Р
Е Ш Е
Н И Е
05.03.2021г.,
гр.Кюстендил
В И
М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на
четиринадесети януари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Ваня
Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
При участието на секретаря Галина Кирилова, след
като разгледа, докладваното от съдия С. в.гр.д.№553/2020г. по описа на КнОС и,
за да се произнесе взе предвид:
С решение
№579/03.08.2020г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№2239/2019г. ЗК „Бул
Инс“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от Стоян Проданов
и Крум Крумов е осъдено да заплати на Б.Н.С., ЕГН: **********, с адрес ***,
сумата от 2400.00 лв. (две хиляди и
четиристотин лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили в следствие на реализирано пътно-транспортно произшествие на
14.05.2015 год., когато ищецът като пътник в МПС марка „Мерцедес“, модел
„Вито“, рег. № ***********, управлявано от Е.Д.А., и застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, изразяващи се
в причиняването на следните телесни увреждания: контузио адоминис ет
ретроперитонеи, контузио регио лумбалис синистра, екскориацио екстремитатес и
труискве ет крурис синистра, вулнус лацеро контузум крурис синистра, които му
причинили силни болки и страдания, както и психическа травма, ведно със законната лихва, считано от
25.06.2016 г., до датата на окончателното изплащане на главницата, като за
разликата до пълния предявен размер от 5000,00 лв. отхвърля иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, а иска за присъждане на законна лихва от датата на
деянието – 14.05.2015 г., като погасен по давност.С решението ЗК „Бул Инс“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********( с посочени седалище и адрес на управление ) е осъдено да заплати на Б.Н.С., ЕГН: **********
( с посочен адрес), сумата в размер на 410,40 лв. (четиристотин и десет лева и
четиридесет стотинки), представляваща сторени деловодни разноски с оглед
уважената част от иска., а Б.Н.С., ЕГН ********** да заплати дружеството
разноски в размер на
450,32 лева.
В
срока за обжалване на решението е подадена въззивна жалба от Адвокатско
дружество“А. и Канева“, вписано в АК – Кюстендил, служебен адрес гр.Кюстендил,
ул.“Демокрация“№36А, чрез адв.Р.А. и адв.Светлана Канева пълномощници на Б.Н.С. в частта му, в която
предявения иск е отхвърлен за сумата над 2400 лева до 5000 лева.В жалбата е
отправено искане за отмяна на решението и уважаване на исковата претенция
изцяло, като бъдат присъдени и сторените пред двете инстанции разноски.Като
обоснован и правилен е определен извода на съда за доказаност на следните факти – че ищецът е претърпял
контузии и травми, силен стрес, т.к при инцидента са загинали двама негови
колеги, уплаха при настъпване на процесното ПТП и известно време след инцидента
е усещал повишена тревожност и страх да шофира респ. за настъпили значителни
негативни душевни терзания.Изразено е становище, че присъденото обезщетение е в
размер, крайно недостатъчен, за да покрие въведените с чл.52 ЗЗД критерии за справедливост, относно
претърпените от ищеца неимуществени вреди, като съдът е взел предвид само
претърпените от ищеца болки и страдания от нараняванията, а по отношение на
претърпения от него психически стрес- „че е бил психически съкрушен,
поради загубата на колегите си, с които
са пътували заедно“. Излага, че незаконосъобразно ищецът не е обезщетен за
всички претърпени от него психически болки и страдания, като справедливото
обезщетяване предполага компенсирането от съда
на всички претърпени неимуществени вреди, в тяхната съвкупност,
съобразно тежестта и интензитета им.
В хода по
същество като основание за заплащане на обезщетение в посочения размер от адв.А.
се акцентира върху изключително висок интензитет на неблагоприятно засягане на психичното
състояние на ищеца обусловен от факта, че автомобилът в който е пътувал се
преобърнал няколкократно през тавана си, всички пътници са били ранени, колата
е била абсолютно смачкана, помагал е за изваждане на труповете на колегите си.
От
адв.Канева е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
Препис
от жалбата е връчен на ЗД“Бул Инс“ АД, ЕИК *********.В срок е подаден писмен
отговор чрез адв.Г..В отговора е
изразено становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата възражения необосновани.Ответникът
излага, че по делото не са доказани продължителни болки и страдания, нито болки
и страдания с особен интензитет или тежки увреждания.Счита, че присъденото
обезщетение е съобразено с изискванията на чл.52 ЗЗД и съдебната практика при
дела с подобен предмет.Сочи се, че първоинстанционният съд е отчел в пълна
степен, както тежестта на травмите, така и възстановителния период, като в
решението изрично е коментиран психическия стрес на ищеца ( стр.6, пар.2 от
решението), отбелязано е, че той е бил „психически съкрушен“ от загубата на
колегите си( стр.6, пар.3 от решението) и съдът изрично е посочил, че
обезщетението е за причинените болки и страдания, както и психическа травма(
пар.1 от диспозитива на решението).Визира се СМЕ от която е установено, че
възстановителния период за повечето от
травмите при ищеца е бил в рамките на 30-40 дни, като за този период е
настъпило пълно възстановяване.В този период болките и страданията на ищеца са
били с умерен интензитет, като пострадалият се
е възстановил напълно.Според ответника сумата 2400 лева изцяло репарира
претърпените от ищеца вреди.В отговора се съдържа искане жалбата да бъде
оставена без уважение.Претендират се разноски.В представена в с.з молба ответникът преповтаря доводите си
за потвърждаване на решението изложени в
жалбата.
Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
чл.269 въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира пороци обосноваващи извод за
нищожност на обжалваното решение – решението е изготвено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в
писмена форма, подписано е и волята на съда не е абсолютно неразбираемо.
(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).
Постановено
е решение, при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по
същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127
и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на
иск и в съответствие с търсената с исковата молба защита – решението е
допустимо.
С
оглед на обстоятелството, че в частта, в която с обжалваното решение на ищеца е
присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
следствие на реализирано пътно-транспортно произшествие на 14.05.2015 год.,
когато ищецът като пътник в МПС марка „Мерцедес“, модел „Вито“, рег. № ***********,
управлявано от Е.Д.А., и застраховано по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, изразяващи се в причиняването на следните телесни
увреждания: контузио адоминис ет ретроперитонеи, контузио регио лумбалис
синистра, екскориацио екстремитатес и труискве ет крурис синистра, вулнус
лацеро контузум крурис синистра, които му причинили силни болки и страдания,
както и психическа травма, ведно със
законната лихва, считано от 25.06.2016 г., до датата на окончателното изплащане на главницата до сумата 2400 лева не
е обжалвано от ответника, следва, че към момента със сила на пресъдено нещо
между страните е признато, че на посочената в решението дата е настъпило ПТП,
вследствие на което за Б.С., пътник в
автомобила са настъпили описаните телесни увреждания, представляващи източник
на болки и страдания, както и психическа травма, както, че относно виновния
причинител на вредата, водачът на автомобила
в който е пътувал ищецът и ответника е съществувала валидна застраховка “гражданска
отговорност“ при ответника и е налице основание за ангажиране отговорността на
ответника .
Според изложените в жалбата
оплаквания решението е неправилно, тъй като определеното обезщетение не покрива
неприятните последици свързани с претърпения от ищеца силен психически стрес,
че е бил“ съкрушен, поради загубата на колегите си, с които е пътувал заедно“
т.е според изложеното в жалбата следва, че ищецът намира присъдената сума за недостатъчна
с оглед всички неимуществени вреди които е претърпял от инцидента респ. с оглед
преживяния стрес.
Вземането за обезщетение в размер на
5000 лева в исковата молба ищецът е обосновал с настъпилото ПТП, като автомобилът в който се
движел блъснал движещ се пред него
автомобил, след това се отклонил в ляво, блъснал се в мантинелата и се
преобърнал на пътното платно.Ищецът е посочил, че е налице влязла в сила
присъда, с която е установена виновността на водача на автомобила, в който е
пътувал – присъда №9 от 30.03.2016г. по н.о.х.д.№118/2016г. на Окръжен съд –
Сливен.Описал е като настъпили в резултат на инцидента телесни увреждания, така
както са посочени в решението на първоинстанционния съд, като е отбелязал, че
бил настанен в болница – УМБАЛ“Проф.д-р Ст.Киркович“, гр.Стара Загора, където
престоял 5 дни, а след изписването му ползвал отпуск поради болест с обща
продължителност 48 дни, че не е могъл да изпълнява ежедневните си дейност и да
се грижи за семейството си, за период от три месеца след 14.05.2015г. не е
могъл да вдига тежки предмети, трудно сядал и ставал, търпял различни болки и
страдания, като и към момента при промяна на времето усеща болки в травмираните
области.Заявява, че това събитие, при
което са починали двама от колегите му, също пасажери в автомобила е причина за
психическа травма, изразила се в страх за живота му, неспокоен сън с бълнуване,
почти постоянно главоболие.Станал неспокоен, неконтактен и раздразнителен,
изпитвал страх при качване в автомобил, независимо дали е водач или пасажер,
който с времето намалял но не изчезнал напълно.
Независимо, че в жалбата не се оспорват приетите от съда за доказани
обстоятелства относно вида на настъпилите телесни увреждания, срокът за
възстановяване на ищеца от тях съдът
намира за необходимо да посочи, че според заключение – съдебно – медицинска
експертиза, изготвена от в.л. Петьо Асенов Попов , описаните увреждания(
посочени и в исковата молба и решението, като
: контузио адоминис ет ретроперитонеи, контузио регио лумбалис синистра,
екскориацио екстремитатес и труискве ет крурис синистра, вулнус лацеро контузум
крурис синистра), представляват най – леката степен на коремна травма –
контузия на корема и ретроперитонеума без клинични и инструментални данни за
увреда на кух паранхимен коремен респ. ретроперитонален орган, контузия на лява
лумбална област, повърхностни охлузвания на кожата на двата горни крайника и
лявата подбедрица и разкъсно контузна – рана на лявата подбедрица.Вещото лице е
посочил, че тези увреждания са довели до болки и страдания с умерен интензитет
и продължителност около 30-40 дни.Извършени са били първична хирургична
обработка, наложен първичен шев и последващи превръзки на лацероконтузната рана
на лява подбедрица, проведено е било медикаментозно лечение с антибиотици, като
в резултата на проведено лечение се е стигнало да пълна и необратима репарация
на цялостта и функциите на организма след периода на приключване на временната
неработоспособност, като пълно и необратимо възстановяване настъпва в срок от 1
до 3 месеца.В с.з. вещото лице уточнява,
че разкъсната рана зараства за 10 -15 дни, но са възможни болки и след това,
контузията на корема се възстановява за около 1 месец, 30-40 дни, като е
възможен дискомфорт и след това.Обяснява, че при всяка коремна травма болният
трябва да е под лекарско наблюдение, като се налагат щателен физикален преглед,
ехография и рентгенография на корема, компютърна аксикална томография на корема
и коремна пункция при индикация, като видовете коремни травми са контузия на
коремна стена – лека, разкъсване на мускули, фасции и образуване на хематом без
увреждане на коремни органи; с увреждане на коремни органи и съдове;със
засягане на ретроперитонеума и органите в него.
Според представените по делото болнични листове №Е20151694591 издаден от
УМБАЛ“Проф.д-р Ст.Киркович“ АД и
№Е20152192870 издаден от МЦ“Евромед -2010“ ЕООД след инцидента ищецът е
бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода 14.05.2015г. до
30.06.2015г. с диагноза травма на други интраабдоминални органи, без открита
рана в корема и травма на други интраабдоминални органи, вулнус лацеро,
кунтузум крурис синистра.
Относно преживяната психическа травма, изразила се в страх за живота му,
неспокоен сън с бълнуване, почти постоянно главоболие, безспокойство,
раздразнителност и неконтакност, страх при качване в автомобил, независимо дали
е водач или пасажер, който с времето намалял но не изчезнал напълно, ищецът не
е ангажирал доказателства установяващи – безсъние с бълнуване, постоянно
главоболие,раздразнителност и неконтакност.Относно посочения страх от пътуване
с автомобил са налице сведения в показанията на свид.А., която съжителства с ищеца от 2011г. Споделя, че след
ПТП С. е бил настанен в болница в Стара Загора, бил отпаднал, с болки в областта
на далака, а дясната ръка и кракът били ожулени и имал рана под коляното на
крака.След прибирането му в къщи около 2 седмици бил на легло, не много
активен, в болничен повече от 40 дни, но първите две седмици били най-
тежки.Изминало доста време след инцидента преди да се качи на автомобил, бил
допълнително разстроен, че негови колеги са загинали при инцидента.Когато на
следващата година бил изпратен в командировка в Бургас пътувал с личния си
автомобил, не говори много за инцидента към момента, изпитва страх при пътуване
с автомобил.След изписването му се оплаквал от болки в стомаха, в областта на
далака.В Стара Загора били правени изследвания за спукване на далака.Болките
продължили около 2-3 седмици, а сега се оплаква от раната на крака, мястото е
изтръпнало и към момента.При отиването им в Стара Загора( на третия или на
четвъртия ден) установили, че има наръсвания в очите от стъкълца, целият бил
натъртен, прежулен от влаченото с автомобила.След прибирането от болница сам се
обслужвал.2-3 месеца след случката е започнал да шофира, пътува до работа, най-
често с колеги но и сам.Заявява, че имат дете като и двамата разчитат на ищеца,
който изживява нещата вътрешно.
Свид.Е.А.–
водачът на автомобила в който е пътувал Б. С. заявява, че е бил с мозъчно
сътресение и не знае дали при инцидента са пострадали негови колеги.
В
първоинстанцинното производство ответникът е оспорвал претенцията – по
съображения, че уврежданията са настъпили поради изключителния принос,
съпричиняване от ищеца, оспорил е проявлението и интензитета на вредите, а
размерът на претенцията, като несправедлив.Поддържал е, че обезщетение в размер
надхвърлящ естеството на претърпените увреждания и всички обстоятелства във
връзка с увреждането би довело до придаване на наказателен характер на
обезщетението.Поддържал е съпричиняване на 95%.Оспорвал е като неоснователен и
акцесорната претенция за заплащане на законната лихва от датата на увреждането,
направил е възражение за погасявена на правото на иск поради изтекла давност.
Съдът
е приел за недоказано възражението за
съпричиняване.Доводите за съпричиняване не се поддържат в отговора на
въззивната жалба и съдът не обсъжда данните по делото в тази посока.С
обжалваното решение е прието, че получените контузии и травми са възстановени
за период от около 30-40 дни, че инцидента е причина за преживян силен стрес,
като се има предвид и, че ищецът е загубил колеги, след уплахата при настъпване
на процесното ПТП и известно време след инцидента е усещал повишена тревожност
и страх да шофира, търпял е значителни негативни увреждания.Размерът на
обезщетението е обосновал с продължителността на болките и страданията от
претърпените увреждания – 48 дни стационарно и домашно, период през който е
изпитвал болки и страдания от нараняванията си, но най – вече е бил психически
съкрушен, поради загубата на колегите си ,с които са пътували заедно.Изрично
е подчертал, че терзанията по повод
смъртта на колеги следва да бъдат компенсирани и е определил обезщетение общо
за всички претърпени вреди в размер на 2400 лева.
С
оглед на изложените обстоятелства, съдът намира решението за
неправилно.Съображения:
При
определяне размер на дължимото обезщетение по предявения иск с правно основание
чл.226, ал.1 (отм) приложение намират разпоредбите на чл.51 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
Съгласно
чл.51 ЗЗД - обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или
периодически.Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали.Когато е присъдено обезщетение за изгубена
работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени
работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД - обезщетение
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно
дадените в ППВС №4/1968г. на Пленума на ВС разяснения, размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
Според
решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК,
справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждане на пострадалия /решение № 66 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. №
619/2011 г., II т. о., решение и решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о ).
С оглед на изложеното в жалбата
спорът във въззивното производство се концетрира върху размера на присъденото
обезщетение, при определянето на който според въззивника първоинстанционният
съд е взел предвид само претърпените от уврежданията болки и страдания, но не и
преживяния силен психически стрес.
В случая в
резултат на ПТП у ищеца са настъпили следните телесни увреждания: контузия
на корема и ретроперитонеума без клинични и инструментални данни за увреда на
кух паранхимен коремен респ. ретроперитонален орган, контузия на лява лумбална
област – контузия на ретроперитонеума( част от торса в който се намират
бъбреците и дванадесетопръстника), повърхностни охлузвания на кожата – в най –
горния и слой – епидермисът – на двата
горни крайника и лявата подбедрица и разкъсно контузна – рана на лявата
подбедрица – уврежданията са източник на болки и страдания, неудобства във
връзка с ежедневните дейности на пострадалия, дискомфорт.Посочената травма на
корема за определен период от време е била източник и на по сериозно напрежение
поради страх от по сериозно нараняване.Ищецът е престоял в болница 5 дни, а за
период от около 48 дни е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, раната на лявата подбедрица е била обработена
с първичен шев и последващи превръзки, ппиложено е медикаментозно лечение, като
проведеното лечение е довело до пълна и необратима репарация на цялостта на
функциите на организма след приключване периода на временна неработоспособност,
като в тези случаи пълното и необратимо възстановяване може да настъпи в срок
от 1 до 3 месеца, като точната продължителност се определя от проследяващите
лекари.След 35-40 дни контузията на корема може да е източник на дискомфорт но
не и на болки. Ангажирани са свидетелски показания за това, че и към момента а
ищецът, който е бил на 34 години при настъпване на застрахователното събитие се оплаква от изтръпване на крака –
показанията на свид.А..Оплаквания в жалбата за това, че съдът неправилно е
преценил характера на настъпилите телесни увреждания и свързаните с тях болки,
страдания и други неблагоприятни последици в жалбата не се съдържат.
Според изложеното в жалбата обезщетението не отчита преживяния от ищеца
стрес.В тази връзка съдът приема, с оглед показанията на свид.А., че инцидентът
е породил страх от шофиране у ищеца, като
2 - 3 месеца след случката е започнал да
шофира – показанията на свидетелката се основават на непосредствени впечатления
от поведението на ищеца свързано с управление на автомобил, съдът не открива противоречия, които да
поставят под съмнение достоверността им, не са налице доказателства
опровергаващи ги т.е този уплах е дал отражение върху поведението на ищеца за
период от около 2- 3 месеца, не се установява към момента ищецът да изпитва
такъв.Несъмнено събитието, при което други пътници, колеги на ищеца са починали
е причина за стрес, психическо сътресение. Въззивният съд, счита, че при
определяне на обезщетението районният съд не е отчел в пълна степен характера
на настъпилите от инцидента неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване по
аргумент от чл.267, ал.1 т.1 КЗ(отм) - застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство,
включително:неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт и пр.От разпоредбата
на чл.267, ал.1 КЗ(отм) следва че негативните последици върху психиката на едно
лице, като следствие от събитие свързано с използването на МПС в нарушение на
правилата за движение по пътищата подлежат на обезщетяване.
Страхът от шофиране с оглед показанията на свид.А. е продължил около 2- 3
месеца т.е период от време на психическо
напрежение и дискомфорт.При престоя му в болница,свързано с извършени
изследвания за изключване на опасността за по сериозна коремна травма ищецът е
бил под напрежение.При инцидента при който ищецът е пострадал други, негови
колеги- са починали, което наред с горното, както е посочил районния съд
потвърждава извода, че увреждането му е свързано и с психическо сътресение,
което не е незначително.Свидетелката заявява, че ищецът не обича да говори за
инцидента.При това положение сумата от 2400 лева като обезщетение общо за
претърпените болки и страдания и негативните психически преживявания на ищеца е
недостатъчна.Въззивният съд в съответствие с принципа на чл.52 ЗЗД, намира ,че
на ищеца следва да бъде присъдена допълнително сума от 1400 лева.Съдът отчита,
че и относно естеството на преживения стрес и свързаните с него неблагоприятни
последици за ищеца – посочените в исковата молба неспокоен сън с бълнуване,
почти постоянно главоболие, безпокойство, неконтактен и раздразнителен, относно
продължителността на периода на тези преживявания, относно наличието на такива
към момента, не са ангажирани доказателства, които биха обусловили присъждане
на обезщетение в по – висок размер.
Съдът счита,
че решението следва да бъде отменено в частта за отхвърляне на иска за сумата
над 2400 лева до 3800 лева.Посочения размер съдът приема за съответен на приетите за
установени от съда неимуществени вреди настъпили за ищеца като следствие
от ПТП, причинено с автомобил
застрахован в ответното дружество.
Върху така
определеното обезщетение се дължи законна лихва за забава, считано от
25.06.2016г. до окончателното изплащане на основание чл.226, ал.1 КЗ с оглед
предвиденото в чл.223, ал.2 КЗ вр. с
чл.268, т.11 от КЗ(отм).Искът за заплащане на законна лихва от датата на
деянието, като погасен по давност е отхвърлен, като неоснователен и в тази част
решението не е обжалвано( липсват оплаквания в жалбата).
Подадената
жалба е частично основателна поради което основателно е искането на въззивника
за присъждане на деловодни разноски, които съдът определя на 189,53 лева,съответна
на уважената част от жалбата, част от стойността на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и внесена държавна такса в
размер на 52 лева, като съдът не намира
основание за намалява размера на адвокатското възнаграждение, което е в минималния
размер по чл.7,ал.2 т.2 от Наредба№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Застрахователното
дружество също има право на възстановяване на разноските му делото съобразно
отхвърлената част от жалбата и правилата съгласно чл.78 ГПК.При доказани
разноски – заплатено адв.възнаграждение в размер на 500 лева, претендирано
ведно с дължимо ДДС от 100 лева и според отхвърлената част на претенцията, на
ответника се дължат разноски в размер на 228,18 лева,като съдът има предвид
представената карта, удостоверяваща регистрацията на адв.Г. по ДДС, както и
разпоредбата на чл.2а от Наредба №1/ 09.07.2004г., съгласно
която за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се
дължи съобразно разпоредбите на Закона за
данъка върху добавената стойност, както и за основателно направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което намалява до минимума в
наредбата, съобразно интереса на спора пред въззивния съд и и факта, че между
страните вече е формирана сила на пресъдено нещо относно настъпването на
инцидента и посочените в решението вреди от същия, като приема за дължимо
възнаграждение в размер на 494.40 лева ( адвокатско възнаграждение 412 лева и
ДДС).
На въззивника следва
да се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното производство в
размер на сумата над 410,40 лева до 494
лева или 83,60 лева.( съгласно списък за разноски се претендират 850 лева –
включващи 200 лева д.т., адвокатско възнаграждение 500 лева, съдебно
удостоверение 5 лева и депозит за в.л.150 лева – съдът не намира документ за
внесена държавна такса в размер на 200 лева и за определяне на дължимите
разноски изключва тази сума).Следва да бъде отменено решението в частта относно
присъдените на ответника разноски за сумата над 207,76 лева( съгласно приложен
списък се претендират разноски в размер на 970 лева – възнаграждение за в.л 150
плюс 104,30 лева, адвокатско възнаграждение 696 лева и за призоваване на
свидетел 20 лева – съдът не открива документ за довнасяне на дължимо
възнаграждение за в.л. в размер на 104,30 лева и изключва посочената сума).
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
постановеното на 03.08.2020г. решение № 579 на Кюстендилския районен съд по
гр.д.№2239/2019г. в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б.Н.С., ЕГН: **********, с адрес *** срещу
ЗК „Бул Инс“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от Стоян Проданов
и Крум Крумов иск по чл.226, ал.1 КЗ(отм)
за сумата над 2400.00 лв. (две хиляди и четиристотин
лева) до 3800 лева( три хиляди и осемстотин лева) или още 1400 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в следствие на
реализирано пътно-транспортно произшествие на 14.05.2015 год., когато ищецът
като пътник в МПС марка „Мерцедес“, модел „Вито“, рег. № ***********,
управлявано от Е.Д.А., и застраховано по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, изразяващи се в причиняването на следните телесни
увреждания: контузио адоминис ет ретроперитонеи, контузио регио лумбалис
синистра, екскориацио екстремитатес и труискве ет крурис синистра, вулнус
лацеро контузум крурис синистра, които му причинили силни болки и страдания,
както и психическа травма,като обезщетение относно получената психическа
травма, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2016 г., до датата на
окончателното изплащане на главницата, както и в частта относно присъдените
разноски на ЗК“Бул инс“ АД, ЕИК ********* за сумата над 207,62 лева КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер №
87, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов да заплати на Б.Н.С., ЕГН: **********, с
адрес ***, сумата от 2400.00 срещу ЗК „Бул Инс“ АД, вписано в ТР при АВ с
ЕИК *********, на основание чл.226, ал.1 КЗ(отм) сумата над 2400.00 лв. (две хиляди и
четиристотин лева) до 3800 лева( три хиляди лева и осемстотин лева) или още 1400
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
следствие на реализирано пътно-транспортно произшествие на 14.05.2015 год., когато
ищецът като пътник в МПС марка „Мерцедес“, модел „Вито“, рег. № ***********,
управлявано от Е.Д.А., и застраховано по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, изразяващи се в причиняването на следните телесни
увреждания: контузио адоминис ет ретроперитонеи, контузио регио лумбалис
синистра, екскориацио екстремитатес и труискве ет крурис синистра, вулнус
лацеро контузум крурис синистра, които му причинили силни болки и страдания,
както и психическа травма, относно преживения психически стрес, с оглед
естеството на събитието, напрежение от по сериозни телесни увреждания и със страх за шофиране за период от около 2- 3
месеца, ведно със законната лихва,
считано от 25.06.2016 г., до датата на окончателното изплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №579/03.08.2020г. на Кюстендилския
районен съд по гр.д.№2239/2019г. в частта в която, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН е отхвърлен предявеният от Б.Н.С.,
ЕГН: **********, с адрес *** срещу ЗК
„Бул Инс“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от Стоян Проданов
и Крум Крумов иск по чл.226, ал.1 КЗ(отм) за сумата над 3 800 лева( три хиляди и осемстотин лева) до претендирания размер от 5000 лева(
пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в следствие на реализирано пътно-транспортно произшествие на
14.05.2015 год., когато ищецът като пътник в МПС марка „Мерцедес“, модел
„Вито“, рег. № ***********, управлявано от Е.Д.А., и застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, изразяващи се
в причиняването на следните телесни увреждания: контузио адоминис ет
ретроперитонеи, контузио регио лумбалис синистра, екскориацио екстремитатес и
труискве ет крурис синистра, вулнус лацеро контузум крурис синистра, които му
причинили силни болки и страдания, както и психическа травма, ведно със законната лихва, считано от
25.06.2016 г., до датата на окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер №
87 представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов да заплати на Б.Н.С., ЕГН: ********** с адрес *** , разноски
за въззивното производство, съответно на уважената част от жалбата в размер на
сумата 189,53 лева и допълнително 83,60 лева за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Б.Н.С., ЕГН: ********** с
адрес *** да заплати на ЗК „Бул Инс“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 представлявано
от Стоян Проданов и Крум Крумов разноски
за въззивното производство, съответно на отхвърлената част от жалбата в размер
на сумата 228,18 лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: