РЕШЕНИЕ
№ 950
гр. Добрич, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20233230100403 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано по искова молба на Е. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ж.к. „****“ бл. 39, вх. В, ап. 3 срещу „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, бул. „България“ № 81В, ап. 3, с която се иска да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество вземанията по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1981/2010 г. по описа на Районен съд
Добрич:
1) 534, 66 лева, представляваща неплатено задължение по договор за
кредитна карта № **********/05.02.2008 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 27.04.2010 г., до окончателното плащане на главницата;
2) 111, 66 лева, представляваща договорна лихва за периода от
01.01.2009 г. до 16.03.2010 г.;
3) 12, 03 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.01.2009 г. 16.03.2010 г;
4) 125, 00 лева, представляваща сторени по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по заявление на „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1981/2010 г. по описа на Районен съд Добрич за следните вземания:
1
1) 534, 66 лева, представляваща неплатено задължение по договор за
кредитна карта № **********/05.02.2008 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 27.04.2010 г., до окончателното плащане на главницата;
2) 111, 66 лева, представляваща договорна лихва за периода от
01.01.2009 г. до 16.03.2010 г.;
3) 12, 03 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.01.2009 г. 16.03.2010 г;
4) 125, 00 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист, а впоследствие
е образувано и изп. дело № 146/2012 г. по описа на ЧСИ Николай Желев.
Сочи се, че ответникът е внесъл сумата от 150 лева на 28.05.2012 г. за
погасяване на такси от 100, 82 лева и част от задължението в размер на 49, 18
лева. Твърди се, че на 28.05.2015 г. е конституиран нов взискател - „АПС Бета
България“ ЕООД, вследствие на сключен договор за цесия с предишния.
Акцентира се на обстоятелството, че на 07.09.2021 г. съдебният
изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. По-късно, въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 245/2021 г. по описа на ЧСИ Николай Желев. Според
ищеца, вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност на
28.03.2017 г.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично. Представлява се от
адвокат М. С., която поддържа тезата за погасяване на вземанията по давност.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения едномесечен
срок. В процесуалния документ се оспорват твърденията на ищеца за
погасяване на процесните вземания по давност. Прави се разграничение
между перемпцията и погасителната давност. В тази връзка се подчертава, че
по изпълнителното дело са правени искания за прилагане на нови
изпълнителни способи. Според ответника, същите са прекъсвали давността за
процесните вземания.
Прави се искане за отхвърляне на претенциите и за присъждане на
разноски.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 193 от 28.04.2010 г., издадена по гр.д. № 1981/2010 г. по
описа на Районен съд Добрич. Със същата е разпоредено Е. И. Х. да заплати
на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД следните суми:
1) 534, 66 лева, представляваща неплатено задължение по договор за
2
кредитна карта № **********/05.02.2008 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 27.04.2010 г., до окончателното плащане на главницата;
2) 111, 76 лева, представляваща договорна лихва за периода от
01.01.2009 г. до 16.03.2010 г.;
3) 12, 03 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.01.2009 г. 16.03.2010 г;
4) 125, 00 лева, представляваща сторени по делото разноски. От
представените разписки е видно, че заповедта е получена от ищеца Х. на
05.05.2010 г., а от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД на 17.05.2010 г.
За посочените вземания е издаден изпълнителен лист на 07.06.2010 г.,
видно от ръкописно отбелязване върху заповедта
Около две години по-късно, на 28.03.2012 г., заявителят е подал
молба до ЧСИ Николай Желев за образуване на изпълнително дело въз основа
на издадения изпълнителен лист. С молбата е направено искане за
предприемане на действия по принудително събиране на вземанията. С
разпореждане от 28.03.2012 г. ЧСИ Николай Желев е образувал изп. дело №
146/2012 г. и е разпоредил извършване на справки от ТД на НАП и ОД на
МВР за длъжника. Ищецът е платил 150, 00 лева, видно от приходен касов
ордер № 1 от 28.05.2012 г.
На 25.08.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „АПС
Бета България“ ЕООД, с която дружеството е уведомило съдебния
изпълнител за сключен договор за цесия от 23.02.2015 г. и е поискало да бъде
конституирано като взискател по изп. дело № 146/2012 г. По силата на
съглашението от 23.02.2015 г. „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е прехвърлил
вземанията по изпълнителния лист на „АПС Бета България“ ЕООД.
Съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника на 07.12.2017 г. На 08.11.2018 г. е депозирана
молба от „АПС Бета България“ ЕООД, с която е направено искане да бъдат
преустановени изпълнителните действия и извършването на справки без
изрично искане от страна на взискателя.
С постановление от 22.06.2020 г. изпълнителното дело е било
прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, защото взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
Впоследствие, на 15.12.2021 г., въз основа на процесния
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 245 по описа за 2021 г.
на ЧСИ Николай Желев
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 439 във
връзка с чл. 124 от ГПК.
3
В тежест на ищеца е да докаже наличие на настъпил след издаването
на съдебния акт факт, установяващ, че изпълняемото право е отпаднало,
поради факти и обстоятелства след съдебното му установяване, но имащи
правно значение за неговото съществуване – които изключват, унищожават
или погасяват спорното право.
В тежест на ответника е да докаже, че е инициирал предприемането
на принудителни действия за удовлетворяване на процесните вземания, с
които е прекъснал давността.
Ищецът основава претенцията си на твърдението, че ответникът е
бездействал повече от пет години и вземанията по процесния изпълнителен
лист са се погасили по давност. Тезата на ищеца се доказа по категоричен
начин от събраните доказателства.
С ППВС № 3/1980 г. е прието, че погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането. Уповавайки се на това становище се налага извода, че
давността за процесните вземания не е текла по време на изпълнително дело
№ 146/2012 г. по описа на ЧСИ Николай Желев – в периода от образуването
му до прекратяването му.
Установи се, че изпълнително дело № 146/2012 г. по описа на ЧСИ
Николай Желев е образувано на 28.03.2012 г. Впоследствие е прекратено с
постановление от 22.06.2020 г. на съдебния изпълнител, на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, защото взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години.
Този извод на съдебния изпълнител намира опора в
доказателствените материали по изп. дело № 146/2012 г. Взискателят по изп.
дело е поискал извършване на изпълнителни действия – налагане на запор на
трудовото възнаграждение на длъжника, с молбата за образуване на
изпълнителното дело от 28.03.2012 г. След този момент е бездействал и не е
поискал извършването на друго изпълнително действие в продължение на две
години. Така изпълнителното производство се е прекратило по силата на
закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на 28.03.2014 г.
В продължение на пет години след перемирането на изпълнителното
дело – до 28.03.2019 г., ответникът не е предприемал действия за
принудително събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист.
Оттук се налага изводът, че вземанията по издадения изпълнителен лист са се
погасили по давност, на основание чл. 110 от ЗЗД.
Ето защо, претенциите на ищеца, с които се иска да бъде признато за
установено, че не дължи на ответното дружество вземанията по изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. № 1981/2010 г. по описа на Районен съд Добрич:
1) 534, 66 лева, представляваща неплатено задължение по договор за
кредитна карта № **********/05.02.2008 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 27.04.2010 г., до окончателното плащане на главницата;
4
2) 111, 66 лева, представляваща договорна лихва за периода от
01.01.2009 г. до 16.03.2010 г.;
3) 12, 03 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.01.2009 г. 16.03.2010 г;
4) 125, 00 лева, представляваща сторени по делото разноски, следва
да бъдат уважени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенцията.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1, в тежест на ищеца следва
да бъде възложено заплащане на разноски в размер на 728, 00 лева (480 лева
адвокатско възнаграждение, 200 лева държавна такса и 48 лева такси ЧСИ).
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Е. И. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“ бл. 39, вх. В, ап. 3 срещу „АПС
Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81В, ап. 3, искове с правно
основание по чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК, че ищецът не дължи на
ответното дружество следните суми по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
№ 1981/2010 г. по описа на Районен съд Добрич:
1. 534, 66 лева, представляваща неплатено задължение по договор за
кредитна карта № **********/05.02.2008 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 27.04.2010 г., до окончателното плащане на главницата;
2. 111, 66 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.01.2009 г.
до 16.03.2010 г.;
3. 12, 03 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.01.2009 г. 16.03.2010 г;
4. 125, 00 лева, представляваща сторени по делото разноски, поради
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“
№ 81В, ап. 3 да заплати на Е. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к.
„****“ бл. 39, вх. В, ап. 3, сумата от 728, 00 лева, представляваща разноски по
5
гр.д. № 403/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6