№ 203
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Въззивно гражданско
дело № 20211100507512 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 88857 от 15.05.2020 г., постановено по гр. д. № 20538/2018 г.
по описа на СРС, III ГО, 155-ти състав, изменено по реда на чл. 248 ГПК с влязло
в сила на 28.04.2021 г. Определение № 20041022 от 12.02.2021 г., e отхвърлен
предявения от „С.-С.“ ООД срещу Г.С. Д. осъдителен иск с правно основание чл.
441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразно принудително изпълнение, предприето от страна на ответника,
изразяващо се в неописани и неоценени подобрения в имота, предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № 20147810400413 по описа на ЧСИ Г.Д.,
с рег. № 781 на КЧСИ, действащ в района на СГС.
Срещу постановения съдебен акт е депозирана в законоустановения срок
въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „С.-С.“ ООД, в
която се излагат оплаквания за неправилност поради противоречие с материалния
закон и производствените правила и необоснованост на решението на СРС.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел за добросъвестно
извършени действията на ответника по осъществяването на опис и оценка на
имота, предмет на принудителното изпълнение по изп. дело № 20147810400413 по
описа на ЧСИ Г.Д., позовавайки се единствено на Решение № 6130 от 25.08.2017
г., постановено по ч.гр.д. № 10228/2017 г. по описа на СГС – правно ирелевантно
за настоящия правен спор. Навежда доводи, че били установени по делото всички
елементи от фактическия състав на основанието за ангажиране на деликтната
1
отговорност на ответника. Моли решението, постановено от СРС, да бъде
отменено, а предявения иск – уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия (ответника) Г.С. Д., с който поддържа становище за неоснователност
на оплакванията за пороци на първоинстанционния съдебен акт. Моли
постановеното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено от
въззивния съд. Претендира разноски за производството пред СГС.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. По
същество, настоящият въззивен състав намира следното:
Отговорността по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е специфична
деликтна отговорност, която се реализира при осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставко (юридически факти):
наличие на непротивоправни действия и/или бездействия на ЧСИ, настъпила
вреда в претендирания размер и причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилата вреда.
Противоправността като елемент от фактическия състав на вземането за
обезщетение се състои в процесуална незаконосъобразност на действията или
бездействията на ЧСИ. Последната, както правилно отбелязва въззивникът, се
преценява от съда по деликтния иск, без да е обвързан с това дали същите са
обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. Съобразно разясненията,
дадени в Тълкувателно решение от 31.07.2017 г., постановено по тълк. дело №
7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решението, постановено по реда на чл. 437 ГПК, не
се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право. С
разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК – дали съществува правото да се иска
унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган или съответно,
дали съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши
исканото действие, се разрешава процесуалния въпрос за валидността на
процесуалните действия на съдебния изпълнител. Приетото от съда разрешение се
отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния
изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове –
то не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск на увредения за присъждане на
обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение от частен съдебен изпълнител по чл. 45 ЗЗД, а по чл. 49 ЗЗД от
държавен съдебен изпълнител. Съдът сезиран с посочените искове подлага на
самостоятелна преценка законосъобразността на действията или бездействията на
изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение
по чл. 436 ГПК. Решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на
2
пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на
изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира
същия процесуален въпрос. В този смисъл е и константната практика на ВКС,
намерила израз в следните съдебни актове: Решение № 43 от 28.05.2019 г. по гр. д.
№ 2474/2018 г., IV г. о., ГК, ВКС; Определение № 707 от 24.10.2018 г. по гр. д. №
1701/2018 г. на ВКС; Решение № 340 от 08.01.13 г. по гр. дело № 1295/2011 г., ІV
г. о., ВКС; Решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г. на ІІІ г. о.,
ВКС; Решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г. на IV г. о., ВКС;
Решение № 640 от 04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на IV г. о., ВКС; Решение
№ 264 от 08.04.2010 г. по гр. д. № 474/2009 г., ІV г. о., ВКС.
В конкретния случай твърдяните от ищеца действия на ответника,
представляващи според първия процесуални нарушения, се изразяват в
неописване и неоценяване на изградени в имота, предмет на принудително
изпълнение, подобрения – бетонова настилка и масивна тухлена ограда. От
същите ищцовото дружество твърди да е претърпяло имуществени вреди,
изразяващи се в неосъществено погасяване на задълженията му спрямо неговите
кредитори със сумата в размер на 15 000 лв., с която била увеличена стойността на
имота вследствие на изграждането на посочените подобрения.
Най-напред, следва да се изясни, че постановеният по реда на чл. 437 ГПК
съдебен акт – Решение № 6130 от 25.08.2017 г. по ч.гр.д. № 10228/2017 г. по
описа на СГС, не обвързва с правните си изводи настоящата съдебна инстанция не
само по горепосочените съображения, а също така, защото изначално негов
предмет не е била валидността на процесните действия по извършване на опис и
изготвяне на оценка на имота. Така, обект на преценка за законосъобразност в
производството ч.гр.д. № 10228/2017 г. по описа на СГС са били извършените от
изпълнителния орган действия по провеждане на публичната продан и
възлагането на имота, изразяващи се в това, че ЧСИ не бил разгласил проведената
публична продан и не бил уведомил длъжника за същата, което довело до
възлагане на имота не по най-високата предложена цена.
Позоваването на горепосочения съдебен акт не обосновава, обаче,
неправилност на крайния извод на първоинстанционния съд. Това е така, тъй като,
на първо място, по отношение съдържанието на описа в чл. 484 ГПК не е
предвидено като реквизит посочване на съществуващи в имота подобрения,
каквито безспорно съставляват бетоновата настилка и масивната тухлена ограда,
за чието изграждане твърди ищеца, доколкото същите не биха могли да бъдат
отделени без увреждане и намаляване на стойността им (така в т. 8, ППВС №
6/1974 г.). Ето защо и доколкото в настоящият случай ищецът не навежда
твърдения за допуснати от съдебния изпълнител отклонения от необходимото
съобразно чл. 484 ГПК съдържание на акта по съставяне на опис на имота,
предмет на публичната продан, то в случая обективно няма критерий, въз основа
на който да бъде преценявана процесуалната законосъобразност на това действие.
Този извод се базира на установената от законодателя регламентация на
принудителното изпълнение, при публична продан включително, като подчинена
на процесуални правила дейност.
На следващо място, съобразно разпоредбите на чл. 485, вр. чл. 468, ал. 1 и
ал. 2 ГПК, в приложимата редакция – ДВ, бр. 50/2015 г., съдебният изпълнител
3
определя цената, по която вещта да бъде продадена, като по искане на страната се
назначава вещо лице за определяне стойността на имота или се назначава
служебно при необходимост от специални знания в областта на науката,
изкуството, занаятите и други. От приложените към изпълнителното дело два
броя технически експертизи се установява, че като технически характеристики на
имота, имащи отношение към формирането на пазарната цена на процесния имот,
вещото лице е посочило частична бетонова настилка и тухлени зидове, изградени
по северната и южната вътрешна регулационна линия на имота. Този извод се
потвърждава от обстоятелството, че експертът изрично е изключил от предмета на
оценителната си дейност изградените в източната част на парцела навеси и други
обслужващи помещения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че, макар
и от приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на СТЕ
да не се установява към момента на изготвянето на същото съществуването на
бетоновата настилка, то както тя, така и тухлената ограда са били причислени към
факторите, имащи отношение към формирането на началната цена както при
първата, така и при следващата по ред проведена първа публична продан.
От всичко посочено по-горе е видно, че по делото не са установени
незаконосъобразни действия на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ, с район на
действие района на Софийски градски съд, извършени по изпълнително дело №
20147810400413, които са задължителна предпоставка за възникването на
отговорността по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Липсата на една от
материалните предпоставки за възникване на спорното право прави исковата претенция
за неговото установяване неоснователна, поради което е безпредметно да се подлагат
на обсъждане останалите материални предпоставки за неговото уважаване.
Следователно обжалваният съдебен акт следва бъде потвърден, макар и не по
изложените от първоинстанционния съд съображения.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски за въззивното производство разполага само въззиваемия. От
представените по делото документи се установява, че същият е представляван във
въззивното производство от процесуалния му представител адв. А.Д. безплатно –
при условията на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. Ето защо са налице
предпоставките настоящата инстанция да определи, съобразявайки фактическата
и правна сложност на спора, както и принципа за обоснованост на адвокатското
възнаграждение, размера на последното за настоящата фаза на производството и
да го постави в тежест на въззивника. Като взе предвид ниската фактическа и
правна сложност на спора, обстоятелството, че страните не са заявили нови
доводи в тази фаза на процеса, съответно защитата на въззиваемия не е била
изправена пред нови процесуални предизвикателства, делото е разгледано в едно
открито съдебно заседание без събиране на доказателства, съобрази обема на
процесуалните усилия, осъществени от представителя на въззиваемия, съдът
приема, че разноските, които следва да се възложат в тежест на въззивника на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., следва да се съобразят с минимума, предвиден в чл.
9, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно сумата от 980 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 88857 от 15.05.2020 г., постановено по гр. д.
№ 20538/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 155-ти състав, изменено по реда на чл.
248 ГПК с влязло в сила на 28.04.2021 г. Определение № 20041022 от 12.02.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „С.-С.“ ООД да заплати на адв.
А.Д. сумата от 980 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5