Р Е
Ш Е Н
И Е
№
330
гр.Перник,
18.10.2018
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Людмила Пейчева
Членове: Капка Павлова
Димитър Ковачев
при секретаря Катя Станоева, като разгледа въз.гр.дело
№ 151 по описа за 2018 год. докладвано от Председателя, за да се произнесе и
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
от адв. В.К. от Адвокатска колегия гр. Перник, с адрес: ***, като процесуален
представител на ответника „Виста - БП“ ООД с. Дивотино, община Перник срещу
Решение № 1046 от 15.12.2017 год., постановено по гр. дело № 4717/2015 год. по
описа на Пернишкия районен съд в уважената част на иска, ведно със законната
лихва и разноските.
Със същото е осъден
ответникът „Виста БП" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.
Дивотино, Община Перник, ул. „Първа" № 13, представлявано от управителя П.Ш.
да заплати на „Арес - 87"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник ул.
„Струма", бл. 44, вх. „А", ет. 8, ап. 31, представлявано от
управителя Х.Х. сумата в размер на 7 321,10
лева, представляваща стойността на пропуснати ползи от добив
на реколта за стопанската 2014 год. - 2015 год., вследствие ползване без правно основание на
земеделски имоти, находящи се в землището на гр. ***, за които ищецът е имал право
да ги обработва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 24.07.2015
год. до окончателното изплащане на вземането.
Съдът е
отхвърлил като неоснователна исковата
претенция за разликата от уважения размер 7 321,10 лева до предявения
размер от 8 685,36 лева.
Съдът е осъдил „Виста" ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: село Дивотино, община Перник, ул. „Първа" № 13, представлявано
от управителя
П.Ш. да заплати на „Арес - 87" ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Струма", бл. 44, вх. „А", ет. 8, ап. 31, представлявано
от управителя Х.Х. сумата в размер на 3
195,70 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Наред с това „Арес - 87" ЕООД гр. Перник
е осъден да заплати на „Виста БП“ ООД с. Дивотино, Община Перник сумата от 153,15 лева, представляваща направени разноски по
делото.
Изложени са оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение. Поради това ответникът моли да бъде отменено в тази част и
да се постанови ново решение по същество на спора, с
което да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни и недоказани, както
и да се присъдят направените разноски пред двете инстанции.
В
срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подаден отговор от адв. Б. Б. от Адвокатска
колегия гр. Перник, като процесуален представител на ищеца „Арес- 87“ ЕООД, с който оспорва въззивната жалба и
моли да се остави без уважение и се потвърди решението в обжалваната му част
като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на
съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на направените по делото
разноски за въззивната инстанция.
Пернишкият окръжен съд, като преценява
доводите на страните и събраните по делото доказателства намира, че въззивната
жалба е подадена в срок от надлежна страна, която има правен интерес да
обжалва, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото е
безспорно установено, че страните са земеделски производители, които обработват
земеделски земи в землището на град ***. Не се спори също, че общата площ на
описаните в исковата молба 47 бр. имоти е 147,008
дка.
Наред с това е представен договор за Наем от 28.07.2014 год., сключен между
ЗКПУ "Спасение" и "Арес - 87" ЕООД. Със същия кооперацията
е предоставила на ищеца за ползване
срещу възнаграждение земеделски имоти, както следва: № 25137; № 37071; № 43071; № 42048; № 31039; № 40045; №
40057; № 40056; № 43080; № 43046; № 43045;
№ 25153; № 40016; № 40015; № 25136; № 43023; № 25070; № 40013; № 43064; № 25141; № 37053, № 40042; № 43020; № 43047; №
25018; № 40047; № 31041; № 40071; № 31003; № 31077; № 25061; № 25147; № 25348;
№ 43065; № 43088; № 40068; № 31060; № 25064
и № 40063, намиращи се в землището на гр. ***, в местностите „Раец", „Кошараница", „Могилата", „Среден
рид", „Требница" и „Завоя".
С
Допълнително споразумение от 11.08.2014 год. към Договора за наем от 28.07.2014
год., ЗКПУ "Спасение" е предоставила за ползване на ищеца и имоти № 32007; №
25010; № 37070 и № 37082, също в землището на гр. ***, в местностите „Раец", „Могилата" и
„Станциите".
Също
така "Арес - 87" ЕООД сключило с И.Н.Т. два договора за наем от 30.06.2014 год.,
с които на ищеца са предоставени за ползване следните имоти: № 40025; № 25170;
№ 25169
и № 40024, които се намират в землището на гр. ***, в местностите „Раец" и „Кошараница". В този смисъл са
представените по делото писмени доказателства. Съдът е приел, че с тези договори за наем не е предоставен на ищеца № 31076 в землището на гр. ***, местност
„Завоя".
По делото е установено, че ищцовото дружество е заявило пред ОСЗ гр.
Перник, че ще обработва посочените имоти в реални граници, видно от заявление
вх. № 33 от 31.07.2014 год., с приложение към него и заявление вх.
№ 33 от 15.08.2014 год. с приложение към него.
Наред
с това ответното дружество обработва земеделските земи, които са включени в
масиви по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ и това обстоятелство не се оспорва от страните,
а и се установява от заповед № РД - 185 от 01.10.2014 год.
По делото е установено, че същото е сключило договор за аренда от
17.03.2015 год., относно имот № 37082 в землището на гр. ***, местността „Могилата".
Представени са и два договора за наем от 15.0.2014 год., сключени между ответника
и К.Г.Б.. По силата на същите са предоставени за ползване имоти № 25141 и № 37053,
намиращи се в землището на гр. ***, в местност „Раец" и „Могилата". Освен
това е приложен договор за наем от 22.09.2014 год., сключен между
ответника и А.С.Б., с който е предоставен за ползване имот № 25153, находящ се
в землището на гр. ***.
От показанията на
разпитаните свидетели Т.С.Т., И.Х.А.и В.А., чиито показания са последователни,
непротиворечиви и почиват на непосредствените им впечатления се установява, че
е съществувал спор за застъпване на претендираните имоти от ответното дружество.
Същите са присъствали при определянето от ищеца на неправомерно засетите имоти
от ответника. Така свидетелят Т. пояснява,
че служители на ответното дружество са засяли и са прибрали реколта
пшеница от процесиите 47 имоти. Следва да
се посочи, че същият познава добре
землището на град ***, доколкото е участвал в засяването на процесиите имоти през предходната стопанска
година 2013 год. - 2014 год. Наред с това има непосредствено участие при
обработката на земите, тъй като е
агроном. Същият заедно с
управителката на ищцовото дружество са обикаляли процесните имотите с джипиес устройство, при което е имал представа за
техните граници и непосредствено е
възприемал дали са обработвани земите. Също така неговите показния кореспондират с показанията на свидетеля И.Х.А., който заявява, че имотите са били обработвани
от ответното дружество. Поради това кредитирайки показанията на двамата
свидетели правилно районният съд е приел, че ответното дружество е обработвало
и засяло с пшеница посочените 47 броя имоти, с изключение на имот № 031003 и
частично незасята площ на имоти № 37071; № 31076; № 40016; № 25018; №
40015 и № 37070, което е установено със
заключението на съдебно - техническа експертиза.
Така през
месеците септември и октомври 2014 год. ищцовото дружество е следвало да
обработи и засее представените му за ползване земи в реални граници за
стопанската 2014 - 2015 год., но е установило, че ответникът е засял почти
целите му предоставени за ползване масиви, без да се съобрази, че в тези масиви
има земи за ползване в реални граници от ищеца „Арес - 87“ ЕООД, да ги
заобиколи и да остави пътища до тях. В този смисъл е изпратена писмена покана
от 27.10.2014 год. за освобождаване на имотите от ответното дружество, за да
може ищецът да ги обработва. Въпреки това ответникът противоправно не е
предприел необходимите действия за освобождаване на процесните имоти.
Районният
съд е съобразил заключението на съдебно - техническа експертиза от което се
установява, че през стопанска 2014 год. - 2015 год. е засят имот № 33003.
Според експерта друга част от процесиите имоти са частично засети, както следва: № 37071 /1,874
дка/; № 31076 /351 дка/; № 40016 /2,051 дка/; № 25018 /0,692 дка/; № 40015 /1,601
дка/ и № 37070 /1,992 дка/. Също така вещото лице посочва, че процесиите имоти се намират
до границите на масивите, които са определени за ползване на ответника. Заключението
не е оспорено и е прието по делото, като компетентно дадено.
С
оглед събраните по делото доказателства законосъобразно и обосновано районният
съд е приел, че ответникът е ползвал недвижими имоти с площ от 114, 98 дка,
които е засял без правно основание и е получил реколта от пшеница в размер на
36 315 тона, като е реализирал печалба от 7 321,10 лева. В този
смисъл е приетата по делото експертиза на вещите лица Д.Н. и Д.Н., както и
заключението на вещото лице Б.Б. в частта му относно раздели „В“ и „Г“. Поради
това следва да се приеме, че с тази сума ответникът се е обогатил неоснователно
за сметка обедняването на ищеца със същата сума.
Предвид
изложеното правилно районния съд е квалифицирал правното основание на иска,
като такова по чл. 59, ал.1 ЗЗД. За да бъде уважена тази претенция следва да са
налице четири кумулативно дадени елементи – обогатяване на едно лице за чужда
сметка /може да е под формата на увеличаване на актива, намаляване на пасива
или спестяване на разходи/; обедняване на друго лице, свързано със съответното
обогатяване /може да е под формата на ефективно намаляване на имуществото или
пропускането на сигурно увеличаване на имуществото/; липса на правно основание
за обогатяване и липса на друга правна възможност за защита на обеднелия.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приетите съдебни
експертизи, категорично се установява, че ответното дружество се е обогатило за
сметка на ищеца, тъй като е засадило и прибрало реколтата от процесните
земеделски земи, предоставени за ползване от ищеца. От това следва, че
ответното дружество е ползвало недвижимите имоти без правно основание, а наред
с това съществува и причинна връзка между обогатяването на едната страна и
обедняването на другата със същата сума. Въз основа на неправомерното поведение
на ответното дружество ищецът, който е имал правното основание да обработва
процесните земеделски земи и да получи реколта от тях, е пропуснало да
реализира доход от тази реколта. Стойността на обогатяването на ответното
дружество за сметка на ищеца е установена от приетите по делото съдебни
експертизи. В този смисъл съдът се е позовал и на практиката на ВКС, която е
цитирал в мотивите на решението си, и която се споделя изцяло от настоящия
състав.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че въззивната жалба на ответника е
неоснователна и да се остави без уважение, и да се потвърди решението на
районният съд като правилно и законосъобразно.
Поради
изхода на делото не се дължат разноски на ищцовото дружество „Арес-87“ ЕООД
пред въззивната инстанция, тъй като не е доказано, че такива са направени –
липсва списък на разноските по чл.80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие.
В
този смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1046 от 15.12.2017 год., постановено по
гр.дело № 04717/2015 год. по описа на Пернишкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на РБългария в едномесечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.