Мотиви към Присъда № 15 от 24.07.2020 г. по НОХД № 75/2020 г. на НПРС, 4
състав
Делото
е образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н. обвинителен акт срещу:
-
А.А.Х., роден на *** ***, с ЕГН **********,***, с основно обр., ***,
ЗА ТОВА, че на 10.08.2015
г. в гр. Н., обл. Ш., като извършител в съучастие с М.Р.М.
като подбудител и чрез ЕТ „***“ гр. Н., посредством система за изплащане на
експресни международни парични преводи „***“, с цел да набави за себе си имотна
облага, използвайки личните данни на Б.Н.О.получил паричен превод с МТCN *** за сумата от 2900 евро,
равняваща се на 5671,91 лв. и след като М.Р.М. възбудила и поддържала
заблуждение у Б. Г. от гр. Щ., Г., че ще заживее при него и ще сключи брак с
него в Г., с което му причинил имотна вреда в размер на 5671,91 лв.
представляващи левовата равностойност на 2900 евро – престъпление по чл.
209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;
-
М.Р.М.,
родена на *** г. ***, с ЕГН **********,***, ****в Г., ***, ЗА ТОВА, че на 17.07.2015 г. в с. В.и в
гр. Н., обл. Ш., чрез използване на интернет
платформа за съобщения „***“ и
чрез ЕТ „***“ гр. Н., поддържаща система за изплащане на експресни международни
парични преводи „***“, с цел да набави за себе си имотна облага, използвайки
личните данни на Б.Н.О., получила паричен превод с МТCN ***за сумата от 150 евро, равняваща
се на 293,37 лв. и възбудила и поддържала заблуждение у Б. Г. от гр. Щ., Г., че
ще заживее при него и ще сключи брак с него в Г., с което му причинила имотна
вреда в общ размер на 293,37 лв., представляващи левовата равностойност на 150
евро – чл.
209, ал. 1 от НК;
-
М.Р.М.,
родена на *** г. ***, с ЕГН **********,***, *** в Г., ***, ЗА ТОВА, че на 10.08.2015 г. в гр. Н., обл. Ш., в съучастие като подбудител с А.А.Х., чрез използване на интернет платформа за съобщения „***“ и чрез ЕТ „***“ гр. Н., поддържаща
система за изплащане на експресни международни парични преводи „***“, с цел да
набави за себе си имотна облага, използвайки личните данни на Б.Н.О., умишлено
склонила А.А.Х. да получи паричен превод с МТCN *** за сумата от 2900 евро,
равняваща се на 5671,91 лв. и възбудила и поддържала заблуждение у Б. Г. от гр.
Щ., Г., че ще заживее при него и ще сключи брак с него в Г., с което му
причинила имотна вреда в общ размер на 5671,91 лв., представляващи левовата
равностойност на 2900 евро – чл. 209, ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 3 от НК.
Производството
по делото премина по реда на Глава Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно
следствие“ по реда на чл. 371, т. 2 от НПК като подсъдимите признаха изложените
в обвинителния акт факти и обстоятелства.
По
делото е приет за съвместно разглеждане и граждански иск като пострадА.я Б.Г., роден на *** г. в Р. Т., живущ в гр. Щ.,
ФР Г. е конституиран като граждански ищец.
В
съдебно заседание представителят на НПРП поддържа обвинението. Излага
аргументи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимите са
извършили деянието, описано в обвинителния акт и моли съдът да наложи наказание,
което да бъде намалено при условията на чл. 58а от НК с 1/3. Намира, че същото
следва да се отложи за изпитателен срок, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК. Обръща внимание, че спрямо подс. М.М. следва да се приложи и чл. 23, ал. 1 от НК.
Повереникът
на гражданския ищец моли съда да уважи искът изцяло като сумата от 293,37 лв.
се претендира само от М.М., а сумата от 5671,91 лв.
солидарно и от двамата подсъдими като съучастници.
Защитникът
на подсъдимият не оспорва фактите по обвинението. Счита, че в конкретния случай
съдът следва да приложи чл. 58а от НК и дори е възможно да се коментира и
приложението на чл. 55, ал. 1 от НК. Наказанието според защитника следва да се
отложи с изпитателен срок по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Признава
основателността на гражданския иск.
Подсъдимите
изразяват съгласие със становището на адвоката си. Признават се за виновни и
молят за условна присъда.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
ПострадА.ят Б.Г. е гражданин на Република Т., постоянно живеещ
на територията на Ф.Р. Г..
През
м. юли 2015 г. гореспоменатият Г. се запознал с лице от женски пол, представящо
се под псевдонима „***“ в интернет, чрез платформата ***.
С
течение на времето „***“ убедила Б.Г., че е влюбена в него и желае да бъдат
заедно. Според показанията му, „***“ постоянно искала Г. да я подпомага
финансово, за да може да си плаща сметките за телефон и интернет и така да
продължат да поддържат връзка.
От
събраните в хода на разследването доказателства се установява, че зад
псевдонима „***“ всъщност стои обвиняемата М.Р.М.. Същата се запознала с Г.
през 2015 г. в момент, в който била временно разделена с мъжа си А.А.Х. /също обвиняем по делото/. Двамата контактувА.чрез
съответната интернет платформа, като през цялото време, обв.
М. се намирала в дома си в с. В., област Ш.ска. Пострада.ят Г. се влюбил в нея
и започнал да я търси денонощно, тъй като я ревнувал. След като сам предложил
да й изпрати пари, М. приела, но умишлено посочила имената на лелята на мъжа си
– Б.О., тъй като нямала намерение да изпълнява обещанието си за пътуване до Г..
Пострада.ят откликнал на желанието й, като на 17.07.2015 г. в гр. Н., обл. Ш.ска, чрез поддържаща система за изплащане на
експресни международни парични преводи „***“, използвайки личните данни на Б.Н.О.,
обвиняемата М.М. получила изпратен от пострада.я
паричен превод с MTCN-***за
сумата от 150 евро, равняваща се на 293,37 лв. М.М.
похарчила парите за свои лични нужди.
Междувременно
обвиняемата М. подобрила отношенията с мъжа си А.Х. и в конфиденциален разговор
го убедила да й съдейства да вземе още пари от пострада.я Г., като предложила
на обвиняемия А. да получи лично съответния паричен превод от Г.. Той се
съгласил и двамата пристъпили към реа.зация на замисъла си. По вече изпитаната схема на
поведение, обвиняемата М., чрез използване на интернет платформа за съобщения ***, се свързала с пострада.я и го
убедила да й изпрати още пари срещу обещанието, че ще заживее с него в Г..
Същата твърдяла, че е възпрепятствана да пътува, поради на.чието на неплатени
стари глоби и застраховки, които трябвало да се платят, като в противен случай
щяла да бъде спряна и върната от границата.
Пострада.ят
приел нейните аргументи, като изпратил чрез системата за изплащане на експресни
международни парични преводи „Уестърн Юниъ“ паричен превод с MTCN-*** за сумата от 2900 евро, равняващи се на 5671,91
лв. Така, на 10.08.2015 г. в гр. Н., област Ш.ска, в офиса на „***“,
използвайки личните данни на Б.Н.О., обвиняемият Х. получил изпратения от пострада.я
паричен превод с MTCN-***
за сумата от 2900 евро, равняващи се на 5671,91 лв., които заедно с жена си
похарчили за лични нужди.
Междувременно,
след като изпратил горепосочения паричен превод, пострада.ят се опитал да се
свърже с „***“, но от 12.08.2015 г. телефонът бил постоянно изключен, а
профилът й в платформата ***
изтрит.
В
хода на разследването по делото, с постановление на разследващия орган от
29.07.2019 г., е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да установи какви
суми са получили обвиняемите М.М. и А.Х. в резултат
на измамливите си действия от Г.. Съгласно заключението по експертизата, М.Р.М.
е получила на 17.07.2015 г. паричен превод с MTCN-***за сумата от 150 евро, равняваща се на 293,37 лв.,
а А.А.Х. е получил паричен превод с MTCN-*** за сумата от 2900 евро,
равняващи се на 5671,91 лв.
По
делото са назначени съдебно-почеркови експертизи,
които да установят получателя на всички парични преводи, съгласно събраните
документи за тях от различни финансови институции. Единствено по отношение на
цитираните два парични превода, съответно подписите, положени на документите
върху тях в качеството им на получател, според вещото лице, изготвило последната
съдебно-почеркова експертиза, принадлежат с
категоричност на М.М. и А.Х..
