Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  гр.София, ….….. 2018 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на шести март две хиляди  и  осемнадесета  година в състав :

 

                                              Съдия:   Зорница Гладилова

                                                                                         

При секретаря Стефани Калоферова като разгледа   т.д. № 1476 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

 

Ищците - синдиците на „К.т.б.“ АД  /в н./ твърдят, че на 14.09.2007 г., между „КТБ“ АД, в качеството на кредитор и Ц.Й.Д., в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за банков кредит в евро, по силата на който Банката е предоставила кредит в размер на 110 000 евро, с предназначение и условия на усвояване, ползване и погасяване, подробно посочени в договора.

На 06.11.2008 г., между „КТБ“ АД, в качеството на кредитор и Ц.Й.Д., в качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за овърдрафт „ТИП В“ по картова сметка в лева на физическо лице - служител на КТБ АД. Съгласно уговореното в Договора за овърдрафт „ТИП В“ по картова сметка в лева на физическо лице - служител на КТБ АД, Банката разрешила ползването на овърдрафт в български лева по картова сметка на кредитополучателя Ц.Й.Д., с максимално допустим размер на разрешение овърдрафт до 1 900 лева.

 На 18.05.2011 г., между „КТБ“ АД, в качеството на кредитор и Ц.Й.Д., в качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за банков кредит. Съгласно уговореното в Договора за банков кредит от 18.05.2011 г., Банката предоставила кредит в размер на 12 000 лева, с предназначение и условия на усвояване, ползване и погасяване, подробно посочени в договора.

На 31.10.2014 г., в деловодството на банката е постъпило Уведомление с вх. № 10300, съгласно което В.Ч.Х., на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съобщил на „КТБ“ АД (н.), че с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2014 г., е прехвърлил на И.К.К., част от вземането си към Банката в размер на 46 397.74 евро. Посочено било, че вземането на В.Ч.Х., произтичало от сключен между него и „КТБ“ АД (н.) Анекс № 137827 от 07.03.2014 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ЕН ДЕПОЗИТ.

 На 31.10.2014 г., в деловодството на Банката е постъпило Изявление за прихващане с вх. № 10301 на „КТБ“ АД (н.) на основание чл.104 ЗЗД, с което Ц.Й.Д., уведомил банката за придобитото и описано вземане от В.Ч.Х.. Ответникът отправил изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на 46 397.74 евро, срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД (н), произтичащо от Договор за банков кредит от 14.09.2007 г., Договор за овърдрафт „ТИП В“ по картова сметка в лева на физическо лице - служител на КТБ АД от 06.11.2008 г. и Договор за банков кредит от 18.05.2011 г.

Правната норма на чл.59, ал.1 ЗБН била специална по своя характер спрямо общите законови текстове за прихващането по чл.103 и следващите от ЗЗД. Фактическият състав на прихващането по чл.59, ал.1 ЗБН включвал кумулативно четири елемента: а) Съществуване; б) Насрещност; в) Еднородност и г) Изискуемост, освен в случаите по ал.5.

По отношение на еднородността на задълженията по извършеното прихващане с вх. № 10301/31.10.2014 г., ищецът твърди, че към момента на подаване на изявлението за прихващане двете задължения не са били еднородни, тъй като били в различна валута и прихващането било възможно единствено ако двете задължения се трансформират в една и съща валута. Трансформирането на двете вземания в една и съща валута могло да се случи чак към датата на откриване на производството по несъстоятелност - 22.04.2015 г. в съответствие с разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗБН - „вземанията на кредиторите в чуждестранна валута се превръщат в левове по курса на БНБ”, като същото положение е залегнало и в Параграф 2 от ДР на ТЗ.

Изискуемостта на активното вземане била предпоставка, за извършване на прихващане. След като мораториумът върху изпълнението на парични задължения премахвал изискуемостта на вземането, то прихващането в периода на действие на надзорната мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ било невъзможно, защото фактическият му състав бил незавършен. В рамките на срока, в който банката е поставена под специален надзор, била налице изрична законова забрана за плащане на вземания по сметки, а извършени такива били обявени за нищожни - арг. от чл.119, ал.4 и ал.5 ЗКИ. В периода, в който банката била поставена под специален надзор, вземанията на лицата, които имали открити парични влогове не били изискуеми.

Счетоводното отразяване на извършеното прихващане било без значение с оглед чл.119, ал.1 от ЗКИ, съгласно който всички действия и сделки, извършени от Банката в нарушение на чл. 116, ал. 2, т. 1 - 4 след обявяването в Търговския регистър на решението на БНБ били нищожни.

Съгласно чл.59, ал.2 ЗБН изявлението за прихващане се отправяло до синдика и трябвало да бъде направено в писмена Форма с нотариална заверка на подписа. Изявлението за прихващане с вх. № 10301/31.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) отправено от Ц.Й.Д. до Банката, не съдържало нотариална заверка на подписа и не отговаряло на формата за действителност. Извършеното прихващане от Ц.Й.Д., следвало да бъде прогласено за нищожно.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, било всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1./ след началната дата на неплатежоспособността; 2./ след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VIII от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1. Дори при предишната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.

С Решение № 1443 от 03.07.2015 г. на САС по т.д. № 2216/2015 г. по описа на III състав на САС, за начална дата на неплатежоспособност на банката била определена датата - 20.06.2014 г., която съвпадала с датата на поставяне на банката под специален надзор, съгласно Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна Банка. Писмените изявления за прихващане били депозирани в деловодство на Банката и тогава достигнали до нейното знание. С получаване на всяко едно изявление за прихващане от „КТБ“ АД (н.), бил реализиран сложният фактически състав на прихващането. Прихващането било направено от ответника Ц.Й.Д. след определената начална дата на неплатежоспособност на Банката и след поставянето й под специален надзор. Погасителният ефект на възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно право на прихващане настъпвал от деня, в който то било възможно да се извърши - момента, в който и двете насрещни вземания са изискуеми и ликвидни, т.е. установени по основание и размер с постановено между страните съдебно решение или тяхното възникване и размер били безспорни в отношенията между страните. Датата 31.10.2014 г. следвало да се приеме за дата на извършеното прихващане. Същото било извършено след 20.06.2014 г., която дата е определена за начална дата на неплатежоспособността на Банката, както и след тази, на която Б.та е поставена под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VIII от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон. Следователно прихващането било извършено след момента, който е посочен в чл. 59, ал. 5 ЗБН като релевантен за възникване на уреденото в тази разпоредба преобразуващо право. Прихващането, извършено от Ц.Д., обективирано в изявление до "КТБ" АД с вх. № 10301/31.10.2014 г., следвало да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД /н/.

 Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН прихващането можело да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Законодателят въвел два определящи момента: 1./ датата на придобиване на вземането и задължението от кредитора и 2./ недобросъвестността на кредитора към момента на придобиване на вземането или задължението.

Недобросъвестността се определяла алтернативно като знание на кредитора за настъпилата неплатежоспособност или като знание на кредитора, че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Към датата на придобиване на вземанията от страна на ответника чрез сключване на договор за цесия, било налице знание за настъпила неплатежоспособност от страна на Ц.Й.Д., което обстоятелство било ноторно известен факт. С Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна Банка и Решение № 74 от 22.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна Б., съгласно които в резултат на спиране на плащанията към клиенти поради неплатежоспособност, Б.та е поставена под специален надзор. С обявяването на решенията по партидата на банката в Търговски регистър и чрез отразяването им в медиите, обстоятелството, че Банката е изпаднала в състояние на неплатежоспособност през месец юни 2014 г., било огласено в публичното пространство, станало известно на цялата българска общественост и достигнало до знанието ответника.

В Решение № 114 от 16.09.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна Банка, като аргумент за удължаване срока, за който банката е поставена под специален надзор, било посочено именно обстоятелството, че Банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и е налице невъзможност за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори.

Легална дефиниция за „неплатежоспособност“ в ЗБН няма, но имало в Търговския закон - чл. 608 ТЗ. Налице била специална разпоредба в Закона за кредитните институции (ЗКИ) - чл. 36, ал. 2. В чл. 36, ал. 2 ЗКИ , съгласно която БНБ задължително отнема издадения лиценз на банка поради неплатежоспособност, когато: 1./ не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време, или 2./ собственият й капитал е отрицателна величина.

По аналогия на закона разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ следвало да се прилага съответно и единствено при прилагането на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Кредиторите знаели за настъпила неплатежоспособност на банката, когато б.та е спряла плащанията към вложителите, което било спиране плащане на изискуеми задължения, и това спиране продължи повече от 7 работни дни (по аргумент от чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗКИ).

След спиране на изплащания на влогове, поставянето на една Т.банка под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност и обявяването на тези факти в Търговския регистър и средствата за масова информация, следвало да се приеме, че третите лица (включително вложители и други кредитори) са получили знание, че банката е изпаднала в състояние на неплатежоспособност. Съответно, ако кредиторът придобил вземането, с което прихваща, на основание на договор за цесия без достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, то за достоверна дата следвало да се приеме датата на входиране в банката - длъжник на уведомлението за извършената цесия. Ако тази дата на подаване на уведомлението била след датата на спиране на изплащания на влогове и поставянето на една Т.банка под специален надзор и особено след обявяване в Търговския регистър, то всеки кредитор, както и органите на Банката имали право да искат прихващането да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.

Извършеното от Ц.Й.Д., с ЕГН ********** прихващане попадало в приложното поле на чл. 59, ал. 3 ЗБН.

Ищците предявяват следните искове:

Главен иск:

На основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД и във връзка с чл.44 ЗЗД и чл. 59, ал. 2 ЗБН съдът да обяви за нищожно извършеното прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 10301/31.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н) отправено от Ц.Й.Д. до Банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер на 46 397.74 EUR, придобито от ответника чрез цесия, съгласно Уведомление с вх. № 10300/31.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н), според което В.Ч.Х. е прехвърлил на Ц.Й.Д. вземането си в размер на 46 397.74 EUR, произтичащо от сключен между него и б.та Анекс № 137827 от 07.03.2014 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ЕН ДЕПОЗИТ. Прихващането е извършено срещу задължение на Ц.Й.Д. по Договор за банков кредит от 14.09.2007 г., Договор за овърдрафт „ТИП В“ по картова сметка в лева на физическо лице - служител на КТБ АД от 06.11.2008 г. и Договор за банков кредит от 18.05.2011 г.

Първи евентуален иск:

На основание чл. 59, ал. 5 ЗБН съдът да обяви за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н.) извършено прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 10301/31.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н) отправено от Ц.Й.Д. до Б.та, с вземане по изявлението за прихващане в размер на 46 397.74 EUR, придобито от ответника чрез цесия, съгласно Уведомление с вх. № 10300/31.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н), според което В.Ч.Х. е прехвърлил на Ц.Й.Д. вземането си в размер на 46 397.74 EUR, произтичащо от сключен между него и Б.та Анекс № 137827 от 07.03.2014 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ЕН ДЕПОЗИТ. Прихващането е извършено срещу задължение на Ц.Й.Д. по Договор за банков кредит от 14.09.2007 г., Договор за овърдрафт „ТИП В“ по картова сметка в лева на физическо лице - служител на КТБ АД от 06.11.2008 г. и Договор за банков кредит от 18.05.2011 г.

Втори евентуален иск:

На основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, съдът да обяви за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н) извършено прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 10301/31.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н) отправено от Ц.Й.Д. до Б.та, с вземане по изявлението за прихващане в размер на 46 397.74 EUR, придобито от ответника чрез цесия, съгласно Уведомление с вх. № 10300/31.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н), според което В.Ч.Х. е прехвърлил на Ц.Й.Д. вземането си в размер на 46 397.74 EUR, произтичащо от сключен между него и Б.та Анекс № 137827 от 07.03.2014 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ЕН ДЕПОЗИТ. Прихващането е извършено срещу задължение на Ц.Й.Д. по Договор за банков кредит от 14.09.2007 г., Договор за овърдрафт „ТИП В“ по картова сметка в лева на физическо лице - служител на КТБ АД от 06.11.2008 г. и Договор за банков кредит от 18.05.2011 г.

 

Ответникът Ц.Й.Д. в срок е подал отговор на исковата молба. Твърди, че исковата молба е нередовна. Като ищец била посочена „К.т.б.“ АД  /в н./, която не била легитимирана по исковете с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН и чл.59, ал.5 от ЗБН.

Ответникът твърди, че исковата молба е недопустима, поради липса на правен интерес за ищеца, тъй като задълженията на ответника по Договорът за банков кредит в евро от 14.09.2007 г., Договорът за овърдрафт „ТИП В” по картова сметка в лева на физическо лице - служител на КТБ АД от 06.11.2008 г. и Договорът за банков кредит от 18.05.2011 г., описани в исковата молба били напълно погасени от кредитополучателя - Ц.Й.Д..

Оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди, че нормата на чл.59 ЗБН, уреждаща предпоставките, при наличието на които извършени от кредитор или от банката прихващания са относително недейс­твителни по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, е материалноправна. На изменението на тази законова разпоредба, обнародвано в ДВ, бр.98 от 2014 г. и влязло в сила на 28.11.2014 г. не било придаде­но обратно действие, поради което нормата в новата й редакция действа занапред и е прило­жима само за правоотношения, възникнали след 28.11.2014 г.

Отделно твърди, че нормата на чл.59 от ЗБН би била приложима по отношение на прихващания, извършени от кредитор на б.та, доколкото същите са извършени  след постановяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Ответникът оспорва предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД във връзка с чл.44 от ЗЗД и във връзка с чл.59, ал.2 от ЗБН за прогласяване на нищожността на извършеното от ответника прихващане на основание чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД във връзка с чл. 44 от ЗЗД и във връзка с чл.59, ал. 2 от ЗБН. ТВърди, че липсват основанията на закона за установяване нищожност на прихващането, поради което искът бил неоснователен.

