№ 818
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Слави Г. Славов
при участието на секретаря К. Й. Динева
в присъствието на прокурора Р. Т. К.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно
административно наказателно дело № 20251100606912 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С решение от 20.05.2024 година по НАХД № 17229/2021 година по
описа на СРС, НО, 1-ви състав, обвиняемата И. Т. Т. е призната за ВИНОВНА
в това, че на 17.08.2021 година около 10:00 часа в град София, ж.к. „********,
пред апартамент № 62, не изпълнила заповед за незабавна защита от домашно
насилие от 10.02.2021 година на Софийски районен съд, Трето гражданско
отделение, 92 състав по гражданско дело № 6523/2021 година, с която се
задължавала да се въздържа от домашно насилие спрямо Р.В.Б., като изписала
със спрей червени надписи - от външна страна на входната му врата, на
посочения апартамент „********“, а на стени около вратата „********“,
„********“, с което извършила психическо насилие спрямо него – поради
което и на основание чл.296 ал.1 вр. чл.78а ал.1 от НК е ОСВОБОДЕНА от
наказателна отговорност и е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 1000 лева.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
от адвокат П. Й. Г., САК – защитник на обвиняемата Т., с която се иска отмяна
на атакуваното решение и постановяване на ново оправдателно такова.
Излагат се твърдения, че процесното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на
1
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, както
и при явна несправедливост на наложеното наказание. Според
жалбоподателят не е ясно дали процесната заповед за незабавна защита е била
валидна към инкриминираната дата. Счита, че обвинението не е доказано по
един пълен и несъмнен начин, тъй като обвинителната теза се крепи на
показанията на свидетелка, чиито показания са противоречиви.
Във въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно
следствие.
В хода на съдебните прения, защитникът на обвиняемата Т. моли
въззивния съд да уважи въззивната жалба, като отмени решението и
постанови ново, с което да оправдае подзащитната му, тъй като обвинението
не е доказано.
Прокурорът пледира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение,
тъй като първоинстанционното решение е правилно и обосновано.
Обвиняемата не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, атакувания
съдебен акт, изложените във въззивната жалба доводи и след като въз основа
на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл.314 от
НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Разгледанa по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС
доказателствени материали, обсъдени в мотивите му. Чрез законосъобразно
извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на
разпоредбата на чл. 102 от НПК доказателства. Аналитично са изследвани
фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи
на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите
констатации на СРС.
Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа
страна следното:
Обвиняемата И. Т. Т. е родена на ******** година, в град София,
българка, българска гражданка, със средно образование, без данни за трудова
заетост, неомъжена, неосъждана, живуща в град София, ж.к. ********, ЕГН:
**********.
2
Обвиняемата И. Т. Т. и свидетелят Р.В.Б. били във фактическо
съпружеско съжителство за периода от 2012 година до 2020 година. На
19.03.2012 година се родил общият им син В.Р.Б.. В началото на
съжителството семейството обитавало жилището на родителите на Б.,
находящо се в град София, ж.к. „********, ап. 62. Първоначално отношенията
между двамата родители и между Т. и родителите на Б. били нормални, но с
течение на времето започнали да се влошават.
В периода, когато детето било на една година, в жилището зачестили
скандали между обвиняемата, свидетеля Б. и неговите родители. Повод за
конфликтите били както различия във възпитателния подход към детето, така
и промяна в поведението на обвиняемата – тя започнала да употребява все по-
често и в по-големи количества алкохол, да проявява раздразнителност и да
пренебрегва част от ежедневните грижи по дома и детето, както и да
настройва свидетеля Р. Б. против родителите си. Това създало напрежение и
трайна конфликтна среда в семейството. Поради влошените отношения
обвиняемата и Б. за кратко време напуснали жилището на родителите му и
заживели под наем в друго жилище, но поради финансови затруднения отново
се върнали при семейството на Б. в бл. 256.
Поради финансови причини се наложило свидетелят Б. да полага
трудова дейност извън държавата, поради което отсъствал с месеци. В същото
време обвиняемата Т. продължила да съжителства с неговите родители, но
враждата им градирала с течение на времето.
В резултат на посочените обстоятелства в периода 2014-2015 година
обвиняемата Т. заедно с детето се преместила на адреса на баща си в град
София, ж.к. „********, ********. Когато не бил служебно ангажиран в
чужбина, свидетелят Б. също живеел на посочения адрес, а в негово отсъствие
бащата на обвиняемата й помагал за отглеждане на детето.
През 2020 година бащата на обвиняемата починал и се наложило
единствено тя да полагала грижи за детето. Към този момент злоупотребата й
с алкохол и пренебрегването на задълженията по отглеждане на малолетното
дете вече били очевидни. Докато разговаряло с баща си, детето му споделило,
че майка му го наказва, като го принуждава да стои в тъмен килер или да стои
в стаята на покойния си дядо.
Поради тези факти и обстоятелства, както и предвид това, че детето не
желаело да контактува с обвиняемата Т., свидетелят Б. преустановил
служебните си ангажименти в чужбина и се завърнал в Република България,
като заживял на адреса в ж.к. „Лев Толстой“. Общото съжителство
продължило до края на 2020 година, като обвиняемата Т. отказвала да
преустанови употребата на алкохол и все повече демонстрирала липса на
заинтересованост към семейните задължения като родител.
В края на 2020 година свидетелят Б. преустановил фактическото
съжителство с обвиняемата Т. и се прибрал при своите родители, като по
настояване на детето го посещавал в ж.к. „Лев Толстой“ и преспИ.л при него в
неговата стая. Въпреки, че не бил във фактическо съжителство с обвиняемата
Т., тя продължавала системно да употребява алкохол и да търси конфликтна
3
ситуация с него.
В така описаната обстановка, на датата 16.01.2021 година обвиняемата
Т., докато били на адреса в ж.к. „Лев Толстой“, предизвикала скандал със
свидетеля Б.. След като Б. установил, че ситуацията ще ескалира, решил да
напусне адреса с детето, но обвиняемата била заключила входната врата и
скрила ключа за жилището и отказвала да отключи. Въпреки, че отказвала да
пусне свидетеля Б. с детето да напуснат жилището, обвиняемата Т., не само че
не преустановила скандала, но продължавала да обижда и псува Б.. За да
избегне по-сериозен конфликт, както и да преустанови психическото насилие
над малолетния им син, свидетелят Б. го извел от адреса, като излезли през
терасата, тъй като апартаментът се намирал на първия етаж. На следващия
ден свидетелят Б. подал жалба във 02 РУ-СДВР по случая, за което била
заведена преписка № 226000-898/2021 година по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр.
№ 13545 по описа на СРП.
На 25.01.2021 година, след като завел детето на училище, свидетелят Б.
отишъл да го изчака на адреса на обвиняемата Т.. Там отново двамата се
скарали, тъй като тя била консумирала предната вечер алкохол и му поискала
пари за още алкохол и цигари, а той отказал. Свидетелят Б. легнал да спи в
една от стаите и се заключил. Не след дълго свидетелят Б. видял през
прозореца на терасата, че обвиняемата Т. започнала да чука с нож по стъклото,
а след като се порязала започнала да размазва кръв по него. В последствие с
брадва започнала да нанася удари по ПВЦ-профила на дограмата. Свидетелят
Б. напуснал жилището и отново сигнализирал 02 РУ-СДВР, за което била
заведена преписка № 226000- 1293/2021 година по описа на 02 РУ-СДВР,
пр.пр. № ДН 13539/2021 година по описа на СРП.
Поради описаните два случая свидетелят Б. сезирал Софийски районен
съд с молба за налагане на мерки по „Закона за защита от домашно насилие“.
На 10.02.2021 година била издадена заповед за незабавна защита от домашно
насилие по гр.д. № 6523/ 2021 година, СРС, Трето гражданско отделение, 92-
ри състав, по силата на която И. Т. Т. се задължавала да се въздържа от
извършването на домашно насилие по отношение на Р.В.Б. и сина им В.Р.Б..
На 16.02.2021 година заповедта за незабавна защита от домашно
насилие от 10.02.2021 година, по гр.д. № 6523/ 2021 година, СРС, Трето
гражданско отделение, 92-ри състав, била връчена на обвиняемата И. Т. Т..
На 17.08.2021 година около 10.00 часа обвиняемата Т. посетила адреса на
свидетеля Б. в град София, ж.к. „********. Докато била на етажна площадка
пред апартамент № 62, в който живеел свидетелят Б., с червен спрей
започнала да изписва обидни думи. В този момент, с втория по-малък
асансьор на блока, се придвижвала към единадесетия етаж свидетелката К.М..
Тъй като тя живеела в партерно помещение на входа, пригодено за жилище,
често чувала обвиняемата Т. да стои пред входа, пред терасата на свидетеля Б.
и да вика обидни думи за него и семейството му. Тъй като познавала
семейството на свидетеля Б., от тях знаела, че това е бившата му приятелка с
малко име И.. Свидетелката М. достигнала с асансьора единадесетия етаж и
през прозореца на вратата забелязала, че обвиняемата Т. изписва червени
4
надписи със спрей по входната врата на апартамента на свидетеля Б. и на
прилежащите стени. Тъй като познавала обвиняемата Т. като агресивен и
сприхав човек, свидетелката М. не посмяла да излезе от асансьора около
минута и наблюдавала действията й по изписване на надписите. Докато
наблюдавала действията й, свидетелката М. издала шум с вратата на асансьора
и обвиняемата се изплашила, че някой ще я забележи и избягала по стълбите
на общите междуетажни площадки.
Свидетелката М. излязла от асансьора и установила, че от външна
страна на входната врата на свидетеля Б. е изписан червен надпис „********“,
а на стените около вратата са изписани червени надписи „********“,
„********“. Тя незабавно се обадила и съобщила за случая на свидетеля Б.,
който в този момент бил на работа. След приключване на служебните си
задължения свидетелят Б. подал лично сигнал до 02 РУ-СДВР за посочените
действия на обвиняемата Т.. Прибирайки се на посочения адрес, свидетелят Б.
заварил на етажната площадка пред апартамента си обвиняемата Т., която в
този момент посипвала с пръст от саксия пода на етажната площадка.
Свидетелят Б. успял да я задържи до идване на служители на МВР.
Пристигналите полицейски служители от 02 РУ-СДВР ги предупредили да не
се саморазправят помежду си.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
безспорно установена въз основа на всички събрани по делото доказателства,
които в своята цялост се намират в пълно съответствие помежду си.
Тези доказателства включват: показанията на свидетелите Р. Б. (л. 17-18
от ДП), Д. Б.а (л. 20-21 от ДП) и К.М. (л. 25-26 от делото и л. 19 от ДП), както
и приложените по делото заповед за незабавна защита от 10.02.2021 година по
гр.д. № 6523/2021 година на СРС, 92-ри състав (връчена на обвиняемата),
протокол за полицейско предупреждение от 2021 година, фотоснимки на
надписите (л. 23 от ДП), свидетелство за съдимост и др.
Тези доказателствени материали взаимно се допълват и потвърждават.
Не са налице каквито и да е доказателства, които да опровергават или
поставят под съмнение гореописаните факти. Ето защо въззивният съд
възприема изцяло фактическата обстановка, установена от Софийския
районен съд.
При направения самостоятелен анализ на събрания доказателствен
материал, настоящата инстанция счита, че предходният съд правилно не е
кредитирал показанията на обвиняемата И. Т. Т., в частта им, в която заявява,
че не е писала нищо по стените и вратата на апартамента на семейство Б.и,
тъй като нейните обяснения се опровергават от показанията на независимия
свидетел-очевидец, показанията на Р. Б., както и от направените фотоснимки
на надписите. Още повече, че същата се е върнала на мястото, засипвала с
пръст от саксии пред вратата на апартамента на семейство, където е заварена
от свидетеля Б., а в последствие и предупредена от органите на реда.
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд относно
кредитирането на показанията на свидетелите, приобщени пред него, както и
кредитиране на показанията на свидетелите, снети в хода на досъдебното
5
производство. Правилно първоинстанционният съд е приел, че няма
основания да се съмнява в достоверността показанията на посочените
свидетели, които са незаинтересовани от изхода на делото, показанията им са
логични и последователни и не на последно място в съответствие с
приложените по делото други доказателствени материали.
Същите кореспондират както помежду си, така и в цялост на
установените по делото факти.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира, че всички
доказателства по делото са непротиворечиви и в пълнота изясняват
фактическата обстановка по делото. Въз основа на всички доказателства,
въззивния съд намира за установени фактите за съставомерността на деянието
относно времето и мястото на деянието, самоличността на обвиняемата и
конкретното изпълнително деяние.
Правилно и обосновано първият съд е поставил в основата на изводите
си по фактите и показанията на свидетелите, които изясняват във възможната
пълнота протичането на събитията. Съдът намира, че показанията на всички
свидетели са обективни, логични, кореспондиращи си помежду си и с
останалия събран и проверен по делото доказателствен обем, поради което и
достоверни. Същите подробно и в логическа последователност описват
деянието и конкретните обстоятелства, при които е осъществено.
В подадената въззивна жалба защитата на обвиняемата Т. развИ.
възражения, че към датата на деянието заповедта за защита не е била валидна.
След направена служебна справка, настоящият съдебен състав установи,
че с Решение № 20072713 от 23.12.2022 година, СРС е отхвърлил молбата по
чл.8 т.1 от ЗЗДН на Р. Б. срещу И. Т. и е отказал да издаде заповед за защита.
От горепосоченото решение е видно, че към инкриминираната дата, заповедта
за незабавна защита е била валидна.
В самата заповед и в закона изрично е указано, че заповедта за незабавна
защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта
за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита,
съгласно чл.19 ал.2 от ЗЗДН.
Следва да се отбележи, че посоченото решение на Софийски районен
съд се отнася до постановената в края на производството пред Софийски
районен съд заповед за защита, а не до процесната заповед незабавна защита,
действала в съответствие с чл.19 ал.2 от ЗЗДН до издаването на заповед за
защита с крайното решение на Софийски районен съд. В този смисъл, съдът
приема, че отказа да се издаде заповед за защита не означава, че заповедта за
незабавна защита не е действала към инкриминираната дата, а точно
обратното - заповедта е действала в съответствие със закона, обвиняемата И.
Т. е била запозната с нея, тъй като и е била връчена на 16.02.2021 година, и е
била длъжна да я спазва към инкриминираната дата и да не я нарушава.
Тези факти, за валидно издадена и действаща към инкриминираната
дата, заповед за незабавна защита се извличат и от показанията на св. Р. Б.,
дадени на ДП, където същият заявява, че гражданското дело, по което е била
издадена заповедта за незабавна защита към съответната дата е било висящо.
6
Изложените аргументи във въззивната жалба, че свидетелката К.М. дава
противоречиви показания и не е извършено разпознаване на обвиняемата по
надлежния ред, не се споделят от настоящия съдебен състав. Въззивният съд
намира, че свидетелските показания на К. М. са достоверни, като посочените
от защитата несъответствия са несъществени. Безспорно е, че в досъдебното
производство не е било проведено „разпознаване“ на обвиняемата от
свидетелката. Разпознаването е способ, при който разпознаващият и
разпознавания не се познават и се налага, когато очевидецът не познава
извършителя и трябва да го идентифицира сред други лица. В настоящия
случай свидетелката М. категорично е заявила, че познава обвиняемата от
квартала и по-рано я е виждала, включително знае името й, както и че е бивша
приятелка на Р.. В открито съдебно заседание пред СРС тя отново
идентифицира И. Т. като лицето, което е видяла да изписва обидните надписи.
Ето защо липсата на процесуално разпознаване не поражда съмнение в
самоличността на извършителя.
Що се отнася до противоречията в свидетелските показания, посочени
във въззивната жалба, въззивният съд счита, че те са маловажни и логично
могат да се обяснят с изминалото време. В никакъв случай частичната липса
на спомен не е резултат на недобросъвестност на тази свидетелка, а е резултат
на обичайното избледняване на спомен в човешката памет с течение на
времето. Действително свидетелката М. не успява с абсолютна точност да
посочи датата на инцидента, като това разминаване обаче е в рамките на
няколко седмици и е разбираемо за събитие, случило се преди повече от две
години. Точната дата е категорично установена от други доказателства, така че
неточността на свидетелката не поставя под съмнение кога е извършено
деянието. Непоследователността относно номера на блока не променя факта,
че М. е присъствала на инцидента и е възприела с очите си какво се случва.
По отношение на твърдението, че свидетелката първоначално
споменава, че приятелят се казвал „Р. или Р.“, а по-късно – „Явор или Ясен“.
Съдът счита, че става дума за неволна грешка на свидетелката по един
страничен въпрос, който няма отношение към самото престъпление.
Също така, защитата изтъква, че свидетелката М. не си спомняла всички
конкретни думи от надписите. Това обаче е разбираемо с оглед изминалото
време. Снимковият материал потвърждава какви са надписите, така че паметта
на свидетелката в тази част е допълнена от това веществено доказателство. В
съществената си част показанията на К.М. са последователни, логични и
кореспондират изцяло с другите доказателства – с обясненията на
пострадалия Б. и с приложените фотоснимки. Поради това въззивният съд ги
кредитира, като намира за неоснователно възражението, че
първоинстанционният съд неправилно им е дал вяра.
Настоящият съдебен състав не споделя виждането на защитата, че по
делото липсват достатъчно доказателства за виновността на обвиняемата.
Както вече бе отбелязано, събраната доказателствена съвкупност е
еднопосочна и категорична. От всички доказателствени източници се
установява по несъмнен начин авторството на деянието от страна на
обвиняемата Т., времето и мястото на извършването му, както и знанието на
7
същата за наложената й съдебна забрана.
Поради това въззивният съд счита, че правилно и законосъобразно
първата инстанция е приела обвинението за доказано по несъмнен и безспорен
начин. Ето защо искането на защитата за оправдаване на подсъдимата се явява
неоснователно.
При така установените факти правилно първоинстанционният съд е
направил извод, че обвиняемата И. Т. Т. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпление по чл.296 ал.1 от НК.
Обект на престъплението по чл.296 ал.1 НК са обществените отношения
свързани с осъществяването на правосъдието. Престъплението е насочено
срещу правосъдието, като същото засяга обществените отношения,
гарантиращи изпълнението на съдебните актове и издадените с тях
разпореждания. Престъплението е формално и не се изисква за
осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат.
Инкриминирано е всяко едно поведение (действие или бездействие) на дееца,
което обективно влиза в противоречие с поведението, предписано в издадения
съдебен акт.
Субект на престъплението по чл.296 ал.1 от НК е пълнолетно вменяемо
физическо лице, каквато е обвиняемата И. Т.. Същата е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От обективна страна на 17.08.2021 година в град София обвиняемата не
е изпълнила съдебна заповед за защита от домашно насилие – Заповед за
незабавна защита от 10.02.2021 година, издадена по надлежен ред от
Софийски районен съд по гражданско дело № 6523/2021 година, която към
инкриминираната дата е била действаща и подлежаща на изпълнение.
Нарушаването на заповедта се изразява в извършване на домашно насилие
спрямо защитеното лице Р. Б., чрез изписването на обидни и нецензурни думи
по входната врата на жилището му. С това си деяние обвиняемата Т. е
осъществила форма на психическо насилие, с което е нарушила
ограниченията, наложени й със заповедта за защита.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Обвиняемата е съзнавала факта на съществуване на съдебната заповед за
защита, така и че с действията си на 17.08.2021 година нарушава наложената й
забрана. Това се установява от обстоятелството, че заповедта е била лично
връчена на Т. и разяснена от полицейски служители още през
16.02.2021 година. От характера на извършеното, а именно изписването със
спрей на надписи, съдържащи явни обиди насочени към лицето, което е обект
на защита, се установява, че обвиняемата е целяла да наруши установения
правов ред и съзнателно е пренебрегнала заповедта за незабавна защита.
Софийският районен съд правилно и законосъобразно е приложил
разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, освобождавайки обвиняемата Т. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Налице са
всички предпоставки на закона, тъй като за престъплението по чл.296 ал.1 НК
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до
5 000 лева, същото е извършено умишлено и обвиняемата Т. не е осъждана до
8
момента и не е освобождавана по реда на чл.78а НК. С деянието няма
причинени имуществени вреди. При това положение съдът е длъжен да
приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 НК и да освободи обвиняемата от
наказателна отговорност, като й наложи административно наказание „глоба“.
При определяне размера на административното наказание „глоба“,
районният съд е съобразил целите на наказанието по чл.36 НК и
специфичните обстоятелства на случая. На обвиняемата е наложена глоба в
размер на 1000 лева, който е минималният предвиден в закона. Настоящата
инстанция намира така определения размер за законосъобразен и справедлив.
С наложеното наказание в пълна степен ще се въздейства поправително,
превъзпитателно и предупредително върху обвиняемата, като наред с това ще
се въздейства възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове
на обществото.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да
се потвърди. Същото е постановено при безспорна и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание чл.314 ал.1 вр. чл.313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а
въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл.334 ал.1 т.6 вр. чл.338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 20.05.2024 година по НАХД №
17229/2021 година по описа на СРС, НО, 1-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9