М
о т и в и към присъда № 19 от 22 юни 2016
година,постановена по н.ч.х.дело № 82 по описа за 2016 година на Районен съд
Велинград:
С
частна тъжба А. *** е повдигнал и поддържа обвинение против К.М.К.
*** , в това, че на 20.01.2016 година, в около 14.00 часа , в град Ракитово , умишлено му е причинила разстройство на здравето , извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна повреда , изразяваща се в оток около очите , зачервяване
,затруднено виждане ,болка в областта на главата , както и общо разстройство на
здравето изразяващо се в треперене и страх - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като е предявил граждански иск в
размер на 3000 лева – причинени неимуществени вреди от престъплението,ведно с
разноски по делото.
Подсъдимата
не се признава за виновна, като твърди че се е отбранявала от тъжителя – той е
тръгнал към колата,в която е била тя,приятеля й А.,родителите й,детето й и детето на сестра й,като първоначално се
опитал да отвори нейната врата,а впоследствие да отвори вратата на
водача,дърпал го да слезе и го псувал,като за това тя го напръскала със
спрей,за да предотврати побой над А.,тъй като тъжителят постоянно я заплашва,че
ще я убие.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата К.М.К. е вдовица,като съпруга й е починал на 19.03.2015 година в затвор в Република
Франция,където е бил задържан за сводничество
и организирана престъпна дейност . Тъжителят А.М.К. е брат на починалия
съпруг на подсъдимата и след неговата
смърт отношенията им са влошени,тъй като той и близките му обвиняват нея за
смъртта на съпруга й.В подкрепа на посоченото обстоятелство е,че по повод тъжба
на К.М.К. *** срещу Д.Л. К.,А.М.К. и М.Л.С. ,за престъпление по чл. 144,ал.3 от НК е
образувана преписка,като с Постановление от 09.11.2015 година на РП Велинград е
отказано да се образува наказателно производство. В мотивите на същото се
сочи,че на 09.04.2015 година Д.Л. К.,А.М.К. и М.Л.С. посрещнали К.К.,която
се прибирала от Франция,започнали да я обиждат,да я заплашват и тръгнали да я
бият,но на помощ се притекли родителите й,трите лица отрекли тези обстоятелства
и прокуратурата е приела,че не са налице достатъчно данни за престъпление по
чл. 144,ал.3 от НК т.е закана за убийство ,престъпление от общ характер,за
което прокуратурата е компетентна да образува наказателно производство.Във
връзка с изясняване на влошените отношения между подсъдимата К.К. – от една страна и от друга тъжителя А.К. и близките му,съдът е изискал преписи от
заявителски материали и от РУ на МВР Велинград са
изпратени докладни записки,от които е
видно че: - полицейски служители е следвало да уведомят близките на Л.М.К. за
смъртта му във Франция,като е уведомена майката на същия ;
- подадено е сигнално писмо от М.Л.С.,че сина на брат й Л.К. – починал във
Франция ,се намира в опасна среда,както и жалба
от Д.Л. К. – майка на починалия,в същия смисъл и че за това са били
образувани две преписки,по повод на които е издирвано детето. Във връзка с тези
сигнали е изготвен Доклад от Дирекция „Социално подпомагане „Ракитово относно детето М.Л. К. ,от който е видно че
детето е било с майка си извън гр.Ракитово
;
На 20.01.2016
година в около 14 часа тъжителят А.М.К.
бил в центъра на ромската махала –
махалата в кв.Запад, на град Ракитово,като разговарял със свои познати,между
които и свид. А.Й. и Б.Р.. В същия момент към дома си
пътувала подсъдимата К.М.К. с лек автомобил „Пежо 307”,който управлявал свид. А.Я. - тя била седнала до него,а отзад били
родителите й – свид. Т. и две деца – нейното и на
сестра й. Тъй като на улицата - пред
магазин, бил спрян бус се наложило свид. Я. да спре и
да го изчака. Като видял спрелия лек автомобил първоначално тъжителят К. се отправил към подсъдимата, опитал се да отвори вратата й,но тя била заключена и
затова започнал да чука по стъклото. Поради влошените отношения подсъдимата не
му отворила. След това А.К. минал откъм
страната на шофьора и там започнал да
чука по прозореца,да дърпа вратата и да
вика да слезе да се разбере нещо с него,като водача на автомобила отворил
стъклото и си разкопчал колана,като имал намерение да слезе,тъй като не познавал лицето. Тъжителят започнал да го дърпа през отворения прозорец ,като
бил с лице към лекия автомобил,леко наведен към прозореца от страна на водача.
