Р Е Ш
Е Н И Е №
260018
гр. София, 21.10.2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Софийският
окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 217
по описа за 2019 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното :
ИЩЕЦЪТ
- Н.а.з.п. (НАП) е подала искова
молба, с вх. № 11343 от 21.12.2017 г. на СОС, против о.Г.М. с която е предявен
иск по чл.422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че общината дължи на Държавата
суми, съставляващи финансиране по програма ФАР, по договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ – външни дейности на Европейската общност, с
идентификационен № BG2005/017-684.01.37 от 11.10.2006
г., сключен между ответника и Министерство на регионалното развитие и
благоустройството в следните размери:
- 6 224.61 евро - част от неиздължена главница по Договор за
безвъзмездна финансова помощ № ВG2005/017-684.01.37, ведно с
лихва по чл. 18.2 от Общите условия на договора в размер на лихвения процент,
прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по
рефинансиране в евро на първия ден от месеца, в който е изтекъл срокът, плюс
3.5 процентни пункта, начислявана върху главницата от 297 701.23 евро, считано
от 30.03.2016г. до окончателното погасяване на задължението;
-
16 360.75 евро - лихва
за забава за периода от 29.09.2014г. до 30.03.2016 година;
- 422.77 евро - начислена лихва върху банковата сметка на
проекта.
Ищецът сочи в исковата молба, че поради констатирани
нередности (договорът за изпълнение на строителните дейности бил сключен от
общината, чрез кмета с втория класиран участник в проведената процедура за
възлагане на обществена поръчка, без да има основание за това) при изпълнението
на договор BG2005/017-684.01.37 от 11.10.2006
г. от М. било поискано възстановяване на цялата разплатена в полза на
бенефициента (о.Г.М. сума по проекта – 298 124.00 евро (вкл. както по
програма ФАР – 75%, така и национално съфинансиране – 25%). Преписката била
изпратена от М. на НАП за събиране на вземането, на основание чл. 3, ал. 7, т.
6 от ЗНАП, а в последствие задължението на общината било установено с издаден
Акт за установяване на частно държавно вземане № 12/30.03.2016 г.
Поради липса на доброволно плащане, по заявление на
НАП била издадена заповед за незабавно изпълнение № 467/22.06.2017 г. по ч. гр.
д. № 579/2017 г. по описа на РС - Е.П.
за част от главницата по Акт за установяване на частно държавно вземане, както
и за пълния размер на вземанията за лихва, установени в същия, а така също бил
издаден и изпълнителен лист от 22.06.2016 г. По молба на НАП било образувано
изпълнително дело № 466/2017 г. по описа на ЧСИ с рег. № 793 – Наталия Дангова.
Ищецът поддържа, че поради постъпило писмено
възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, в срока по ал. 2 от същия текст бил
уведомен да предяви иск за вземането си в месечен срок, което той сторил с
настоящата искова молба.
Искът подлежи на разглеждане
по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените с
нея установителни искове са допустими.
Преписи
от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока
по чл.367, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор на искова молба, с който е
оспорил иска като неоснователен, взел е становище по обстоятелствата, на които
се основава и е направил възражения срещу тях. С отговора е направено
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предприетите действия
от страна на Управляващия орган за налагане на финансова санкция.
Препис от отговора на
исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по
чл.372, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителна искова молба. С нея се
посочва от ищеца, че съобразно изложеното в отговора на исковата молба спорни
остават обстоятелствата дали от страна на Възлагащия орган - М. са спазени процедурите и сроковете за
ангажиране на финансовата отговорност на общината. Сочи се в ДИМ, че са
неоснователни възраженията на ответника за законосъобразно проведена обществена
поръчка, както и за погасяване на процесното вземане по давност.
Препис от допълнителната
искова молба е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока
по чл.373, ал.1 от ГПК същият е депозирал отговор на допълнителната искова
молба. В него ответникът сочи, че Държавата, в лицето на М. следва да поеме отговорност
по отношение на наложените финансови корекции, тъй като именно тя, като
контролиращ орган е била неизправна при изпълнение на договорните си задължения
и на задълженията, вменени от европейското и националното законодателство.
Ответникът сочи и че поддържа направените с отговора на исковата молба
възражения.
По делото,
на основание чл.219, ал.1 от ГПК е конституирано трето лице – помагач на
страната на ищеца, а именно - Министерство на регионалното развитие и благоустройството
/М./, с адрес: ***.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото обстоятелството, а и от
представените заверени копия на договор за безвъзмездна финансова помощ –
външни дейности на европейската общност № BG2005/017-684.01.37/11.10.2006г., три анекса /приложения/ –
неразделна част от договора, както и 2 бр. авизо от 03.11.2006г., 2 бр. авизо
от 09.11.2007г. и 2 бр. авизо от 29.09.2008г. се установява, че ответната община е
бенефициент по програма ФАР и на основание сключения договор между него и М.,
му е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 297 701.23 евро.
Видно от представения в
производството договор № BG2005/017-684.01.37/11.10.2006г.
е, че страните по него са уговорили МРРРБ, в качеството си на възлагащ орган да
предостави на ответника безвъзмездна финансова помощ за извършване на
дейностите описани в Анекс I към договора,
а именно: „Възстановяване и подобряване на канализацията в О.Г.М. след
наводненията през 2005г.“. Срокът за изпълнение на дейностите е 16 месеца,
съобразно договора. Съобразно мярка 2 Избор на подизпълнители от Анекс 1 към
договора, ответникът се задължава да организира и проведе 3 различни тръжни
процедури за възлагане изпълнението на : изготвяне на работен проект,
строителни и възстановителни работи и надзорна дейност. Уговорено е всички
тръжни процедури да бъдат организирани и
проведени, съгласно българския Закон за обществените поръчки.
В анекс II към договора е предвидено, че бенефициентът се
задължава да върне на Възлагащия орган всички средства надвишаващи окончателно
дължимата сума, в срок от 45 дни от получаването на искане за това /чл.18/. в
противен случай Възлагащият орган има право да увеличи дължимите суми, като
начисли лихви в определен в анекса размер. В чл.18.4 е посочено, че банковите
такси, свързани с връщане на дължими суми същ оса изцяло за сметка на
Бенефициента.
В изпълнение на сключения договор с М.,
ответникът, чрез кмета на Общината с решение № 062/16.02.2007г. е открил
процедура за възлагане на малка обществена поръчка, чрез открит конкурс с
предмет - „Възстановяване и подобряване на канализацията в О.Г.М. след
наводненията през 2005г.“, одобрил е обявлението на откриване на процедурата,
както и документацията за участието в нея. Видно от условията за участие в
открития конкурс е, че критериите за оценка и начина за определяне на тежестта
им с комплексната оценка на кандидата са както следва:
- Техническа оценка, в която е включен и срока за
изпълнение – 60 % тежест и
- Финансова оценка – 40 % тежест.
Посочена
е и формулата, по която ще се оценяват офертите в условията за участие в
конкурса.
На 27.03.2007г. кметът на ответната
община е назначил със заповед комисия от 5 човека, която на същата дата от
09.00 часа да проведе процедура по разглеждане на постъпилите оферти и да
излезе с протокол за определяне на изпълнител на обществената поръчка.
Установява се от протокол на
комисията от 03.04.2007г., че документи за участие са подали 5 участника, като
трима са отстранени, поради несъответствие с условията на база на подадените
документи. На двама кандидати са разгледани офертните предложения и същите са
оценени, съгласно обявените критерии за оценка на кандидатите участвали в
процедурата, като СД „Проектстройинженеринг – Тончев и Пенчев“ е получило оценка
78.274 , а „Х.“ ЕООД – 54.938. Въпреки поставените оценки на първо място е
класирано дружеството „Х.“ ЕООД, след взето становище на лице изпълняващо
инвеститорски контрол при ответника. Вземането на такова становище не е
предвидено в условията за участие в открития конкурс по НВМОП.
С договор от 03.05.2007г. О.Г.М. е възложила на „Х.“
ЕООД да изпълни дейностите по „Възстановяване и подобряване на канализацията в О.Г.М.
след наводненията през 2005г.“, които дейности са финансирани по програма ФАР,
в резултат на сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № BG2005/017-684.01.37/11.10.2006г. между Общината и М..
Не е налице спор по делото, че дейностите са изпълнени
в срок.
Установява се от писмо от 14.05.2008г. на Европейската
комисия, ГД „Разширяване“ до Министерство на финансите, че през 2007г. по
възлагане на ЕК е извършен мониторинг от Ecorys Nederland B.V. на извадка от проекти – финансирани по 25 схеми за
отпускане на субсидии. Констатациите и препоръките от този мониторинг били
съобщени на всяка Изпълнителна агенция /ИА/ през декември 2007г. от
Представителството на ЕК. Видно от приложенията към писмото е, че проекта на О.Г.М.
е с проблеми при управлението и изпълнението му, тъй като Общината е възложила
изпълнението на проекта на лице, което е класирано на второ място, като Общината
се е позовала на предишен опит с него. Изложено е, че последното не е критерий
заложен в условията за избор, изброени в тръжните документи. Посочено е още, че
това представлява нарушение на процедурата по провеждане и възлагане на
обществената поръчка. Писмото е получено в Министерство на финансите на
19.05.2008г.
По делото е приложен и доклад от 26.11.2013г. на
началник отдел „Законодателство и нередности“, при ГД „Управление на
териториалното сътрудничество“ до Главен директор на същата дирекция. От него е
видно, че се анализират действията на ответника във връзка с проведената
обществена поръчка, констатира се, че той е приложил критерии за допустимост,
които не са били заложени в одобрената тръжна документация, което от своя
страна довело до промяна на класирането на участниците в процедурата и до избор
на изпълнител предложил по-висока цена. Предложено е в доклада да бъде
регистрирана нередност и да бъде наложена на О.Г.М. финансова корекция в размер
на 5 % от цената на договора за СМР. Установява се още от този доклад, че
процесния проект е изпълнен и строежът е получил разрешение за ползване,
издадено от ДНСК под номер СТ-12-397/07.05.2008г.
С писмо изх. № 99-00-2-757 от 24.04.2014г., М. уведомява ответника – О.Г.М. че във връзка с
констатирани нарушения в одитен доклад от 2007г. при провеждане на процедура за
строителство по проект BG2005/017-684.01.37,
ЕК е уведомила ГД „Управление на териториалното сътрудничество“ /ГД УТС/ -
правоприемник на дирекция „Изпълнителна агенция Програма ФАР“ за необходимостта
от предприемане на мерки по налагане на финансова корекция и регистриране на
нередност. Посочено е в писмото, че установените нарушения са сключването на
договор с класирания на второ място участник в процедурата. Ответникът е
уведомен, че ЕК е изискала да бъде наложена финансова корекция в размер на 100
% на договора за строителство, както и че се води кореспонденция с ЕК за
уточняване на размера на финансовата корекция, и след получаването на
окончателно становище относно размера О.Г.М. ще бъде информирана.
На 26.06.2014г. от Европейската Комисия, ГД
„Разширяване“ на Министерство на финансите на РБ е изпратено писмо касаещо
Решение за уравняване на счетоводните сметки по Програмата за преодоляване на
щетите от наводненията със средства по ФАР за Република България 2005г. В
приложение към последното е посочено, че възлагането на поръчка на класирания
на второ място кандидат и въвеждането на допълнителен критерий за възлагане на
етапа на оценка е сериозно нарушение на процедурите по обществени поръчки,
поради което финансовата корекция на О.Г.М. следва да бъде в размер на 100 % от
„стойността на грешката“ – 223 593.00 евро.
С писмо изх. № 99-00-2-757/1/ от 01.08.2014г., М. уведомява ответника – О.Г.М.
че в срок от 45 дни от получаване на писмото, следва да възстанови сумата от
29824.00 евро по посочена банкова сметка, *** % финансова корекция по проект BG2005/017-684.01.02.37 „Възстановяване и подобряване на
канализацията в О.Г.М. след наводненията през 2005г.“ . Писмото е получено от
ответника на 09.08.2014г.
Ищецът с твърденията си определя
предметните предели на доказване в настоящото съдебно производство, а той не
твърди, че през периода от 2007г. до 24.04.2014г. от възлагащия орган са
извършвани някакви действия /включително и уведомителни/, които са свързани с
проекта на ответника.
Не е спорно в производството, че ответникът не е заплатил
определената финансова корекция в нейната цялост. Поради това, на 30.03.2016г.
от ищеца е издаден Акт № 12 за установяване на частно държавно вземане в размер
на 314 484.75 евро, от които: 297 701.23 евро – главница;
16 360.75 евро - лихва за периода от 20.09.2014г. до 30.03.2016г. и 422.77
евро – начислена лихва по банковата сметка на проекта. Актът е получен в О.Г.М.
на 11.04.2016г., видно от приложената по делото обратна разписка.
Видно от представената заповед № 467
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК е, че ищецът по ч.гр.д. № 579/2017 год. на РС – Е.П. се е снабдил с
посочената заповед за изпълнение и с изпълнителен лист от 22.06.2017г. /също
представен по делото/ срещу ответника за сумите, представляващи предмет на
настоящия установителен иск.
Не се спори по делото, че ответникът
е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК против издадената заповед за
изпълнение, нито се оспорва допустимостта на предявените искове.
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като
обективно, обосновано и пълно, се установява, че М. е заплатило на ответника по
процесния проект сумата от 297 701.23 евро, както и че размерът на
законната лихва за забава върху сумата от 297 701.23 евро, за периода от 20.09.2014г.
до 30.03.2016г. е 16 360.75 евро.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.124, ал.1 във
вр. с чл.422, ал.1 от ГПК. Разгледан по същество, искът
е неоснователен.
Този извод съдът прави независимо от обстоятелството,
че по делото се установи нарушаване на процедурата по провеждане и възлагане на
обществената поръчка свързана с изпърнението на дейностите по процесния проект
за безвъзмездно финансиране. Ответникът в настоящия случай е класирал на първо
място и е сключил договор за изпълнение на дейностите по проекта с участник в
тръжната процедура, който е получил по-нисък резултат при разглеждане и
оценяване на офертата му от комисията по чл.37, ал.1 от НВМОП /отм./.
Последното представлява нарушение на чл.40, ал.3 от НВМОП /отм./, според който
комисията класира участниците, въз основа на резултатите, получени при
разглеждане и оценяване на офертите. НВМОП /отм./ не предвижда възможност за
изискване на становище от лице външно за процедурата, както и съобразяване с
това становище, още повече, когато това не е предвидено и в условията за
провеждане на конкурса и критериите за оценка. Следва да се направи извод в
случая, че О.Г.М. е нарушила националното законодателство при провеждане и
възлагане на процесната обществена поръчка. В тази връзка се поставя въпросът дали
това нарушение на представлява „нередност“ по смисъла на европейското право и
дали води до засягане на финансовите интереси на ЕС.
С Регламент №
2988/95г. относно защитата на финансовите
интереси на ЕО се въвеждат общи правила, отнасящи се до единните
проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение
на правото на Съюза, с цел да се противодейства на действията, насочени срещу
финансовите интереси на Съюза във всички области. В чл. 1,
параграф 2 е дадено легално определение на понятието
"нередност", като е посочено че това е "всяко нарушение на
разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от
икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на
общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или
посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени
ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством
извършването на неоправдан разход. ".
Съгласно
практиката на СЕС (Решение от 26
май 2016 г. по съединени дела C-260/14 и C-261/14, т. 46) понятието
за нередност по смисъла на член 1,
параграф 2 от Регламент № 2988/95г.
трябва да се тълкува като отнасящо се не само до всяко нарушение на това право,
но и до нарушаването на разпоредбите на
националното право, които допринасят за обезпечаване на правилното прилагане на
правото на Съюза в областта на управлението на финансирани със средства на
Съюза проекти. Регламент №
2988/95г. единствено
установява общи правила за контрол и налагане на санкции с цел защита на
финансовите интереси на Съюза, като възстановяването на неправилно използваните
средства трябва да се извърши въз основа на други разпоредби, а именно, когато
това е необходимо, въз основа на секторните разпоредби (Решение на
СЕС от 18 декември 2014 г. по дело C-599/13, т. 37,
Решение от 26 май 2016 г. по дело С-260/14 и С-261/14, т. 32). Както
следва от чл. 2,
параграф 3 и от трето, пето и осмо съображение от Регламент № 2988/95,
в рамките на секторните правила, установени в съответствие с конкретните
общностни политики, се определят реда и условията за децентрализирано
управление на бюджета, правилата и принципите, приложими за националните
системи за управление и контрол, нередностите, както и административните мерки
и санкции. В този смисъл, компетентните национални органи трябва да вземат
предвид секторните разпоредби, за да определят дали дадено поведение
представлява "нередност", а именно според случая, въз основа на тези
разпоредби те следва да извършат възстановяването на неправилно използваните
средства.
СЕС е имал
повод да каже също така, че в случаите, в които финансовите корекции от страна
на държавите членки се прилагат във връзка с разходи, съфинансирани от
структурните фондове при неспазване на разпоредбите в областта на възлагането
на обществени поръчки, тези корекции съставляват административни мерки по
смисъла на член 4 от
Регламент № 2988/95 (Решение на
СЕС от 26 май 2016 година по съединени дела C - 260/14 и C - 261/14 относно
тълкуването на чл. 98 пар.
2, ал. 1 изр. 2 Регламент 1083/06). Тези административни мерки не се
разглеждат като санкции (чл. 4, параграф 4), а като последица от
установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща
от общностната правна уредба, не са спазени, като по този начин получената
облага се оказва недължима (Решение на
СЕС от 4 юни 2009 г. по дело С-158/08, т. 28; Решение от 14 септември 2014 г. по
дело С-341/14, т. 45, Решение от 18
декември 2014 г по дело С-599/13, т. 36, Решение от 26
май 2016 г по дело С-260/14 и С-261/14, т. 50).
Предвид на горното настоящият съдебен състав приема,
че в случая по процесния проект, О.Г.М. като е извършила нарушение на
националното право, касаещо провеждането и възлагането на обществена поръчка, е
извършила и „нередност“ по смисъла на чл.1, §2 от Регламент № 2988/95г. на
Съвета относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. В
тази връзка и съобразно предвижданията на посочения регламент в чл.4 от същия,
спрямо ответника следва да бъде приложена административна мярка, представляваща
възстановяване на незаконно придобитата облага, а именно в случая сумата в
размер на безвъзмездното финансиране по процесния проект.
По правоизключващото
възражение на ответника за изтичане на погасителната давност досежно налагане
на административна мярка по смисъла на чл.4 от Регламент № 2988/95г. на Съвета
относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности:
В чл. 3 от
Регламент № 2988/95 обаче са установени общи правила за ограничаване
на срока, в който следва да бъдат проведени процедурите за установяване на
нередности и налагане на административни мерки или санкции и следва да бъдат
изпълнени решенията, налагащи административни санкции. Съгласно чл. 3,
параграф 1, ал. 1 от Регламента срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който
нередността по смисъла на чл. 1,
параграф 1 е извършена,
като секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да
бъде по-малък от три години. Тази давност
се прилага както за нередностите, които водят до налагането на административна
санкция по смисъла на член 5 от
него, така и за такива, които са предмет на административна мярка по
смисъла на член 4 от
този регламент, когато с мярката се цели отнемане на незаконно
придобитата облага, без обаче тя да има характер на санкция (в този смисъл Решение от 29
януари 2009 г. по съединени дела C-278/07 и C-280/07, т. 22). В чл. 3,
параграф 1, ал. 3 е предвидено, че
срокът за давност се прекъсва от всяко
действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано
с разследването или правните действия (legal proceedings), отнасящи се до
нередността, и започва да тече отново
след всяко действие, което го прекъсва. Според чл. 3,
параграф 2, ал. 1 от Регламента срокът за изпълнение на решението,
налагащо административната санкция или мярка, е тригодишен, и започва да тече от деня, в който решението става
окончателно. Редът за спиране и прекъсване на
този срок се уреждат от съответните разпоредби на националното право (чл.
3, параграф 2, ал. 2). С чл. 3,
параграф 3 от Регламента на държавите – членки е предоставена
възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този, предвиден в параграф 1
и параграф 2. Срокът по чл. 3,
параграф 1 от Регламент № 2988/95 цели да гарантира правната
сигурност на икономическите оператори, като те трябва да са в състояние да
установят кои техни операции са породили окончателни последици и кои все още
могат да бъдат обект на преследване (Решение на
СЕС от 11 юни 2015 година по дело С-52/14, т. 25).
В обобщение с чл. 3 от Регламента са уредени два
различни давностни срока – първият,
установен в параграф 1, относим към провеждане на процедурите за налагане на административни
мерки или санкции поради извършени нередности по смисъла на чл. 1, параграф 2,
в това число отнемане на незаконно придобитата от съответните икономически
операции облага, по-специално посредством задължението да възстановят недължимо
платените суми, и вторият, установен в параграф 2, относим към изпълнението на
решението, налагащо административната санкция. Този извод несъмнено следва
както от предвидените различни като продължителност срокове, така и от
възприетия различен подход по отношение на уреждането на случаите на прекъсване
и спиране на срока. По отношение на случаите на прекъсване и спиране на първия
срок приложение следва да намери чл. 3, параграф 1, ал. 3 от Регламента, пряко
приложим в държавите-членки, независимо дали се прилага установеният с ал. 1
четиригодишен давностен срок, по-краткият
срок, предвиден в секторните правила, или по-дълъг срок, предвиден в
националното право на държавата-членка. Правилото на чл. 3, параграф 3 се
отнася единствено до възможността на държавите-членки да прилагат по-дълги от
предвидените в параграф 1 и параграф 2 срокове с оглед правните традиции на
тези държави и периода от време, който съответният им правен ред възприема като
необходим и достатъчен, за да може администрация, която полага необходимата
грижа, да санкционира нередностите, извършени във вреда на публичните органи и
национални бюджети (Решение от 5
май 2011 г. по съединени дела C-201/10 и C-202/10, т. 39), но не
засяга установения в чл. 3,
параграф 1, ал. 3 ред за прекъсване на давността
за провеждане на процедурите за установяване на нередности. Изложените
съображения обуславят извода, че правилото на чл. 3,
параграф 1, ал. 3 от Регламент № 2988/1995 г., уреждащо случаите на
прекъсване на давностния срок, е
приложимо по отношение на процедурите, свързани с определяне и налагане на
финансови корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени в
операции или оперативни програми, финансирани в РБългария със средства от
Европейския съюз, представляващи административни мерки по смисъла на чл. 4 от
Регламент № 2988/1995г., независимо дали се прилага установеният с
ал. 1 четиригодишен давностен срок,
по-краткият срок, предвиден в секторните правила, или по-дълъг срок, предвиден
в националното право на държавата-членка съгласно чл. 3, параграф 3.
От тук за конкретният казус по настоящото дело може да
се обобщи, че О.Г.М. е извършила нередността по смисъла на чл. 1, пар. 2 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/95г. на 03.04.2007г., когато назначената от Кмета на общината комисия по
чл.37, ал.1 от НВМОП /отм./ е съставила протокол, с който неправилно е
класирала участник с по-нисък резултат. От тази дата съответно е започнала да
тече и давността предвидена в чл.3, параграф 1 от Регламента посочен по-горе.
Съдът намира, че от съществено
значение в случая е да се отбележи, че от посчената дата на извършване на
нередността до датата 24.04.2014г. /когато ответника получава писмо от М., с
което е уведомен за кореспонденция с ЕК досежно размера на административната
мярка, както и за доклада на Ecorys Nederland/, т.е. седем години по-късно,
на бенефициентът О.Г.М. не е нотифицирано никакво действие на компетентните
органи, което да е свързано с
разследването или правните действия (legal proceedings), отнасящи се до
нередността, поради което давността в случая не е прекъсвана по смисъла на
чл.3, параграф 1, ал.3 от Регламент № 2988/95г. Липсват данни по делото за подобна
нотификация, а в тежест на ищеца е да докаже такава, предвид направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Настоящият съдебен състав приема, че възражението на
ответника за изтекла погасителна давност в случая е основателно. Това е така,
защото от 03.04.2007г. до 01.08.2014г. са изтекли не само предвидените в чл.3,
параграф 1, ал.1 от Регламент № 2988/95г. четири години, но и по – дългия
давностен срок от пет години, предвиден в националното законодателство – чл.110
от ЗЗД /чл.3, параграф 3 от Регламент № 2988/95г./.
По наведените
доводи от ищеца и от третото лице помагач на страната на ищеца – М. във връзка
с направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност:
Ищецът и третото лице – помагач на страната на ищеца твърдят,
че в случая срокът за давност не може да се счита изтекъл, тъй като програма
ФАР е многогодишна програма и по смисъла на чл.3, параграф 2, изр.2 от
Регламента – в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки
случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Твърди се, че
програма ФАР не е изрично прекратявана от ЕК. Тук се поставят два въпроса –
дали под термина „многогодишна програма“ регламентът има предвид именно
програма ФАР в случая или термина „многогодишна програма“се използва с друго
значение.
С т.45 от решение на Съда на ЕС от 15.06.2017г. по
дело С-436/15г. е казано, че след като
не е дефиниран в Регламент № 2988/95, обхватът на понятието
„многогодишна програма" следва да се определи, като се вземе предвид
значението на всеки един от съставящите го термини, контекстът, в който те са
използвани, и целите на правната уредба, за която то се отнася (вж. по аналогия
решения от 6
октомври 2015 г., Firma Ernst Kollmer Fleischimport und -export, C-59/14,
EU:C:2015:660, т. 22 и от 21 декември 2016 г., Interservice, C-547/15,
EU:C:2016:983, т. 20). С оглед на това по отношение най-напред на
използваните термини се отбелязва, че терминът „програма" е с широко
значение, а термините „програма" и „проект" могат да се използват
като взаимнозаменяеми по смисъла на член 3,
параграф 1 от посочения регламент.
Сочи се още, че не може да се установи наличието на тясна терминологична връзка
между това понятие и понятията, които се използват в инструментите за създаване
на различните фондове за предоставяне на финансова помощ.
С оглед на всички изложени съображения от СЕС в
посоченото по – горе решение, настоящият съд прави извод, че в конкретния по
делото правен спор, под термина „многогодишна програма“ не следва да се разбира
програма ФАР. Това е така с оглед принципа на пропорционалност, заложен в
европейското право. В случая този термин по-скоро би означавал проект и то
конкретния процесен проект на О.Г.М. но предвид срока му за изпълнение /16
месеца/ съдът приема, че той не може да покрие понятието „многогодишна
програма“. В този смисъл се явява неоснователно направеното от ищеца и
подпомагащата го страна възражение, че срокът за давност все още не е изтекъл.
Независимо от посоченото до тук, дори да се приеме, че
проектът на ответника покрива понятието „многогодишна програма“, то той е
прекратен с изпълнението му и получаването на разрешение за ползване на
строежа, издадено от ДНСК под номер СТ-12-397/07.05.2008г. Дори давностният срок да е започнал да тече от тази дата
– 07.05.2008г., то предвиденият срок в чл.110 от ЗЗД във вр. с чл.3, параграф 3
от Регламент № 2988/95г. отново е изтекъл към датата 01.08.2014г.
По повод обстоятелството, на което се позовава ищецът
във връзка с оборване на направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност, а именно, че в чл.16.2 от Общите условия на ДБФП е
предвиден срок от 7 години, считано от датата на изплащане на остатъка от
отпусната безвъзмездна помощ за извършване на проверки на място за изпълнението
на проекта, поради което давността, на която се позовава ответника не е изтекла
съдът намира следното:
Обстоятелството, че 7 години след последното плащане
на БФП оторизираните органи могат да извършват проверка на изпълнението на
проекта и евентуално да констатират нередности, няма как да е относимо към
настоящия правен спор. Това е така, защото проверки /освен тази на Ecorys Nederland през 2007г./ в действителност не са извършвани /няма
данни по делото за такива, а и не се твърдят/, а давностният срок по чл.3, параграф
1 и 3 от Регламента е относим към вече извършено и констатирано нарушение,
какъвто е настоящия случай. Обстоятелството, че е предвиден седем годишен срок
за осъществяване на проверки не продължава давностния срок за налагане на
административна мярка.
Предвидената в чл.3, параграф 4 от Регламент №
2988/95г. „абсолютна давност“ /съобразно използваната от ищеца терминология/,
предвид систематичното й тълкуване следва да се прилага при прекъсване на
давностния срок по чл.3, параграф 1 и 3, което прекъсване да е осъществено по
смисъла на чл.3, параграф 1, ал.3 от Регламента. В случая обаче по делото не се
установи такова пресъване на давностния срок, поради което не можем да говорим
и за приложение на чл.3, параграф 4 от Регламента.
Както беше посочено по-горе правото на вземане, т.е.
правото за налагане на административна мярка възниква от момента на извършване
на нередността, а не както твърди ищеца от датата на „налагане на финансовата корекция“.
Неоснователността на главния иск предпоставя и
неоснователност на акцесорните установителни искове за мораторна лихва и за
начислена лихва върху банковата сметка на проекта.
В обобщение следва да се отбележи, че ищецът не
проведе в настоящото съдебно производство пълно и главно доказаване на
твърдените от него релевантни факти и обстоятелства, поради което предявените
от него искове, като недоказани следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника в цялост
направените по делото разноски в размер на 2256 лева с ДДС, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н.а.з.п. (НАП) против О.Г.М. искове по чл.422, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че общината дължи на Държавата суми, съставляващи
финансиране по програма ФАР, по договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ – външни дейности на Европейската общност, с идентификационен №
BG2005/017-684.01.37 от 11.10.2006 г., сключен между О.Г.М. и Министерство
на регионалното развитие и благоустройството, в следните размери:
- 6 224.61 евро - част от неиздължена главница по Договор за
безвъзмездна финансова помощ № ВG2005/017-684.01.37, ведно с
лихва по чл. 18.2 от Общите условия на договора в размер на лихвения процент,
прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по
рефинансиране в евро на първия ден от месеца, в който е изтекъл срокът, плюс
3.5 процентни пункта, начислявана върху главницата от 297 701.23 евро, считано
от 30.03.2016г. до окончателното погасяване на задължението;
-
16 360.75 евро - лихва
за забава за периода от 29.09.2014г. до 30.03.2016 година;
- 422.77 евро - начислена лихва върху банковата сметка на
проекта.
ОСЪЖДА Н.а.з.п. (НАП) да заплати О.Г.М. с ЕИК сумата от 2256
(две хиляди двеста петдесет и шест) лева с ДДС - разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е
постановено при участието в производството на трето лице – помагач на страната
на ищеца, а именно: Министерство на регионалното развитие и благоустройството
на РБългария.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: