РЕШЕНИЕ
№ 522
гр. Плевен, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430106452 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и
предл.3 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от И. Е. И. с
ЕГН **********, представлявана от адв. К. И. Б., съдебен адрес: *** против
„Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г., в която се твърди, че на 16.03.2022 г.
между ответното дружество и ищцата бил сключен договор за потребителски
кредит МАХ_300805431, по силата на който ответника поел задължението да
предостави на ищцата - потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в
размер на 700,00 лв., а заемополучателката се задължила да върне заемната
сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, при следните
условия: срок на кредита - 5 месеца; годишен лихвен процент - 27,58 %;
годишен процент на разходите - 31,53 %; общ размер на плащанията - 749,00
лв.
Твърди се, че към процесния договор за кредит, съгласно чл. 9 от
същия, на ищцата били начислени и такси за допълнителни услуги, а именно:
1
сумата от 123,20 лв. – за допълнителна услуга „Бързо разглеждане“ и сумата
от 191,80 лв. - за услугата „Динамично плащане“. Сочи се, че тези такси за
допълнителни услуги не били включени в годишния процент на разходите по
процесния договор за кредит.
Навеждат се доводи, че процесния договор за потребителски кредит е
изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите, а при условия на евентуалност, ако съдът
приеме, че договора не е изцяло недействителен, то следва да се приеме, че
същия съдържа нищожни клаузи.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за
кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. В настоящия
случай, процесният договор за потребителски кредит бил недействителен,
поради наличието на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК.
Излага се, че в чл. 10, ал. 1 ЗПК са регламентирани изискванията, на които
задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за
да са действителни, като едно от тях е изискването за шрифт /не по-малък от
12/. В случая, според ищцата, процесният договор не отговаря на това
изискване, т.к. шрифтът е по-малък от 12, което се отнася и за Общите
условия към него. Общите условия, освен че не отговаряли в случая на
изискването за шрифт, то поради липсата на разстояние между редовете и
абзаците, били и трудни за възприемане от потребителя, което
представлявало нарушение на ЗПК и ЗЗП.
Сочи се още, че в чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит на
договорите е посочен срок на договора за кредит. Според ищцата, такъв
нямало в процесния договор. Същият съдържал единствено погасителен план
на вноски, което не можело и не следвало да се тълкува като срок на
договора.
Излага се, че в чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от
съдържанието на всички договори за потребителски кредити е
регламентирано да бъде посочена методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсвала.
Нарушена била, според ищцата и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. В договора следвало да е посочена не само цифровата стойност на
2
годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи,
които заемополучателя ще направи и които са отчетени при формирането на
годишния процент на разходите, тъй като това била икономически слабата
страна по договора и следвало да бъде запозната и максимално информирана
за разходите, които следвало да направи във връзка с кредита.
Грубо била нарушена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК. В Договора, както и в погасителният план не можело да се извлече
информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска
суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасявали с
всяка вноска и дали се дължали други такси по кредита /каквито били
задължително вменените на ищцата такси за допълнителни услуги/. Сочи се,
че нито от текста на процесния договор, нито от инкорпорираната в него
таблицата ставало ясно каква част от погасителната вноска представлявали
главница, каква част - лихва, и каква част - такса за обслужване на кредита.
Излага се, че в процесния договор за кредит била нарушена и
разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да се изготвя на разбираем език и
да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящи плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Твърди се, че при сключване на процесния договор за кредит, на
ищцата не били представяни Общите условия към него, тя не ги била
подписала на всяка страница, каквито били изискванията на Закон за
потребителски кредит, което на самостоятелно основание обуславяло
3
недействителността на процесния договор за кредит.
При съобразяване на гореизложеното и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК,
поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т.
12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, процесният договор за
потребителски кредит бил недействителен.
Навеждат се още доводи, че процесния договор за потребителски
кредит е недействителен и поради начисляването на такси за „допълнителни
услуги“, които представлявали задължително условие за сключването му.
Клаузата на чл. 9 от процесния договор за кредит, по своето същество
представлявала едно задължително изискване за кредитно финансиране и на
практика не се предоставял избор на потребителя. Срещу заплащането на
обща сума в размер на 315,00 лв. (почти половината от главницата по
договора за кредит), кредитодателят реално не предоставял никакви услуги на
кредитполучателя.
Според ищцата, по процесния договор, чрез заобикаляне на
разпоредбата на закона, се стигало до оскъпяване на кредита. Таксите за
допълнителни услуги, реално представлявали възнаграждения по процесния
договор за кредит, които съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК
следвало да се включат в ГПР, но това не било сторено. Изключването на
допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в като отделни такси,
представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ако
възнаграждението по въпросните допълнителни услуги било включено в
годишния процент на разходите, то последния би надвишил значително
максималния размер, предвиден в ЗПК, което от своя страна било
самостоятелно основание на недействителност на процесния договор за
кредит.
В условията на евентуалност, в случай че, въпреки изложените по-горе
доводи за пороци на процесния договор за кредит, съдът приемел, че съшият
е действителен, то според ищцата, клаузата, с която било уговорено
заплащането на такси за допълните услуги от страна на ищцата била
нищожна.
Сочи се, че клаузата на чл. 9 от процесния договор за кредит е
недействителна, поради нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
съгласно която, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
4
комисионни за действие, свързани с усвояване и управление на кредита.
Допълнителни били тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в
резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. В настоящия случай, въпреки че в процесния договор дори
не било описано какви услуги реално се предоставяли срещу заплащането на
таксите, от самото им наименование можело да се направи заключение, че
същите са свързани именно с усвояването и управлението на кредита. Същите
не представлявали реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят можел да се
възползва и да му носят допълнителни ползи.
Изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в
договора като допълнителен пакет услуги представлявало заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлявало
плащане за услуги, а всъщност представлявало прикрити разходи по кредита,
с които се стигало до надхвърляне ограниченията на закона за максимален
размер на ГПР.
Ищцата счита също така, че клаузата, с която било уговорено
заплащането на такси за допълнителни услуги била нищожно и на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави. При отпуснат
кредит в размер на 700,00 лв., възнаграждението за двете допълнителните
услуги възлизало в размер на 315,00 лв., което било почти половината от
стойността на главницата по договора за кредит.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се прогласи нищожността на процесния договор за
кредит, поради противоречието със сочените по-горе разпоредби на ЗПК,
ЗЗП, а в условия на евентуалност, ако се приеме, че процесния договор е
действителен, да се прогласи нищожност на клаузата на чл. 9 от същия, с
която било уговорено заплащането на такси за допълнителни услуги от
страна на ищцата. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД е депозирал писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените по
5
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представения препис на Договор за кредит с номер МАХ_300805431
от 16.03.2022г., подписан между ответника „Би енд джи кредит“ ООД, в
качеството на кредитор и ищцата И. Е. И., в качеството на кредитополучател,
се установява, че по силата на обективираното в това съглашение, кредиторът
е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 700лв. Според
отразеното в чл.1, ал.1 за сключването му страните са използвали
изключително Средства за комуникация от разстояние.
В договора изрично е отразено, че с подписването му
кредитополучателят декларира, че му е била предоставена необходимата
преддоговорна информация и е запознат с приложимите Общи условия (чл.1,
ал.2 и ал.3).
Страните са приели връщането на кредита да се извърши на пет
погасителни вноски с падеж 15-то число на месеца и считано от 15.04.2022г.
до 15.08.2022г., съгласно погасителния план неразделна част от
съглашението.
При това са приели, според обективираното в чл.5, че лихвения процент
по заема е в размер на 27,58%, а ГПР е определен на 31,53%. Общата
стойност на плащанията е посочена на 749лв., като при главница от 700лв.,
възнаградителната илхва се изчислява на 49лв.
Видно е от обективирания в чл.6 погасителен план, че месечните вноски
за главница и лихва са били определени на 149,80лв. всяка или общо за
периода на договора 749лв.
Според обективираното в чл.8 от договора правата и задълженията на
кредитополучателя са били подробно описани в раздел V от Общите условия.
Установява се от обективираното в чл.9, ал.1, че кредитополучателя
изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при
условията на т.7.3. от раздел V от Общите условия, като паричната сума за
бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 123,20лв. и е
дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във
всяка една погасителна вноска от погасителния план, заложен в договора.
Според обективираното в чл.9, ал.2 от договора, кредитополучателя
6
изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при
условията на т.7.4 от раздел V от Общите условия, като дължимата за тази
услуга сума е в размер на 191,80лв. и е дължима на равни части през периода
на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план, заложен в договора.
Видно е, че сумите за горните услуги са били предвидени за плащане
към всяка месечна вноска, която по този начин е станала в размер на 212,80лв.
и общо плащанията от кредитополучателя за срока на договора са били
определени на 1 064лв.
По делото не са ангажирани от страните други доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало
между страните правоотношение по силата на сключен между тях договор за
паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена
възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между
страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на
която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит,
предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи
заем. Според съдебната практика /Решение №70/19.02.2014г. на ВКС по гр.
дело №868/2012г., IV г. о./, електронното изявление се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан
електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението
(чл.180 ГПК). Ищцата се е съгласила да получи изявлението в електронна
форма и е направила такова като страна по представения договор. В
достатъчна степен представеното по делото хартиено копие на електронен
документ съдържа индивидуализиращи белези и данни, установяващи по
7
категоричен начин кой е автор на изявленията, какво е тяхното съдържание и
каква е била целта да бъдат отправени. За да е налице валиден договор,
сключен от разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат
електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи
волята си за сключване на договора, който да е представен на хартиен
носител. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител
не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв.
Съгласно чл. 184, ал. 1, изр.първо от ГПК, той се представя по делото именно
върху такъв носител, като препис, заверен от страната.
Горните съображения са достатъчни, за да се приеме, че договорът за
кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на
специалния закон. Доколкото се касае за вид заем, който по своята
характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва
реално да е предадена съответната сума на заемателя. Фактът на реално
предаване на заемната сума от 700лв. в случая не се и оспорва от ищцата
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че
договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на ЗПК,
регламентираща формата на договора. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Предвид спецификата на договора в случая, а именно, че същият е сключен
от разстояние, в електронна форма, съдът намира, че изискванията за форма
са спазени. Информацията по договора е предоставена на потребителя по ясен
и разбираем начин до степен да бъде попълнено неговото съдържание с
необходимите реквизити, съгласие за които е било дадено по несъмнен начин
от страните.
По делото не са представени от ответника приложимите и приети от
кридитополучателя Общи условия, но това само по себе си не може да
обуслови извод за недействителност на съглашението, т.к. изричното им
приемане от ищцата сочи на съществуването им към момента на сключване
на договора, като част от него, при съобразяване и начина на сключване - от
разстояние, в електронна форма. Липсата на това доказателство по делото ще
8
бъде взето предвид при преценка на клаузите, препращащи към тези Общи
условия.
Съдът счита, че от съдържанието на процесния договор е достатъчно
ясен срока му така, както изисква разпоредбата на чл.11, ал.1, т.6 от ЗПК,
поради което релевираното в тази насока възражение е неоснователно.
Договорът влиза в сила със съвпадането на насрещните изявления на страните
по него и срокът за погасяване на кредита е посочената дата на дължимата
последна вноска или 15.08.2022г.
Съдът намира, че по отношение на процесния договор се явява
неприложима нормата на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК. Същата предвижда като
задължително съдържание на договора методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК. В случая обаче не е
уговорен референтен лихвен процент, а е регламентиран фиксиран такъв за
целия срок на договора. Поради това няма как да бъде описана методика за
плаващ лихвен процент, какъвто страните не са уговаряли.
Съдът счита, че неоснователно е и възражението за нищожност на
процесния договор на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване
изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от същия Закон, с оглед липсата на ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите.
Разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК регламентира, че при сключване на
договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита,
включващ по арг. от чл.19, ал.1 от ЗПК общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В случая е посочено в процесния
договор какъв е размера на годишният процент на разходите по кредита, като
последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
компоненти. Въпреки, че в клаузите на съглашението между страните не е
посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране
размера на годишния процент на разходите при сключване на договора,
последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът счита, че
може да се установи съдържанието на включените разходи посредством
тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към
9
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. По тези съображения
съдът намира, че при сключване на процесния договор за кредит не е било
допуснато соченото от ищеца нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. В същото време ГПР не надхвърля максимално допустимия размер по
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ищцата за
нищожност на процесния договор, поради неспазване изискването на чл.11,
ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК. Процесният договор съдържа необходимата
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Както националният закон, така и Директива
2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора
посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от
нея е за погасяване на главница и каква част - за лихва. В този смисъл е и
даденото от Съдът на Европейския съюз в Решение по дело С-42/15
тълкуване на норми от Директива 2008/48/ЕО.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявената искова
претенция за прогласяване нищожност на процесния договор за кредит на
основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 9а, чл.11, ал.1, т.10, чл.11, ал.1, т.11 и чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК се
явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
С оглед изхода на спора по разгледания по-горе иск, съдът дължи
произнасяне по предявения при условия на евентуалност иск – за
прогласяване нищожност на клаузите на чл.9 от процесния договор,
предвиждащи заплащане на допълнителни услуги.
Както се установи от обсъдения договор между страните, според
10
обективираното в чл.9, ал.1 от договора, кредитополучателя изрично е заявил
желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на
т.7.3. от раздел V от Общите условия, като паричната сума за бързото
разглеждане на искането за кредит е в размер на 123,20лв. и е дължима на
равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план, заложен в договора.
Установи се още, че според обективираното в чл.9, ал.2 от договора,
кредитополучателя изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане
по своя кредит при условията на т.7.4 от раздел V от Общите условия, като
дължимата за тази услуга сума е в размер на 191,80лв. и е дължима на равни
части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план, заложен в договора.
С оглед на това, че не са представени от ответника Общите условия и
други доказателства относно сроковете за разглеждане от кредитора на
исканията за кредит, по никакъв начин не може да се направи извод дали
потребителят е получил необходимата информация, за да прецени дали за
него е икономически оправдано да се ползва от предвидената в чл.9, ал.1 от
договора услуга – бързо разглеждане на искането му. В същото време таксата
за нея е около 1/5 от размера на получения креди и надхвърля повече от два
пъти възнаграждението на кредитодателя за предоставения кредит, което е
определено на 49лв.
Предвид горното, съдът намира, че така предвидената клауза
противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника,без реално да е извършена
конкретна услуга. Тази такса, представлява и скрит разход по договора за
кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и
усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Ето защо, регламентиращата я клауза е нищожна.
Съдът намира, че нищожна, поради противоречие с добрите нрави и
клаузата на чл.9, ал.2 от договора, регламентираща такса за динамично
плащане в размер на 191,80 лв. Това е така, т.к. размерът на таксата е
необосновано висок – близо 1/3 от размера на предоставената в заем сума и не
се установява да е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Още
повече, че от договора по никакъв начин не става ясно в какво се състои
11
престацията на кредитора, какво включва тази услуга. По делото не са и
представени Общи условия, за да се установи дали в тях е регламентирана
такава услуга. В същото време тази такса също е разход по кредита и следва
да е включена в ГПР. С уговарянето й като допълнителна услуга се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално
да е извършена конкретна услуга и с нея се цели реално заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
С оглед изложеното съдът намира, че предявения при условия на
евентуалност иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде
прогласена за нищожна клаузата на чл.9 от процесния договор,
предвиждаща такси за бързо разглеждане и динамично плащане.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищцата деловодни разноски за държавна такса в размер на 50лв.
За осъществената от адв.И. И. и адв.Н.И. базплатна правна помощ е
дължимо адвокатско възнаграждение за един адвокат в минималния размер
по Наредба №1/2004 – в редакцията й към момента на депозиране на исковата
молба, към която е приложен и подписания договор за правна помощ и
съдействие или 300лв. – регламентиран с нормата на чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата (преди изменението обн. ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.). Касае се за
едно възнаграждение, дължимо общо на двамата пълномощници,
осъществили безплатната правна помощ, като плащането е при условия на
разделност – поравно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Е. И. с ЕГН ********** против „Би Енд
Джи Кредит“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ИСК
за прогласяване нищожността на Договор за кредит с номер МАХ_300805431
от 16.03.2022г., на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9а, чл.11, ал.1, т.10, чл.11, ал.1, т.11 и чл.11,
ал.1, т.12 от ЗПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл.9 от Договор за кредит с номер
12
МАХ_300805431 от 16.03.2022г., сключен между „Би Енд Джи Кредит“ ООД
с ЕИК ***, като кредитор и И. Е. И. с ЕГН **********, като
кредитополучател, регламентираща такса за бързо разглеждане на искането в
размер на 123,20лв. и такса за динамично плащане в размер на 191,80лв., на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и
заобикаляща чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание 78, ал.1 от ГПК „Би Енд Джи Кредит“ ООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Е.
И. с ЕГН **********, сумата от 50лв., представляваща деловодни разноски
за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК,
„Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. И. Б. с ЕГН ********** и
адвокат Н.И.И. с ЕГН **********, адрес на упражняване на дейността за
двамата пълномощници: ***, сумата от 300лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ на
ищцата, платима при условия на разделност и поравно на двамата
пълномощници.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13