Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 622 от 10.06.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас,
петнадесети състав, на четвърти юни две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при секретаря С.А. и прокурора Дарин
Христов, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 758 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Д.Л.К.
с ЕГН ********** против Решение № 209/18.02.2020 г., постановено по а.н.д. №
4754/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 446723-F491408/08.07.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” на
ТД на НАП – Бургас, с което на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО, на касатора е
наложена глоба в размер на 200 лв.
Касаторът оспорва решението като
неправилно и необосновано. Излага доводи
за наличие на предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен
случай и за приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се от съда да отмени оспорения
съдебен акт и да постанови решение, с което да отмени процесното НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касация – ТД на НАП
Бургас, редовно уведомен, в съдебно заседание не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
С процесното постановление
отговорността на касатора е ангажирана за това, че в качеството си на управител
на „Денинора” ЕООД с бездействието си е допуснала представляваното от нея дружество
– данъчно задължено лице по ЗКПО, да извърши нарушение на чл.261, ал.1 от ЗКПО,
като не подаде в законоустановения срок – до 01.04.2019 г., годишна данъчна
декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема
печалба/загуба и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2018 г. Годишна
данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2018 г. е подадена по електронен
път с вх.№ 0200И0516717/06.06.2019 г., след като за това е отправена покана до
дружеството.
За
да постанови оспореното съдебно решение, районният съд е приел, че в хода на
образуваното административнонаказателно производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По същество е приел за безспорно установено от събрания
доказателствен материал, че поведението на Д.К. изпълва обективните и
субективни елементи на състава на нарушението по чл.264, ал.1, вр.чл.261, ал. 1
от ЗКПО, вр.чл.92, ал.2 от ЗКПО, за което правилно е ангажирана отговорността
ѝ на соченото в НП правно основание. Обосновал е извод, че нарушението не
представлява маловажен случай и че нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в
случая.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд е формирал
правилен извод относно установената фактическа обстановка, която е подробно
описана и която изцяло се възприема и от настоящия съдебен състав. Съдът е
издирил приложимото право и го е съпоставил с правната квалификация на
нарушението, дадена от наказващия орган в НП. Установил е, че е налице
съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена, съответно – с
разпоредбата, по която е наложено наказанието.
Касаторът не оспорва факта на
извършване на нарушението, за което е санкциониран. Релевираните възражения в
касационната жалба са изцяло свързани с института на маловажния случай. Същите
доводи относно наличието на обстоятелства, обуславящи квалифицирането на
нарушението като маловажен случай, са били наведени и в производството по
обжалването на НП пред районния съд, който ги е обсъдил и отхвърлил като
неоснователни. Настоящият касационен съд изцяло споделя обстойните мотиви на
районния съд относно липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и
на основание чл. 221, ал.2, изр.второ от АПК намира, че същите не следва да
бъдат повтаряни в мотивите на настоящото решение.
В допълнение следва да се посочи,
че по делото остават недоказани твърденията на касатора и показанията на св. И.Й.,
която води счетоводството на „Денинора” ЕООД, че годишната декларация по ЗКПО е
била подадена от касатора в законоустановения срок, преди 31.03.2019 г., и че
касаторът е разбрал за липсата на такава от получената покана на ТД на НАП –
Бургас от 28.05.2019 г. Подаването на тази декларация би оставило някаква следа
у касатора, тъй като общоизвестен факт е, че в практиката си ТД на НАП оперира
с КЕП и осъществява кореспонденция с данъчно задължените лица посредством
предоставени от тях електронни адреси, на които изпраща и уведомления за получени
от тях документи. В случая касаторът, за да е със знанието и убеждението, че е
изпълнил задължението си за подаване на годишна декларация по ЗКПО в
законоустановения срок, би следвало да е получил уведомление на електронния си
адрес за кореспонденция с ТД на НАП, че подадената от него годишна декларация е
била получена. В случая не се твърди и не се доказва такова уведомление да е
било получавано от касатора, поради което и не се доказват твърденията му, че
до датата на получаване на поканата на ТД на НАП – Бургас, както
санкционираното лице Д.К., така и св. И.Й., не са знаели, че такава декларация
не е подадена. След като не са получили своевременно през м.март 2019 г. такова
уведомление за получаване на документа от ТД на НАП – Бургас по електронната
поща, същите са били наясно, че задължението не е било изпълнено в срок.
Добросъвестното поведение на
санкционираното лице, изразяващо се в подаване на декларацията със закъснение, акуратността
му при изпълнение на данъчните задължения, както и фактът, че нарушението е
първо за него, не са обстоятелства от категорията на смекчаващите по смисъла на
чл.93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Всички
тези обстоятелства са взети предвид от административно-наказващия орган при
индивидуализация на наказанието, в съответствие с изискванията на чл.27, ал.2
от ЗАНН. Както правилно е приел и районният съд, определеното наказание в
минимално установения от закона размер е съобразено със степента на
обществената опасност на извършеното и на извършителя.
По изложените съображения,
оспореното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха
касационни основания за неговата отмяна.
Воден от горното и на основание
чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 209/18.02.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 4754/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.