно да събере дълга си от длъжника – чрез посочване на конкретни
принудителни способи, чрез молба за конституиране като длъжник в производството на
наследника на П.П.. Искането до контролиращия съд е да отмени постановлението, с което
делото е прекратено, и да върне същото за продължаване на изпълнителните действия.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от Л.Й.Н. – наследник на
длъжника П.П., с която жалбата се обжалва с доводи за нейната недопустимост, респ.
неоснователност. Счита, че са били налице основанията посочени в разпоредбата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и постановлението на ДСИ за прекратяване на производството
се явява правилно и законосъобразно. Моли въззивният съд да остави жалбата без уважение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 1 ГПК ДСИ при СРС изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото и взе предвид
1
становищата и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 4541/2002 г. по описа на СИС при СРС е образувано по молба
от 10.07.2002 г. на взискателя Т. С. К., въз основа на изпълнителен лист от 11.06.2002 г. по
гр. д. № 10458/2000 г. по описа на СРС, 30 състав, с която длъжникът П.Л.П., в качеството
му на едноличен търговец на фирма ЕТ „П.-**-П.“ е осъден да заплати на взискателя сумата
от 822,60 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.08.2000 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 366,50 лв. и сумата от 130 лв. – разноски.
С разпореждане от 11.07.2002 г. ДСИ е оставил молбата от 10.07.2002 г. на Т. К. без
движение, като е указал на същата да посочи конкретен способ за изпълнение и да
представи удостоверение за актуално състояние на длъжника.
В изпълнение на дадените указания на 30.10.2002 г. взискателят Т. К. е представила
удостоверение на СГС за актуално състояние на фирма ЕТ „П.-**-П.“ и е посочила
конкретни способи за принудително изпълнение.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 14.01.2003 г. от длъжника покана за
доброволно изпълнение, в която са посочени размерът и видът на вземанията, предмет на
събиране в изпълнителното производство.
На 08.02.2003 г. от взискателя е депозирана молба до ДСИ, с която е поискано да й се
„предостави удостоверение за издирване на имотното състояние и банкови сметки на П.П.“.
Видно от приложените писма от териториалните данъчни дирекции на територията на гр.
София, за лицето П.П., в качеството му на е едноличен търговец на ЕТ „П.-**-П.“ няма
декларирано движимо, недвижимо имущество и банкови сметки.
В кориците на изпълнителното дело (на стр. 51) се намира и протокол от 07.07.2003
г., изготвен от ДСИ И., видно от който длъжникът е заявил, че ще изплати дълга си
разсрочено.
С молба от 20.02.2004 г. взискателят Т. К. е поискала от ДСИ да пристъпи към
следния изпълнителен способ – налагане на възбрана върху гараж № 3 и ап. 13, находящи се
в гр. София, ул. „*******.
На 22.06.2004 г. е вписана възбрана на правото на строеж на ап. 13, находящи се в
гр. София, ул. „*******.
На 10.11.2005 г. е депозирана молба от Е.Б.-Б., с която е поискано същата да бъде
присъединена като вискател по изпълнителното дело.
С разпореждане от 24.11.2005 г. ДСИ е присъединил изп. д № 4701/04, 10 участък за
общо разглеждане с изп. д. № 4541/02 г.
На 16.06.2006 г. ДСИ на основание пар. 3 от ПЗР на ЗЧСИ е изпратил изп.д №
4541/02 г. за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ И., рег. № 778. При ЧСИ е
образувано изп. д. № 20067780400123.
С молба, вх. № 1402/26.04.2014 г. до ЧСИ И., взискателят Т. К. е поискала изп. д. №
4541/02 г. да „бъде върнато отново в ДСИ за последващи принудителни действия към
2
длъжника“.
Видно от протокол от 30.06.2014 г. изп. д. № 20067780400123 по описа на ЧСИ И. е
предадено на ДСИ, при СРС. В СИС при СРС е образувано изп. д. № 20155/2014 г., 20
участък.
На 24.07/2014 г. е депозирана молба от взискателя Т. К., с която е поискано да
извърши справка за наследниците на длъжника П.П. и същите да бъдат конституирани като
длъжници в изпълнителното дело. С разпореждане от същата дата ДСИ е разпоредил да се
извърши справка в ГРАО за наследниците на П.П..
Видно от разпореждане от 06.08.2014 г. ДСИ е разпоредил копие от справката да се
изпрати на взискателя Т. К., с указания същата да посочи способ за принудително
изпълнение. Същото е получено лично от взискателя на 07.08.2014 г.
С молба от 28.08.2014 г. взискателят Т. К. е поскала да бъде конституирана като
длъжник съпругата на починалия П.П.. Със същата е посочила и конкретен способ за
принудително изпълнение – публична продан на възбраненото жилище.
С молба от 18.09.2014 г. взискателят К. е представила 15 бр. документи (вносни
бележки, касови квитанции, разписки).
С молба, вх. № 17292/12.11.2014 г. взискателят К. отново е поискала да бъде
конституирана като длъжник съпругата на починалия П.П.
С постановление от 18.11.2014 г. ДСИ при СРС, 20 участък е прекратил
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия повече от две години.
На 27.11.2014 г. е подадено възражение от Т. К. срещу разпореждането на ДСИ, с
което изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По делото няма данни за произнасяне на ДСИ по подадената жалба (възражение)
срещу постановлението за прекратяване.
На 23.03.2015 г. е депозирана до ДСИ при СРС жалба от Т. К. срещу Постановление
от 18.11/2014 г. на ДСИ при СРС, 20 участък.
С разпореждане от 23.03.2015 г. на ДСИ жалбата е оставена без уважение, като на
въззиваемата е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи
документ за внесена държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на СРС и 25 лв. по сметка
на СГС.
По делото е констатирано, че липсват данни жалбата да е администрирана до СГС (л.
235 от делото).
С постановление от 22.07.2022 г. на ДСИ при СРС, 20 участък на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК производството по делото е прекратено, тъй като взсискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия повече от две години. Същото е връчено на лично
на взискателя К. на 09.09.2022 г., видно от съобщение за връчване.
3
Срещу постановлението на 23.03.2015 г. е подадена по жалба, наименована
„Допълнение към жалба с вх. № 3726/23.03.2015 г.“ от взискателя Т. К., въз основа на което
е образувано настоящето производство.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на
съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. ОСГТК, ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не
конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В случая, последното валидно извършено изпълнително действие е осъществено на
24.11.2005 г., когато по изпълнителното дело е конституирана като присъединен взискател
Е.Б.-Б.. Предвид изложеното и доколкото не се установява, в периода след присъединяване
на Е.Б.-Б. като взискател по изпълнителното дело до подаване на молбата с искане да бъде
4
изнесен на публична продан възбранения имот на 28.08.2014 г., взискателят К. да е поискала
извършването на действия по изпълнението по това изпълнително дело, същото е
прекратено по силата на закона с изтичане на двугодишния срок, т.е на 25.11.2007 г.
Следователно считано от 25.11.2007 г. делото вече е било прекратено по силата на закона, а
всички последващи действия са извършени извън рамките на образуваното изпълнително
производство.
За пълнота следва да се посочи, че изпращането на изпълнителното дело от ЧСИ И.
на ДСИ при СРС, 20 участък за продължаване на изпълнителните действия, в която хипотеза
процесуалният закон предвижда, че изпълнителното производство продължава, като всички
валидно извършени процесуални действия запазват ефекта си, доколкото извършените
действия се явяват именно продължение, същите не могат да се приемат за валидно
извършени предвид настъпилото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 25.11.2007 г.
прекратяване на производството.
С оглед изложеното постановлението на ДСИ от 22.07.2022 г., с което това е
констатирано е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 22.07.2022 г. на ДСИ при СРС, 20 участък, с
което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено производството по изпълнително
дело № 20155, образувано по молба на Т. С. К. срещу П.Л.П..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5