№ 4654
гр. Варна, 09.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502197 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 79606/19.09.2025г.
подадена от М. Г. Б., чрез процесуалния си представител срещу решение № 3202/05.09.2025г.
постановено по гр.д.№ 5673/2025г. по описа на ВРС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените
от жалбоподателката срещу Община Варна обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено уволнението, извършено със заповед № 0668/04.03.2025г. издадена от кмета на
Община Варна; да бъде възстановена на предишната работа, а именно – Главен експерт
„Земеделие, поддържане и планиране“ в отдел „Земеделие“ на Дирекция „Общинска
собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна, както и ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по реда на чл.225, ал.1 от КТ за оставането й
без работа поради незаконното уволнение в общ размер от 13152 лева за периода от
05.03.2025г. до 05.09.2025г. /за не повече от шест месеца от уволнението/, ведно със
законната лихва върху претендирания размер на обезщетението, считано от 05.03.2025г. до
окончателното изплащане на задължението и жалбоподателката е ОСЪДЕНА да заплати на
Община Варна сумата 100 лева, представляваща сторените в производството съдебно-
деловодни разноски /юрисконсултско възнаграждение/, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от
ГПК.
Въззивникът – М. Б., чрез процесуалния си представител оспорва решението с
твърдения за постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон, както
и при непълнота на доказателствата. Счита, че съдът незаконосъобразно е потвърдил
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата позовавайки се само на
формалните изисквания на закона, без да е изследвал фактически извършваната от ищцата
работа. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
уважени. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за
1
двете съдебни инстанции. Прави искане за събиране на доказателства, които първата
инстанция не е допуснала.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Община Варна. Заявеното становище е за неоснователност на жалбата
и наведените с нея възражения, както и за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Счита, че правилно съдът е приел, че пряко изпълняваните от ищцата трудови
функции са ирелевантни за преценка на предпоставките на чл.107а, ал.1 от КТ. Посочва, че
по делото е установено по безспорен начин, че ищцата е била вписана в търговския регистър
като управител на „Гео Бай“ ООД, което е несъвместимо със заеманата от нея длъжност на
лице работещо по трудово правоотношение в общинската администрация. На това
основание излага, че са налице предпоставките за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл.330, ал.2, т.8, вр.чл.107а, ал.1, т.2 от КТ. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от обявената дата за постановяване на съдебното
решение, съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от
ГПК, с оглед на което е редовна. Легитимацията на страните съответства на произнасянето
по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за
проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
Направеното с въззивната жалба бланкетно изявление за събиране ма доказателства,
които първата инстанция не е допуснала е нередовно и необосновано. Липсва изложение за
това кои точно доказателствени искания се поддържат, кои релевантни за спора факти и
обстоятелства ще се установяват с тях, както и на какво основание се иска събирането им
пред въззивната инстанция предвид законодателните ограничения на чл.266 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при
условията на чл.317, вр. чл. 310, ал.1, т.1 от ГПК.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба въззивна жалба с с вх. №
79606/19.09.2025г. подадена от М. Г. Б., чрез процесуалния си представител срещу решение
№ 3202/05.09.2025г. постановено по гр.д.№ 5673/2025г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2197/2025г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 29.10.2025г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение.
На въззивника – М. Г. Б. да се изпрати копие от депозирания писмен отговор на
2
въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3