По отношение на отменителния иск по чл.59, ал.5 ЗБН:

Ответникът твърди, че нормата на чл.59, ал.5 ЗБН, уреждаща предпоставките, при наличието на които извършени от кредитор или от банката прихващания са относително недейс­твителни по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, е материалноправна. На изменението на тази законова разпоредба, обнародвано в ДВ, бр.98 от 2014 г. и влязло в сила на 28.11.2014 г. не било придаде­но обратно действие, поради което нормата в новата й редакция действа занапред и е прило­жима само за правоотношения, възникнали след 28.11.2014 г. Съгласно чл.59, ал.5 ЗБН в приложимата към процесното правоотношение редакция, обнародвана в ДВ, бр.59 от 21.06.2006 г., недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би полу­чил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Процесното прихващане било извършено от кредитора „Г.“ ЕАД с уведомление от 17.10.2014 г. /преди 28.11.2014 г./ и следователно също­то попадало в приложното поле на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията преди посоченото по-горе изменение, обнародвано в ДВ, бр.98/2014 г. Правните последи­ци на прихващането са се осъществили окончателно още при действието на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН в старата й редакция и липсвало каквото и да било основание към това прихващане да бъде прилагана нормата в новата й редакция в сила от 28.11.2014 г. С използваното от законодателя в нормата на чл.59, ал.5 ЗБН (в старата й редакция) понятие „длъжник“ се означавала банката в качес­твото й на лице, което има задължения към друго лице - неин кредитор. В тази хи­потеза кредитор било лицето, притежаващо вземане спрямо банката, на което тя от своя страна е длъжник и спрямо което тя е отправила изявление за прихващане. Действалата до 28.11.2014 г. редакция на чл.59, ал.5 ЗБН, приложима към процесното правоотношение, не съдържала пра­вило, че извършеното от кредитор на банката прихващане след началната дата на неплатежоспособността, респ. след датата на поставянето на банката под специа­лен надзор, е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

По отношение на евентуалния иск по чл.59, ал.З ЗБН:

Ответникът твърди, че фактическият състав на тази норма е неприложим към процесния случай. Съгласно чл.59, ал.З ЗБН прихващането можело да бъде обявено за недейст­вително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Ответникът поддържа липса на знание за обстоятелствата по чл.59, ал.З ЗБН. Пълното доказване било това, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисквало при главното до­казване и именно пълно доказване следвало да се проведе за знанието у ответника за настъпилата неплатежоспособност на банката при иск по чл.59, ал.З ЗБН. Излага подробни съображения за фактите, сочещи на липса на знание.

 

Ответникът „К.Т.Б.“ АД  /в н./ счита исковете основателни.

 

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

 

С Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна Банка, съгласно извлечение от протокол № 11 от заседанието, проведено на 20.06.2011 г., на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, „КТБ“ АД (н.) е поставена под специален надзор. Спряно е изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД (н.) Дейността на банката е ограничена, като е забранено извършването на всички дейности съгласно банковия лиценз. Отстранени са от длъжност членовете на Управителния съвет, отстранени са от длъжност членовете на Надзорния съвет, лишени са от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й.Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 23.06.2014 г., вписване № 20140623173928.

С Решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна Банка, съгласно извлечение от протокол № 23 от заседанието, проведено на 16.09.2014 г., на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.1, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, срокът, за който „КТБ“ АД (н.) е поставена под специален надзор, е удължен до 20.11.2014 г. Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 18.09.2014 г., вписване № 20140918142617.

С Решение № 138/06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна Банка, съгласно извлечение от протокол № 27 от заседанието, проведено на 6.11.2014 г., на основание чл.36, ал.2, т.2 във връзка с чл.103, ал.1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т.25 и чл. 151, ал. 1 ЗКИ, на „КТБ“ АД (н.) е отнет лиценза за извършване на банкова дейност, поради отрицателен собствен капитал на банката и е взето решение да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 9, ал. 6 ЗБН. Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 07.11.2014 г„ вписване № 20141107140740.

С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, е обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД- в несъстоятелност; определена е началната дата на неплатежоспособността – 6.11.2014 г.; открито е производство по несъстоятелност и е обявена в несъстоятелност „К.Т.Б.“ АД.

С Решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д.№ 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, III-състав, е отменено Решение № 664 от 22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на КТБ е посочен 06.11.2014г., като е определена друга начална дата - 20.06.2014 г.

 

Представени са следните договори за кредит, сключени между „К.Т.Б.“ АД  и Ц.Й.Д.: 1./ Договор за банков кредит в евро от 14.09.2007 г., сключен между КТБ АД /н/ и Ц.Й.Д., по силата на който Банката е предоставила кредит в размер на 110 000 евро; 2./ Договор за овърдрафт „ТИП В“ по картова сметка в лева на физическо лице - служител на КТБ АД от 06.11.2008 г., с който Банката разрешила ползването на овърдрафт в български лева по картова сметка на кредитополучателя Ц.Й.Д., с максимално допустим размер на разрешение овърдрафт до 1 900 лев и; 3./ Договор за банков кредит от 18.05.2011 г., сключен между КТБ АД и Ц.Й.Д., по силата на който Банката предоставила кредит в размер на 12 000 лева, към който страните сключили Анекс № 1/02.11.2011 г. и Анекс № 2/08.06.2012 г., с които задължението на кредитополучателя станало 15 000 лв.

Представен е сключен Анекс № 137827 от  07.03.2014 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит, сключен между „К.Т.Б.“ АД и В.Ч.Х., по силата на който банката е открила на името на Хаджов банкова сметка ***еренциален безсрочен депозит с посочен в договора международен номер на банковата сметка..

 

С Уведомление с вх. № 10300 от 31.10.2014 г. до „К.Т.Б.“ АД, В.Ч.Х., на основание чл.99, ал.3 ЗЗД е съобщил, че с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2014 г. прехвърлил на Ц.Й.Д., част от вземането си към Банката в размер на 46 397.74 евро, произтичащо от сключен между него и „К.Т.Б.“ АД  Анекс № 137827 от 07.03.2014 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит.

С Изявление за прихващане с вх. № 10301/31.10.2014 г., постъпило в деловодството на „К.Т.Б.“ АД, на основание чл.104 ЗЗД, Ц.Й.Д., уведомил банката за придобитото и описано вземане от В.Ч.Х. и отправил изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на 46 397.74 евро, срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД (н), произтичащо от Договор за банков кредит от 14.09.2007 г., Договор за овърдрафт „ТИП В“ по картова сметка в лева на физическо лице - служител на КТБ АД от 06.11.2008 г. и Договор за банков кредит от 18.05.2011 г.

 

Представена е Справка от Централен кредитен регистър към 14.06.2017 г. за текущо състояние на кредита на Ц.Й.Д. и писмо от „К.Т.Б.“ АД  /в н./ до Ц.Й.Д. с удостоверяване, че салдата по разплащателните му, влогови и кредитни сметки са нулеви.

Представено е писмено съгласие-молба от квесторите на „КТБ" АД за заличаване на договорна ипотека от 10.03.2015 г., учредена от Ц.Й.Д. за обезпечаване на отпуснатия му кредит.

Представени са следните доказателства, свързани с установяване на липсата на знание у ответника, по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН; Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ; Решение № 76/22.06.2014 г. на УС на БНБ; Решение № 145 от 19.11.2014 г. на УС на БНБ; Доклад на квесторите на КТБ АД за текущото състояние на КТБ АД от 25.07.2014 г.; Прессъобщения на БНБ от 07.05.2014г., 20.06.2014г., 22.06.2014г., 30.06.2014г., 31.07.2014Г., 15.08.2014г., 22.08.2014г.; Писмо на БНБ до директора на дирекция вътрешен пазар в ЕС господин Jonatan Faull от 11.08.2014Г.; Публикации в пресата.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН, евентуално съединени с искове с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, евентуално съединени с искове с правно основание чл.59, ал.2 ЗБН.

I./ По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД във вр. чл.59, ал.2 от ЗБН за установяване нищожност на прихващането, извършено с Изявление за прихващане с вх. № 10301/31.10.2014 г.

Съдът намира, че към процесното прихващане, направено с Изявление за прихващане с вх. № 10301/31.10.2014 г., неговите правни последици, действителност и евентуалните предпоставки за недействителност е приложима редакцията на чл.59 от ЗБН, действала до изменението на ЗБН, направено с ДВ, бр. 59 от 2006 г. Разпоредбата на  чл.59 от ЗБН е изменена със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на РБългария - ДВ, бр. 98 от 2014 год. (в сила от 28.11.2014 г.), но тази редакция на нормата не намира приложение в случая. Съгласно §12 от ПЗР на същия закон, с който се внасят изменения в ЗБН (в т.ч. и в чл. 59 от ЗБН), същите влизат в сила от деня на обнародването им в ДВ, а именно на 28.11.2014 г. Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение и то само, ако с изрична разпоредба е предвидено наличието на такова ретроактивно действие. В акта, с който е изменена нормата на чл. 59 ЗБН (обн. ДВ, бр. 98 от 2014 г.) липсва разпоредба, с която изрично да е придадено обратно действие на изменението на нормата. Нормата на чл.59 ЗБН е материалноправна, като евентуално придаване на обратна сила на изменената с ДВ, бр. 98 от 2014 г. правна норма би влязло в противоречие с основен конституционен принцип - а именно забраната за отнемане с обратна сила на законно придобити права. Новата редакция на нормата на чл. 59 ЗБН (в сила след 28.11.2014 г.) - като действаща за напред във времето е приложима единствено спрямо правоотношения и/или факти, които са възникнали и/или са се сбъднали и/или са породили своите правни последици след влизането й в сила, т.е. след 28.11.2014 г., като същата е неприложима и не може да бъде прилагана спрямо процесното прихващане, извършено на 31.10.2014 г.

Преди да обсъди дали процесното прихващане може да бъде обявено за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на ищеца, съдът следва да се произнесе по неговата действителност, защото в случай на констатиране на неговата нищожност, прихващането не следва да бъде обявявано за недействително.