На основата на така изяснената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че двамата
подсъдими са осъществили състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК:
А.А.Х. ***,
като извършител в съучастие с М.Р.М. (последната като подбудител) и чрез ЕТ „***“
гр. Н., посредством система за изплащане на експресни международни парични
преводи „***“, с цел да набави за себе си имотна облага, използвайки личните
данни на Б.Н.О.получил паричен превод с МТCN *** за сумата от 2900 евро,
равняваща се на 5671,91 лв. и след като М.Р.М. възбудила и поддържала
заблуждение у Б. Г. от гр. Щ., Г., че ще заживее при него и ще сключи брак с
него в Г., с което му причинил имотна вреда в размер на 5671,91 лв.
представляващи левовата равностойност на 2900 евро.
М.Р.М. ***, чрез използване на интернет
платформа за съобщения „***“ и
чрез ЕТ „***“ гр. Н., поддържаща система за изплащане на експресни международни
парични преводи „***“, с цел да набави за себе си имотна облага, използвайки
личните данни на Б.Н.О., получила паричен превод с МТCN ***за сумата от 150 евро, равняваща
се на 293,37 лв. и възбудила и поддържала заблуждение у Б. Г. от гр. Щ., Г., че
ще заживее при него и ще сключи брак с него в Г., с което му причинила имотна
вреда в общ размер на 293,37 лв., представляващи левовата равностойност на 150
евро.
М.Р.М. ***, в съучастие като подбудител с А.А.Х., чрез използване на интернет платформа за съобщения „***“ и чрез ЕТ „***“ гр. Н., поддържаща
система за изплащане на експресни международни парични преводи „***“, с цел да
набави за себе си имотна облага, използвайки личните данни на Б.Н.О., умишлено
склонила А.А.Х. да получи паричен превод с МТCN *** за сумата от 2900 евро,
равняваща се на 5671,91 лв. и възбудила и поддържала заблуждение у Б. Г. от гр.
Щ., Г., че ще заживее при него и ще сключи брак с него в Г., с което му
причинила имотна вреда в общ размер на 5671,91 лв., представляващи левовата
равностойност на 2900 евро.
Безспорно
няма никакво съмнение, че подс. М.е въвела пострада.я
Б. Г. в заблуждение относно основни факти за себе си – използвала е чуждо име, въвела
го е в заблуждение, че има вероятност да започнат истинска връзка, която да
стигне и до брак. Такива намерения подсъдимата никога не е имала, което се
доказва от факта, че в същия период е е била женена
за другия подс. А.А..
Съдът
приема, че тя е сторила горното с цел да набави за себе си имотна облага като
мотивира пострада.я да започне да й изпраща пари. В един от случаите (на
10.08.2015 г.) тя е убедила мъжа си – подс. А.А.да отиде и да вземе сумата, чрез което той е взел участие
в част от изпълнителното деяние и става неин съучастник, тъй като е знаел за
измамата и е взел дейно участие в довършване на престъплението като е получил
физически имотната облага.
По
този начин общо 2 пъти двамата подсъдими са успели да накарат пострада.я да
изпрати средства.
Фактът, че
става дума за две деяния, налага да се коментира въпроса за възможността да се
приложи чл. 26 от НК – институтът на продължаващото престъпление – по отношение
на това престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 26 от НК, когато две или
повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите – тогава говорим
за едно престъпление, извършено при условията на продължавано престъпление. В
конкретния случай особеното е, че деянията са извършени при различна форма на
съучастие на лицата в отделните деяния. Всъщност разпоредбата на чл. 26, ал. 6
от НК урежда случаите, когато институтът на продължаваното престъпление не се
прилага – по отношение на престъпление против личността на различни граждани и
за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както
и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени
в него. Различните форми на съучастие не изключват възможността за приложение
на чл. 26 от НК.
Съдебният
състав намира, че в случая двете отделни деяния представляват естествено
продължение на предходните, поради което обуславят ква.фикацията на продължаваното престъпление. Фактът, че
подсъдимата е подбудила във вторият случай мъжът си да вземе участие в
довършването на деянието не променя връзката между двете деяния.
В обвинителния
акт за включени обвиненията спрямо подс. М.М. за две отделни деяния. Съдът намира, че в случая следва
да се приложи чл. 26, ал. 1 от НК.
Водим от
горното съдът приема, че от доказателствата по делото безспорно се установява,
че:
-
подс. А.А.Х. от обективна и субективна страна е осъществил
престъплението по чл. 209, ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК, а именно – на
10.08.2015 г. в гр. Н., обл. Ш., като извършител
в съучастие с М.Р.М. като подбудител и чрез ЕТ „***“ гр. Н., посредством
система за изплащане на експресни международни парични преводи „***“, с цел да
набави за себе си имотна облага, използвайки личните данни на Б.Н.О.получил
паричен превод с МТCN ***
за сумата от 2900 евро, равняваща се на 5671,91 лв. и след като М.Р.М.
възбудила и поддържала заблуждение у Б. Г. от гр. Щ., Г., че ще заживее при
него и ще сключи брак с него в Г., с което му причинил имотна вреда в размер на
5671,91 лв. представляващи левовата равностойност на 2900 евро;
-
подс. М.Р.М. от обективна и субективна страна е осъществил престъплението по чл.
209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1, а именно – на 17.07.2015 г. и на 10.08.2015 г. в с. В.и гр. Н., обл. Ш., лично на първата дата и в съучастие като
подбудител с А.А. Х. на втората дата, при условията
на продължавано престъпление, чрез използване на интернет платформа за съобщения
„***“ и
чрез ЕТ „***“ гр. Н., посредством система за изплащане на експресни
международни парични преводи „***“, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и поддържала заблуждение у Б. Г. от гр. Щ., Г., че ще заживее при
него и ще сключи брак с него в Г., използвайки личните данни на Б.Н.О., като на
първата дата получила паричен превод с МТCN ***за сумата от 150 евро, равняваща
се на 293,37 лв., а на втората дата умишлено склонила А.А.
Х. да получи паричен превод с МТCN *** за сумата от 2900 евро, равняваща се на 5671,91 лв., с което причинила
на Б. Г. от гр. Щ., Г., имотна вреда в общ размер на 5965,28 лв., представляващи
левовата равностойност на 3050 евро.
Предвид
това съдът призна подсъдимите за виновна в посочените по-горе обвинения, а
оправда подс. М. да е извършила деянията при
условията на реална съвкупност.
При
определяне на наказанието съдът се съобрази с разпоредбите на закона – чл. 209,
ал. 1 от НК. Отчетени от съда бяха на.чието на чисто съдебно минало на двамата
подсъдими, лошото финансово положение като смекчаващи вината обстоятелства, оказаното
съдействие на всеки един етап от производството. Утежняващи вината
обстоятелства не се констатираха.
За
това деяние законодателят е предвидил наказание – лишаване от свобода от една до
шест години. Съдът счете, че за да бъдат изпълнени целите на наказанието е
достатъчно да бъде наложено наказание в размер на предвидения в закона минимум
– 1 година. Съдът намира, че макар да са на.це
смекчаващи вината обстоятелства, те не могат да се ква.фицират нито като многобройни, нито като изключителни,
поради което и не може да се приложи нормата на чл. 55, ал. 1 от НК. С оглед на
това и предвид констатираните смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства,
съдът намери, че наказанието, което ще изпълни целите по чл. 36 от НК е
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година. С оглед фактът, че по делото бе
проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимите
признаха всички факти и обстоятелства по обвинителния акт, то така определеното
наказание следва да бъде намалено с 1/3 и на двамата подсъдими бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца. С оглед разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така определено наказание следва да бъде
отложено за изпитателен срок от 3 години.
Съдът
счете, че така постановената присъда ще постигне целите на наказанието и ще
допринесе за поправянето на двамата подсъдими.
С
оглед осъдителните присъди съдът намира и предявеният граждански иск за изцяло
основателен като сумата от 293,37 лв. се дължи само от М.М.,
а сумата от 5671,91 лв. се дължи солидарно и от двамата подсъдими като съучастници.
На
основание чл. 189 от НПК подсъдимите бяха осъдени да заплатят направените на
досъдебното разноски в размер на 277,29 лв., сторени разноски в съдебната фаза
в размер на 423,17 лв., както и държавна такса върху уваженият размер на
гражданския иск – сумата в размер на 226,88 лв. от двамата подсъдими и отделно
50 лв. по иска, предявен само срещу подс. М..
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
изготвени на 23.09.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова