№ 39126
гр. София, 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110166178 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
срещу З. Г. М. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 4 234,98 лева, формирана като сбор от
сумите, както следва: 219,94 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за мобилен номер +3598********,
+3598***, +359******* и +359****** и за услуга интернет за дома с предпочетен мобилен
номер ++359********* за период от 05.04.2022 г. до 04.05.2022 г.., ведно със законна лихва за
период от 13.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1709,22 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски за мобилни устройства, смарт часовник и
базови аксесоари за период от 05.04.2022 г. до 04.07.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 13.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 778,87 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент в размер на
не повече от размер на три месечни абонаментни такси, ведно със законна лихва за период
от 13.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 527,95 лева, представляваща
неустойка в размер на разликата между цената на предоставените устройства без абонамент
и преференциалната обща лизингова цена по процесните договори за лизинг, сумата в
размер на 999 лева, представлява цена на невърнато оборудване, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 14836/2024 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и З.
Г. М. са възникнали валидни облигационни правоотношения по договори за мобилни услуги
и допълнителни споразумения към тях, договори за лизинг на мобилни устройства, договори
за лизинг на базови аксесоари, договор за лизинг на смарт часовник, както и договор за
услуга интернет за дома. Поддържа, че в изпълнение на договорните си задължения
предоставил на ответника мобилни услуги за сочения период, както и устройствата, предмет
на процесните договори за лизинг и базови аксесоари. Сочи, че поради неизпълнение на
задължението за заплащане стойността на предоставените услуги и дължимите лизингови
1
вноски, договорите били прекратени едностранно по вина на потребителя, като били
начислени неустойки, представляващи стойността на 3 месечни абонаментни такси, както и
неустойки в размер на предоставената отстъпка от стандартна цена за мобилно устройство,
както и неустойка за предоставено, но невърнато оборудване. Поддържа, че ответникът не
заплатил в срок дължимите по процесните договори суми, поради което претендира и
законна лихва за забава. Моли за уважаване на исковете, претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения от съда особен представител
оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за погасяване на
вземанията по давност. Оспорва размера на исковите претенция, като посочва, че същите са
неправилно и необосновано начислени. Моли за отхвърляне на исковете.
По правната квалификация на спора:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По доказателствената тежест на спора:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че между него и ответника е бил сключен договор за съобщителни услуги,
договорения размер на възнаграждението, който ответникът се е съгласил да заплаща, че
реално е предоставил на ответника услуги, както и тяхната стойност. Съдът указва на
ищеца, че не сочи доказателства относно обстоятелството, че е предоставил реално
съобщителни услуги на ответника.
По иска по чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, чр. с чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен соченият в исковата молба договор
за лизинг, че е предоставил лизинговото имущество на ответника, както и размера на
договорените лизингови вноски.
По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че
ответникът е поел задължение чрез валидна неустоична клауза да му заплати
претендираната неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по негова вина, а
имено по договорите за мобилни услуги – в размер на три стандартни месечни такси, а по
договор за лизинг – в размер на предоставената отстъпка за мобилно устройство; че
действието на договорите е прекратено поради неизпълнение на задължения на ответника
преди изтичане на срока му; датата на прекратяване; както и размера на страндарните
месечни такси по процесните договори и стандартната цена на предоставеното мобилното
устройство, както и преференциалната такава.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатила претендираните суми,
представляващи стойност на мобилни услуги и лизингови вноски, както и че плащането е
направено в рамките на договорените срокове, за което не сочи доказателства.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
2
Предвид реда на разглеждане на делото следва да бъде приложено за послужване
производството по ч. гр. д. № 14836/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.
Представените ведно с исковата молба документи следва да бъдат приети като
писмени доказателства.
По отношение на правените от ответника оспорвания на представените от ищеца
процесни договори с аргумента, че не може да се направи категоричен извод кой е авторът,
съдът намира, че следва да даде указания на ответника да уточни дали оспорва истинността
/в частност - авторството/ на представените частни диспозитивни документи по реда на чл.
193 ГПК, в който случай оспорващия носи доказателствената тежест, или оспорва
доказателствената стойност на частните документи.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 27.11.2025г. от 09:40 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по
делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок, считано от получаването на настоящото
определение, да уточни дали оспорва истинността /в частност - авторството/ на
представените частни диспозитивни документи по реда на чл. 193 ГПК, или
доказателствената стойност на същите.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба документи.
ПРИЛАГА производството по ч. гр. д. № 14836/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 126 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4