Съгласно чл.59, ал.2 от ЗБН изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Процесното прихващане, направено с Изявление за прихващане с вх. № 10301/31.10.2014 г. е без нотариална заверка на подписа на прихващащия, тъй като са направено през времето на специалния надзор на КТБ АД на основание и по реда на ЗЗД. Доколкото прихващането е извършено във времето преди откриване на производство по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД /открито едва на 22.04.2015 г. с Решение № 664 по т.д.№ 7549/2014 г., VI-4 състав на СГС/, писмените изявления за него е адресирано до квесторите на банката, тъй като тогава същата още не е имала и е нямало как да има към онзи момент назначени синдици. Поради това разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неприложима в процесния случай. Прихващането, извършено с Изявление за прихващане с вх. № 10301/31.10.2014 г. е редовно и валидно, на основание ЗЗД, като адресирани до квесторите, на основание Закона за кредитните институции. Съгласно чл. 107 от ЗКИ, с назначаването на квестори всички правомощия на надзорния и управителния съвет, съответно на съвета на директорите, на банката се преустановяват и се упражняват от квесторите, като съгласно чл.106, ал.3 от ЗКИ, ако БНБ е отнела лиценза на б.та, правомощията на квесторите се прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор, съответно на синдик.

С Решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г.. VI - 4 състав на СГС е открито производство по несъстоятелност по отношение на „К.Т.Б.“ АД. Видно от вписванията по партидата на Банката в търговския регистър, към датата на получаване от „К.Т.Б.“ АД на писменото изявление за прихващане, по отношение на Банката не е било налице открито производство по несъстоятелност и съответно не е имало назначен синдик. Поради това уредената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за изявлението за прихващане не намира и не може да намери приложение именно поради липсата въобще на открито производство по несъстоятелност и на синдик. По отношение на процесното прихващанена общо основание намират приложение общите правила на чл. 103 - чл. 105 от ЗЗД за извънсъдебно прихващане.

Това следва и от систематическото тълкуване на ал. 2 на чл. 59 ЗБН в рамките на чл. 59 ЗБН, както и от систематическото място на целия чл.59 ЗБН (озаглавен „Прихващане"), който е в Раздел III (озаглавен „Попълване на масата на несъстоятелността"), част от който е.

 

 

II./ По евентуално предявения иск с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН.

Извършената на 28.11.2014 г. законодателна промяна на тази правна норма  и обстоятелството, че това е станало след датата на входиране на Изявление за прихващане с вх. № 10301/31.10.2014 г.,  и при съобразяване на принципа, установен в чл.14, ал.1 от ЗНА, според който обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба, което тук не е сторено от законодателя, дава основание на съда да приеме, че законодателната промяна на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН /приета и вляза в сила на 28.11.2014 г./ е неприложима по отношение на процесното прихващане. Законодателното изменение, извършено със Закона за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г., при липсата на изрично предвидено обратно действие на закона,  действа занапред и обхваща единствено и само прихващания, извършени след датата на влизане в сила на законодателната промяна - т.е. безспорно би обхванало прихващания, които са извършени след 28.11.2014 г.

Прихващането, извършено с Изявление за прихващане с вх. № 10301/31.10.2014 г. е извършени преди 28.11.2014 г. Следователно, по отношение на него всички негови погасителни правни последици, които са настъпили автоматично и незабавно са породили своето правно действие, е приложима разпоредбата на чл. 59. ал. 5 от ЗБН в старата й редакция, обн. в ДВ, бо. 59 от 2006 г. Съгласно тази редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН: „Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от ДЛЪЖНИКА след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения." Целият фактически състав на процесното прихващане е осъществен изцяло по време на действие на тази редакция на законовата разпоредба, като пак при действието й са настъпили и правните последици, с които законодателят свързва извършеното прихващане.

Действителността или недействителността на извършено прихващане се преценява само и единствено към онзи момент, в който е осъществена и завършена съвкупността от всички материалноправни предпоставки на прихващането на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях. Този момент за процесното прихващане е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до банката - длъжник, а това се е случило на 31.10.2014 г. Откриването на производството по несъстоятелност на банката е последващ и по-късен факт, с който действително законодателно се свързва възникването на правото на иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН и надлежното му упражняване в законовия 2-годишен срок, но моментът, в който е открито това производство не е и не може да бъде определяш относно определяне на приложимата правна уредба към прихващания, извършени и напълно осъществили всички свои правни последици в по-ранен момент.

Правната норма на чл.59, ал.5 от ЗБН, в старата й редакция, обн. в ДВ, бр. 59 от 2006 г., също е неприложима и неотносима към прихващането, предмет на делото предвид това, че визираната в нея недействителност се отнася единствено и само за прихващанията, извършени от страна на ДЛЪЖНИКА в несъстоятелността (Банката) и не засяга и не може да се приложи по отношение на прихващанията, извършени от трети лица - кредитори на Банката, като този извод следва и е очевиден от граматическото и систематическо тълкуване на нормата  и от буквалния текст на чл. 59, ал. 5 от ЗБН.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

III./ По евенуално предявения иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН:

Съгласно чл.59, ал.3 от ЗБН: „Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.“.

За да бъде уважен евентуалният иск  ищецът следва да докаже при пълно главно доказване, че ответникът, извършил процесното прихващане със свое вземане към банката, има качеството на кредитор на банката, който е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност /датата на решението на СГС по т.д. № 7549/2014 г., VI - 4 състав е 22.04.2015 г./, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на банката.

Ответникът не оспорва факта, че е придобил вземането срещу банката, с което е извършено процесното прихващане по силата на процесният Договори за цесия. Прехвърлителният ефект е настъпил незабавно, тъй като действието на договора не е било поставяно в зависимост от отлагателни условия.  Ответникът не оспорва и по делото е установено, че е придобил вземането си преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на банката на 22.04.2015 г. От представените към исковата молба договор за банков кредит на ответника е видно, че ответникът е придобил и задълженията си преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на банката. Следователно са изпълнени обективните предпоставки на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН.

Съдът намира, че не е доказано наличието на третата задължително изискуема предпоставка от субективен характер - знанието на ответника, че към момента на придобиване на вземането или задължението е настъпила неплатежоспособност на „К.Т.Б.“ АД.

Знанието у ответника не следва да се предполага, а безспорно да се докаже по делото. Липсва законова презумпция за знание, каквато би била налице по силата на ал. 4 на чл. 59 от ЗБН, която в случая била неприложима, тъй като вземането, с което е извършено процесното прихващане, е придобито преди 08.11.2014 г., от която дата насетне би могла да бъде приложена въведената от чл.59, ал.4 ЗБН закона презумпция за знание. Вземането, с което е извършено процесното прихващане, са придобити дори преди 06.11.2014 г. датата, на която е отнета лицензията на „К.Т.Б.“ АД за извършване на банкова дейност.

След 20.06.2014 г. „К.Т.Б.“ АД е в период на специален надзор и липсват доказателства за знание у ответника, че банката е в състояние на неплатежоспособност. Специалният надзор има характера на охранителна и оздравителна мярка по отношение на банката, която мярка по дефиниция е с временен характер. След изтичане на срока на специалния надзор, откриването на производство по несъстоятелност на банката е само една от възможните, но не и единствена и задължителна последица за банката. Специалният надзор е производство, което е отделно и различно от производството по несъстоятелност на банката. Банка, която е била поставена под специален надзор /дори и поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове/, може да не е в неплатежоспособност и може никога да не бъде в процес на несъстоятелност, както и обратното производство по несъстоятелност на банка може да бъде открито и без банката да е била поставяна под специален надзор.

Твърдението за извод за наличие на знание у ответника за настъпила неплатежоспособност на КТБ АД поради големия поток от информация след 20.06.2014 г.  е необосновано, тъй като информацията, която обществото получава в този период е неясна и противоречива и включва и сведения, че банката ще бъде стабилизирана.

Изискването на законодателя е кредиторът да е знаел и да му е била известна настъпилата неплатежоспособност, а не да е предполагал, да е бил длъжен или да е могъл да предположи, или да е допускал настъпването на неплатежоспособност или на вероятност или опасност от такава.

Понятието „неплатежоспособност" се използва със собствен смисъл и в Закона за банковата несъстоятелност, и в Закона за кредитните институции. В чл.36, ал.2 от ЗКИ неплатежоспособността е налице когато собственият капитал на банката е отрицателна величина и не са изпълнени условия за преструктуриране. Спирането на плащанията към вложители, което ищецът смята за релевантното съдържание на знанието, не е равнозначно на неплатежоспособност по смисъла на ЗКИ и ЗБН, нито пък води до прекратяване на дейността на банката. Едва с постановеното на 22.04.2015 г. Решение № 664/ 22.04.2015 г. по т.д.№ 7549/ 2014 г., VI - 4 състав на СГС, обявено и в Търговския регистър, с което е открито производството по несъстоятелност на КТБ АД е постановено прекратяване на дейността на Банката.

 В Решения № 73/ 20.06.2014 г. и № 74/ 22.06.2014 г. на УС на БНБ във връзка със спиране на плащанията към клиенти, настъпило в резултат на масирано теглене на средства, банката е поставена под специален надзор за срок от три месеца не поради настъпила неплатежоспособност, а поради опасност от неплатежоспособност. Съгласно ЗКИ ликвидната криза е предпоставка за поставяне под особен надзор, а състоянието на неплатежоспособност има съвсем друга последица - отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност.  Съгласно ЗКИ БНБ задължително в срок до 5 работни дни от установяване на неплатежоспособността отнема издадения лиценз на банка поради неплатежоспособност, когато: 1. не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с Финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време, или 2. собственият й капитал е отрицателна величина.

С Решение № 114 по Протокол № 23 от заседание на УС на БНБ от 16.09.2014 г., обявено в ТР специалният надзор на КТБ АД е продължен до 20.11.2014 г.

В публикувания на 31.07.2014 г. доклад на квесторите за текущото състояние на КТБ АД към 30.06.2014 г. собственият капитал на „К.Т.Б.“ АД е бил положителна величина и е в размер на 521 208 000 лева.

 През времето на специалния надзор и към 04.11.2014 г., към която датата са придобити вземанията, с които е извършено процесното прихващане,  липсват доказателства УС на БНБ да е установил състояние на неплатежоспособност. В случай, че е бил установил такава е следвало в срока от 5 работни дни да отнеме лиценза на банката.

Не може да се приеме, че към момента на придобиване на вземанията, предмет на процесните прихващания, неплатежоспособността на банката е била обществено известен факт, предвид оповестяването от БНБ на 22.10.2014 г. на т.нар. Доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД /с наименование „Информация за основните балансови позиции на „К.Т.Б." АД към 30 септември 2014 г. и за резултатите от оценките на активите на банката/, изготвени от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.О." ООД, „Д.Б." ООД и „АФА" ООД"".. Резултатите от доклада  не сочат, че банката е с отрицателен собствен капитал /неплатежоспособна/. Отделно липсват доказателства, че Доклада или информацията за основните балансови позиции са стигнали до знанието на ищеца до момента на узнаването за тях от исковата молба.

На 22.10.2014 г. БНБ публикува Прессъобщение за това, че УС на БНБ разгледал доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД, извършена от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.О." ООД, „Д.Б." ООД и „АФА" ООД, в което е посочено, че към 30.09.2014 г. общата сума на всички активи на банката е в размер на 6 662 млн. лева, но заключението на одиторските фирми било, че има необходимост от обезценки на активи на банката в общ размер на 4 222 млн. лева. В това съобщение е посочено, че УС на БНБ обявява, че други решения, сред които преструктуриране и/или оздравяване на КТБ АД са възможни, ако Народното събрание в рамките на законодателните си правомощия намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване.

В констатациите в последните четири абзаца от мотивите на Решение № 138 по Протокол № 27/6.11.2014 г. на УС на БНБ /обявен в ТР/ е посочено, че едва след и въз основа на финансови и надзорни отчети за състоянието на КТБ към 30.09.2014 г, които са били внесени от квесторите на банката в БНБ на 4.11.2014 г. и на база информация, съдържаща се във входирано от квесторите в БНБ Писмо вх. № БНБ-127951 от 05.11.2014 г., на 06.11.2014 г. УС на БНБ се е запознал с обстоятелства, въз основа на които установил, че собственият капитал на банката е отрицателна величина - т.е. че банката е неплатежоспособна. Едва към този момент 06.11.2014 г. и поради това конкретно основание от УС на БНБ е прието посоченото решение за отнемане на лиценза на банката поради неплатежоспособност.

В информацията в публичното пространство относно случая с „К.Т.Б.“ АД в периода от 20.06.2014 г. до 4.11.2014 г. съществуват позитивни изявления и съобщения от представители на БНБ, официални длъжностни лица, лидери на политически партии, във връзка със загрижеността им за стабилизиране на банката и т.н., поради което липсва основание да се приеме, че въпреки бездействието на компетентните институции и БНБ в законовия срок, средностатистическия гражданин е успял сам и въпреки това да формира непротиворечиво знание, което УС на БНБ не е бил способен да направи и не е направил.

В решението на Конституционния съд, постановено след сезирането му, във връзка с отнетия лиценз на „К.Т.Б.“ АД, е посочено, че въпросът за несъстоятелността на банката се решава в производството по обжалване на решението на БНБ за отнемане на лиценза пред ВАС - чл. 151 ЗКИ. Съдът по несъстоятелността проверява само изрядността на искането на Централната банка (чл. 9, ал. 2 и 3 ЗБН) и наличието на влязъл в сила акт на БНБ за отнемане на лиценза на банката (чл. 11, ал. 5 ЗБН), т.е. такъв който подлежи на съдебен контрол. Конституционният съд сочи, че само БНБ е органът, който може да прецени основанията за наличието на предпоставки за несъстоятелност като дори съдът не може да го направи, а само може да определи датата. Това е допълнителен аргумент за настоящият състав на съда да приеме, че при липса на пряко доказване на знание у ответника за състоянието на неплатежоспособност на „К.Т.Б.“ АД, да не може да обуслови наличие на знание по аналогия със знанието, съществуващо за това обстоятелство у всеки средностатистически гражданин.

Съдът намира, че средностатистическият гражданин не е бил в състояние да знае какво точно е било състоянието на банката след 20.06.2014 г., а още по-малко, че банката е в състояние на неплатежоспособност и така до момента на отнемането на лиценза на КТБ АД.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

При този изход на делото на основание чл.60а, ал.2 от ЗБН държавната такса следва да се събере от масата на несъстоятелността.

 

Воден от горното съдът

 

                                   Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „К.Т.Б.“ АД /н./ срещу Ц.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ИСКОВЕ с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД във вр. чл.59, ал.2 от ЗБН за признаване за нищожно и  с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН и с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на „К.Т.Б.“ АД /н./; на прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 10301/31.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н), отправено от Ц.Й.Д. до „К.Т.Б.“ АД поради неоснователност на исковете.

ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД /н./ да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер 3 629.84 лв.

                        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       СЪДИЯ: