№ 34
гр. Варна, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Дебора Н. И.а
в присъствието на прокурора Ст. Т. З.
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600023 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивен протест от прокурор от РП-Варна срещу присъда
№ 99/11.11.2021 г., постановена от РС-Варна, 36 състав, по НОХД № 20213110204165.
С атакувания съдебен акт подсъдимият Б. Д. ИВ. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК. Наложено му е наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, след редукция по реда на чл.58а ал.1 от НК,
изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от три години. Освен
това в тежест на осъдения са възложени направените по делото разноски.
С въззивния протест се иска присъдата да бъде изменена по отношение начина на
изтърпяване на наказанието като се отмени приложението на чл.66 ал.1 от НК. В тази връзка са
изложени аргументи за висока степен на обществена опасност на извършеното деяние.
В депозираното възражение срещу протеста подс. Б. И., чрез защитника си адв. Ц.
бланкетно заявява искане да бъде оставен без уважение и да се потвърди присъдата на
първоинстанционния съд.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа протеста и
счита, че отлагането на изпълнението на наложеното наказание не би изпълнило задачите на
наказанието.
Пред съда защитникът на подс. Б. И. изразява становище за неоснователност на
протеста. В тази връзка твърди, че при наличие на предпоставките по чл.66 от НК отлагането на
изпълнението на наказанието в конкретния случай, ще допринесе за постигане на индивидуалната
и генерална превенция.
Въззивният състав на съда, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на
атакувания съдебен акт, установи следното:
1
На 10.06.2021 година, около 15:30 часа малолетните свидетелки Н.В.Й., К.Ж.С., Т. И.а С.
и Г.Е.Б. седели на една от пейките в залата за изчакване на пътници на ферибота в гр. Белослав.
Докато били там те си говорели, движели, сядали на пейка и си гледали телефоните. В 15:47 ч.
подс. И. отворил стъклената врата на залата и влязъл вътре. Седнал на пейката до малолетните
момичета, като постоянно ги гледал и проследявал с поглед. В 15:50 ч. подс. И. надигнал долния
край на фланелката си и оголил корема. В 15:51 ч. в същата зала влязъл мъж, който застанал с гръб
към пейката и гледал през прозореца.
През това време И. си смъкнал панталоните, демонстративно показал половия си член и
започнал да се самозадоволява пред стоящите до него малолетни момичета, като държал и движел
с лявата ръка половия си орган.
Свидетелките се изплашили, защото не знаели какви ще са последващите действия на
подсъдимия и същевременно били отвратени и силно възмутени от поведението му. Свидетелката
Н.Й. успяла да излезе и да отиде да извика свид. С., работещ на ферибота като брегови моряк.
Когато отишла при него му разказала за действията на подс. И..
Свид. С. влязъл в чакалнята и заварил там двама непознати на него мъже - единият седящ
на пейката, а другия - прав до прозореца с гръб към пейката. Тогава свид. Й. показала на свид. С.
мъжа седящ на пейката и му казала, че това е човека заради когото се е наложило го е повика.
Свид. С. посочил вратата на подс. И. и му казал да напусне. Подсъдимият веднага излязъл от
чакалнята без да каже нищо.
В залата за изчакване на пътници имало монтирана охранителна камера, която заснела
действията на подс. И. и другите лица. Компакт диск, съдържащ запис от тази камера, бил
предаден с протокол за доброволно предаване за нуждите на разследването от св. Ябрашев.
На 26.07.2021 г. е извършено разпознаване на лица по снимки, при което свид. С.
разпознал и посочил подс. Б.И., като лицето, което било в чакалнята и му било посочено от св. Й..
От заключението на видео-техническата и лицево- идентификационна експертиза на
предадения компакт диск е видно, че не са установени следи от манипулация/намеса върху
записаната информация. Описани са действията на мастурбиращото лице, като резултата от
проведеното изследване позволява да се направи извод, че това е Б. Д. ИВ..
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, се установява, че Б. Д. ИВ. не
страда от психично разстройство. Няма данни за зависимост към употреба на алкохол и
психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието- 10.06.2021 г. е бил в състояние
на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
Към датата на инкриминираното деяние подсъдимият Б.И. не е осъждан /реабилитиран е/.
Тази фактическа обстановка първоинстанционият съдът е приел за установена въз основа
на самопризнанието на подс. Б. Д. ИВ., направено по реда на чл. 371, т.2 НПК относно фактите
описани в обвинителния акт, които се подкрепят изцяло от гласните доказателствени средства:
показанията на свидетелите С.Д. С., Н.В.Й., В.Н.Й., К.Ж.С., П.Й.С., Т. И.а С., Г.Е.Б., К.П.П. и
Р.С.Я. и от писмените такива: справка за съдимост и експертни заключения.
Въззивният съд, както първоинстанционния не констатира противоречия и неясноти в
показанията на свидетелите, поради което не ги подложи на съмнение. Експертните заключения са
компетентно дадени и не са оспорени в хода на наказателното производство. Те както и
2
свидетелските показания по недвусмислен начин установяват механизма на извършване на
престъпното деяние, обстоятелството че подс. Б.И. е бил вменяем към момента на извършването
му и че той е негов автор. Доколкото при съпоставката на кредитираните свидетелски показания и
писмени доказателства със самопризнанието на подсъдимия не се установява противоречие, няма
основание за ревизиране на така направените изводи.
Поведението на подс.И. на инкриминираната дата се изразява в грубо пренебрегване на
установените в обществото норми на поведение тъй като на публично място - в зала за изчакване
на пътници на ферибота в гр.Белослав извършил непристойни действия - смъкнал панталоните си,
демонстративно показал половия си член и мастурбирал пред стоящите до него четири малолетни
момичета. Последното, както и факта, че в същото помещение е присъствал и един възрастен
човек (макар и с гръб към случващото се), характеризира действията му като извършени с особена
дързост и цинизъм.
Действайки в състояние на вменяемост и с пряк умисъл подс. Б.И. е осъществил състава
на престъплението по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 НК, защото е предвиждал и целял извършването на
хулиганските действия да стане в присъствието на деца и на публично място, т.е. настъпването на
общественоопасния резултат.
Предвид изложеното съдът счете, че законосъобразно установените факти са отнесени към
посочената материална норма и няма основание за промяна на крайния извод за вината на подс. Б.И..
По отношение вида и размера на наложеното наказание въззивният съд счита, че
определянето му над минимума на „лишаването от свобода“ предвиден в чл.39 ал.1 от НК е
съответно на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Действително с оглед
процедурата на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.1 НПК, по която е преминало
първоинстнционното производство и императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК,
редуцирането на наказанието по реда на чл.58а от НК е законосъобразно.
В случая обаче настоящият състав на съда прие, че въпреки формалното наличие на
предпоставките на чл.66 ал.1 от НК: наложеното наказание е „лишаване от свобода“ до 3 години и
лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, за поправяне на
осъдения Б.И. е необходимо той да изтърпи наказанието ефективно. Независимо от настъпилата
реабилитация безспорен факт е, че подсъдимият три пъти е бил санкциониран за престъпления от
общ характер /едно от които с идентична правна квалификация като настоящото/. За това
възприемайки тази негативна информация за личността на дееца и преценявайки извършеното
деяние като такова с висока степен на обществена опасност, поради изключителната му
вулгарност и арогантност, съдът счете, че изолирането на подс. И. от обществото в място за
лишаване от свобода е наложително. Така ще му се отнеме възможността да върши други
престъпления, а превъзпитанието му към спазване на законите и особено на добрите нрави -
резултатно. В този смисъл съдът прецени като неоснователни възражението и аргументите на
защитника срещу подадения протест. Съобразно разпоредбата на чл.57 ал.3 от ЗИНЗС съдът
определя наложеното наказание да се изтърпи при първоначален общ режим, като при
изпълнението на осн. чл.59 ал.1 от НК се приспадне времето, през което Б.И. е бил задържан.
Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на ОС-Варна прие, че обжалваната
присъда, следва да бъде изменена в посочения смисъл и на осн. чл.337 ал.2 т.2 НПК
РЕШИ:
3
ИЗМЕНЯ присъда № 99/11.11.2021 г., постановена от РС-Варна, 36 състав, по НОХД №
20213110204165 като:
ПОСТАНОВЯВА подс. Б. Д. ИВ. да изтърпи наказанието „лишаване от свобода“ за срок
от четири месеца при първоначален общ режим, на осн. чл.57 ал.3 от ЗИНЗС.
На осн. чл.59 ал.1 от НК приспада времето, през което Б.И. е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4