Решение по дело №2388/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 768
Дата: 2 октомври 2019 г. (в сила от 2 октомври 2019 г.)
Съдия: Вера Станиславова Чочкова
Дело: 20191100602388
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                      02. 10. 2019 год.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в публичното заседание на осемнадесети септември,през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА ЧОЧКОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ТОНИ ГЕТОВ

                                                                            МАРИЯ ИЛИЕВА

при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора Ах.Кокоев, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. ч. д. № 2388 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

С протоколно определение от 21.05.2019г..постановено по н.ч д. №3388/2019 год. Софийски районен съд, НК, 116 с – в е извършил групиране на наказания  по предходни осъждания на осъдения Г.А.Г. като е приложил и разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК.

            Против определението е постъпила жалба от защитника на осъдения.В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт.Твърди се,че СРС неправилно е съвместил групиране на наложените наказания и приложението на чл.68 ал.1 от НК по отношение на едно и също осъждане,в нарушение на материалния закон.Прави се искане,съдебния акт да бъде да бъде изменен като се отмени приложението на чл.68 от НК и по отношение на осъдения да бъде определен общ режим за изтърпяване на наложеното общо наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание,защитата поддържа жалбата и изложените в нея доводи.Моли същата да бъде уважена.

Представителя на СГП,счита ,че жалбата е неоснователна.

            Осъденият Г. поддържа изложеното от защитника си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт , намира за установено следното:

За да постанови протестираното определение, районният съд е събрал по предвидения в НПК ред  писмени доказателства,касаещи съдебното минало на осъдения,въз основа на които се установява ,че Г. е осъждан както следва:

1.по нохд № 17780/06г. на СРС за деяние от 15.12.2006г.г.на наказание лишаване от свобода за срок от една година,изпълнението на което е отложено за срок от три години,в сила от 03.11.2007г.

2.по нохд № 3666/10г. на СРС за деяние от 15.12.2007г. на наказание лишаване от свобода за срок от три години,при първоначален строг режим,в сила от 04.05.2012г..Със същата присъда на осн.чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение и наказанието лишаване от свобода по т.1 като е определен първоначален строг режим за изтърпяване.

3.по нохд 11495/2013г. на СРС-НО, за деяние от 10.06.2008г.,като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,при първоначален строг режим,  в сила от 15.11.2019г.Със същият съдебен акт на осн.чл.68 ал.1 от НК отново е приведено в изпълнение и наказанието по т.1.

С атакуваното определение,СРС е  групирал наказанията по т.2 и 3 като е определил едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим, а на осн.чл.68 от НК е привел в изпълнение и наказанието по т.1.

След сравняване на времето на. извършване на престъпните деяния с датите на влизане в сила на съдебните актове се установява, че в условията на съвкупност по смисъл на чл.25 ал.1 от НК са наложените наказания по т.2 и 3,поради което правилно са групирани от първата инстанция като на осъдения Г. е наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото в размер на три години. Деянието по т.1 безспорно се не попада в тази съвкупност заедно с тях,защото е извършено в изпитателния срок на наложените наказания по т.2 и т.3,поради което по отношение на него са налице предпоставките на чл.68 ал.1 от НК,приложението на който изключва разпоредбата на чл.25 ал.1 от НК.Решаващо значение в случая обаче,че наказанието по т.1 е приведено в изпълнение още с първият влязъл в сила съдебен акт, а именно нохд № 3666/10г.,впоследствие и по нохд № 11495/13г. и към настоящият момент е изтърпяно от осъдения,поради което привеждането му за пореден път в изпълнение е недопустимо.Това налага ревизиране на обжалваното определение като приложението на чл.68 ал.1 от НК следва да бъде отменено.От съвкупността от наказания следва да се приспадне както предварителното задържане на осъденото лице,така и изтърпяната част от двете наказания,така както това е сторил първия съд.

Настоящият съдебен състав счита ,че по отношение на осъдения следва да бъде определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното общо наказание лишаване от свобода,доколкото аргументите на първия съд относно приложението на чл.57 ал.1 т.2 б.В от ЗИНЗС са неоснователни,предвид липсата на предпоставките на тази разпоредба , а от друга е налице хипотезата на чл.57 ал.3 от ЗИНЗС.Осъдения Г. не е лице с висока степен на обществена опасност и това е така,защото и трите осъждания са за престъпления извършени в кратък отрязък от време,последното е от 10.06.2008г,осъществено преди повече от десет години,липсват данни за криминални прояви след тази дата,поради което въззивната инстанция счита,че обжалваното определение следва да бъде изменено и в тази част.

            В обобщение на гореизложеното,въззивната инстанция намери,че атакувания съдебен акт следва да бъде изменен в посочения по горе-смисъл ,поради което и на осн.337 вр. чл. 334, ал.1 т. 3 от НПК Съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И  :

 

            ИЗМЕНЯ определение от 21.05.2019г.,постановено по н.ч.д.№ 3388/2019 год. на Софийски районен съд, НК, 116 с – в.,като ОТМЕНЯ приложението на осн.чл.68 ал.1 от НК по отношение на наказанието,наложено по нохд № 17780/06г. по описа на СРС на осъдения Г.А.Г.  и ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл. 57 ал.3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното общо наказание по нохд № 3666/10г. и нохд № 11495/13г. по описа на СРС от три години лишаване от свобода.          

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

                                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ:                    

 

                                                                                                1.

 

 

                                                                                                 2.