РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1330
гр. Пловдив,
07 юли 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ,
ХІХ състав, в открито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Б.К. и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА като разгледа докладваното от чл.
съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.н.а. дело № 1339 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбите и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Г.Б., против
Решение № 736 от 06.04.2022 г. на Районен съд гр. Пловдив, VІІІ н.с.,
постановено по а.н.д. № 2228 по описа на съда за 2021 г., отменящо Наказателно
постановление № 21-1030-000422/28.01.2021 г., с което на Н.И.Б., с ЕГН **********,
на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 500
лв., за извършено нарушение на чл. 126 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се обжалваното решението на
ПРС да бъде отменено, съответно обжалваното НП - потвърдено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При евентуално оставяне на жалбата
без уважение, прави възражение да се намали разноските на другата страна за
адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение.
3. Ответникът по касационната жалба – Н.И.Б., чрез
пълномощника си адвокат А. счита касационната жалба за неоснователна.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважена.
ІІ. За
допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба, предявена от Н.И.Б., срещу Наказателно постановление № 21-1030-000422/28.01.2021
г., с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА
в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 126 от ЗДвП.
НП
е издадено въз основа на АУАН № АА849038 от 17.01.2021
г., съставен от А.Н.Н. – мл. автоконтрольор към ОД на
МВР гр. Пловдив, сектор „ПП“.
Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На 17.01.2021 г. около 15:00 часа в община Марица на път
Автомагистрала № А-1 – АМ „Тракия“ км 133, посока гр. Бургас, на паркинг мотел
„Мерита, е установено, че Н.И.Б. управлява специален автомобил – ФИАТ ДУКАТО с рег.
№ ***, от категория „N1“ със собствено тегло G-2200 и F2-3500- максимална маса
с товар – максимално разрешен товар 1300 кг., като превозва натоварен на него лек
автомобил АУДИ КУ 7 № ***със собствено тегло G-2500 кг, който е цял и
комплектен МПС – превишаваща разрешеното в СРМПС, с което е прието, че е нарушена
разпоредбата на чл. 126 от ЗДвП
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която изцяло е възприета и възпроизведена в процесното НП.
7. За да отмени процесното НП, Районен
съд – Пловдив е приел, че процесното нарушение не е било установено по един
безспорен и категоричен начин, тъй като превозваният автомобил изобщо не е бил
измерен като тегло, за да може да се направи преценка дали то надвишава
допустимите норми така, както са отразени в свидетелството за регистрация на
МПС на специален автомобил ФИАТ ДУКАТО с ДК № ***.
ІV. За правото:
8. Решението е правилно.
9. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен
съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно
незаконосъобразността на оспорения акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи формирани
от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията
на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
10. В допълнение е
необходимо да се посочи още следното:
Основателно
се явява възражението на ответника по касационната жалба, че в случая административнонаказващият
орган е приложил неправилно материалния закона.
Според
чл. 126, от ЗДП при превозване на товари масата на натовареното пътно превозно
средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в
свидетелството му за регистрация.
Санкционната
разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда отговорност за управление
на пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, определени с подзаконов нормативен акт, чието издаване е
регламентирано в чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Според последно цитираната норма,
движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос,
които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението.
Цитираните
законови разпоредби, съотнесени към конкретиката на настоящия казус, налагат
извода, че предвиденото в чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП наказание се отнася за
нарушение именно на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
При
това положение, описанието на нарушението в АУАН и НП, съотнесено към
посочената административнонаказателна разпоредба не дават възможност да се
направи обоснован извод какво точно нарушение е вменено на Н.Б. - дали е такова
по чл. 126 от ЗДвП, за което е предвидено наказание в чл. 185 от ЗДвП, или е
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което каза се е предвидено
наказание в чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В НП е посочена обща допустима маса
на МПС, съгласно СРМПС, което сочи на нарушение по чл. 126 от ЗДвП, а
същевременно е наложено административно наказание предвидено в чл. 177, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, където обаче, са описани състави на нарушения на чл. 139, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП. Нарушенията по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са свързани с
изискванията към техническите характеристики на превозните средства и по-специално
- маса, размери и натоварване на ос, докато нарушението на чл. 126 от ЗДвП е
свързано с нарушаване на правилото, въвеждащо ограничение при превоз на товари,
масата на натовареното ППС да не надвишава максимално допустимата маса,
отразена в свидетелството му за регистрация. В случай, че се приеме, че
нарушението е от първия вид – чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, то същото не е
индивидуализирано, като не е посочено кои точно норми на Наредба № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (издадена
на основание чл. 139 от ЗДвП съгласно § 3 от Заключителните й разпоредби), не
са спазени.
Непротиворечива
в тази насока е практиката на административните съдилища.
Крайният
извод на съда е, че посоченото несъответствие между нарушена и санкционна
разпоредба съществено ограничава правото на защита на наказаното лице, което
само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно
постановление.
11. Изложеното до тук
налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на
районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират
нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде
оставено в сила.
IV. За разноските:
12. По делото е представено
адвокатско пълномощно, в което е посочено, че процесуалното представителство е
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. При това положение, с оглед изхода на
спора, в полза на адвокат Р. Н.А., ЕИК *********, с адрес на адвокатска кантора
***, ще следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 300.00 лв., определено
по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн., ДВ,
бр. 64 от 23.07.2004 г.).
Така
мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 736 от 06.04.2022 г. на
Районен съд гр. Пловдив, VІІІ н.с., постановено по а.н.д. № 2228 по описа на
съда за 2021 г.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Пловдив, да заплати в полза на адвокат Р. Н.А., ЕИК *********, с адрес на адвокатска кантора ***, сумата в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.