По време на дърпането А.К. викал на Я.
да слезе от колата и да се разбере с него,като подсъдимата твърди че
освен това го псувал . В същия
момент К.К. извадила от чантата си защитен
спрей,протегнала ръката си и напръскала
тъжителя в областта на лицето. Последният започнал да вика от
болка,а подсъдимата и родителите й – свид. Т. , започнали да викат на водача на лекия автомобил „Карай”. Той ги послушал и с лекия автомобил
бързо се отдалечили от мястото. На помощ на А.К. се притекли А.Й.,А.Ч.,Б.Р. и Й.Й.. Последният не е
видял как тъжителят е бил напръскан със спрей,но го въвел тъжителя в
сладкарницата,за да си напръска лицето с вода и при излизане линейката била
дошла и го качили в нея. Свид. Б.Р. също не е видял
как тъжителят е напръскан със спрей,но преди това той бил при тях,говорили си и се отдалечил и след това видял,че го носят
към сладкарницата и чул,че е напръскан със спрей.
В представеното Медицинско свидетелство за пред съда № 28 от 22.01.2015 година на
името на А. ***, е отразена анамнеза – на 20.01.2015 година ,след обяд е
нападнат от познато лице и „залят с шпрей” по лицето
и е констатирано че лицето е със
зачервяване и лек оток и затруднено виждане,без данни за фрактура на черепа и
наранявания по лицето.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно,че тъжителят твърди в тъжбата си,че е
потърсил лекарска помощ на 20.01.2016 година ,като е посетен на място от „Бърза
помощ”,но за това не е представен документ и е транспортиран първо във ФСМП
Ракитово,а след това във ФСМП Велинград,като на 22.01.2016 година е посетил д-р
Х. - хирург в МЦ”Вели Медикес” ЕООД Велинград,който го прегледал и издал
посоченото по-горе медицинско свидетелство . Заключението на вещото лице за
причиненото увреждане на тъжителя е,че
му е причинен скоропреходен оток и зачервяване на клепачите на двете
очи,за минути от порядъка на 5 до 15 минути,като тези спрейове нямат невропаралитичен ефект и не могат да доведат до изпадане в
безсъзнание; тези спрейове за самозащита
действат по механизма на иритативни промени
/сълзотворно вещество / по лигавицата на очите и на носа,като причиняват сълзотечение,задушаване и болезнен ефект върху кожата и
ефектът им трае от 5 до 15 минути; през първите минути А.К. е търпял остри
болки,задушаване, сълзотечение и страдания,които в
началото са били по-силни,а впоследствие са намалели до пълното им
отзвучаване към първите часове от
въздействието на спрея; няма да останат
травматични промени от действието на спрея и неблагоприятни последици за
тъжителя.В съдебно заседание вещото лице изясни, за да се получи описания ефект
от спрея е необходимо да се пръска от близко разстояние – 40-50 см.,като облака под
налягане е бил насочен към лицето на тъжителя т.е той е следвало да бъде
обърнат с лице към страничната част на
колата,за да са пострадали и двете му очи и разстоянието от колата да не е било
повече от 50 см.,като
се има предвид и местоположението на лицето,което е използвало спрея.
За да възприеме
описаната по-горе фактическа обстановка съдът дава вяра на обясненията на
подсъдимата и показанията на свид.Я.,Т.,Т.,Й.Й. и Б.Р. ,тъй като същите са
правдоподобни,последователни и непротиворечиви,като се подкрепят и от писмените доказателства и заключението на
вещото лице съдебен лекар.Съдът счита,че обясненията на подсъдимата и
показанията на свид. Я. и Т. са правдоподобни и че действително тъжителят се
е насочил да се разправя първоначално с подсъдимата,а впоследствие с мъжа,с
който тя живее на съпружески начала – свид. Я. ,тъй
като е безспорно установено,че
отношенията между двете страни по делото са влошени след смъртта на брата на
тъжителя съотв. съпруг на подсъдимата т.е има мотив
за агресивното поведение на тъжителя към подсъдимата и свид.
Я.. Освен това техните показания относно
механизма на причиняване на нараняванията на тъжителя,се подкрепят от
заключението на вещото лице – същото е категорично,че за да има последици от спрея по двете очи на тъжителя е
следвало не само той да е обърнат с лице към прозореца на водача,но и да е бил
на разстояние не повече от 50
см. т.е тъжителят е
бил обърнат към вратата на водача,наведен до отворения прозорец ,така както сочат
подсъдимата и тази група свидетели. Съдът не дава вяра на показанията на свид. А.Й. и Б.,че тъжителят си е вървял по тротоара, респ.
по улицата и не е водил разговор с подсъдимата ,когато тя го е напръскала без
никакъв повод и разговор между тях ,тъй
като те са неправдоподобни и са в противоречие с установения механизъм на
причиняване на нараняванията от напръскване със спрей,установен от вещото
лице.Установеното от тези свидетели не може да обясни констатираните
наранявания по двете очи на тъжителя и механизма на причиняването им,тъй като :
на първо място – след като е бил от страната на водача на МПС е невъзможно тъжителят
да е вървял по тротоара;на второ място –
не е възможно той с оглед на ръста си да върви изправен на около метър от колата,по тротоара и да бъде
напръскан в областта на двете очи от лице,което е седнало до водача и на трето място – те описват някакво падане и
безсъзнание на напръсканото със спрей лице,но от заключението на вещото лице е
видно,че този спрей няма такова въздействие. Освен това показанията на свид. А.Й. са в противоречие с показанията на свид. Б.Р. и Й.Й. – въпреки,че и тримата
свидетели са били в групата мъже,с които
е разговарял тъжителя / съгласно твърдението на
свид. А.Й./ ,но впоследствие необяснимо как А.Й.
е видял ,а свид.
Р. и Й.Й. не
са видели, точно как е напръскан А.К. и
дори те не са видели подсъдимата.
Подсъдимата не е осъждана,като по делото не са събрани характеристични
данни за същата.
С оглед на горното е видно,че К.М.К. – родена на *** ***, българска гражданка, вдовица, неосъждана, с основно
образование , безработна, с ЕГН **********,следва
да бъде призната за НЕВИНОВНА в това, че на 20.01.2016 година, в около 14.00 часа ,
в град Ракитово , умишлено е причинила разстройство на здравето , извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна повреда на А. ***
, изразяваща се в оток около очите , зачервяване ,затруднено виждане
,болка в областта на главата , както и общо разстройство на здравето изразяващо
се в треперене и страх, като бъде оправдана по обвинението за
престъпление по чл.130,ал.1 от НК, тъй
като деянието е извършено при условията на чл.12.,ал.1
от НК - неизбежна отбрана. Съдът счита, че
действително на инкриминираната дата подсъдимата К.М.К. е напръскала със
защитен спрей в областта на лицето
тъжителят А.М. К.,вследствие на което той е получил
скоропреходен оток и зачервяване на клепачите на двете очи,но въпреки това
деянието й не съставлява престъпление по чл. 130,ал.1 от НК,тъй като за да е престъпление едно деяние същото следва да е общественоопасно,да е извършено виновно и да е обявено от
закона за наказуемо / чл. 9,ал.1 от НК/. Деянието,което е извършила
подсъдимата К.К. на 20.01.2016 година не е общественоопасно ,тъй като е извършено при неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12,ал.1 от НК – за да защити от непосредствено противоправно нападение личността и правата на другиго – в
случая на свид. А.Я.,чрез причиняване вреди на
нападателя в рамките на необходимите
предели. Установи се в настоящия процес,че нападението е непосредствено - в случая от момента,когато тъжителят е
започнал да дърпа вратата на подсъдимата и да чука по прозореца й,е започнало
нападението,тъй като от този момент е създадена реална опасност за увреждане на
нейните права и след като това нападение е прекратено тъжителят е започнал нападение спрямо приятеля на подсъдимата
,дърпайки вратата на водача на МПС,след това и самия водач и подканвайки го да
слезе,за да се разберат,тъй като в този момент е създадена нова опасност – този
път за увреждане правата на свид. Я.. За това дори и
да се приеме,че тъжителят се е насочил директно
към вратата на водача на МПС с посочените действия е налице
непосредствено нападение спрямо А.Я.,независимо,че не е започнало самото
увреждане,тъй като е създадена реална опасност за това / в този смисъл
относно това кога нападението е
непосредствено т.4 от ППВС № 12 от 1973 год. по н.дело № 11от 1973 година ,
Решение № 35 от 1975 година по н.дело № 754 от 1975 год. на ІІ НО и Решение №
332 от 24.06.2013 г. по н.дело № 976 от 2013 г. на ІІІ НО на ВКС/ . В случая
подсъдимата К.К. е упражнила право на защита,като е
причинила вреди на нападателя – напръскала е същия със защитен спрей с цел защита
и отблъскване на нападението,като освен това защитата е в съответствие с нападението – използван е
спрей,създаден за защита от нападение. Защо
съдът приема тази фактическа обстановка,дава вяра на обясненията на
подсъдимата К. и на една група свидетели и не дава вяра на
друга група свидетели – съображенията са
изложени по-горе. Не е без значение обстоятелството,че вещото лице определи
точния механизъм на причиняване на нараняването,който отговаря на описаното
поведение на тъжителя от страна на подсъдимата и свид.
Я. и Т.,като свид. Й.Й.
и Б.Р. не са очевидци на случилото се между тъжителя и подсъдимата,а
само установяват какво е било състоянието
на А.К. непосредствено след
напръскването му със спрей. Освен всичко изложено до тук в настоящия процес не
се установи,че част от претендираните от тъжителя
увреждания са причинени от действията на подсъдимата К.,а именно - общо разстройство на здравето, изразяващо се в треперене и страх,тъй като в
съдебно-медицинската експертиза са описани причинените увреждания на здравето
на лицето,което е напръскано със спрей и посочените не са сред тях.
Съдът прие,че на 20.01.1996 година е имало непосредствено нападение от страна на
тъжителя и че подсъдимата е действала
при условията на неизбежна отбрана, но дори и да се приеме че не е имало такова нападение т.е че
действията на тъжителят К. / дърпане на вратата,дърпане на свид.
Я. и подканяне да излезе,за да се разберат/ не съставляват нападение ,то в този случай би следвало да се приеме,че е
налице мнима неизбежна отбрана
т.е че подсъдимата е действала при
условията на чл. 15 от НК – случайно
деяние,тъй като тя е била в грешка относно
действителността на нападението. Поради невярна представа относно фактите тя е смятала,че е
нападната,респ. че приятеля й е нападнат и
е действала със съзнанието,че това което върши е позволено от закона т.е
в случая не е налице субективния елемент
- вина. Несъмнено е,че грешката й е била извинителна с оглед на влошените
отношения между нея и роднините на
починалия й съпруг и предишни действия на тъжителя спрямо нея. В
подкрепа на изложеното Решение № 552 от 1973 г. по н.дело № 516/73 г. на І НО; Решение
№ 138 от 28.05.2012 година по н.дело № 2820/2011 г. на ІІ НО на ВКС .
Предявения
от тъжителят А. ***, с ЕГН **********, иск против К.М.К. ***, с ЕГН ********** , за заплащане
на сумата 3000.00 лева / три хиляди лева/,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл.130,ал.1 от НК, ведно с
разноски по делото в размер на 562.00 лева / петстотин шестдесет и два лева/ , следва да бъде о т
х в ъ р л е н като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Касае се за иск за непозволено увреждане
по смисъла на чл.45 от ЗЗД – поправяне на
вредите причинени противоправно и виновно другиму.
В настоящия процес съдът прие,че подсъдимата К.М.К. е действала при условията
на неизбежна отбрана ,по смисъла на чл. 12 от НК т.е деянието й не е престъпление,тъй като не е общественоопасно. Съображенията на съда за това са изложени
по-горе във фактическата обстановка и
при мотивиране на оправдателната част на присъдата. В подкрепа
становището,че когато съдът приеме,че
деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана,гражданския иск следва
да се отхвърли - т.1,б.г от ППВС № 9 от 1961 г. ,изм. с ППВС № 7
/1987 год.
По горните съображения бе постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :