Решение по дело №403/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 и сл. от АПК.

Делото е образувано по предявен иск с пр.основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от Д.С.Е. против Регионална дирекция по горите-Берковица за обезщетение за имуществени вреди в размер на 130.00 лв. съразмерна част на отмяната от заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД № 97/2018г. по описа на РС-Белоградчик, с което е изменено наказателно постановление №1385/08.01.2018г. на директора на РДГ-Берковица в частта, в която на основание чл.266,ал.1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 900.00 лв. за нарушение на чл.213,ал.1,т.1 от ЗГ  и глоба в размер на 900.00 лв. на основание чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ, като е намален размера на всяко от наказанията от 900.00 лв. на 300.00 лв. , както и е отменено наказателното постановление в частта, в която на основание чл.273,ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на веща-послужила за извършване на нарушенията-товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № ВН9167ВТ. НП е потвърдено в частта, относно отнемането на дърва за горене 2.00 пр. куб.м.

В исковата молба се посочва, че с решение 107 от 31.05.2018г., постановено по АНД № 97/2017г. по описа на Районен съд Белоградчик , е изменено Наказателно постановление № 1385/08.01.2018г. на Директора на РДГ-Берковица като е намален размерът на наложените му глоби на основание чл.266,ал.1 от ЗГ от 900.00 на 300.00 лв., по всяко от двете нарушения, потвърдено е наказателното постановление, в частта относно отнетите в полза на държавата вещи, предмет на нарушение-2 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „цер“ и е отменено наказателното постановление, в частта на постановеното отнемане в полза на държавата на веща, послужила за извършване на нарушението. Сочи, че в образуваното производство пред Районен съд-Белоградчик е представляван от процесуален представител, за което е заплатил възнаграждение в размер на 300.00 лв. Твърди , че в следствие на отменения незаконосъобразен акт – Наказателното постановление, е претърпял имуществени вреди в размер на 200.00 лева, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по делото, които претендира съразмерно и с оглед изменението на наказателното постановление.

Иска се от Съда да осъди РДГ –Берковица да му заплати сумата от 200.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение по посоченото дело, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на Решението на Районен съд Белоградчик - 28.06.2018г., като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по иска в съдебно заседание оспорва иска като сочи , че не е налице отменен административен акт, както и че ищецът черпи правата от собственото си недобросъвестно поведение. Сочи и че вредите са недоказани по размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение за основателност на иска.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Наказателно постановление №1385/08.01.2018г. на Директора на РДГ-Берковица за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ на ищеца са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 900.00 лв. по всяко едно от двете наложени наказания и на основание чл.273,ал.1 от ЗГ са отнети вещите, предмет на нарушението-дърва, и веща, послужила за извършване на нарушението-1 бр.микробус „Форд транзит“. С решение № 107/31.05.2018г., постановено по АНД № 97/2018г., БРС е изменил наказателното постановление в частта на наложените административни наказания „глоба“ , като е намалил всяка от двете на 300.00 лв., потвърдил го е в частта относно отнетите вещи-предмет на нарушение и го е отменил в частта относно постановеното отнемане на веща-средство за извършване на престъплението. Решението не е обжалвано.  

Видно от съдържащия се по АНД №97 договор за правна помощ за защита по делото пред Районен съд Белоградчик ищецът-жалбоподател по административно-наказателното дела, е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. и е бил реално представляван.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ЮЛ , към което е органът, издал незаконосъобразния административен акт или извършил незаконосъобразното действие , следва да са налице кумулативно следните предпоставки-отменен по съответния ред административен акт, респ. незаконосъобразно действие , което следва да се установи от съда , вреда, настъпила в патримониума на лицето, причинна връзка между незаконосъобразния акт или действие и настъпилата вреда. На основание чл.4 от Закона държавата дължи обезщетение за всички вреди-имуществени и неимуществени , които са пряка и непосредствена последица от увреждането . Отговорността на държавата е обективна –същата дължи обезщетение независимо от обстоятелството дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице .

Предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди съдът намира за допустим и частично основателен.

Осъществен е фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, визиращ отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни административни актове, поради което причинените на ищеца имуществени вреди следва да бъдат репарирани с парично обезщетение. Съобразно ТР №2/2015г., независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което попада в обхвата на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В процесния случай при изменено наказателно постановление по съдебен ред, е налице условието по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на исковата претенция. Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни актове и наказателни постановения, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени в съответната част или изменени,какъвто е конкретния случай.Разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК не следва да се тълкува ограничително, а следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред представлява по своята същност частична отмяна, поради което осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление.

С оглед на горното е налице първата предпоставка на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ-отменен акт на администрацията.

Видно от установените обстоятелства е, че в резултат на това наказателно постановление, на ищеца са причинени вреди, представляващи претърпяна от същия загуба-заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, поради което с оглед посоченото ТР следва да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между така претърпяната загуба и незаконосъобразния административен акт -наказателното постановление, поради което са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск.

По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът намира, че вредата, причинена на ищеца, следва да бъде съизмерена с отменителната и потвърдителна част на наказателното постановление и да отговаря на изискването за справедливост. Съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди-претърпяната от него загуба, в размер на 133.33 лв., представляващи 2/3 от заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед намаляване на размера на глобите с 2/3, потвърждаването на постановеното отнемане в полза на държавата на веща-предмет на нарушението и отмяната на НП по отношение на постановеното отнемане на средството за извършване на нарушението. С оглед гореизложеното, искът е основателен за сумата от 133.33 лв. и следва да бъде отхвърлен като неоснователен в останалата част.

Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на пораждане на основанието му, т.е от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление-28.06.2018г.

На основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ на ищеца се дължат разноски за производството съответно на уважената част от исковите претенции, а именно в размер на 206,66 лв., изчислени въз основа на уважена и отхвърлена част и направените разноски общо в размер на 310.00 лв. От ответника са поискани разноски по делото за ю.к. възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в сила от 28.01.2017г.

Тъй като от двете страни е направено искане за присъждане на направените по делото разноски и съобразно изхода на спора и предвид разпоредбите на АПК, то ищеца дължи на ответника разноски в размер на 33.34 лева, а ответника дължи на ищеца разноски в размер на 206.66 лева. По компенсация следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разликата между полагащите на всяка от страните разноски, като се осъди Регионална дирекция по горите – Берковица за заплати на Д.С.Е. сума в размер на 173.32 лева, представляваща разноски по производството.

Воден от горното Съдът

 

                                         Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Берковица да заплати на Д.С.Е. *** обезщетение за имуществени вреди, причинени от Наказателно постановление №1385/08.01.2018г. на директора на РДГ-Берковица изменено в частта, в която на основание чл.266,ал.1 от ЗГ са наложени глоби в размер на по 900.00 лв. за нарушение на чл.213,ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ  като е намален размера на всяко от наказанията на 300.00 лв., и е отменено в частта, в която на основание чл.273,ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на веща-послужила за извършване на нарушенията-товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № ВН9167ВТ в размер на 133.33 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,  считано от 28.06.2018г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 200.00 лв.  

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Берковица да заплати на Д.С.Е. *** разноски по делото в размер на 173,32 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                      Административен съдия: