№ 387
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600408 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава XXII - чл.345 вр. с чл.249, ал.3 вр. с ал.2 вр. с чл.248,
ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по постъпил протест от прокурор при ОП – Пловдив срещу
определение №1139/19.09.2022г., постановено по НОХД № 1140 /2022г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, с което е прекратено съдебното производство по делото,
поради допуснати съществени процесуални нарушения и е върнато в досъдебната му
фаза за отстраняването им.
С протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт, недоволства се от направените от съда констатации и се настоява, че
отказа да се разпита обвиняемия и допусната в заключителното мнение техническа
грешка не са съществени пороци, които да обуславят връщането на делото в
досъдебната му фаза. Иска се определението да се отмени и делото да се върне на
окръжния съд с указания за разглеждането му по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, проверявайки законосъобразността,
правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
Протестът е подаден в срок, от легитимирана страна в процеса, поради което е
ДОПУСТИМ, а по същество, в контекста на наведените в него съображения е частично
ОСНОВАТЕЛЕН.
Съдебното производство е образувано по внесен срещу К.А.З. и А.С.Л.
1
обвинителен акт за извършени престъпления, съответно, по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр.
с ал.1, пр.1 вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК - спрямо З. и по
чл.354а, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК – спрямо Л..
За да прекрати съдебното производство, окръжният съд е приел, че съществено са
нарушени правата на обв. З., тъй като не е било уважено направено от него искане да
депозира обяснения по предявеното му обвинение и че съществено са нарушени
правата и на двамата обвиняеми, тъй като заключителното мнение на разследващия
орган е изготвено преди да се извършат всички процесуално – следствени действия по
делото.
В принципен план този състав поддържа тезата, че връщане на делото в първата му
фаза е обосновано и законосъобразно само в случаите, когато е допуснато нарушение,
което засяга основополагащи принципи на наказателното правораздаване, както и ако
това нарушение не може да се отстрани в централната фаза на процеса - съдебната. В
контекста на казаното, не може да има спор, че правото на обвиняемия/подсъдимия да
даде обяснения по предявеното му обвинение във всеки един момент от развоя на
наказателното производство е основно, гарантирано и ненакърнимо и неслучайно
законът / чл.249, ал.4, т.1 от НПК/ е квалифицирал като съществено процесуално
нарушение всяко нарушаване на правото на обвиняемият да даде обяснения. Прав е
прокурора за това, че З. е депозирал обяснения по обвинението в досъдебната фаза,
както и за това, че неограничена е възможността му да депозира обяснения в хода на
съдебният процес. Това обаче не означава, че законосъобразно може да му се откаже
да депозира нови обяснения след като се е запознал с материалите по делото,
респективно, не означава, че с депозиране на обяснения в съдебната фаза допуснатото
в досъдебната нарушение може успешно да се отстрани. Защото, към настоящия
момент не е известно какви факти обвиняемият ще съобщи в новите си обяснения и
дали те няма да наложат било допълнително разследване, било упражняване на някои
от предвидените в чл. 241 – чл. 244 от НПК правомощия на прокурора. Подалият
протеста прокурор сякаш презюмира, че З. ще депозира обяснения в идентичен смисъл
с досегашните, но това е само едно предположение. За прокуратурата дори е полезно и
важно да се запознае с тезата на обвиняемото лице, за да прецени следващите си
процесуални действия така, че да се стигне до внасяне на обоснован обвинителен акт,
даващ завършек на едно задълбочено и обективно разследване, каквото без да се
изследва тезата на обвиняемият очевидно не може да се реализира. Или, обобщено
казано, нарушаване на правото на обвиняемият да депозира обяснения по обвинението
е съществено процесуално нарушение, водещо до прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото в първата му фаза за отстраняването му, както
законосъобразно е приела и първата инстанция.
Не се споделя обаче виждането на окръжния съд, че нарушение, още повече
съществено, е разминаването в датата, отразена в заключителното мнение за съд и
2
извършените след тази дата процесуално – следствени действия. Очевидно се касае за
досадна техническа грешка, но по-важна е правната природа на заключителното
мнение. Ясно е, че то в нито един случай не е от значение за развоя на наказателния
процес, защото не обвързва по никакъв начин наблюдаващият прокурор, който
разполага с пълната самостоятелност и компетентност да се съобрази или не с
изложеното в него. Тоест, наличието или отсъствието на такова заключително мнение,
още по – малко недостатъците в него, имат капацитета да се отразят на правата на
обвиняемите. Поради това каквито й да е пороци да се констатират в заключителното
мнение, те не съставляват съществени процесуални нарушения и не са основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната му фаза.
Мотивиран от изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1139/19.09.2022г., постановено по НОХД № 1140
/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3