Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/ .02.2020г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ВТОРИ състав, в открито съдебно заседание проведено на пети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Насуф
ИСМАЛ – мл.с.
при
секретаря Галина СЛАВОВА,
като
разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр.
дело №2165/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по
въззивна жалба на В.Е.Й. срещу решение
№2128/16.05.2019г., постановено по гр. дело №8682/2018г. по описа на ВРС, с
което е отхвърлен предявеният от него срещу П.Я.П., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.75 ЗС за
осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху 5/32 ид.ч. от
апартамент №46, находящ се в гр.Варна, ул.“Секвоя“ бл.11, вх.Е, ет.1, като е
осъден да ѝ заплати разноски в размер на 1200 лв. на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Според
жалбоподателя решението е необосновано, и неправилно, постановено при нарушение
на процесуалните правила и материалния закон, поради което моли да бъде
отменено, а на негово място постановено друго, с което да му бъде възстановено
владението върху 5/32 ид. части от процесния имот. Твърди, че претенцията му се
основава на нотариален акт, а не на договор за ипотека, и счита, че доколкото в
неговия НА не е описана ипотека, то такава не може да му бъде противопоставена.
Позоваването на съда на „задълженията“ на Емил и Мария Йорданови твърди, че са
ирелевантни поради обстоятелството, че те се явяват трети за настоящото
производство лица, и същото не е за редовност на изпълнението на техни
задължение. Счита, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения
пред него спор, нито по аргументите на ответната страна. По изложените
съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да
бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 75
ЗС бъде уважен, като ответникът бъде осъден да върне владението на ищеца.
Въззиваемата страна чрез депозирания писмен отговор и в
о.с.з. чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са
налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд,
след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до
правилен извод за неоснователност на предявения от ищеца иск. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а
първоинстанционното решение –потвърдено.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по иск с правно основание чл. 75 ЗС, предявен от В.Е.Й. срещу П.Я.П. за осъждане на последната да му
предаде владението върху 5/32 ид.ч. от апартамент №46, находящ се в гр.Варна,
ул.“Секвоя“ бл.11, вх.Е, ет.1. Ищецът твърди, че е собственик на 5/32 ид. части
от имота въз основа на договор за
дарение от 20.10.2009г., обективиран в НА №119, том 2, рег. №6474, дело
№281/2009г., като владеел същия до 05.01.2018г., когато владението му било отнето чрез въвод във
владение в полза на ответницата, осъществен от съдебен изпълнител чрез счупване
на входната врата, на който въвод ищецът се бил противопоставил. Предвид
изложеното, и доколкото е владял имота в периода от 21.10.2009г. до датата на въвода, моли на осн. чл. 75 ЗС да
му бъде възстановено отнетото владение на процесните части от недвижимия имот.
Ответникът П.П., чрез представения писмен отговор и в
о.с.з чрез пълномощник оспорва иска. Излага, че е собственик на недвижимия
имот, като е придобила същия след публична продан по ИД №88 по описа на ЧСИ
№713- Л. Т., по което взискател било „Райфайзенбанк“ АД, срещу длъжниците М. Я.
–Х. и Е. П. Й. за задължения, произтичащи от банков кредит, за обезпечаване на
който била учредена договорна ипотека върху този имот. Счита, че действията на
ЧСИ са законосъобразни, тъй като не са в изпълнение на издадения изпълнителен
лист. Твърди също, че с влязло в сила решение, ВОС се е произнесъл по
законосъобразността на въвода, с оглед на което счита, че фактическото отнемане
на имота е законосъобразно. Моли съдът да отхвърли иска като му присъди
направените разноски.
Съдът, след като се запозна с представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното копие, с договор за дарение от
20.10.2009г., обективиран в нотариален акт №119, том II, дело №281/2009г. на нот.№316, М. Я.
Х.-Й. дарява на сина си В.Е.Й. 5/32 ид.ч. от Ап.№46, находящ се в гр.Варна,
ул.“Секвоя“ №11, вх.Е, ет.1, представляваща самостоятелен обект с идентификатор
10135.3513.3.4 с площ от 154.15 кв.м., ведно с 5/32 ид.ч. от Избено помещение
№25 с площ от 3.10 кв.м.
