Р Е
Ш Е Н
И Е
No 6
гр. Ботевград, 19.01.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Х.К., като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 480 по описа на съда за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединение искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ и
чл. 109 от ЗС.
Ищците- С.М.М. и В.Б.М. твърдят, че по
време на брака им с договор от 21.07.1998 г. за продажба
на недвижим имот - частна държавна собственост, сключен с Областен Управител на
София- Област по реда на чл. 37 от
ЗДС и чл. 87, ал. 2 от ППЗДС, са придобили в режим на съпружеска имуществена
общност право на собственост върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот с площ от 596
кв.м., с идентификатор ******* по КККР на гр. Ботевград, при съседи: имоти с
идентификатор **************, представляващ парцел ******* в кв. 61 по плана на вилна зона “Зелин”, гр. Ботевград от
1987 г., като съсобственик на останалата 1/2 ид.ч. от
поземления имот съгласно акт за частна държавна собственост No 4912/05.12.2014
г. е Държавата. Сочат, че са собственици и на законно построена сграда в имота.
Твърдят, че с Договор за право на строеж върху държавна земя от 13.03.1989 г.
на ищцата С.М.М. и на ответницата С.Х.Т. – Л., чиито съпруг е отв. Х.Л., е
отстъпено право на строеж за вилни нужди, по 1/2 ид.ч. за всяка от тях, в
курорт “Зелин”, в парцел *******,
кв. 61, от ОбНС Ботевград. С нотариален акт за учредяване
на взаимно право на строеж върху чужда земя No 7 от 09.01.1992 г. двете си
учредили взаимно право на строеж върху процесното място на двуетажна вилна
сграда, състояща се от две самостоятелни вилни сгради, които се изграждат с общ
архитектурен проект, одобрен и от двете страни, като ищцата С.М.М. я построи в
северозападната половина на строителното петно, а ответницата С.Х.Т. - Л. я
построи в югоизточната половина на същото строително петно. Сочат, че от 1989 г. до настоящия момент ответниците не са
започнали строеж на вилна сграда, като отв. С.Х.Т. не е реализирала своето
право на строеж, срокът за което е изтекъл, и правото за което е погасено с
неупражняването му в продължение на 5 години съгласно закона и с оглед
изискването на т. 3 от Договор за право на строеж върху държавна земя от
13.03.1989 г., в който предвидено, че ако приобретателите не започнат строежа в
този 5- годишния срок, отстъпеното им право на строеж се отнема, а внесената
сума се връща. Поддържат, че въпреки, че правото на строеж на ответница е
отдавна погасено, ответниците понастоящем упражняват фактическа власт върху
половината от процесния имот (югоизточната част) като негови държатели. През
2005 г. ответниците поставили в югоизточната част на имота метална барака,
изградена от метални винкели и с ламаринен покрив, заснета като помощна
постройка No 2 с идентификатор *******.2 по КККР на гр. Ботевград. Същата е без
строителни книжа, без отстъпено право на строеж, в имот чужда собственост, като
дори не е трайно прикрепена към земята. Излагат, че след поставянето й ответниците поставили и ограда
от бетонови колове и метална мрежа, разделяща имота на две части по дължина,
перпендикулярна на пътя пред имота, която също е незаконна, без съгласието на
собствениците, строителни книжа и т.н. В периода 2012 г.-2013 г. била поставена
и циментова замазка около металната барака. Ищците сочат, че са демонстрирали
еднозначно противопоставяне на извършените незаконосъобразни действия в имота
им от страна на ответниците, а след подадени от тях оплаквания са съставени
констативен акт No 1 от 23.02.2015 г. от служители на Община Ботевград,
констативни протокол No17 и 18 от 29.06.2015 г., с които е констатирано
незаконното строителство и същото е подробно описано. По подаденото от
ответниците искане за узаконяване на металната барака е издаден отказ за
узаконяване No 94-00-1164/07.10.2015 г. на Помощна постройка No 2 от главният
архитект на Община Ботевград, предвид констатацията, че е построена в чужд
имот, без строителни книжа и разрешения. Заявяват изрично, че в качеството си
на собственици на 1/2 ид. ч. от поземления имот не дават съгласие за
узаконяване на построената в него помощната постройка No 2. Твърдят, че
ответниците продължават да упражняват незаконосъобразно фактическа власт върху
половината от процесния имот, а именно 298 кв.м., обособени в югоизточната му
част чрез поставена ограда, при граници и съседи на тази част: имоти с идентификатор
**************, като действията им пречат на ищците пълноценно да упражняват
правото си на собственост върху имота. Сочат, че и другият съсобственик на
земята - държавата в лицето на Областен управител, също не е дал съгласие за
ползване на имота от ответниците, да се строи барака и ограда в него от тях и
т.н. Правят възражение за погасяване по давност на правото
на строеж на ответниците на двуетажна вилна сграда – близнак в имота.
Молят съдът да постанови решение, с
което осъди ответниците да им предаде владението на процесната 1/2 част от
имота, а именно 298 кв.м., обособени в югоизточната му част чрез поставена
ограда, при граници и съседи на тази част: имоти с идентификатор **************,
както и да осъди ответниците да премахнат за тяхна сметка незаконно поставената
от тях в югоизточната част от имота метална барака, както и да им бъде
забранено за напред да влизат в имота.
Ответниците- С.Х.Т.-Л. и Х.Д.Л., в
срока по чл. 131 от ГПК не са депозирали писмен отговор и не са взели становище
по исковете. В съдебно заседание отв. Х.Д.Л. оспорва исковете като неоснователни.
По същество не оспорва твърдението на ищците, че в югоизточната част на имота
има поставена метална барака, а по отношение на оградата, разделяща имота на
две части, заявява, че същата вече е премахната от него.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от заверено копие на Договор за
право на строеж върху държавна земя, на 13.03.1989 г. между Общински народен
съвет гр. Ботевград, от една страна, и от друга ищеца С.М.М. и ответника С.Х.Т.
е сключен договор, по силата на който на С.М.М. и на С.Х.Т. е отстъпено възмездно
право на строеж на всяка тях върху 1/2 ид.ч. от държавно място, находящо се в
курорт “Зелин”,
представляващо парцел ******* в кв. 61 по плана на Зелин, целият от 583 кв.
м., при съседи: парцел XVII, парцел VII, парцел XII и улица. В така сключения договор е предвидено, че
приобретателите са длъжни да застроят мястото по одобрен архитектурен план в
пет годишен срок от сключването му, като ако в този срок строежът не започне,
отстъпеното право на строеж се отнема, а внесената сума се връща, както и че
приобретателите са длъжни да извършат строежа по утвърдения им архитектурен
план, а ако извършат грубо нарушение на плана или се извърши строеж без план,
по решение на изпълнителния комитет мястото се отнема и извършеният строеж се
взема от държавата. В т. 5 е предвидено, че построените сгради могат да се
ползват само за вилни нужди.
Съгласно заверено копие на
Удостоверение за граждански брак No 029662 от 04.12.1977
г. на Община Ботевград, ищците С.М.М. и В.Б.М. са сключили граждански брак на
04.12.1977 г., като няма данни същият да е бил прекратен към 13.03.1989 г.
Видно от заверено копие на
Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, ответниците С.Х.Т.-Л. и Х.Д.Л.
са съпрузи, като бракът им е сключен на 03.03.1988 г.
От заверено копие на Нотариален акт за
учредяване /отстъпване/ право на строеж-взаимно върху чужда земя No 7, том I,
дело No 22/1992 г. на нотариус при БРС, на 09.01.1992 г. между ответника С.Х.Т.-Л.
и ищеца С.М.М. е сключен договор, по силата на който същите, като съсобственици
на отстъпено правно на строеж върху държавна земя, придобито с договора от
133.03.1989 г. на ОбНС- Ботевград, взаимно са си отстъпили правото на строеж върху
имота, като С.Х.Т.-Л. да построи в югоизточната половина от строителното петно,
в която половина да развие самостоятелна двуетажна вилна сграда, а С.М.М. да
построи в северозападната половина на същото строително петно, в която да
развие двуетажна вилна сграда. С договора страните са се съгласили строежът на
двете самостоятелни вилни сгради да се
поставят така, че всяка от тях да има южно изложение, като двете се изграждат с
общ архитектурен проект, одобрен и от двете страни.
Представено е по делото и заверено
копие на скица от 15.01.1992 г., на която е отразен определеният начин на
застрояване на процесния имот – с “вила
близнак”.
Видно от заверено копие на скица на
поземлен имот ******* от 26.04.2016 г. от СГКК –
Софийска област на имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Ботевград,
представляващ по предходен план парцел ******* в кв. 61, в скицата е нанесена като съществуваща само
едната сграда от предвидените две такива, образуващи показаната в скицата от
15.01.1992 г. “вила близнак”
С Констативен нотариален акт за
собственост на вилна сграда No 194, том VII, дело No 2646/1997 г.
от 05.12.1997 г. на нотариус при РС- Ботевград, ищецът С.М.М. е призната за
собственик на недвижим имот, представляващ Вилна сграда на два етажа със
застроена площ от 64 кв.м., построена върху отстъпено право на строеж върху
държавна земя с договор от 13.03.1989 г., съставляващо 1/2 ид.ч.
/северозападната половина/ от парцел ******* в
кв. 61, урегулиран целият от 583 кв.м., по
плана на в.з.“Зелин”.
Видно от заверено копие на Договор за
продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, на 21.07.1998 г. между
Областния управител на Софийска област, като продавач, и от друга страна ищеца С.М.М.,
като купувач, е сключен договор, по силата на който продавачът е продал на
купувача 1/2 от държавен имот, урегулиран парцел *******, целият от 583 кв.м., находящ се в кв. 61 по плана на
в.з. Зелин, общ. Ботевград, при съседи: парцел *******, улица и парцел *******, срещу заплащане на посочена в договора цена, внесена
с платежно нареждане от 21.07.1998 г. Съгласно така сключения договор,
собствеността върху продаваемия имот преминава в патримониума на купувача на
същата дата – 21.07.1998 г.
От заверено копие на Акт No 4912
за частна държавна собственост е видно, че на 05.12.2014 г. със същия е актуван
за частна държавна собственост 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор *******, целият
с площ от 596 кв.м., находящ се находящ се в гр. Ботевград, в.з. “Зелин”, който по
регулационния план, утвърден със Заповед No АБ-100/17.03.1987 г. представлява УПИ ******* в кв. 61. Видно от същия, като съсобственик на имота в
АЧДС е посочена С.М.М., съгласно Договор за продажба от 21.07.1998 г., сключен
с Областния управител на Софийска област, вписан на 22.07.1998 г.
По делото са представени и заверени
копия на Жалба рег. No 91-ЖА-21/13.02.2013 г. от ищеца
В.М. и Заявление рег. No
9400-839/03.11.2014 г. от ищеца С.М.М. *** във връзка с построените в
съсобствения имот, посочен по-горе, незаконна сграда и ограда от страна на
ответниците, както и Констативен акт No 1 от
23.02.2015 г., Констативен акт No 17 от 29.06.2015 г. и Констативен акт No 18 от 29.06.2015 г. на длъжностно лице по чл. 223,
ал. 2 от ЗУТ при Община Ботевград, с които е констатирано съществуването към
съответния момент на извършване на проверката на посочените строежи – “ограда” в УПИ ******* кв. 61 (имот с идентификатор ******* по КККР на гр.
Ботевград), разделяща имота на две части, и “помощна постройка No 2” в същия имот,
за което са изготвени и приложени окомерни скици към констативните протоколи.
Видно от Заповед No ДИ-10-ЮЗР-141/18.11.205 г. на началника на РДНСК
Югозападен район, със същата е отменен отказ за узаконяване No 94-00-1164/07.10.2015 г., издаден от главния архитект
на община Ботевград, на строеж “Помощна
постройка No 2”, находяща се в УПИ *******, кв. 61 по плана на в.з. “Зелин”, общ. Ботевград, ПИ с идентификатор ******* по
КК на гр. Ботевград.
От събраните гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите *******, се установява, че ищците С.М. и В.М. построили
вила в процесния имот във в.з. “Зелин” през 1992 г., като двамата ползват югозападната част
от мястото. Ответниците С. и Х. Лукови ползват югоизточната част от имота, като
същите не са построили вила в него. От показанията на свидетелите се
установява, че ответниците започнали да ходят в имота през 2005 г., като тогава
– 2005 г. или 2006 г., докарали и сложили в имота барака от ламарина, като
по-късно (според свид. през 2013 г.) я бетонирали. Свидетелят Пелова твърди, че
една година, след като сложили бунгалото, ответниците поставили ограда в имота.
След 2005 г. ответникът Л. започнал ходи в имота, да коси югоизточната част, да
я почиства, заедно с майката на ответницата насадили дървета. От показанията на
двамата свидетелите се установява още, че през лятото на 2016 г. ответниците
премахнали оградата в имота. Съдът кредитира показанията на свидетелите като незаинтересовани,
непосредствени и непротиворечиви.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл. 108 от ЗС.
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС урежда
възможността собственикът на една вещ или имот да го иска от всяко лице, което
го владее или държи, без да има правно основание за това. За да бъде
основателна тази претенция, ищецът трябва да докаже както правото си на
собственост, така и обстоятелството, че ответникът владее или държи имота, като
то трябва да е без правно основание. Липсата на която и да е от предпоставките
има за последица неоснователност на иска и неговото отхвърляне като такъв.
В конкретния казус съдът намира за
категорично установено от събраните по делото писмени доказателства, че ищците
са собственици на 1/2 ид.ч. от правото на собственост на процесния имот,
представляващ Поземлен имот с идентификатор ******* по действащата кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр. Ботевград, а по предходен план
представляващ УПИ ******* в кв. 61 на вилна зона “Зелин”, гр.
Ботевград, като собственик на останалата 1/2 ид.ч. от правото на собственост на
имота е държавата. Правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота е придобито
от ищеца С.М. на възмездно правно основание - с договор за продажба на недвижим
имот – частна държавна собственост от 21.07.1998 г., по време на брака й с
ищеца В.М., поради което същото се явява придобито от тях в режим на съпружеска
имуществена общност. Съгласно АЧДС No 4912
от 05.12.2014 г., собственик на другата 1/2 ид.ч. от процесния имот е
държавата.
Ответниците не са оспорили
обстоятелството, че упражняват фактическа власт върху югоизточната половина от имота,
в която част съгласно договор за учредяване право на строеж-взаимно върху чужда
земя от 09.01.1992 г., сключен с Нот. акт No 7/1992 г. между ищцата С.М. и ответницата С.Т.-Л., на
последната е отстъпено право на строеж на самостоятелна двуетажна вилна сграда,
като на ищцата е отстъпено правото да построи самостоятелна двуетажна вилна
сграда в северозападната част, съответно в югоизточната и северозападната
половина от строителното петно. Същевременно и от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите *******, се
установява, че от страна на ответниците е била поставена ограда, преграждаща на
две половини процесния имот, впоследствие премахната от тях, както и че двамата
ползват югоизточната част от имота - поставили метална барака в нея, ответникът
Л. започнал да я коси, да я почиства, заедно с майката на ответницата насадили
дървета.
Съдът намира, че е налице и третата
предпоставка за успешно провеждане на петиторната защита по предявения
ревандикационен иск, а именно липса на правно основание за осъществяване на
фактическа власт върху имота от ответниците. В тежест на последните е да докажат,
че се намират в имота на правно основание, което не беше установено по делото.
Безспорно е между страните по делото, че
с договор за право на строеж върху държавна земя от 13.03.1989 г., както на
ищеца С.М., така и на ответника С.Т.-Л. – на всяка от тях - е било учредено
право на строеж върху 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, а именно парцел ******* в кв. 61 по отменения регулационен план на в.з. “Зелин”, гр. Ботевград,
като съгласно договора същите са били длъжни да застроят мястото в пет годишен
срок от датата на сключването му на 13.03.1989 г. С договор за учредяване
/отстъпване/ право на строеж – взаимно върху чужда земя, сключен с Нот. акт No 7/1992 г. на нотариус при БРС, С.М. и С.Т.-Л. взаимно
са си отстъпили право на строеж в имота, по силата на което всяка една от тях
да построи самостоятелна двуетажна вилна сграда – ищцата в северозападната
половина на строителното петно, а ответницата – в югоизточната му половина. Така
учреденото в полза на ответника Л., на възмездно правно основание по време на
брака й с ответника Л. право на строеж на самостоятелна вилна сграда не е реализирано
нито в предвидения пет годишен срок, нито към настоящия момент. Съгласно чл. 76
от ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на
собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.
В случая така предвиденият давностен срок, изрично уговорен и в договора за
право на строеж върху държавна земя от 13.03.1989 г., с което е учредено
правото на строеж на ответницата, е изтекъл на 13.03.1994 г., като ищците, в
качеството си на съсобственици на 1/2 ид.ч. от имота, изрично се позовават на
изтеклата погасителна давност. Възражението за погасяване на правото на строеж
по давност може да бъде направено от всеки един от съсобствениците на
недвижимия имот, доколкото като действие по защита на правото собственост
същото представлява действие по неговото управление. Същевременно, по делото не
се установи наличие на друго правно основание за упражняване на фактическа
власт от ответниците върху процесната част от имота. Поради това съдът приема,
че същите осъществяват фактическа власт върху тази част от имота без правно
основание, като правото им на строеж е погасено по давност на основание чл. 67
от ЗС в полза на собствениците на земята.
Следва да се посочи, че не съставлява
правно основание за владение на имота и наличието в същия на поставена от ответниците
метална бараката, доколкото за построяването й последните нямат учредено право
на строеж от собствениците на имота. При това съгласно чл. 92 от ЗС по силата
на приращението тази сграда се явява собственост на собствениците на земята,
върху която е построена, каквито се явяват ищците по делото и държавата, за
което без правно значение е законността на строежа.
Предвид всички изложено съдът намира,
че искът с правно основание чл. 108 от ЗС се явява основателен и следва да бъде
уважен, като ответниците бъдат осъдени да предадат на ищците владението на
процесната 1/2 част от имота, а именно югоизточната му половина.
По иска по чл. 109 от ЗС.
Искът по чл. 109 от ЗС предоставя
защита на собственика на една вещ срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на
собственост, което може да накърнява, ограничава или смущава владението и да
пречи на допустимото пълноценно ползване на имота му. За да бъде успешно
проведен, ищецът трябва да докаже, че е собственик на веща, че по отношение на
нея му е създадена пречка да упражнява правото си на собственост, и че тази
пречка идва от лицето, срещу което е предявен искът. С него се цели да бъдат
премахнати всякакви пречки, които препятстват правата на собственика да ползва
имота си пълноценно. Тези пречки могат да бъдат както конкретни действия, така
и създадени трайни състояния. Пасивно легитимиран по негаторния иск може да
бъде както лицето, което с действията си пречи, съответно създава състояние,
което пречи на собственика да упражнява в пълен обем правото си на собственост,
така и лицето, което се ползва от така създаденото от друго лице състояние.
Това е така, тъй като с този иск се цели да бъде преустановено всяко
неоснователно въздействие върху вещта, което съставлява пречка за пълноценното
упражняване на правото на собственост, а не се цели да бъде санкционирано
лицето, което създава пречките. Самото въздействие може да има най-различни
проявни форми.
В конкретния казус безспорно се
установява, че ищците са собственици на 1/2
ид.ч. от процесния имот. Не е спорно обстоятелството, а същото се
установява и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
ответниците са поставили в имота метална барака, разположена в югоизточната му
част. Наличието на посочената метална барака в имота създава пречка на
собствениците на имота да упражняват пълноценно правото си на собственост, като
същите са принудени да търпят в имота си съществуващата сграда, за построяване
на която не са учредили право на строеж. Предявеният иск по чл. 109 от ЗС
поради това се явява е основателен и следва да бъде уважен, като ответниците
следва да бъдат осъдени да премахнат поставената от тях в процесния имот
метална барака.
С оглед изхода на
спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответницата следва да му заплати направените разноски по делото в размер на 600.00 лв., от които 100.00 лв. за
държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Х.Т.-Л.,
ЕГН ********** *** и Х.Д.Л.,***, р-н Слатина, ул. “Петър Митев” No 7, че С.М.М., ЕГН ********** и В.Б.М.,
ЕГН **********,***, са собственици по силата на договор за продажба на недвижим
имот – частна държавна собственост от 21.07.1998 г. и СИО, на следния недвижим
имот: 1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от поземлен имот с идентификатор No *******
по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Ботевград, одобрени със
заповед No РД-18-49/14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се
в в.з. “Зелин”, гр.
Ботевград, Софийска област, с площ от 596 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, при съседи: **************, с номер по предходен
план- 1208, квартал 61, парцел XIII, като
на основание чл. 108 от ЗС ОСЪЖДА С.Х.Т.-Л. и Х.Д.Л. да предадат на С.М.М. и В.Б.М.
владението на 1/2 част от гореописания имот, която част е с площ 298 кв.м.,
находяща се в югоизточната част на имота, при граници и съседи на тази част:
имоти с идентификатор **************.
ОСЪЖДА С.Х.Т.-Л., ЕГН ********** *** и Х.Д.Л.,***,
р-н Слатина, ул. “Петър Митев” No 7, на основание чл. 109 от ЗС ДА ПРЕУСТАНОВЯТ
НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ, с които пречат на С.М.М., ЕГН ********** и В.Б.М.,
ЕГН **********,***, да упражняват правата си на собственици по отношение на 1/2
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор No ******* по кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. Ботевград, одобрени със заповед No
РД-18-49/14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в в.з. “Зелин”, гр.
Ботевград, Софийска област, с площ от 596 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, при съседи: **************, с номер по предходен
план- 1208, квартал 61, парцел XIII, като ПРЕМАХНАТ
поставената от тях в югоизточната част от имота метална барака.
ОСЪЖДА С.Х.Т.-Л., ЕГН ********** *** и Х.Д.Л.,***,
р-н Слатина, ул. “Петър Митев” No 7, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят на С.М.М.,
ЕГН ********** и В.Б.М., ЕГН **********,***, сумата от 600.00 лв. /шестстотин
лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :