Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл. вр.чл.294 ГПК. С решение № 715 от 28.10.2009г. по гр.д.№ 2671/2008г. Районен съд В.Т. е признал уволнението на Е. С. П. ЕГН * от гр.П.Т. за незаконно и е отменил заповед № ../03.06.2009г. на "В и К Й.” О. В.Т., ,извършено на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ-поради съкращение в щата , възстановил е Е. П. на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник измервателни уреди” , осъдил е работодателя да заплати на Е. П. на осн.чл.225,ал.1 КТ сумата от 2688.08лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода 07.06.-15.10.2009г. със законната лихва до окончателното изплащане на дължимата сума ,като е отхвърли иска й в останалата част до пълния му предявен размер от 4002лв., отхвърлил е и предявените от Е. П. искове за заплащане на обезщетение по чл.220,ал.1 КТ и за заплащане на добавка към трудовото възнаграждение по повод коледните празници за 2007г. от 100лв. като неоснователни и недоказани, осъдил е „В и К Й.” О. В.Т. да заплати на Е. П. разноски по делото от 197.28лв. и на ВТРС ДТ от 207.52лв. и 107.52лв. ДТ за иска по чл.225,ал.1 КТ , както и сума от 60лв. разноски зÓ вещо лице и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът „В и К Й.” О. В.Т. ,който в предвидения за това срок чрез процесуалния си представител го обжалва в частта с която уволнението на работника е признато за незаконосъобразно и е отменена заповед № 39/03.06.09г., възстановен е работника на заеманата преди уволнението длъжност и предприятието е осъдено да му заплати обезщетение ,както и в частта ,с което дружеството е осъдено за разноски . Във въззивната жалба твърди допуснати нарушения на съществени процесуални правила на ВТРС и незаконосъобразност на решението с довода ,че съдът е изброил и подробно коментирал събраните по делото доказателства ,но не е изложил мотиви по основния им довод за неприложимост на разпоредбата на чл.333,ал.1,т.4 КТ, при което е нарушена разпоредбата на чл.236,ал.2 ГПК. Твърди неправилен извод в обжалваното решение и поради липсата на обсъждане на възражението им ,че не е било необходимо да се иска разрешение от Инспекцията по труда, тъй като към момента на връчване на предизвестието работникът не е бил в отпуск по болест.Твърди съдът да не е съобразил и факта,че трудовия договор на П. е прекратен с предизвестие,което и е връчено на 07.05.2009г. ,при което и съгл.чл.335,ал.2,т.1 КТ момента на прекратяване на трудовия договор е изтичане срока на предизвестието. Моли съда да отмени решението на ВТРС и да отхвърли предявените по чл.344,ал.1,т. 1, 2 и 3 КТ искове. От ответника по жалба е постъпил писмен отговор с който е заето становище по неоснователността на жалбата.Чрез процесуалния си представител и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли обжалваното с нея решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено с присъждане на разноски.Твърди правилен извод на съда за наличие на закрилата по чл.333 КТ по отношение на работника. С решение № 52 от 15.02.2010г. по в.гр.д.№ 66/2010г. състав на ВТОС е потвърдил първоинстанционното решение и е осъдил „В и К Й.” О. В.Т. да заплати на Е. П. направени разноски по делото от 100лв. С решение от 09.04.2010г. за поправка на явна фактическа грешка съдът е допуснал поправка на ЯФГ при изписване имената на ответника по жалба- П.. С решение № 84 от 28.02.2011г. по гр.д.№ 788/2010г. ВКС като е констатирал неправилност на обжалвания акт при прието наличие на предварителна закрила по чл.333,ал.1 ,т.4 КТ и липса на изложени мотиви по съществото на спора, е отменил въззивното решение и е върнал делото на друг състав на ВТОС за произнасяне по съществото на спора. Окръжният съд като съобрази оплакванията в жалбата,становищата на страните и развитите доводи и след като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното: Жалбата е депозирана в преклузивния срок от надлежна страна в процеса и е допустима. Производството пред Районен съд В.Т. е образувано по искова молба на Е. С. П. от гр.П.Т. против „В и К Й. „О. В.Т. с искане за отмяна на заповед № 39/03.06.2009г.на управителя на същото ,с която е прекратено трудовото й правоотношение за длъжността „отчетник измервателни уреди” на осн.чл.328,ал.1,т.2 предл.второ КТ ,за възстановяване на заеманата работа до уволнението и за заплащане на обезщетение на осн.чл.225,ал.1 КТ в размер на 4002лв. със законната лихва до окончателното изплащане, претендира се сума от 667лв. като обезщетение по чл.220 ,ал.1 КТ и за сума от 100лв. представляваща коледна добавка за 2007г. със законната лихва. Твърди,че работодателят не е спазил нормата на чл.333,ал.1,т.4 КТ и при прекратяване на трудовия договор ищцата е била в разрешен отпуск за временна нетрудоспособност. От фактическа страна по делото въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и заключение на допусната СИЕ са установени безспорно следните факти: От представеното трудово досие на ищцата е видно,че на 19.02.2003г. Е. С. П. е назначена като "проверител-касиер" и съгл. подписана от нея длъжностна характеристика, след промяна на длъжността е „отчетник измервателни уреди” при „В и К Й.” О. В.Т. с район П.Т.. Със заповед № .../27.04.2009г. на управителя на дружеството е променено щатното разписание на същото, като е съкратена 1 от наличните 6 щатни бройки „отчетник измервателни уреди” .СъкращенÞето е реално и промяната в щатното разписание действа от 28.04.2009г. Съгл. заключението на вещото лице по СИЕ на тази длъжност не е назначавано друго лице. На 28.04.09г. комисия назначена със заповед № 386/27.04.09г. на управителя на работодателят е извършила подбор между 6 работници заемащи посочената длъжност между които и съкратената Е. П..От представения протокол с дата 28.04.09г. е видно,че комисия за извършване на подбора е работила по критериите : образование, професионален опит,ниво на изпълнение на възложената работа, наложени дисциплинарни наказания. Предвид подробно изложени критерии комисията е предложила на управителя да прекрати трудовото правоотношение с Е. С. П. показала по заложените критерий най-ниски резултати от изпълнявалите длъжността М. М. М., П. Ц. Г., Р. Т. Я., В. Т. П. и С. А. И.. В протокола подробно е коментирана трудовата й дейност като незадоволителна, като е посочено кои са признаците за тази констатация - небрежно отчитане на водомерите от нея допринася за конфликти между дружеството и абонатите, също не отразява в карнетите актове за демонтаж на водомерите, с което ощетява дружеството, грубо отношение с колеги и абонати, нееднократно писане на обяснения по повод жалби на абонати за небрежно изпълнение трудови задължения. Посочено е наложените и две дисциплинарни наказания. Безспорно е , че от работодателят е изискано съгласие от ОСО на КНСБ в дружеството за прекратяване на трудовото правоотношение с писмо № .../29.09.09г. и същото е дадено с писмо изх.№ 4/30.04.09г. конкретно за Е. П. като е посочено съгласие с извършения от комисията подбор по отразените в протокола критерии. Установено е,че на 07.05.2009г. на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ на ищцата е връчено предизвестие изх.№ 2481 за прекратяване на трудовото правоотношение с изтичане на 30 дневния срок съгл.чл.326,ал.2 КТ .Предизвестието е връчено при отказ на П. да го получи ,оформен с подписите на двама свидетели, разпитани и в съдебно заседание- И. Р. и И. К. От представени болнични листове се установява,че на следващата връчването на предизвестието дата - 08.05.2009г. П. е удостоверила с представени болнични листове временна нетрудоспособност.Така с първичен болничен лист за 5 дни от 08.05. – 13.05.09г., с последващ за 21 дни от 13.05.-03.06.09г., с продължение за 30 дни от 03.06.-03.07.09г., с продължение от 30 дни за 03.07.-02.08.09г. и продължение от 15 дни от 02.08.-017.-08.09г. Безспорно е,че за първите три болнични листа за периода 08.05.-03.07.09г. обезщетение е изплатено на ищцата , но вещото лице по допуснатата СИЕ е посочило,че за последните два такова не е изплащано,тъй като по този за периода 03.07.-02.08г.09г. е подадена жалба на ТП на НОИ. Не се спори,че заповедта за уволнение № 39/03.06.09г. е изпратена по пощата и е получена от ищцата съгласно заявеното от нея в исковата молба на 05.06.09г. От представена декларация от същата се установява, че от 17.09.09г. е регистрирана като безработна в Дирекция”Бюро по труда” В.Т..Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ размера на брутното трудово възнаграждение на П. за м.април през който е получила последното си трудово възнаграждение е 620.32лв. при чиста сума за получаване след приспадане на дължим ДОДФЛ - 558.29лв. При така описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил неправилен извод за наличие на особена закрила по реда на чл.333 ,ал.1,т.4 КТ- при започнало ползуване на разрешен му отпуск е прекратено трудовото правоотношение на съкратената Е. П. без предварително разрешение на Областната инспекция по труда ,при което само на това основание е отменил заповедта от 03.06.09г. като незаконосъобразна без да разгледа трудовия спор по същество. С оглед мотивите в отменителното решение на ВКС в касационното производство и приетото в решението становище по въпроса кой е правнорелевантния момент, към който трябва да се преценява приложимостта на предвидената в чл.333,ал.1,т.4 КТ предварителна закрила- момента за получаване на предизвестието за уволнение и съгл.чл.294,ал.1 ГПК , Окръжният съд намира,че твърдението на ищцата за наличие на такава закрила е неприложима в конкретния случай. Особената закрила по тази норма се отнася само до работник или служител, който е започнал реално ползуването на разрешения отпуск в деня на връчване на предизвестието или заповедта за уволнение.Уволнението с предизвестие включва отправяне на писмено волеизявление от работодателя до работника,че след определения срок трудовото му правоотношение ще бъде прекратено. С факта на изтичане на този срок правоотношението по трудовия договор се прекратява съгл.нормата на чл.335,ал.2,т.1 КТ тъй като правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е упражнено и поражда действието си с достигане на писменото му изявление до адресата. Заповедта за уволнение в случаите на прекратяване на трудов договор с предизвестие има само констативно значение. Следователно режима на закрила ще е приложим, ако към деня на връчване на предизвестието,работникът реално е започнал ползуването на отпуска.В процесния случай при безспорност ,че когато предизвестието е връчено на ищцата, същата не е била в разрешен от здравните органи отпуск за временна нетрудоспособност/болест/, който е започнал да се ползва от следващия ден на получаване предизвестието-от 08.05.2009г. ,същата не се е ползвала от закрилата по чл.333,ал.1,т.4 КТ и работодателят не е бил длъжен да иска разрешение от Инспекцията по труда. По конкретното основание за уволнение ,въззивният съд намира следното: Трудовото правоотношение на П. е прекратено на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ- съкращение в щата. При установено безспорно наличие на реално съкращаване на 1 щатна бройка на длъжността „отчетник измервателни уреди” за район П.Т. , правилно и въз основа на чл.329 КТ работодателят е упражнил правото си на подбор между заемащите тази длъжност 6 работници в т.ч. и П. . Преценката на комисията е направена въз основа на възложена работа по длъжностна характеристика, при което се установява,че след преценка на квалификацията и начина на работа на работниците заемащи процесната длъжност, управителят е приел предложението на комисията по подбора и на работа на тази длъжност са останали работници с по-висока квалификация и работещи по-добре. Ищцата не е оспорила нито протокола на комисията по подбора, нито решението на работодателя взето въз основа на този протокол, в т.ч. и отразеното за професионалните качества и квалификация. От друга страна преценката на работодателя за начина на изпълнение на трудовите задължения от страна на работника не подлежи на съдебна преценка,след като дори на същия е дадено право в интерес на работата да уволни и работници чиито длъжности не се съкращават, за да останат тези с по-висока квалификация и които работят по-добре. При изпълнение на процедурата по чл.329 КТ са налице законовите предпоставки на чл.328,ал.1,т.4 КТ . При изложените по-горе съображения ,Окръжният съд намира исковата претенция на Е. С. П. по чл.344,ал.1,т.1 КТ за обявяване уволнението й за незаконосъобразно и за отмяна заповедта на управителя на „В и К Й.” О. гр.В.Т. за неоснователна, при което и неоснователни са съединените с нея искове по чл. 344,ал.1,т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225 ,ал.1 КТ. По изложените съображения въззивната инстанция приема,че твърдените в жалбата основания за отмяна на решението са основателни и доказани. Атакуваното решение в обжалваните части от „В и К Й.” О. В.Т. като неправилно следва да се отмени, вместо което да се постанови ново, с което предявените искове се отхвърлят изцяло.В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.2 ГПК вр.чл.294,ал.2 ГПК Е. П. следва да бъде осъдена да заплати на „В и К Й.” О. В.Т. разноските по водените в инстанциите дела в общ размер на 360лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 715 от 28.10.2010г. по гр.д.№ 2671/09г. на Районен съд В.Т. в обжалваните му от „В и К Й. „ О. гр.В.Т. части, с които са уважени предявените от Е. С. П. ЕГН * от гр.П.Т.,ул.”П. М.” ..., с правно основание в чл.344,ал.1,т.1, 2 и 3 КТ, и в частта,с която „В и К Й.” О. В.Т. е осъдено да заплати на Е. С. П. сумата от 197.28лв. разноски и по сметка на ВТРС ДТ от 207.52лв. , както и сумата от 60лв. разноски за вещо лице и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. С. П. ЕГН * от гр.П.Т.,ул.”П. М.” .... против „В и К Й. „О. гр.В.Т., ЕИК ............., със седалище и иадрес на управление В.Т.,ул.Я.” 30, искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр.чл.225,ал.1 КТ искове за признаване уволнението на Е. П. за незаконно и отмяна на заповед № 39/03.06.2009г. с която е прекратено трудовото й правоотношение на осн.чл.328,ал.1,т.2 пр.второ КТ , за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа поради уволнението й, като неоснователни и недоказани ОСЪЖДА Е. С. П. ЕГН * от гр.П.Т.,ул.”П. М.” 3 да заплати на „В и К Й. „О. гр.В.Т., ЕИК ............., със седалище и иадрес на управление В.Т.,ул.Я.” .. сумата от 360лв.разноски в производството. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |