ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 908
гр. Бургас , 11.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501262 по описа за 2021 година
Производството пред въззивната инстанция е образувано по повод частната жалба
на „ПФК НЕФТОХИМИК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 1Б, вх. 16, ет. 6, представляван от Ивайло Дражев Атанасов и
частната жалба на „ИНТРЕЙД ИНЖЕНЕРИНГ“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ №126, представляван от Ивайло Дражев
Атанасов против протоколно определение от 11.05.2021 г., постановено по гр. дело №
3461/2020 г. по описа на РС-Бургас, в частта му, с която на двете дружества е възложено
заплащане на част от възнаграждението на вещото лице Лимонова, определено в общ размер
от 900 лв. по приетата пред районния съд съдебна експертиза, както следва: за „ПФК
НЕФТОХИМИК“ АД- сумата в размер на 110 лв., а за„ИНТРЕЙД ИНЖЕНЕРИНГ“АД –
сумата от 270 лв.
В частните жалби двете дружества изразяват недоволство от обжалваното
определение с искане за отмяната му като неправилно, по съображения, че тъй като
експертизата е поискана от ответника НОИ, съгласно чл. 76, ал. 1 от ГПК същият следва да
заплати извършването й, а не да се възлагат разноски за заплащане и от останалите страни.
В предоставените срокове по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по частните жалби
НОИ, чрез упълномощените си адвокатски представители са депозирал писмени отговори, в
които са изложил подробни съображения за недопустимост им, по съображения, че
обжалваното определение не е от категорията на актовете по чл. 274 от ГПК, подлежащи на
самостоятелно обжалване. В случай, че се приеме, че жалбите са допустими се навеждат
доводи за тяхната неоснователност с оглед разпоредбата на чл. 355 от ГПК. По подробно
изложените в писмените отговори съображения се ответникът счита, че обжалваното
1
определение, с което съдът е разпределил разноските между страните е правилно и
законосъобразно.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и възраженията на страните и
данните по делото и след като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
Производството пред районният съд е образувано по иск за съдебна делба, който е
висящ в първата фаза по допускане на делбата. С определението си по чл. 140 от ГПК,
постановено на 18.12.2020г. районният съд е допуснал извършването на съдебно-техническа
експертиза, която да отговори на въпросите, поставени от ответника НОИ и на въпросите,
служебно поставени от съда, при определен депозит в общ размер от 400 лв., вносим от
всички страни, разпределен помежду им, както следва: за ищеца „Интрейд инженеринг“ АД
– 153 лв., за първия ответник НОИ- 182 лв. и за втория ответник „ПФК Нефтохимик“ АД- 65
лв., които депозити са внесени от страните по делото.
След извършване на експертизата, в съдебно заседание на 11.05.2021г. съдът е приел
заключението на вещото лице по нея и е определил окончателен размер на
възнаграждението му от 900 лв. С обжалваното протоколно определение от 11.05.2021г.,
след приспадане на внесените депозити /вероятно поради грешка, посочени в по-малък общ
размер от 200 лв., вместо 400 лв./,районният съд е възложил на всяка от страните заплащане
на останалата част от окончателно определеното възнаграждението на вещото лице, както
следва: за ищеца „ИНТРЕЙД ИНЖЕНЕРИНГ“АД – сумата от 270 лв., за ответника НОИ –
сумата от 320 лв. и за „ПФК НЕФТОХИМИК“ АД- сумата в размер на 110 лв. Недоволство
от така възложените им за доплащане суми са изразили двете дружества – жалбоподатели,
подавайки частни жалби за отмяната на горепосоченото протоколно определение, по
съображения за неспазване на чл. 76, ал. 1 от ГПК.
Настоящата съдебна инстанция намира, че частните жалби са процесуално
недопустими, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК визира две групи определения, които подлежат
на обжалване с частна жалба. Първата група съдебни актове са определенията, с които се
прегражда по-нататъшното развитие на делото, а втората група - определенията, чието
обжалване е изрично предвидено в закона. Всички останали определения и разпореждания
на съда, които се постановяват в гражданския процес не подлежат на самостоятелен
контрол, а се отразяват на законосъобразността на постановеното по делото решение, която
се проверява по реда на инстанционния контрол. Тъй като обжалваното протоколно
определение не е от категорията съдебни актове, подлежащи на самостоятелен въззивен
контрол, подадените против него частни жалби се явяват процесуално недопустими и следва
да се оставят без разглеждане. При несъгласие с основанието или размера на възложените за
заплащане суми, страните имат възможност да поискат изменение или отмяна на посочения
съдебен акт от районния съд по реда на чл. 253 от ГПК, тъй като процесното определение е
от категорията съдебни актове, които съдът, който ги е постановил може сам да отменя или
изменя.
Въпреки изхода на делото, тъй като ответника по частните жалби не е направил
искане за присъждане на разноски във въззивното производство, съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „ПФК НЕФТОХИМИК“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 1Б,
вх. 16, ет. 6, представляван от Ивайло Дражев Атанасов и частната жалба на „ИНТРЕЙД
ИНЖЕНЕРИНГ“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Стефан Стамболов“ №126, представляван от Ивайло Дражев Атанасов, двете против
протоколно определение от 11.05.2021 г., постановено по гр. дело № 3461/2020 г. по
описа на РС-Бургас, в частта му, с която на двете дружества- жалбоподатели е възложено
заплащане на част от възнаграждението на вещото лице Лимонова, определено в общ размер
от 900 лв. по приетата пред районния съд съдебно-техническа експертиза, както следва: за
„ПФК НЕФТОХИМИК“ АД- сумата в размер на 110 лв., а за „ИНТРЕЙД
ИНЖЕНЕРИНГ“АД – сумата от 270 лв., като недопустими.
Определението може се обжалва от страните пред Бургаският апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3