От приетите доказателства, находящи се по изп. дело №2013713040088, се установява, че последното е образувано въз основа на ИЛ,
издаден в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №8781/2009г., с който
Е.Й. П. и М. Я. Х.-Й. са осъдени да заплатят суми по Договор за банков кредит
от 01.10.2007г. От съдържанието на НА №196, том 5, рег.№12557, дело
№996/20017г., се установява, че за обезпечение на задължението си по договора
за кредит Е.Й. П. и М. Я. Х.-Й. са учредили в полза на кредитора „Райфайзенбанк
България“ ЕАД договорна ипотека върху
ап.46.
С Постановление от 05.04.2016г., издадено по изп. дело №
20137130400088, недвижим имот, представляващ апартамент №46, находящ се в гр. Варна, ул. „Секвоя” № 11, вход Е, на първи етаж, с
площ от 154,15 кв.м., с кад. идент. № 10135.3513.257.3.4 е възложен на П.П. е
обявена за купувач на имота при цена от 119160,00.
С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. дело №2032/17 по описа на ВОС, съдът е
оставил без уважение жалбата на В.Е.Й.,
ЕГН **********, Емил Петров Й., ЕГН ********** и М. Я. Х. – Й., ЕГН **********,
и тримата с адрес ***, срещу
незаконосъобразни действия на ЧСИ Люба Тодорова, рег. № 713 на КЧСИ, с район на действие – ВОС, по изп. дело №
20137130400088, изразяващи се в изготвяне на Постановление от 05.04.2017 г. за
възлагане на недвижим имот представляващ апартамент №46, находящ се в гр. Варна, ул.
„Секвоя” № 11, вход Е, на първи етаж, с площ от 154,15 кв.м., с кад. идент. №
10135.3513.257.3.4.
С Протоколи за въвод във владение от 14.12.2017г. и от 05.01.2018г. П.Я.П.
е въведена в процесния имот в качеството ѝ на купувач на имота по ИД
№2013713040088 по описа на ЧСИ №713- Л. Т.
С влязло в сила Решение, постановено по гр.д.№268/2018г. по описа на ВОС, е
оставена без уважение жалбата на Е. П. Й. срещу извършен на 14.12.2017г.
частичен въвод във владение от ЧСИ Л. Т.
Видно от представеното копие, с Определение, постановено по гр.д.
№18154/2017г. по описа на ВРС, потвърдено с определение по възз.ч.гр.д.
№271/2018г. по описа на ВОС,
производството, образувано по иск на В.Е.Й. срещу П.Я.П. за прогласяване за нищожно на вписано
постановление за възлагане на 5/32 ид.ч. от Ап.46. е прекратено.
За да се произнесе, съставът при ВОС съобрази следното:
Когато владението е отнето по нареждане или със съдействието
на съдебен изпълнител, съобразно разпоредбата на чл. 358 ГПК, съдът проверява
законосъобразността на нареждането, съответно на извършените действия. Според
константата съдебна практика цитираната разпоредба не урежда нов вид иск за
защита на нарушено владение, а само посочва какви са правомощията на
гражданския съд в производството по предявени искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС,
когато се твърди, че владението е отнето по нареждане или със съдействие на
съдене изпълнител или друг държавен орган.
Според актуалната съдебна практика, незаконният въвод във
владение на недвижимия имот, който съдебният изпълнител е извършил срещу
владелеца осъществява материалноправната предпоставка на чл.76 ЗС – владението
е отнето чрез насилие, като по владелческия иск на третото лице срещу
взискателя относно същия имот съдът проверява законността на действията на
съдебния изпълнител /в този см. решение №66/25.07.2016г., по гр. дело №5203/2015г./
Според разясненията, съдържащи се
в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №1 от 9.12.2013 год., когато въззивният съд прецени, че
дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна,
вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно
подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова
оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора,
като даде указания относно релевантните факти и разпределението на
доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират
съответни доказателства. Въпреки, че настоящият състав счита, че правилната
правна квалификация на предявения иск е чл. 76, а не чл. 75 ЗС, какъвто иск е
разгледал ВРС, доколкото не се налага установяването на различни факти, то не е
било необходимо и даването на указания на страните за ангажирането на други
доказателства.
В производството по чл. 76 ЗС, в тежест на ищеца е да
установи факта на упражнявана фактическа власт и факта на насилието/
нарушението.
Между страните липсва спор, и от представения протокол за
въвод се установява, че преди и към момента на извършването му, ищецът Й. е
владял процесните ид. части от описания недвижим имот.
В конкретния случай се обжалва отнемането на владението
посредством въвода, извършено от ЧСИ на 05.01.2018г.. Следователно, предявеният
на 04.06.2018. иск по чл. 76 ЗС е
допустим.
За да се произнесе по неговата основателност, съдът
съобрази следното:
За да бъде установено дали е налице отнемане чрез
насилие, осъществено от ЧСИ следва да се разгледа въпроса за
законосъобразността на извършените действия на процесуална принуда при отнемане
на владението на имота и предаването му на взискателя.
Процесуална незаконосъобразност на изпълнението е налице,
когато не са спазени процесуалните изисквания за законност на изпълнителния
процес, а именно: наличие на изпълнително основание и изпълнителен лист и точно
и законосъобразно изпълнение на процесуалните задължения и правомощия на
съдебния изпълнител.
Принудителното изпълнение следва да
се извършва само в рамките на изпълнителното основание. Съдебният изпълнител не
може да извършва действия, които не съответстват на изпълняваното решение.
Според константата съдебна практика предмет на принудителното изпълнение е само
изпълняемото право, така, както то е конкретизирано в изпълнителния лист.
Безспорно е по делото, а и от приетия НА№119 се
установява, че В.Е.Й. е собственик на 5/32 ид.ч. от Ап.№46, находящ се в
гр.Варна, ул. “Секвоя“ №11, вх.Е, ет.1, представляваща самостоятелен обект с
идентификатор 10135.3513.3.4 с площ от 154.15 кв.м., ведно с 5/32 ид.ч. от
Избено помещение №25 с площ от 3.10 кв.м. по силата на договор за дарение,
извършено от неговата майка.
Във връзка със законосъобразността на изпълнителните
действия, съдът съобрази следното:
Производството по изп. дело №20137130400088 е образувано
по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД против Емил Петров Й. и Мария Янкова
Йорданова въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 8781/2009г. и
съгласно който длъжниците са осъдени да заплатят, при условията на солидарност,
подробно посочени суми, дължими по договор за банков кредит от 01.10.2007г.
Съобразно направеното от взискателя искане принудителното
изпълнение е насочено срещу недвижим имот – апартамент № 46, находящ се в гр.Варна,
ул.“Секвоя“ № 11, вх. Е, по отношение на който длъжниците са учредили в полза
на взискателя договорна ипотека, обективирана в НА №196, том 5, рег.№12557,
дело №996/2007г.
Ищецът В.Й. е придобил 5/32 ид.ч. от Ап.№46 на
20.10.2009г., т.е. след като върху целия апартамент вече е била учредена
ипотека за обезпечаване на задължението по кредита.
Съобразно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 ЗЗД, кредитор, чието
вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от
цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той. Съдебната практика приема, че
всеки приобритател на ипотекирано имущество следва да търпи последиците от
привеждане в изпълнение на изпълнителния лист за обезпечения дълг, както би ги
търпял учредителя. За да бъдат упражнени правата спрямо имота на третото лице
обаче, изпълнителният процес следва да бъде надлежно учреден по отношение и на
самите длъжници, за чието задължение е издаден и изпълнителния титул.
Кумулативно условие е допълнително към листа да се представи и нотариалният акт
за ипотека, тъй като легитимацията на третото лице, приравнено на ипотекарен
гарант се основава на факти, които не личат от изп. лист. Само при съответствие
на изпълняемото право с обезпечения дълг взискателят може да ползва
легитимацията си по принудителното удоволетворяване от конкретния имот.
Видно от писмените доказателства по изп. дело В.Й. е придобил 5/32 ид.ч. от процесния имот на 21.10.2009 г. – т.е. след като е вписана учредената на 01.10.2007 г. ипотека върху апартамента. Към датата на
постановяване на настоящото решение не са представени доказателства за заличаване на
ипотеката, съответно
жалбоподателят придобивайки чрез
дарение имота с учредена върху него ипотека е придобил и правно качество аналогично на това на длъжниците по обезпеченото вземане с тази разлика, че отговаря
за задължението само със стойността на ипотекирания имот и само до размера на
сумата, за която е учредена ипотеката съгласно чл. 174 от ЗЗД. Следователно субективните
предели на изпълнителния лист против главните длъжници – М. и Е. Й. се
разпростират и върху ищеца В.Й., въпреки че той не фигурира в него като
длъжник. Същият правилно е бил конституриан от ЧСИ като трето задължено по
ипотеката лице тъй като е приобретател на имот, който служи за обезпечение на
вземането на взискателя – чл. 429, ал. 3 от ГПК.
Съдът счита, че с оглед наличието на влязло в сила
решение по в.гр.д. № 2032/17 г., с което жалбите на В.Е.Й., ЕГН **********, Е. П. Й., ЕГН ********** и М. Я. Х. – Й., ЕГН **********,
срещу незаконосъобразни действия на ЧСИ Л. Т., рег. № 713 на КЧСИ, с
район на действие – ВОС, по изп. дело № 20137130400088, изразяващи се в изготвяне на Постановление
от 05.04.2017 г. за възлагане на недвижим имот представляващ апартамент N 46, находящ се в гр. Варна, ул. „Секвоя” № 11, вход Е, на първи етаж, с
площ от 154,15 кв.м., с кад. идент. № 10135.3513.257.3.4., спорът за
законосъобразността на Постановлението от 05.04.2017 г. за възлагане на
недвижим имот е разрешен със сила на присъдено нещо.
Въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, и съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 1 ГПК, ЧСИ е насрочил въвод във владение на обявената купувачка – П.П. за дата
05.12.2017г.. Така насроченият въвод не се е състоял, тъй като видно от
протокол от същата дата на длъжниците е дадена възможност да изнесат вещите си
от имота.
На 14.12.2017г. е бил извършен частичен въвод, на който са присъствали и
тримата длъжници – осигурен е бил достъп до част от имота, като ключът е
оставен на разположение на ЧСИ, а между купувача и длъжниците е постигнато
съгласие за опразване и на останалата част в срок до 05.01.2018г., за която дата
в протокола е посочено, че ще бъде извършен окончателния въвод. Това действие е
реализирано, видно от съставения протокол от 05.01.2018г.
С оглед така приетото от
фактическа страна, настоящият състав не
установи ЧСИ да е допуснал незаконосъобразни действия във връзка с
осъществяване на въвода спрямо ищеца. Съдебният изпълнител е извършил въвода с оглед
разпоредбата на чл. 498 ГПК и съобразно
влязлото в сила Постановление за
възлагане на недвижим имот. Съдебният изпълнител, като орган, който осъществява
изпълнението, е длъжен стриктно да съблюдава рамките, в които се движи
изпълнителният процес. С оглед събраните в хода на настоящото производство
писмени доказателства, съдът счита, че принудителното изпълнение е проведено в рамките на изпълнителното основание, предвид
което е законно.
Конкретни твърдения за извършени
нарушения във връзка с осъществяване на въвода в исковата молба не са изложени.
От друга страна следва да се отбележи, че принадлежността на правото на
собственост е извън предмета на настоящия иск, в производството по който на
изследване подлежат само факта на осъществявано владение и неговото отнемане по
насилствен начин.
Действително, ищецът
се легитимира като собственик на 5/32 ид. части от процесния апартамент, но доколкото
е придобил собствеността при вече учредена върху същия имот ипотека, то той
отговаря за изпълнението на обезпеченото вземане и е длъжен да понесе всички
произтичащи от неизпълнението му неблагоприятни последици.
Доколкото съдът не
установи владението на ищеца да е било отнето по скрит или насилствен начин, а напротив
счита, че отнемането е извършено в рамките на законосъобразно проведено изпълнително
производство, то искът с правно осн. чл. 76 ЗС следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изцяло съвпадащите изводи на
настоящата инстанция с тези на първата, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение -потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предвид неоснователността на
въззивната жалба, въззиваемата страна има право да получи направените в
настоящото производство разноски, които съдът, с оглед представения списък и доказателства,
определя в размер на 1200лв.
Водим от изложеното, Варненският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2128/16.05.2019 г., постановено по
гр. дело №8682/2018г. по описа на ВРС, с което предявеният от В.Е.Й., ЕГН: **********
с адрес *** срещу П.Я.П., ЕГН: **********
с адрес *** иск с правно основание чл.76 ЗС за осъждане на ответницата да предаде на ищеца
владението върху 5/32 ид.ч. от апартамент №46, находящ се в гр.Варна, ул.“Секвоя“
бл.11, вх.Е, ет.1, е отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН, и В.Е.Й.,ЕГН: ********** с
адрес *** Е ОСЪДЕН да заплати на П.Я.П.,
ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 1200 лева,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Е.Й.,ЕГН:
********** с адрес *** да заплати
на П.Я.П., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 1200 / хиляда и двеста/ лева,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Рeшението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на препис на страните, при условията на чл. 280 ГПК.