Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр.Горна
Оряховица, 08.02.2018г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховски районен съд, втори
състав в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател:Еманоел Вардаров
при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора . . . . . , като разгледа
докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2434/2017г.
по описа на Горнооряховския районен
съд, за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Аутсорсинг Системс”ЕООД с ЕИК****(чрез адв.М.Н. *** и адв.В.С.от
АК-Пазарджик) твърди в исковата молба, че през м.април.2017г. предложил „Изработване на цялостна графична
концепция и дизайн на съществуващ сайт” чрез официален български сайт за
търсене и предлагане на работа. На предложението отговорил А.Г.Е.(чрез публичен
профил), като подробно описал уменията си. След размяна на кореспонденция между
страните било постигнато съгласие и
договореност относно начин, срок за изработката(осем работни дни, от датата на
получаване на аванса), както и цената –
500.00лв. Твърди се, че на 24.04.2017г. дружеството привело на изпълнителя по
посочена от него банкова сметка „***”АД, аванс в размер на 250.00лв. по
сключения неформален договор за изработка на „Цялостна графична концепция и дизайн
на съществуващ сайт”. Твърди също, че ответникът не изпълнил поетите по
договора ангажименти. Въпреки отправените покани(устни и писмени) ответникът не
изпълнил задълженията си. Счита, че с оглед неизпълнението на договора,
ответникът му дължи авансово платената сума и законната лихва. Моли съда да
постанови решение, с което бъде осъден А.Г.Е. да заплати на „Аутсорсинг Системс”ЕООД сумата
250.00лв., представляваща авансово плащане по неизпълнен договор за изработка
на „Цялостна графична концепция и дизайн на съществуващ сайт”, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 28.07.2017г. до окончателното и плащане. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът А.Г.Е.(чрез адв.В.Т. от САК) оспорва предявения иск, в т.ч. и твърденията в
исковата молба. Оспорва твърденията, че на 24.04.2017г. ищецът му бил превел
аванс в размер на 250.00лв. по сключен неформален договор за изработка на
„Цялостна графична концепция и дизайн на съществуващ сайт“. Оспорва изцяло
твърденията на ищеца за неизпълнение на сключения неформален договор за
изработка, като твърди, че изпълнил задълженията си съгласно възложеното и изработил цялостна графична концепция и
дизайн на съществуващия сайт, изпратил изработеното на възложителя по ”skype”
за одобрение. Не получил, обаче,
необходимото съдействие от възложителя за изпълнение предмета на договора и
приемането на работата. Твърди, че
възложителят не му изплатил и дължимото възнаграждение за възложената
работа. По този начин ищецът не бил
изпълнил своите ангажименти по договора, като не бил осигурил необходимото
съдействие за изпълнение предмета на договора и приемане на работата. Твърди, че
след изпращане на изработеното повече от
две седмици нямал връзка с възложителя, като
впоследствие управителят на
дружеството му се обадил „да изчака малко”,
като впоследствие установил, че са сменени паролите за достъп за
администриране в сайта и ответникът нямал достъп до същия. Моли да бъде
отхвърлен предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:
Между страните по делото е съществувало облигационно отношение по
сключения неформален договор за изработка на „Цялостна графична концепция и
дизайн на съществуващ сайт”, по силата на който ответникът-изпълнител се е
задължил да изработи цялостна графична концепция и дизайн на съществуващия
сайт със срок за изработката(осем
работни дни, от датата на получаване на аванса от 250.00лв.) срещу заплащане от
ищеца-възложител на уговореното възнаграждение в размер на общо 500.00лв. Не се
спори между страните, че е било уговорено плащането на възнаграждението по
договора за изработка да се извърши на два пъти, като първото плащане е
авансово. Представени са ксерокопия от кореспонденцията между страните по
Internet(чрез платформа на „skype” и
през Freelance.bg,), както и платежно нареждане от 24.04.2017г. чрез „ЦКБ”АД
с наредител(управителя на дружеството-ищец) и получател А.Г.Е. банкова сметка „***”АД.
С
молба-покана от 09.07.2017г. до А.Г.Е. управителят на „Аутсорсинг Системс”ЕООД
напомня на ответника Е. за постигнатата договореност относно изпълнението на „Цялостна графична концепция
и дизайн на съществуващ сайт”, и го поканва
„в 7-дневен срок от получаване на настоящото писмо, да предаде готовата
работа или да върне получения аванс от 250.00лв.”.
От
страна на „Аутсорсинг Системс”ЕООД и още пет физически лица е депозирана тъжба
с вх.№2175/17.11.2017г. до ГОРП срещу А. Г.Е.
с твърдения за достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер(измама) във връзка с
изработване/изработване на различни сайтове. Също така, от страна
на ответника А. Г.Е. е депозиран жалба с
вх.№2144/13.11.2017г. до ГОРП във връзка
с отправени срещу него заплахи и закани(престъпление по чл.144 ал.3 от НК) от
страна на две лица. Към датата на приключване на устните състезания и с оглед
чл.235 ал.3 от ГПК, не се установи образуването на досъдебни производства по
така подадените „тъжба” и „жалба”. Отделен в тази връзка, остава въпросът, че
ГПК не предвижда задължителна за гражданския съд доказателствена сила на
издадените в досъдебното производство актове, поради което съдът не е обвързан
от съдържащите се в тях констатации и с оглед доказателствата по делото може
винаги да приеме за установени различни факти, като именно това несъответствие,
при евентуална влязла в сила впоследствие присъда в обратен смисъл е преодолимо
по реда на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол, съгласно чл.303 ал.1 т.2 от ГПК.
И от
двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.Н. Цв.Ц.(компютърен
оператор в дружеството-ищец) твърди, че
сайта freelance.bg подали обява, че търсят човек, който да направи нов
дизайн на сайта soft-future.bg. Концепцията по дизайна включвала представяне на
проект и той да бъде преработен в код за самия сайт(обикновено се използвал
фотошоп), иначе казано, включвала самия изглед на сайта на страницата(това
което вижда потребителят). Отзовали се няколко кандидата, като от дружеството
харесали „портфолиото“ на А. Г.Е.(предложение, че за една седмица ще изработи
дизайна за сумата 500.00лв.) и чрез лично съобщение(по email-адрес) се разбрали
той да направи дизайна на сайта. След това прехвърлили комуникацията по „skype”
и по мобилния телефон. Направили уточнения във връзка със задачата, като А. Г.Е. им изпратил няколко примера на дизайн.
Комуникацията между дружеството и ответника продължила от м.април.2017г. до
м.юли.2017г. Била постигната договореност дружеството да преведе на ответника 250.00лв. авансово и
останалата сума – след като свърши работа. Твърди, че сумата 250.00лв.. била
преведена на ответника по приложена банкова сметка(***, след началото на
кореспонденцията – в началото на м.април.2017г.). Свидетелят твърди, че
ответникът не изпълнил задачата, така, както са поискали от него. Твърди, че А.
Г.Е. изпратил снимка на формат *.jpg, включваща част от първа
страница, няколко варианта на една снимка, на първа страница. Наложило се да се
направят няколко корекции, в т.ч. и на цветовете. Управителят на дружеството
одобрил дизайна(последната „снимка“) към края на м.май.2017г. Свидетелят
заявява, че ответникът Е. изпратил само изглед на заглавната страница, но не и
на целия проект. А. Г.Е. заявил в кореспонденцията, че работи с
графичен дизайнер, който ще направи дизайна, а съответно той ще го преработи в
код, който да се качи на сървъра на сайта. За тази цел на ответника бил
осигурен достъп - име, парола и адрес на сървъра, но той не изпълнил задачата,
заявявайки, че е болен и че заминал за Гърция. Св.В. Хр.Ч.(приятелка на А. Г.Е.) потвърждава за възложената задача
на А. Г.Е. да направи дизайн на вече съществуващ сайт, както и за извършеното
авансово плащане в размер на 250.00лв. Твърди, че ответникът изработил
графичния дизайн на сайта във фотошоп формат(картинка), както и започнал да
прави и код. Изпратил на възложителя по „skype” готовата „картина“(първата част
от дизайна) в края на м.април.2017г. когато го изпрати. А. изпрати първата част
от дизайна по скайпа. След като проектът бил одобрен възложителят му отговорил да продължава, за да завърши
задачата с този дизайн. Свидетелката разбрала от ответника, че имал разговор с
управителя на дружеството, който му крещял по телефона и му искал обяснения
защо не е свършил работата по дизайна. В един момент ответникът нямал достъп до
сайта и не можел да завърши работата си. Св.Силвана Б.Ирманова твърди, че
работи заедно с А. Г.Е. при изработка на сайтове, като му помага при оформянето на дизайна.
Двамата работили по дизайна на сайта на дружеството-ищец. Потвърждава, че
започнали работа към края на м.април.2017г. Нямало писмен договор или някакви
задания в писмен вид. Първоначално, след постигната договореност дружеството
изпратило на А. Г.Е. сумата
250.00лв.(друга сума не била плащана).
Свидетелката изпратила три-четири версии на заглавната страница на сайта по
„skype” на служителя Николай(на дружеството-ищец), като разговаряли по мобилен телефон и направила
някои корекции в цветове, види и местоположение на таблици и т.н. Твърди, че
изпратила т.н. „окончателен вариант” към
средата на м.май.2017г. и управителят на дружеството и казал да изчака две-три седмици, за да бъде одобрен.
Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.172 от ГПК(обвързаност и на тримата
свидетели със страните, които са ги
ангажирали в процеса), кредитира свидетелските показания и им дава вяра, които
са плод на непосредствени впечатления.
С
Определение на РС-Пазарджик по гр.дело№2927/2017г. е допуснато обезпечение на
предявен иск от страна на „Аутсорсинг
Системс”ЕООД против А.Г.Е. и е наложена обезпечителна мярка „запор” върху банкова сметка *** А.Г.Е. в „УниКреди
Булбанк”АД до размер 250.00лв.(издадена е и обезпечителна заповед). Според
представените съобщение за наложен обезпечителен запор и запорно съобщение по
изп.дело№462/2017 г. на ЧСИ Георги Захариев се установява фактът на образувано изп.дело и наложен запор върху сметка на А.Г.Е.
в „УниКреди Булбанк”АД до размер на
сумата 250.00лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на
белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащият
факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на
правоотношението.
В
ППВС№1/28.05.1979г. на ВС на НРБ неизчерпателно са изброени хипотези на
неоснователно обогатяване, при които намира приложение третия фактически състав
по чл.55 ал.1 от ЗЗД, при който основанието съществува при получаването на
престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила, напр. при унищожаване
на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради
неизпълнение(когато то има ретроактивно действие), при настъпване на
прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и др. В
тежест на ищеца по иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД и в трите и хипотези е да докаже
факта на плащането, а в тежест на ответника - да установи наличието на основание
за получаване, респ. за задържане на това плащане.
На
основание чл.153 от ГПК като безспорно е признато обстоятелството, че между
страните по делото е съществувало облигационно отношение - неформален/устен/ договор за „Изработване
на цялостна графична концепция и дизайн на съществуващ сайт”, по силата на
който ответникът-изпълнител се е задължил да изработи нов дизайн на уеб-сайт и
да постави изработеният уеб-сайт в работещ вид в Internet в срок от 8 дни, считано от датата на
получаване на аванса(250.00лв.) срещу заплащане от ищеца-възложител на
уговореното възнаграждение в размер общо на 500.00лв. Установи се, че на 24.04.2017г. дружеството привело на
изпълнителя по посочена от него банкова сметка „***”АД, аванс в размер на
250.00лв. по сключения неформален договор за изработка. Косвени доказателства в
тази посока се събират от: -показанията на свидетелите, които следва да се
кредитират; -кореспонденцията между страните по Internet(чрез платформа на
„skype” и през Freelance.bg,); -платежно
нареждане от 24.04.2017г.
Изпратената кореспонденция между страните по Internet(чрез платформа на
„skype” и през Freelance.bg)
представлява електронни документи, съдържащи електронно изявление по смисъла на
чл.2 от ЗЕДЕУУ(ЗЕДЕП –загл. изм. ДВ бр.85/2017г.). Техен автор е управителят на
дружество П.К., св.Н. Ц. и А. Г.Е.. В чл.2, чл.3 и чл.4 от ЗЕДЕУУ(ЗЕДЕП –загл.
изм. ДВ бр.85/2017г.) е посочено, че електронен документ е словесно изявление,
представено в цифрова форма за преобразуване и разчитане, чийто автор е
физическото лице, извършило изявлението. Разменените електронни съобщения между
страните/водена кореспонденция между два IP-адреса/ представляват електронни
изявления и на основание чл.2 от ЗЕДЕУУ(ЗЕДЕП –загл. изм. ДВ бр.85/2017г.),
може да служат за доказателства за сключване на търговска сделка, след като
ответните признават тяхното авторство(Определение№414/10.05.2012г. по
т.дело№852/2011г. на ВКС).
Пространството в Internet дава
възможност словесното изявление на даден автор, въведено в компютърната му
система да се преобразува в цифрова форма и като такова да се получава от
съответния адресат като електронно изявление по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЕДЕУУ(ЗЕДЕП
–загл. изм. ДВ бр.85/2017г.) и след обратното му автоматично преобразуване,
изявлението да придобива по съдържание първоначалния си вид, в който е
въведено. Това изявление може да съдържа различна по вид информация,
включително посочената кореспонденция. Следва да се отбележи, че законът не
изисква наличието на квалифициран електронен подпис, за да е валидно
изявлението на лицето. За пълнота на изложението следва да се посочи, че за да
бъде един документ електронен такъв, включително и с оглед доказателственото му
значение в гражданския процес, не е необходимо същият непременно да е подписан
с електронен подпис и това е ясно установимо от разпоредбите на ЗЕДЕУУ(ЗЕДЕП
–загл. изм. ДВ бр.85/2017г.). Фикцията на чл.3 ал.2 от ЗЕДЕУУ(ЗЕДЕП –загл. изм.
ДВ бр.85/2017г.) е за спазване на писмената форма при съставянето на електронен
документ. Съгласно чл.5 от ЗЕДЕУУ(ЗЕДЕП –загл. изм. ДВ бр.85/2017г.) адресат на
електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да
получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени
обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в
електронна форма, какъвто е и конкретния случай. Електронни документи, в случая
са електронните изявления на двете страни, отправени една до друга,
изразяващи волята си за сключване на договор. Когато електронен документ се
представя по делото на хартиен носител, съгласно чл.184 ал.1 изр.I oт ГПК, той
следва да бъде заверен от страната или от процесуалния и представител, за да се
ползва с формална доказателствена сила, както е направено в случая, а и това не
променя характеристиките им на такива електронни документи. Съдът не може да
приеме, че представената от ищеца
кореспонденция е неистинска, респ. непълна. От страна на ответника е
поискано(двукратно) допускането на съдебно-техническа експертиза, като
впоследствие искането е оттеглено. Не е и поискано и откриване производство по
реда на чл.193 и сл. от ГПК. От събраните по делото доказателства се установи,
че кореспонденцията изхожда от обичайно използваните профили на платформата
„skype” и на сайта Freelance.bg на управителя на дружеството-възложител,
служителя Николай Цветков и ответника А. Г.Е., като не са ангажирани доказателства,
установяващи някакви външни недостатъци върху кореспонденцията, от което съдът
прави извод, че документите нямат формална доказателствена сила. Твърденията за
принципни(обективно съществуващи) възможности, да се направят корекции и
вмешателства върху такива изявления/документи, не доказват по никакъв начин, че
такива са били направени и върху процесните.
Въз
основа на сключения договор за изработка за двете страни възникват насрещни
права и задължения, kaто при тълкуването на договора, съгласно чл.20 от ЗЗД, трябва да се търси
действителната обща воля на страните/. На основните задължения на изпълнителя,
предвидени в чл.258 и чл.261 от ЗЗД - да извърши възложената му работа
точно(съгласно дадената поръчка, качествено, в уговореното количество и в срок/
и да предаде изработеното на възложителя, кореспондират задълженията на
възложителя - да приеме извършената работа и да заплати уговореното
възнаграждение, според чл.264 и чл.266 от ЗЗД. В чл.264 ал.1 от ЗЗД е
предвидено, че поръчващият възложител е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие
- реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно
действие - одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително
съответства на възложеното с договора. Приемането на извършената работа е
налице както, когато възложителят е направил изрично изявление, че счита
изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е
изразено с конклудентни действия. За установяване на изпълнението по процесния
договор по делото са събрани гласни доказателствени средства, както и писмени
доказателства, в т.ч. разменената между страните електронна кореспонденция. От
събраните доказателства(свидетелските показания и електронната кореспонденция
между страните по делото) се установява, че срокът за изпълнение на възложената
работа по процесния договор не е бил спазен. В договорения срок(осем работни
дни, от датата на получаване на аванса – на 24.04.2017г.), в т.ч. и след изтичане срока на поканата от 09.07.2017г.
уеб-сайтът не е бил качен в работещ вид в Internet. От показанията на св.В. Хр.Ч., св.С. Б.И. и
на св.Н. Цв.Ц. се установява единствено изпращане на три-четири версии на
заглавната страница на сайта, се
установява също така, че въпреки оказаното съдействие на ищеца не само в рамките на уговорения срок, а и няколко
месеца впоследствие е налице неточно изпълнение на договора, в качествено и в
темпорално отношение. Показанията следва да се кредитират като възпроизвеждащи
факти и обстоятелства, базирани на преки и непосредствени впечатления и
доколкото по делото не са ангажирани доказателства, които да разколебават
достоверността им. В тяхна подкрепа е и разменената между страните и
представена по делото електронна кореспонденция. Предвид събраните по делото
доказателства съдът приема за доказано по делото, че по отношение на
възложената с процесния договор работа е налице частично приемане от
възложителя чрез конклудентни действия(одобряване на т.н. „заглавна страница на сайта” и на плащане на част от договореното
възнаграждение). При положение, че е имало неформален устен договор, то съгласно разпоредбата
на чл.261 от ЗЗД ответникът е трябвало
не само да изпълни работата, но също така и да я предаде на възложителя(чл.264
ал.1 от ЗЗД), респ. е имал възможност да
прекрати договора или да го развали. Ако дружеството теоретично откаже да
приеме поръчаното, налице са редица законови възможности за уреждане на
облигационните отношения помежду им. Съгласно чл.63 от ЗЗД всяка от страните
трябва да изпълнява добросъвестно задълженията си по договора. Ответникът
излага доводи за прекъсване на кореспонденцията от страна на възложителя, а
така също и за прекратяване на достъпа до сайта(чрез промяна на паролите за
достъп за администриране в сайта). В чл.95 от ЗЗД се визират две хипотези, при
които кредиторът изпада в забава: -когато не оказва необходимото съдействие;
-когато неоправдано не приема престацията. Разгледаният случай, би могъл да
касае неоказано необходимо съдействие. Следва да се отбележи, че за да се постави
кредиторът в забава, предложеното от длъжника в изпълнение трябва да е точно в
количествено и качествено отношение. В случая не е налице забава на
кредитора-възложител, тъй като предложеното изпълнение не е точно – не се
установи по делото окончателно завършен продукт от страна на ответника по
отношение на цялостната графична концепция и дизайн на сайта, а както се посочи
единствено изработена заглавна страница на сайта, а съгласно чл.66 от ЗЗД,
кредиторът-възложител не може да бъде принуден да приеме частично изпълнение и
то далеч във времето след изтичане на договорения срок, още по-малко да оказва
съдействие за реализирането му. Поради това, платените 250.00лв. са обогатили
патримониума на ответника, а далия ги, е обеднял, без да получи насрещна престация.
През призмата на чл.55 ал.1 от ЗЗД,
следва да се прецени дали даденото е получено при начална липса на основание
или с оглед на неосъществено основание. Според настоящата инстанция, касае се
за хипотезата на чл.55 ал.1 пр.II oт ЗЗД,
доколкото се установява сключен между страните договор и даденото е било при неосъществено
основание. Така, налице е кондикцията по чл.55 ал.1 пр.II oт ЗЗД, тъй като се
касае за несбъдване или неосъществяване на условие по вече сключена сделка
между страните, съгласно указанията, дадени в ППВС№1/28.05.1979г. на ВС на НРБ.
Изложеното обуславя основателност на предявения иск, като А.Г.Е. следва да бъде
осъден да заплати на „Аутсорсинг Системс”ЕООД
Простата изискуемост на вземането обаче не поставя автоматично длъжника
в забава. Вземането става изискуемо само след изтичане на срока за изпълнение,
съгласно чл.84 ал.1 от ЗЗД, а ако няма
уговорен срок - след покана, предвид чл.84 ал.2 от ЗЗД. Вземането на ищеца за
връщане на получените от ответника на отпаднало основание суми не е срочно. При
безсрочните задължения длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора. Поканата, като условие за изпадане на длъжника в забава, е абсолютно
необходима, когато няма определен срок за изпълнение. От деня на поканата могат
да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на
задължението. С оглед на изложеното и
заявената претенция, съдът счита, че в
полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху сумата 250.00лв.,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.07.2017г. до
окончателното и плащане.
При
този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски. В настоящия случай
разноските представляват адвокатско възнаграждение, за което има доказателства,
че е изплатено на процесуалния представител на ответника(според договори за
правна защита и съдействие с характер на разписка с отбелязване, че уговореното
възнаграждение в размер на 300.00лв. и в размер на 100.00лв., или общо – 400.00лв.,
са изплатени - т.1 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС), а също
така и внесена ДТ по тарифата за ДТССГПК – 50.00лв. Обезпечителното
производство е самостоятелно съдебно производство, различно от исковото, като
неговата цел е да осигури очакваната защита на правото, която то предстои да
получи чрез исковия или изпълнителния процес. Направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно
решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход(Тълкувателно
решение№6/06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. – ОСГТК ВКС). В тази връзка се
претендират и разноски в обезпечителното
производство - гр.дело№2827/2017г. на РС-Пазарджик(ДТ за обезпечителна заповед
– 5.00лв.).
Тълкувайки
понятието „разноски“ съобразно чл.78 и сл. от ГПК, се налага се изводът, че под
„разноски“ в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са
изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални
действия(адвокатско възнаграждение за представителство в процеса,
възнаграждение за вещо лице, разноски за
призоваване на свидетел, разходи за извършване на оглед и др.). Следователно,
разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с
извършването на правните действия в процеса или за оказаната и правна защита,
докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните
процесуални представители по събиране на доказателствата(изготвяне на копия от
документи, банкови такси, телефонни разговори, транспорт, разходи/в т.ч. и за
закупено гориво/ по повод пътуване до седалището на компетентния съд и др.) не
представляват разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, подлежащи на присъждане и
стоят извън обхвата на отговорността за разноски. Допълнителен аргумент в
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че личното явяване на страните и
техните процесуални представители в открито заседание не е задължително. Поради
това, направените от пълномощниците на ищцовата страна транспортни разходи до
гр.Г.Оряховица не се дължат от ответника. Транспортните разходи се
възстановяват само на вещи лица и свидетели(по аргумент на чл.75 от ГПК), но не
и на страните или техни представители, за които присъствието в съдебно
заседание не е задължително, а е правна възможност. В този смисъл молбата за присъждане
на пътни разноски за две заседания в
ГОРС в размер на 178.04лв.(89.02лв.+89.02лв.) следва да бъде оставена без
уважение.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с
общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на
ГПК, като в чл.79 от ГПК е посочено от кого се понася
тази отговорност в изпълнителното производство. Задължението на длъжника за
разноски в изпълнителното производство е изрично уредено в чл.79 ал.1 от ГПК.
Всъщност произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в
изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към
осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на
общия принцип за отговорност за разноски. По аргумент от чл.79 от ГПК, в края
на изпълнителното производство съдебният изпълнител следва да начисли и
определи за сметка на длъжника всички направени разноски по изпълнителното
дело. Съдът не би могъл да извърши вместо съдебния изпълнител действия по
определяне на размера на разноските, респ. изменение на установените вече
разноски по аналогия с разпоредбата на чл.248 от ГПК(Определение№460/19.09.2011г. по ч.гр.дело№338/2011г. - IIIг.о. ВКС). Тези
разноски се заплащат по сметка на съответния компетентен орган/в случая съдебен
изпълнител/, в правомощията на който орган е да реши въпроса за разноските
направени в неговото производство, при което искането за присъждане на тези разноски
от 66.00лв.(такса за образуване на изп.дело№20178880400462 на ЧСИ Г.Захариев с
район на действие ОС-Пазарджик – 20.00лв.; такса за изготвяне на уведомление от
СИ за връчване - 20.00лв.; такса за
налагане на запор, без извършване на опис – 15.00лв.; ДДС върху сумата 55.00лв.
– 11.00лв.) не се разглежда е настоящото
исково производство, като молбата в тази и част следва да бъде оставена без
уважение.
По
този начин, в полза на „Аутсорсинг Системс”ЕООД следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски по гр.дело№2927/2017г. на РС-Пазарджик и по
гр.дело№2434/2017г. на ГОРС в размер на 455.00лв.(ДТ по Тарифата за ДТССГПК –
50.00лв.; ДТ по Тарифата за ДТССГПК за
обезпечителна заповед – 5.00лв.; адвокатски възнаграждения в исковото производство
– 400.00лв.), които да му бъдат заплатени от А.Г.Е..
Водим от изложените съображения и
на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда А.Г.Е. с ЕГН**********,***, да
заплати на „АУТСОРСИНГ СИСТЕМС”ЕООД с ЕИК****, със седалище и
адрес на управление: гр.П. представлявано от Управител П. К.К.: сумата
250.00лв./двеста и петдесет лева/, представляваща авансово плащане по
неизпълнен договор за изработка на „Цялостна графична концепция и дизайн на
съществуващ сайт”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 28.07.2017г. до окончателното и плащане; сумата
455.00лв./четиристотин петдесет и пет лева/, представляваща направените
разноски по гр.дело№2927/2017г. на РС-Пазарджик и по гр.дело№2434/2017г. на
ГОРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на „Аутсорсинг
Системс”ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.П.
представлявано от Управител П. К.К. за присъждане на направени пътни разноски
за две заседания в ГОРС в размер на 178.04лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от
страна на „Аутсорсинг Системс”ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр.П. представлявано от Управител П. К.К. за присъждане на направени
разноски в размер на 66.00лв. по изп.дело№20178880400462
на ЧСИ Г.З. с район на действие ОС-Пазарджик.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: