Р Е
Ш Е Н И Е № 260110
гр. Пловдив, 12.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 7650 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на предявени от Териториална дирекция на НАП – Пловдив против С.С.М. и Т.А.Т. субективно пасивно
съединени конститутивни искове с правно основание чл. 216, ал. 2 във вр. с чл.
216, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за обявяване на относително недействителни по
отношение на държавата на следната разпоредителна сделка: договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № ***, по силата на който С.С.М. е прехвърлил на Т.А.Т. следния недвижим
имот: урегулиран поземлен имот с площ от 745 кв.м., представляващ парцел ***,
одобрен със Заповед № ***, при граници: от двете страни улици, ***, ведно с
построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда – къща, без посочена площ
в акта за собственост, а по графични данни – с площ от 80 кв.м., както и
стопанска постройка без посочена площ в акта за собственост, а по графични
данни – с площ от 21 кв.м.
Ищецът твърди, че по отношение на
ответника С.С.М. било образувано ревизионно производство и издадена Заповед за
възлагане на ревизия № ***, по която проверка ревизията била завършена на
01.02.2018 г. Ревизията обхванала задължения по ДОД, ДДС, ДОО, ЗО, УПФ, ППФ и
ГВРС за данъчни периода от 2008 г. до 2016 г. Сочи, че ревизията установила
отговорност по чл. 19 ДОПК за задължения за данъци и ЗОВ на „ТИР Сервиз“ ООД,
чиито управител е С.М.. Сочи, че в хода на ревизията било депозирано от
публичния съдебен изпълнител мотивирано искане за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, които били допуснати чрез налагане на запор на банковите
сметки на длъжника „ТИР Сервиз“ ЕООД, по които, след получаване на отговори от
търговските банки, била установена липса на авоари. Сочи, че ревизията е
приключила с издаването на Ревизионен акт № ***, с който са установени публични
задължения с размер от 369 155, 73 лв., който акт е връчен на 24.07.2018 г. –
лично на първия ответник. Сочи, че с постановление за налагане на обезпечителни
мерки от 11.07.2018 г. е продължено действието на предварителните обезпечителни
мерки, но след наложените запори не била постъпила сума за погасяване на
задълженията на длъжника. Твърди, че ревизионният акт е влязъл в законна сила
на 08. 08.2018 г., след стабилизиране на който от страна на кредитора за
държавните вземания била установена липса на имущество. Твърди, че след
връчване на заповедта за възлагане на ревизия, длъжникът се е разпоредил със
собствения му недвижим имот в полза на втория ответник с договор за
покупко-продажба, изповядан по нотариален ред на 13.02.2018 г. Счита, че са
налице обстоятелствата по чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за обявяване на
относителната недействителност на увреждащата разпоредителна сделка, като сочи
и че процесният недвижим имот е продаден на цена близка до неговата данъчна
оценка. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените
искове.
В законоустановения за това срок е
постъпил отговор на исковата молба и от
ответника Т.Т. чрез процесуалния му представител адв. И.С.. Посочва се,
че при нотариалното удостоверяване на
сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот ***
С.М. не е присъствал лично, а е представляван от ответника Т.Т., като
пълномощник с нотариално заверено пълномощно от 15.01.2018 г. Твърди се, че пълномощното
е издадено преди връчването на заповедта за възлагане на ревизия, като със
същото ответникът Т. е упълномощен да извършва действия по разпореждане с
недвижимия имот. Освен това се посочва, че скицата и данъчната оценка,
необходими за изповядване на сделката, също са с дати на издаване преди датата
на връчване на заповед за ревизия на ответника М.. В тази връзка се сочи, че С.М. не само е имал
намерение да се разпореди с имота преди 01.02.2018 г. – дата на връчване на
заповед за ревизия, но и възлагайки на ответника Т. изцяло осъществяването на
сделката един вид се е разпоредил с имота още на 15.01.2018 г., като към тази
дата не е имал знание нито за това кога ще се състои сделката, нито за това, че
му предстои ревизия.
Ответникът Т. посочва, че е заплатил
цената на недвижимия имот, като сочи, че
въпреки, че същата е посочена в размер на 7500 лв. в нотариалния акт, то е била
налице устна уговорка с ответника М. да погаси негови задължения по
изпълнителни дела. Установено било, че върху имота има наложена възбрана, като
след преговори с представител на взискателя по образуваното против ответника М.
изпълнително дело, подписал спогодба с взискателя на 14.02.2018 г., по силата
на която му заплатил сумата от 10 000 лв. Освен това се сочи, че са
заплатени и таксите по изпълнителното дело, като съгласно спогодбата с
изплащането на тези суми, взискателят считал задълженията на ответника М. за
погасени и се задължил да вдигне наложената възбрана. В тази връзка твърди, че
не е налице хипотезата на чл. 216, ал.1, т. 2 ДОПК, като даденото не надхвърля
значително полученото. Оспорва се с оглед датата на упълномощаване и на
издадените документи да е налице намерение за увреждане на ищеца от страна на
ответника М.. С оглед неоснователността на исковите претенции срещу ответника М.,
се сочи, че същите са неоснователни и по отношение на ответника Т.. Моли да се
отхвърлят исковете. Претендира разноски.
В законоустановения за това срок
е постъпил отговор на исковата молба и
от ответника М., който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че даденото по сделката не надхвърля значително полученото, тъй като е
налице свобода на договаряне и с ответника Т. са се уговорили последният да
погаси негови задължения по образувани изпълнителни дела, като платените суми
да са част от цената на имота. Твърди,
че не имал намерение за увреждане, като след издаване на пълномощното на 15.01.2018
г. е получил от ответника Т. сумата от 7500 лв. – цената по нотариален акт.
След тази дата ответникът М. приключил отношенията си с ответника Т., като
загубил контакт с него. След 15.01.2018 г. ответникът М. считал, че имотът вече
не е негова собственост, тъй като е упълномощил ответника Т. да извършва
разпоредителни действия и е получил договорената цена. В тази връзка оспорва
намерението за увреждане. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, въз основа на
доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно с и пасивно
субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 216, ал.2 във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК.
За да възникне предявеното потестативно право,
следва в обективната действителност да са проявени следните материални
предпоставки (юридически факти):
В
хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК следва да бъде установено от ищеца при
условията на пълно и главно доказване сключване на твърдяната възмездна сделка
с имуществени права на длъжника след връчване на заповедта за възлагане на
ревизия, както и че даденото значително
надхвърля по стойност полученото. В тежест на ответниците е установяване на
твърденията, че даденото не надхвърля значително полученото в т.ч., но не само,
че по сделката даденото е в по – голям
размер от отразеното в нотариалния акт в каквато насока са твърденията в
отговора на исковата молба.
За
да е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК ищецът следва да установи, че ответникът М. е длъжник за соченото публично задължение, като след датата на връчване на заповедта за
ревизия е извършил разпоредителни
действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател. За да се
прогласи за недействителна по отношение на публичния взискател в хипотезата на
чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК сделката трябва да е извършена с намерение да се
увреди публичния взискател, т. е. елемент от фактическия състав на посочената
правна норма е намерение за увреждане на публичния взискател - кредитор.
Намерението за увреждане на длъжника следва да бъде установено, като
доказателствената тежест е за ищеца т.е. подлежат на установяване от ищеца при
условията на пълно и главно доказване - връчена заповед за възлагане на ревизия
на ответника М., сключен след датата на връчване на посочената заповед договор
за продажба на сочения недвижим имот, намерение у ответника М. за увреждане на
публичния взискател.
Със
Заповед за възлагане на ревизия № *** по описа на ТД на НАП Пловдив е
образувано по отношение на ответника С.С.М. в качеството на управител на ТИР
СЕРВИЗ ООД ревизионно производство, обхващащо задължения за данък върху
доходите от трудовите и приравнените на тях правоотношения, отговорност за
данък върху добавената стойност, отговорност за ДОО- осигурители, вноски за
здравно осигуряване, професионален пенсионен фонд и фонд ГВРС за данъчни
периоди от 2008 г. до 2016 г. Заповедта е връчена на ответника М. на 01.02.2018
г. Определен е срок за извършване на ревизията три месеца от връчване на
заповедта.
В
хода на ревизионното производство е отправено искане за предварително
обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ, поради непредставяне на
изисканите справки и размера на задълженията, които ще бъдат допълнително
установени. В искането, отправено до Дирекция Събиране е посочено, че
ответникът М. притежава недвижими имоти в гр. Пловдив, както и лек автомобил. Отразена
е продажбата и заличаването на възбрани на имоти в с. Ц..
С
Постановление от 21.03.2018 г. ТД на НАП е наложило предварителни обезпечителни
мерки по образуваното ревизионно производство до размера на очакваните
допълнителни задължения от 364 129,42 лв., както следва: запор на банкови
сметки и запор на притежаваните от лицето ценни книги- 10 дружествени дяла на
обща стойност 100 лв. и 49 дяла на обща стойност 4900 лв. Направени са опити за връчване на
постановлението, но съобщението е върнато с отразяване за сменен адрес. След получаване на постановлението за
налагане на запори на банкови сметки на ответника М., банките, в които
ответникът има сметки са посочили, че е наложен предходен запор. В съобщението
от банка ДСК ЕАД се сочи, че е наложен обезпечителен запор от 15.07.2015 г. по
изпълнително дело ***, като впоследствие сочи, че е допусната грешка и
ответникът М. вече няма открити сметки в банката. Сведения за предходни запори са получени и
от ОББ АД, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, Първа
инвестиционна банка АД.
На
16.05.2018 г. е изготвен ревизионен доклад по така образуваната проверка, като в
него са отразени констатациите вследствие на извършената проверка, извършените
процесуални действия, доказателства, както и размера на установените вследствие
на проверката задължения. Ревизионният
доклад е връчен на ответника М. на 19.05.2018 г.
Ревизията е приключила с
издаването на Ревизионен акт № ***, с който са установени публични задължения с
размер от 369 155, 73 лв., който акт е връчен на 24.07.2018 г. – лично на ответника
М..
С постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 11.07.2018 г. е продължено действието на предварителните
обезпечителни мерки, но след наложените запори не се установява да е постъпила
сума за погасяване на задълженията на длъжника.
Доколкото липсват твърдения и доказателства за
обжалване на ревизионният акт то същият е влязъл в законна сила на 08. 08.2018
г.
Не се оспорва и от справка в
Служба по вписванията Пловдив се установява, че на 13.02.2018 г. е прехвърлена
собствеността върху притежавания от ответника М. УПИ и стопанска постройка в с. Ц. на
ответника Т..
В приетия като писмено
доказателство нотариален акт от
13.02.2018 г. е отразено, че С.М.,
действащ чрез пълномощника си Т.Т., съгласно пълномощно от 15.01.2018 г.
продава на Т.Т. своя недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот с площ
от 745 кв.м., представляващ парцел ***, при граници: от двете страни улици, ***,
ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда – къща, без
посочена площ в акта за собственост, а по графични данни – с площ от 80 кв.м.,
както и стопанска постройка без посочена площ в акта за собственост, а по
графични данни – с площ от 21 кв.м. за
сумата от 7500 лв., която сума е изплатена от купувача на продавача изцяло и в
брой преди подписване на договора за покупко – продажба. Отразено е, че
данъчната оценка на имота е 7490 лв., за което е представено и удостоверение,
издадено от Община Родопи.
С постановление от 25.06.2019 г. ТД
на НАП – Пловдив е наложил възбрана върху притежаван от ответника М. ***. В протокол от 12.06.2020 г. е отразено
връчване на документи от публичния изпълнител на ответника М..
Преди връчване на заповедта за
възлагане на ревизия на ответника М. на 15.01.2018 г. С.М. е упълномощил Т.Т.
да го представлява пред нотариус, като продаде включително и сам на себе си
процесния недвижим имот – дворно място с площ от 745 кв.м., находящо се в с. Ц.,
П. област, съставляващо парцел ІV,
планоснимачен номер 1000 в квартал 73 по действащия регулационен план на
същото село, задено с построените в дворното място масивна жилищна сграда –
къща и стопански постройки. Т.Т. е
упълномощен да получи и продажната цена в брой или по банков път, както и да
представлява С.М. пред всички институции във връзка със снабдяване с документи
за сделката.
Приета е като писмено доказателство и
разписка от 15.01.2018 г., в която е отразено, че С.М. е получил от Т.Т. в брой
сумата от 7500 лв.- продажната цена за описания в пълномощното имот.
Приети
са като писмени доказателства и скица на имота от 25.01.2018 г. и удостоверение
за данъчна оценка от 31.01.2018 г., както и заявление за издаване на данъчна
оценка, депозирано от ответника С.М. на
31.01.2018 г.
След връчване на заповед за възлагане
на ревизия на 14.02.2018 г. между АПИД – 2000 ООД в качеството на кредитор, С.М.
в качеството на длъжник и Т.Т. в качеството на трето лице е сключен договор за
спогодба, по силата на който страните се споразумяват третото лице Т.Т. да заплати на кредитора сумата от 10 000
лева в деня на подписване на спогодбата, както и всички такси по изпълнителното
дело. Тази сума се сочи, че погасява
задълженията по образуваното от кредитора против длъжника изпълнително дело,
като разликата до пълната дължима сума от 1172,22 лв. се опрощава. В т. V от спогодбата е уговорено, че ако
третото лице не изпълни задълженията си произтичащи от спогодбата, а именно: не
заплати сумата от 10 000 лв., то договорът се счита автоматично прекратен.
Договорът за спогодба е подписан от третото лице и от кредитора, като липсва
подпис на длъжника – С.М..
От приетото по делото удостоверение от ***
се установява, че по изпълнителното дело, образувано от кредитора по
гореописания договор за спогодба АПИД – 2000 ООД, ответникът Т.Т. е заплатил на
14.02.2018 г. дължимата сума към взискателя 12 054,13 лв. и към съдебния изпълнител – 1228,02 лв. – такси
и разноски, като е депозирана молба от взискателя за прекратяване на
изпълнителното производство. Отразено е,
че по образуваното изпълнително производство е била наложена и възбрана върху
закупения от Т. на 13.02.2018 г. имот в с. Ц..
От така събраните в хода на настоящото
производство доказателства се установява, че процесната сделка е сключена на
13.02.2018 г. след връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Доколкото законът изисква и в двете, сочени
от ищеца хипотези оспорваната сделка да е сключена след връчване на заповедта за
ревизия, то това условие се установява от ищеца при пълно и главно доказване.
Не се спори и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че спрямо ответника е налице влязъл в сила
ревизионен акт за установяване на публични задължения в размер от 369155,73 лв.
общо.
За
да се уважат обаче исковите претенции, то следва да са налице и останалите
кумулативно изискуеми предпоставки, предвидени в двете хипотези на чл. 216 ДОПК.
По отношение на иска по чл. 216,
ал.1, т. 2 ДОПК освен моментът на сключване на оспорената сделка, ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, че даденото значително
надхвърля по стойност полученото. По
делото при разпределената доказателствена тежест за това ищецът не установи,
чедостов недвижимите имоти, предмет на сделката – сграда и дворно място са на
стойност значително надхвърляща получената сума в размер от 7500 лв.
Единственото събрано по делото доказателство за стойността на процесните имоти
е приетото като писмено доказателство удостоверение за данъчна оценка, в което
е отразена обща стойност на дворното място, сграда и второстепенни постройки в
размер на 7490 лв., който е по – малък от получената от ответника М. сума от
7500 лв.
Съгласно Решение № 107 от 14.11.2011 г. на
ВКС по т. д. № 742/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията *** „Равностойността
на престациите се преценява към момента на сключването на сделката. Критерият
"равностойност" не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен
идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката (в случай
на замяна). Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на
конкретните стоки (имущество) през релевантния период. Наличието на
неравностойност, т.е. несъответствие на платената цена с действителната стойност
на придобитото имущество или на цените на разменените престации (в случай на
замяна) не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна
недействителност. За да е налице такава, несъответствието следва да бъде
значително. Не може да бъде въведен единен критерий относно това, кое е
"значително" - нито като абсолютна стойност (напр.: разлика от 5000
лв.), нито като процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на
престациите е значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност на
сделката, се преценява във всеки конкретен случай, като съдът мотивира
становището си и това становище подлежи на инстанционен контрол.
В
конкретния случай не само, че не се установява от ищеца при условията на пълно
и главно доказване, че стойността на продаденото имущество значително надвишава
полученото, но и не се установява тази стойност да е по – голяма от получената цена в размер на
7500 лв. Доколкото изводите на съда не могат да се основат на предположения, на
безспорно установени факти, то искът по чл. 216, ал.1, т. 2 ДОПК се явява
неоснователен и недоказан.
Относно твърденията на ответника Т., че
договорената цена е различна от получената и останалата част е погасена от него
чрез заплащане на задължения по образувано против ответника М. изпълнително
дело, то същите не се установиха по безспорен начин. От събраните по делото
доказателства се установява, че по изпълнителното дело, по което задълженията
са погасени от отв. Т. е била наложена възбрана върху процесните имоти, но не се установява по безспорен начин, че
задълженията са погасени във връзка с уговорка, касаеща продажната цена. Липсва
подпис в договора за спогодба от ответника М., като в разписката и в
нотариалния акт е отразено, че продажната цена, която е получена от отв. М. е в
размер от 7500 лв.
По
отношение на иска по чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК в
решение № 436/22.12.2011г. по
гр. д. № 308/2011г. на ВКС, ГК, III г. о. съдебният състав на ВКС е приел, че
за да бъде изпълнен фактическият състав
на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, трябва длъжникът по едно установено публично задължение, след датата
на установяването му или след датата на връчване на
заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество
с намерение да увреди публичния взискател. За да се прогласи сделката за
недействителна по отношение на публичния взискател в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, следва да е установен фактическият състав на посочената правна норма.
Сделката трябва да е извършена с намерение да се увреди публичния взискател,
като намерението за увреждане трябва да бъде установено, същото не се предполага,
а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца. В решение №
166/30.12.2009г. по т. д. № 430/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че
предпоставките за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на
изброените в чл. 180 ДПК /отм./ сделки и действия, видовете разпоредителни действия и кръга
на лицата, спрямо които тези действия могат да бъдат обявени за относително
недействителни, имат материалноправен характер. Следователно наличието на
влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, респективно влязло в
сила съдебно решение, или връчването на заповедта за ревизия представляват
елементи на фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и следва да бъдат установени по делото, за да бъде уважен иска на
посоченото правно основание. Решение № 27/28.02.2013г. по т. д. № 410/2012г. на
ВКС, ТК, II т. о. е постановено по въпроса „следва ли съдът да обсъди всички
доказателства по делото и да изложи мотиви във връзка с намерението за
увреждане на длъжника като елемент от фактическия състав, пораждащ правото
по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК“. Съдебният състав е посочил, че субективният елемент на намерението на
длъжника за увреждане на публичния взискател е част от правопораждащия
последиците на относителната недействителност фактически състав на хипотезата в
правната норма на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Решаващият съд е длъжен да изложи мотиви на базата на всички събрани
доказателства за наличието или липсата на факта на намерението за увреждане по
смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. В мотивите на посоченото решение съдебният състав на ВКС е приел
следното: „естеството на намерението за увреждане /animus nocendi/ няма
самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в
контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи
след преценка на всички факти по конкретния спор“; „естеството на този факт е
такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва това да
стане при косвено такова, на основата на предположения, произтичащи от
преценката на конкретните факти, материализиращи субективното намерение за
увреждане“.
С
оглед гореизложеното и събраните по делото писмени доказателства, съдът счита,
че не се установи да е налице намерение за увреждане. Действително сделката е
извършена след връчване на заповед за възлагане на ревизия на ответника М., но
същият е получил парите за сделката преди това на 15.01.2018 г. На същата дата
ответникът М. е упълномощил и ответника Т. да договаря сам със себе си и да
прехвърли собствеността върху процесния имот. Заявлението за издаване на данъчна оценка,
както и датата на издадената скица на имота предхождат датата на връчване на
заповед за възлагане на ревизия. Именно с оглед на така събраните доказателства
и липсата на представени други такива от ищеца, които да ги оборват, съдът
счита, че не се установява субективното намерение на ответника М. за увреждане
на ищеца, поради и което искът по чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК също се явява
недоказан и следва да се отхвърли.
На основание
подробно изложените доводи, предявените искове следва да се отхвърлят като
недоказани.
На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Т.Т. следва да се присъдят разноски,
съгласно приет списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства в размер от
общо 840 лв., от които сумата от 830 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и
сумата от 10 лв.- платени такси за съдебни удостоверения.
Ответникът С.М.
не е представил доказателства за направени разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Териториална
дирекция на НАП – Пловдив, ЕИК 1310631880039
против С.С.М., ЕГН ********** и Т.А.Т., ЕГН ********** за обявяване на
относително недействителни по отношение на държавата на следната разпоредителна
сделка: договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № ***, по силата на който С.С.М. е
прехвърлил на Т.А.Т. следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот с площ от
745 кв.м., представляващ парцел ***, одобрен със Заповед № ***, при граници: от
двете страни улици, ***, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна
сграда – къща, без посочена площ в акта за собственост, а по графични данни – с
площ от 80 кв.м., както и стопанска постройка без посочена площ в акта за
собственост, а по графични данни – с площ от 21 кв.м.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция на НАП
– Пловдив, ЕИК 1310631880039 да заплати
на Т.А.Т., ЕГН ********** сумата от общо
840 лв. разноски по делото, включващи сумата от 830 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение и сумата от 10 лв.- такси за съдебни удостоверения.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