Решение по дело №784/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 325
Дата: 28 юли 2021 г.
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20207240700784
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е                           

       

 

               № 325             28.07.2021г.      град Стара Загора

 

 

             В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                           

                    

                                                                       СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар  Пенка Маринова                                                                                              

и с участието на прокурор                                                                        като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 784 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                         

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.      

Образувано е по жалба на „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Загоре, община Стара Загора, представлявано от управителя н.в.м., против Ревизионен акт № Р-16002419007673-091-001/ 12.10.2020г., издаден от Т.В. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В.К.К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията,  потвърден с Решение № 601 от 03.12.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт по отношение на „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД са установени задължения за данъци и лихви, както следва: за корпоративен данък за 2015г. в размер на 3 622.84лв. и лихва в размер на 1 666.74лв; за корпоративен данък за 2016г. в размер на 6 475.46лв. и лихва в размер на 2 322.36лв; за корпоративен данък за 2017г. в размер на 7 289.46лв. и лихва в размер на 1 875.16лв.; за корпоративен данък за 2018г. в размер на 6 815.77лв и лихва в размер на 1 062.21лв. и за данък върху добавената стойност в размер на 66 002.16лв. и лихва в размер на 20 933.01лв. или задължения общо в размер на 90 205.69лв. /главници/ и лихви общо в размер на 27 859.48лв.  

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост; за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят оспорва като неправилен, необоснован и незаконосъобразен направения в ревизионния акт и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив извод, че са налице обстоятелства, сочещи съществуването на основания по см. на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК за прилагане реда по чл.122, ал.2 от ДОПК за определяне на основата за облагане и съответно за допълнително установените задължения за корпоративен данък и за ДДС за ревизираните периоди. Поддържа, че в хода на проведеното ревизионно производство и при съставянето на ревизионния доклад, не са изяснени в пълнота всички релевантни факти и обстоятелства и не са обсъдени представените от ревизираното лице писмени доказателства, което е довело до неверни фактически констатации и съотв. до неправилни правни изводи относно наличието на основания по чл.122, ал.1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Твърди, че неправилно и необосновано основата за облагане е определена единствено въз основа на наличния в обекта ценоразпис на услугите към момента на проверката, като не е отчетено, че в много случаи предоставяните услуги по извършване на годишни технически прегледи на автомобилите, е въз основа на сключени договори със застрахователни брокери и предлагана отстъпка от обявената цена на услугата. По подробно изложени в жалбата и в представеното по делото писмено становище съображения, е направено искане Ревизионен акт № Р-16002419007673-091-001/ 12.10.2020г., потвърден с  Решение № 601 от 03.12.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен.

 

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения за фактическата, правна и доказателствена обоснованост на допълнително установените задължения по отношение на „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД за корпоративен данък и за ДДС за ревизираните периоди, с оглед на което поддържа, че обжалваният РА № Р-16002419007673-091-001/ 12.10.2020г., изцяло потвърден с  Решение № 601 от 03.12.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, е правилен и законосъобразен. Твърди, че въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, обосновано ревизиращите органи са приели наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК и съотв. след направен анализ са констатирали наличието на укрити приходи от предоставени  услуги /извършени периодични технически прегледи/, при водено от ревизираното лице счетоводство при допуснати нарушения на ЗСч и НСС. Счита, че установената от органите по приходите фактическа обстановка не се променя от събраните в хода на съдебното производство доказателства, като заключенията на изпълнената съдебно-счетоводна експертиза нито опровергават обективираните в ревизионния доклад фактически констатации и направените въз основа на тях правни изводи досежно наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, съотв. на основания за допълнително установяване на задължения за корпоративен данък и за ДДС по отношение на ревизираното лице, нито обуславят различна от определената данъчна основа за облагане и съотв. размер на данъчните задължения. С оглед на което е направено искане жалбата да бъде отхвърлена, като недоказана и неоснователна.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002419007673-020-001 от 28.11.2019г., издадена от Г.Н.Ч. на длъжност Началник на сектор, в качеството му на заместник на Т.В. П. на длъжност Началник сектор /л. 683 по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД,  като е определено ревизията да обхване задълженията на дружеството за корпоративен данък за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. Извършването на ревизията е възложено на В.К.К. - Главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и А.И.Д.  – Главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419007673-020-001 от 28.11.2019г. е връчена на „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД на 03.12.2019г. Във връзка с направени от ръководителя на ревизията – гл. инспектор по приходите В. К., предложение за промяна на обхвата на извършваната ревизия и искане за продължаване на срока за извършване на ревизията, със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419007673-020-002 от 27.02.2020г. /л.678/, издадена от Началник сектор Т. П., на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди, както следва: корпоративен данък за периода от 19.08.2015г. до 31.12.2018г. и данък върху добавената стойност за периода от 28.02.2016г. до 31.12.2018г., като е определено, че ревизията следва да завърши до 06.04.2020г. По молба на ревизираното лице „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД, със Заповед № Р-16002419007673-023-001/ 25.03.2020г., на основание чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК, производството по извършване на възложената ревизия е спряно, като считано от 26.06.2020г. е възобновено със Заповед № Р-16002419007673-143-004 от 26.06.2020г. Заповедта за възлагане на ревизия и ЗИЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на Г.Н.Ч., съотв. на Т.В. П. в посоченото им длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.

          В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, като са извършени справки, съставени са протоколи за присъединяване на документи, изпратени са искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от задълженото лице и от трети лица. С Протокол № Р- 16002419007673-ППД-001 / 08.07.2020г., на основание чл. 37, ал. 1 от ДОПК, са присъединени документи и доказателства, събрани в хода на предходно административно производство по извършена от органите по приходите проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с издаването на Протокол № П- 16002419063752-073-001/ 27.09.2019г. /л.127 и сл. по делото/.

 

            Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - В.К.К. - Главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и А.И.Д.  – Главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002419007673-092-001/ 18.08.2020г. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за корпоративен данък за 2015г., за 2016г., за 2017г. и за 2018г. и за ДДС за периода 28.02.2016г. – 31.12.2018г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от В.К.К. и А.И.Д., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.  

           

           Констатирано е, че ревизираното лице „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД, е извършвало независима икономическа дейност, определена като „Техническо обслужване и ремонт на автомобили" с код по НКИД 4520. Дейността е извършвана в нает обект на адрес: гр. Стара Загора, кв. „Индустриален" - Южен портал Родопа, пункт за „Периодичен технически преглед“ на моторни превозни средства. В хода на предходно контролно производство – проверка, извършена от органи по приходите, приключила с издаването на Протокол № П-16002419063752-073-001/ 27.09.2019г. /л.129 и сл./, е установено че за стопанисвания от „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД обект - Център за обслужване на МПС в гр. Стара Загора, кв. Индустриален, Южен портал „Родопа", има издаден Лиценз № 1077 от 22.10.2015г. за дейност на пункт за периодични технически прегледи на пътни превозни средства. Въз основа на представени данни от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за броя на преминалите периодични технически преглед МПС през центъра за обслужване на МПС за периода 01.01.2017г. - 30.04.2019г. и за броя на специалните стикери, издадени на „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД с лицензиран обект № 1077 и представените данни и документи от „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД за същия период, не е констатирана разлика в броя на проверените МПС и издадените стикери за технически прегледи. По съображения, че след извършване на всеки периодичен технически преглед, на предното стъкло на МПС се залепва специален стикер, който е издаден и регистриран от Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация” и който стикер удостоверява пред контролните органи изправността на съответното МПС, е прието, че е невъзможно да има различие между броя на издадените стикери и броя на реално извършените ГТП. Констатирано е при тази проверка, че в обекта се извършват годишни технически прегледи на: Ремарке до 750 кг. на цена от 30лв.; Товарен автомобил до 3.5т на цена от 50лв. и на Автомобил до 2.5т на цена от 40лв., като ценовата листа не е променяна за периода на проверката (01.01.2017г. - 30.04.2019г.). На основание чл. 37, ал. 1 от ДОПК, с Протокол № Р-16002419007673-ППД-001/ 08.07.2020г. са присъединени документи, от значение за данъчното облагане на ревизираното лице, събрани в хода на предходно административно производство по извършена от органите по приходите проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с издаването на Протокол № П- 16002419063752-073-001/ 27.09.2019г. /л.127 и сл. по делото/.

Издадени са искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р- 16002419007673-040-001/ 03.12.2019г. /л. 398/ и ИПДПОЗЛ № Р- 16002419007673-040-002/ 28.02.2020г. /л.284/, в отговор на които от „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД са представени кочани с издадени фактури, оборотни ведомости, разпечатки от „Аналитичен регистър“ на с/ки 401 - Доставчици, 411 - Клиенти, 501 - Каса, 503 - Банка, с-ки от група 4, с-ки от гр. 70 – Приходи, с/ки от гр. 60 – Разходи; справки за обекта, в който е осъществявана дейността; за използваните ЕКАФП през ревизирания период; за броя на МПС, преминали ГТП за ревизирания период; за ценовата листа на дружеството за ревизирания период; за търговския оборот на дружеството за ревизирания период. Не са представени изисканите контролни ленти от ЕКАФП за периода 19.08.2015г. - 31.12.2018г.

На основание чл. 57 от ДОПК, с ИПДПОТЛ № Р-16002419007673-041-001/ 18.12.2019г. до Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация"- София /л.394/, е изискана информация относно броя на МПС, преминали ГТП в пункта на ревизираното лице за периода 19.08.2015г. - 31.12.2018г. В отговор са предоставени данни за броя на МПС, преминали периодичен преглед за проверка на техническата им изправност в контролно-технически пункт с разрешение № 1077 с адрес гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“, Южен портал, собственост на „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД и съотв. за броя на специалните стикери, издадени на „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД с лицензиран обект № 1077, които стикери се залепват на предното стъкло на МПС след извършване на всеки периодичен технически преглед.

В РД в табличен вид са представени данните за отчетения като реализиран търговски оборот от „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД по данни от регистрираното за обекта ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП, за всеки един от месеците през периода м.08.2015г. – м.12.2018г., като е посочено, че контролните ленти от ЕКАФП не са представени, въпреки, че са изискани от ревизираното лице.

            В хода на ревизията е установено, че в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, подадена от „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД за 2015г., като общ размер на приходите от продажби е посочена сумата 7 037.00 лв. Въз основа на представените данни от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за броя на преминалите технически преглед МПС през Центъра за обслужване на МПС за периода 19.08.2015г. – 31.12.2015г. и за броя на специалните стикери, издадени на „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД с лицензиран обект № 1077 и представените данни и документи от ревизираното дружество за същия период, е констатирано, че са извършени 1207 периодични технически прегледа. Съгласно представените фактури, през 2015г. от дружеството са издадени фактури за 51бр. ГТП на обща стойност 2 162лв. /средна цена 42.39 лв./, като е изчислено, че останалите 1 156 броя ГТП, за които не са издадени фактури, съгласно декларирания в ГДД размер на приходите, формират обща стойност 4 875лв. /средна цена 4.22 лв./. Съответно в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, подадена от „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД за 2016г., като общ размер на приходите от продажби била посочена сумата 43 506.00лв., при установено извършване на 3 332 броя ГТП. Видно от представените фактури, през 2016г. от дружеството са издадени фактури за 329бр. ГТП на обща стойност 13 926лв. /средна цена 42.33лв./, като е изчислено, че останалите 3 003бр. ГТП, за които не са издадени фактури, съгласно декларирания в ГДД за 2016г. размер на приходите, формират обща стойност 29 580лв.  /средна цена 9.85лв./. В подадената от „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2017г., като общ размер на приходите от продажби е посочена сумата 44 103.00лв., при установено извършване на 3 616бр.  технически прегледа. Съгласно представените фактури, през 2017г. от дружеството са издадени фактури за 326 броя ГТП на обща стойност 13 485лв. /средна цена 41.37лв./, като е изчислено, че останалите 3 290 броя технически прегледи, за които не са издадени фактури, съгласно декларирания в ГДД за 2017г. размер на приходите формират обща стойност 30 618лв.  /средна цена 9.31лв./. В годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, подадена от ревизираното дружество за 2018г., като общ размер на приходите от продажби е посочена сумата 44 449.00лв., като е установено, че са извършени 3 339бр. технически прегледа. От представените фактури, издадени от дружеството през 2018г., било ясно, че са фактурирани 348 бр. прегледа на обща стойност 14 467лв. /средна цена 41.57 лв./, като е изчислено, че останалите 2 991 броя ГТП, за които не са издадени фактури, съгласно декларирания в ГДД за 2018г. размер на приходите, формират обща стойност 29 982лв. /средна цена 10.02 лв./.

Ревизиращите органи са констатирали, че е налице фрапиращата разлика между средните цени на ГТП, за които са издадени фактури, и тези, за които не са издадени фактури. С оглед на което ревизиращият екип е приел за недостоверни данните, декларирани от „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД в годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за периода 2015г. - 2018г. в частта за общия размер на приходите от продажби. Въз основа на обявения ценоразпис в обекта на „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД за цените на предоставяните услуги /ГТП на Ремарке – 30лв., ГТП на Автомобил до 2,5 тона – 40лв. и ГТП на Товарен автомобил до 3,5 тона – 50лв./, от една страна, а от друга констатацията при прегледа на представените фактури, издадени от ревизираното лице, че клиентите по тях са юридически лица или регистрирани търговци по смисъла на ТЗ, при наличието на случаи, при които редовни клиенти, или такива с повече от едно пътни превозни средства, са таксувани с отстъпки, е прието, че с висока степен на достоверност може да се предположи, че клиентите, на които не са издадени фактури, не са ползвали отстъпки. По съображения че клиентите - собственици на товарни автомобили и на ремаркета, са юридически лица или регистрирани търговци и като такива са изисквали фактури за извършените от тях разходи за технически прегледи и че всички извършени технически прегледи, за които не са издадени фактури, се отнасят за автомобили до 2,5 тона /така наречени леки автомобили/, най- вероятно собственост на физически лица, за нуждите на ревизията е приета цена от 40 лв. за преглед, което отговоря на обявения ценоразпис. С оглед на което са определени нови, коректни стойности на брутните размери на приходите от продажби /търговски оборот/ по месеци за периода м. август 2015г. – м. декември 2018г., представени в табличен вид, с посочване на броя на извършените периодични технически прегледи за всеки месец; броя на ГТП, за които са издадени фактури през съответния месец и отчетения от фактурираните ГТП оборот; броя на ГТП, за които не са издавани фактури през съответния месец и формирания от тези ГТП оборот при прилагане на възприетата методика /цена от 40 лева за технически преглед/ и общия размер на реализираните за месеца брутни приходи, като сбор от оборота по фактурираните и нефактурираните извършени ГТП. По години в рамките на ревизирания период, определения размер на брутните приходи, е както следва: за 2015г. – при извършени общо за годината 1 207 бр. ГТП, от които 51бр. фактурирани с отчетен приход в размер на 2 162лв. и 1 156 бр. нефактурирани ГТП, с формиран по възприетата от ревизиращия екип методика приход в размер на 46 240лв.,  общ размер на брутните приходи за годината – 48 402лв.; за 2016г. - при извършени общо за годината 3 332бр. ГТП, от които 329бр. фактурирани с отчетен приход в размер на 13 926лв. и 3 003бр. нефактурирани ГТП, с формиран по възприетата от ревизиращия екип методика приход в размер на 120 120лв.,  общ размер на брутните приходи за годината – 134 096лв.; за 2017г. - при извършени общо за годината 3 616бр. ГТП, от които 326бр. фактурирани с отчетен приход в размер на 13 485лв. и 3 290бр. нефактурирани ГТП, с формиран по възприетата от ревизиращия екип методика приход в размер на 131 600лв.,  общ размер на брутните приходи за годината – 145 085лв. и за 2018г. - при извършени общо за годината 3 339бр. ГТП, от които 348бр. фактурирани с отчетен приход в размер на 14 467лв. и 2 991бр. нефактурирани ГТП, с формиран по възприетата от ревизиращия екип методика приход в размер на 119 640лв.,  общ размер на брутните приходи за годината – 134 107лв.

В РД са обективирани и констатации, че ревизираното лице не е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, като формата на счетоводството не осигурява синхронизирано, хронологично и систематично /аналитично и синтетично/ счетоводно отчитане. Дружеството прилага двустранна форма на счетоводна отчетност, но хронологичните и аналитични счетоводни записвания по сметките за дълготрайни активи, стоково-материални запаси, разчети, приходи и разходи, не се изготвят съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти. Дружеството не е осигурило текущо счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗСч. Въз основа на установените в хода на ревизията факти и обстоятелства ревизиращите органи са обосновали извод, че са налице съществуващи приходи, които не са отразени в текущия финансов резултат за съответния период и не са декларирани по предвидения в данъчните закони ред, респ. са налице данни за неотчетени приходи.

 

            В заключение е прието, че по отношение на ревизираното лице „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД, са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК /наличие на данни за укрити приходи или доходи/ и по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК /липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред/, за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, съответно за определяне на основата за облагане с корпоративен данък за периода м. август 2015г. – 31.12.2018г. и с данък върху добавената стойност за периода 28.02.2016г. – 31.12.2018г., по реда на чл.122 от ДОПК. Изготвено е Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с № Р-16002419007673-139-001/ 08.07.2020г. (л.115) и Уведомление № Р-1600241900767-113-001 от 08.07.2020г. /л.120/, с което на основание чл.124, ал.1 от ДОПК ревизираното лице е уведомено, че са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, съотв. че основата за облагане с корпоративен данък за периода 19.08.2015г. – 31.12.2018г. и с данък върху добавената стойност за периода 28.02.2016г. – 31.12.2018г., ще бъде определен по реда на чл.122-124а от ДОПК, като е определен срок за представяне на доказателства и вземане на становище - 14 дни от датата на връчване на уведомлението. Уведомленията са връчени на ревизираното лице на 10.07.2020г. (л.123).

            Въз основа на извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизиращите органи са определили данъчната основа за облагане с корпоративен данък за периода 19.08.2015г. - 31.12.2018г. и с ДДС за периода 28.02.2016г. - 31.12.2018г.

По отношение на данъчното облагане по ЗКПО е посочено, че съгласно чл. 19 от ЗКПО, данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба. Данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на ЗКПО - чл. 18, ал. 1 от ЗКПО, като положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба - ал. 2 от чл. 18 на ЗКПО. След преглед на представените документи, подадените от „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. и направен анализ на всички събрани в хода на ревизията доказателства, ревизиращите органи са констатирали, че посочените в ГДД суми като приходи от продажби на услуги, не съответстват на действително реализираните приходи от извършените периодични технически прегледи, като въз основа на данните от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за броя на извършените от дружеството периодични технически прегледи за всяка една от годините в рамките на ревизирания период, стойността на фактурираните ГТП и определената стойност на нефактурираните ГТП по възприетата от ревизиращия екип методика, е формиран общ размер на реализираните от дружеството приходи за 2015г., 2016г, 2017г. и 2018г. Прието е, че доколкото съгласно счетоводното законодателство, предприятието е било длъжно да отрази като приход получените като цена на извършваната услуга „Периодичен технически преглед“ суми, който приход да се обложи по реда на ЗКПО, като част от нетната печалба за съответния период, може да се направи извод, че са налице съществуващи приходи, които не са отразени в текущия финансов резултат за периода на възникване, не са декларирани по предвидения в данъчните закони ред т.е налице са данни за неотчетени приходи, обуславящи приложението на чл.78 от ЗКПО, съгласно която разпоредба при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Въз основа на установения при ревизията общ размер на приходите за съответната година и общия размер на разходите /съответстващ на декларираното с ГДД/, е определен положителен финансов резултат /данъчна печалба/ и респ. нова данъчна основа за облагане с корпоративен данък за финансовите 2015г, 2016г., 2017г. и 2018г., съответно установен е размера на дължимия се корпоративен данък за всяка от посочените години, ведно с лихви на основание чл.89, ал.5 от ЗКПО и ЗЛВДТДПДВ.

По ЗДДС органите на приходната администрация са констатирали, че за ревизирания период са установени извършени от „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната - продажби на услуги. За ревизирания период дружеството не е било регистрирано по ЗДДС – „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД е регистрирано за целите на ЗДДС, считано от 21.01.2020г. Установено е, че условието за достигнат минимален размер на търговския оборот в размер на 50 000 лв. за 12 последователни месеца, като основание за задължителна регистрация по ЗДДС, е изпълнено през месец януари 2016г., като в РД в табличен вид са представени месечните обороти на „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД за периода 01.08.2015г. – 31.01.2016г., обосноваващи формиран облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 във вр. с ал.2 от ЗДДС през м. януари 2016г. в размер на 56.842лв. Съответно ревизираното лице е следвало да подаде заявление за регистрация по реда на ЗДДС в срок до 14.02.2016г на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС. Ревизиращите органи са констатирали, че към всеки един от данъчните периоди до 31.12.2018г. дружеството е поддържало оборот, надвишаващ сумата от 50 000лв., поради което не са били основания за отпадане на задължителната регистрация. В РД  са определени периодите, в които „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС и да начислява косвен данък във връзка с изпълнените от него облагаеми доставки на услуги. За данъчните периоди, обхващащи времето от 28.02.2016г. до 31.12.2018г. органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, като с оглед определената по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа, е начислен косвен данък в общ размер на 66 002.16лв. и основание на чл. 175, ал. 1 от ДОПК  и  чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ са начислени прилежащи лихви.

 

 

Въз основа на определената от ревизиращия екип основа за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК, е направено предложение да бъдат установени размери на задълженията по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 18.08.2020г., както следва:

• Корпоративен данък за 2015г. в размер на 3 622.84 лева и лихва в размер на 1 611.39 лева;

• Корпоративен данък за 2016г. в размер на 6 475.46 лева и лихва в размер на 2 223.42 лева;

• Корпоративен данък за 2017г. в размер на 7 289.46 лева и лихва в размер на 1 763.79 лева;

• Корпоративен данък за 2018г. в размер на 6 815.77 лева и лихва в размер на 958.07 лева и

• Данък върху добавената стойност общо за периода от 28.02.2016г. до 31.12.2018г. в размер на 66 002.16лв. и лихва в размер на 20 933.01 лева.

 

Срещу съставения Ревизионен доклад № Р-16002419007673-092-001/ 18.08.2020г., връчен на 24.08.2020г., от Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД е подадено писмено възражение, с което се оспорват констатациите на органите по приходите и направените въз основа на тях правни изводи за наличието на основание за допълнително установените задължения за корпоративен данък и за ДДС, вкл. е изразено несъгласие с начина, по който е формирана облагаемата данъчна основа и обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, които са възприети от ревизиращите органи като относими.

 

Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК, от Т.В. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В.К.К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002419007673-091-001 от 12.10.2020г., с който по отношение на „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД, са установени данъчни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 12.10.2020г., както следва: за корпоративен данък за 2015г. в размер на 3 622.84лв. и лихва в размер на 1 666.74лв; за корпоративен данък за 2016г. в размер на 6 475.46лв. и лихва в размер на 2 322.36лв; за корпоративен данък за 2017г. в размер на 7 289.46лв. и лихва в размер на 1 875.16лв.; за корпоративен данък за 2018г. в размер на 6 815.77лв и лихва в размер на 1 062.21лв. и за данък върху добавената стойност в размер на 66 002.16лв. и лихва в размер на 20 933.01лв. или задължения в общ размер на  90 205.69лв. /главници/ и лихви общо в размер на 27 859.48лв.  Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Т. П. и от В.К., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител. След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства и на направените изводи и основанията за тях, е прието, че констатациите в Ревизионен доклад № Р-16002419007673-092-001/ 18.08.2020г. /представляващ на основание чл.120, ал.2 от ДОПК неразделна част от РА /, са законосъобразни, обосновани и правилни. Разгледано и обсъдено е подаденото от „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД възражение срещу съставения РД, като същото е преценено за неоснователно.

            Ревизионен акт № Р-16002419007673-091-001 от 12.10.2020г. е връчен на ревизираното лице по електронен път съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“.

            В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД, е обжалвало изцяло издадения РА № Р-16002419007673-091-001 от 12.10.2020г.  по административен ред с подадена жалба до Директора Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив.

С Решение № 601 от 03.12.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден изцяло Ревизионен акт № Р-16002419007673-091-001 от 12.10.2020г. относно допълнително установените по отношение на „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД данъчни задължения и лихвите за просрочие към тях, за корпоративен данък за 2015г, 2016г, 2017г. и 2018г. и за ДДС за периода 28.02.2016г. -  31.12.2018г. С решението на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив са потвърдени като правилни и обосновани констатациите на ревизиращите органи и направения въз основа на тях извод, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.4 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизия при особени случаи и прилагане на установения размер на данъка по ЗДДС и корпоративния данък към определена от приходните органи данъчна основа по чл.122, ал.2 от ДОПК. Решаващият орган е приел, че въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, органите по приходите са формирали обоснован извод, че „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД не е декларирало в пълен размер действително реализираните приходи от дейността си през ревизираните периоди, като приложеният от органите по приходите подход за определяне на основата за облагане с данъци – корпоративен данък и ДДС, е правилен и в съответствие с разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Сочи се в решението, че нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА, при условията на пълно и насрещно доказване, ревизираното лице е опровергало констатациите в РД досежно съществуването на основание за провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК, при подробно разглеждане и обсъждане на изложените в жалбата доводи за неправилност и незаконосъобразност на РА и мотивите, поради които тези възражения се приемат за недоказани и неоснователни. Решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив е издадено като електронен документ и подписано с квалифициран електронен подпис от Г. Ж.А., като доказателства за удостоверяване валидността на сертификата към датата на издаване на решението, са представени по делото като разпечатка.

  

            Решение № 601 от 03.12.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е връчено на ревизираното лице на 08.12.2020г. по електронен път съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /л. 28 по делото/.

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;  удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество  РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, както и счетоводни документи, представени от жалбоподателя.

            Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-счетоводна експертиза /основна и допълнителна/. Съгласно заключението на експертизата, счетоводството на Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД е водено редовно през изследвания период на 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., при спазване изискванията на ЗСч. и Националните счетоводни стандарти. Приходите са начислени при тяхното възникване и са отчетени в периода, за който се отнасят. Извършените разходи се отразяват в периода, в който дружеството получава приходи от тях, а приходите се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. Стопанските операции са обективно представени в счетоводните отчети на дружеството. В табличен вид са описаните фактурите, с данни за предоставена услуга „Периодичен технически преглед“ с отстъпка, с посочване на датата на издаване на фактурите, лицата – получатели на услугата, вид и брой ППС, стойност на фактурираната услуга и размер на отстъпката в лева и процент. Изчислени са разходите за основна дейност за всяка една от годините в рамките на ревизирания период, разпределени по икономически елементи и на тази основа е определена себестойността на 1 брой ГТП, както следва: за 2015г. – 10.02лв.; за 2016г. – 14.89лв.; за 2017г. – 13.20лв. и за 2018г. – 12.98лв. На база на месечните обороти по данни от ЕКАФП и банковите плащания, съотнесено към броя прегледи на месец по данните, предоставени от ИА „Автомобилна администрация”, е изчислена средната цена на брой ГТП за всеки месец през периода 2015г. – 2018г., като по години средната цена на един ГТП, е както следва: за 2015г. – 5.83лв.;  за 2016г. – 13.06лв.; за 2017г. – 12.20лв. и за 2018г. – 13.31лв. С допълнителното заключение на ССчЕ е даден отговор на въпроса какъв би бил размера на оборотите от дейността за периода 22.10.2015г. – 31.12.2018г. при приемане като цена на един ГТП /за ГТП, за които няма издадени фактури/, определената от вещото лице средна цена на ГТП по основното заключение, съотв. при така изчисления размер на оборотите към кой момент „Т.М.- АЛМИТ 06” ЕООД би натрупало оборот за задължителна регистрация по ЗДДС и размера на дължимия се ДДС /главници и лихви до датата на издаване на РА/. С допълнителното заключение е изчислено и съотношението /като брой и стойност/ между фактурираните услуги, за които е била предоставена отстъпка и тези, за които в издадените фактури няма данни за предоставена отстъпка, както и спрямо общия брой ГТП за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., вкл. е определено съотношението между оборота от фактурираните услуги, за които е била предоставена отстъпка и оборота от тези, за които в издадените фактури няма данни за предоставена отстъпка, както и спрямо общия оборот.

 

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Т.Д.П. и П.Д.Б.. Свидетелят П. заявява, че има три броя лични ППС – леки автомобили, които през периода 2015г. – 2018г. са минавали ГТП на пункта за технически прегледи, стопанисван от „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД. Твърди, че през 2015г. – 2016г. цената на един технически преглед е била десет лева, а от 2017г. – 15 лева на автомобил. Заплащането на техническите прегледи извършвал в брой на служителя, извършващ прегледа, за което са му били издавани касови бонове. Свидетелят Б. заявява, че със съпругата му имат три броя лични ППС, които през периода 2015г. – 2018г. са минавали ГТП на пункта за технически прегледи в кв. „Индустриален“ до магазин „Мартинели“. Сочи, че през 2015г. цената на един технически преглед е била десет лева, а от 2017г. или 2018г. – 15 лева на автомобил. Заплащането на техническите прегледи извършвал в брой на служителя, извършващ прегледа, след залепването на стикера. И двамата свидетели заявяват, че са избрали този пункт за извършване на ГТП на техните автомобили, защото са доволни и от цената, и от обслужването.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002419007673-091-001/ 12.10.2020г., потвърден с  Решение № 601 от 03.12.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

           

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно Заповед № РД-09-2433/ 16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив /л. 44 и сл./, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419007673-020-001 от 28.11.2019г., е издадена при условията на заместване от Г.Н.Ч. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии” в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Пловдив, в качеството му на заместник на Т.В. П., заемаща същата длъжност, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, определен да замества Т.В. П. със Заповед № РД-09-2322/ 27.11.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед № РД-09-2433/ 16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР. Съответно Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419007673-020-002 от 27.02.2020г. е издадена от Началник сектор Т. П..  Следователно ЗВР и ЗИЗВР са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис от Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Т. П., съответно на замествалия я Г.Ч., заемащ същата длъжност.

            Възложената ревизия на Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД е извършена от определените със ЗВР № Р-16002419007673-020-001 от 28.11.2019г. органи по приходите – В.К.К. - Главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и А.И.Д. – Главен инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за  ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад Р-16002419007673-092-001 от 18.08.2020г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.

            Съгласно разпоредбата на  чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция -  чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002419007673-091-001 от 12.10.2020г. е издаден от Т.В. П. длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419007673-020-001 от 28.11.2019г. /подписана при условията на заместване/ и от В.К.К. на длъжност главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.  

            Както Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419007673-020-001 от 28.11.2019г., така и РД Р-16002419007673-092-001 от 18.08.2020г. и РА № Р-16002419007673-091-001 от 12.10.2020г., са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съотв. не са налице основания да се считат за нищожни. 

 

            Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

            Ревизионното производство е образувано в рамките на преклузивния срок по чл.109, ал.1 от ДОПК, като ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. Съставеният от ревизиращите органи РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства.  Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

           

            По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка съотв. на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи и когато  липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.

 

В нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство със съдебно разпореждане от 14.01.2021г.

 

В случая, за провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК, органите на приходната администрация са приели, че са налице нормативно регламентираните предпоставки по чл. 122, ал. 1, т.2 и т.4 от ДОПК. Съответно жалбоподателят оспорва като необоснован извода на органите по приходите, че определянето на данъчната основа за ревизираните периоди следва да бъде осъществено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като твърди, че в хода на проведеното ревизионно производство, органите на приходната администрация не са доказали при условията на пълно главно доказване наличието на обстоятелства, сочещи съществуването на основание по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК за определяне на основа за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК за допълнително установяване на задължения за ДДС и за корпоративен данък за ревизираните периоди.

           

            Съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, установяват и доказват наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК. Съображенията за това са следните:

 

От фактическа страна не е спорно по делото, че за ревизирания период основната дейност на „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД е техническо обслужване и ремонт на автомобили, осъществявана в нает обект, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“ - Южен портал „Родопа“, пункт за периодичен технически преглед на моторни превозни средства. Дружеството притежава издаден от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ Лиценз за дейност на пункт за периодични технически прегледи на пътни превозни средства - лицензиран пункт № 1077, както  и сертификат за извършена стандартизация по ISO 9001:2008. Обявеният в обекта ценоразпис на предоставяните услуги, е за извършвани периодични технически прегледи, както следва: периодичен технически преглед на ремарке до 750кг. - цена от 30лв.; периодичен технически преглед на товарен автомобил до 3.5т - цена от 50лв. и периодичен технически преглед на автомобил до 2.5т – 40лв. В хода на ревизионното производство, в отговор на  ИПДПОТЛ № Р-16002419007673-041-001/ 18.12.2019г., от ИА „Автомобилна администрация“ е получена информация относно броя на ППС, преминали периодичен преглед за проверка на техническата им изправност в контролно-технически пункт с разрешение № 1077 с адрес гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“, Южен портал, собственост на „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД и съотв. за броя на специалните стикери, издадени на „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД с лицензиран обект № 1077, които съвпадат с данните, предоставени от ревизираното дружество. Доколкото след извършване на всеки периодичен технически преглед на предното стъкло на МПС се залепва специален стикер, който е издаден и регистриран от ИА „Автомобилна администрация“ и който стикер удостоверява пред контролните органи изправността на съответното ППС, обосновано ревизиращите органи са приели, че броя на издадените от ИА „Автомобилна администрация“ на „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД с лицензиран обект № 1077 стикери, следва да съответства на броя на реално извършените ГТП в обекта.

Констатациите на ревизиращите органи, съгласно изложеното в обстоятелствената част на РД, на които се основава извода им за наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК /данни за укрити приходи/, са обосновани с недостоверност на данните, декларирани от „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД, в годишните данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за периода 2015г. – 2018г. в частта за общия размер на приходите от продажби. След анализ на подадените от дружеството ГДД по чл.92 от ЗКПО за процесните години, е установено следното: В ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2015г., като общ размер на приходите от продажби е посочена сумата 7 037лв. Въз основа на представените данни от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за броя на преминалите технически преглед МПС през Центъра за обслужване на МПС за периода 19.08.2015г. – 31.12.2015г. и за броя на специалните стикери, издадени на „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД с лицензиран обект № 1077 и представените данни и документи от ревизираното дружество за същия период, е констатирано, че са извършени 1 207 броя периодични технически прегледа, при издадени фактури за 51бр. ГТП на обща стойност 2 162лв. /средна цена 42.39 лв./, като на база на декларирания в ГДД общ размер на приходите за 2015г. е изчислено, че останалите 1 156 броя периодични технически прегледа, за които не са издадени фактури, следва формират обща стойност 4 875 лв. /т.е средна цена на един ГТП 4.22лв./. Съответно в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2016г., като общ размер на приходите от продажби била посочена сумата 43 506лв., при установено извършване на 3 332 броя ГТП, издадени фактури за 329бр. ГТП на обща стойност 13 926лв. /средна цена на един ГТП 42.33лв./, като на база на декларирания в ГДД общ размер на приходите за 2016г. е изчислено, че останалите 3 003бр. ГТП, за които не са издадени фактури, следва да формират обща стойност 29 580лв.  /т.е средна цена на един ГТП 9.85 лв./. В подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017г., като общ размер на приходите от продажби е посочена сумата 44 103лв., при установено извършване на 3 616 броя периодични технически прегледа, издадени фактури за 326 броя ГТП на обща стойност 13 485лв. /средна цена 41.37лв./, като на база на декларирания в ГДД общ размер на приходите за 2017г. е изчислено, че останалите 3 290 броя ГТП, за които не са издадени фактури, следва да формират обща стойност 30 618лв.  /средна цена на един ГТП 9.31лв./. В ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018г., като общ размер на приходите от продажби е посочена сумата 44 449лв., като е установено, че са извършени 3 339бр. ГТП, при издадени фактури за 348бр. периодични технически прегледа на обща стойност 14 467лв. /средна цена 41.57 лв./, като на база на декларирания в ГДД общ размер на приходите за 2018г. е изчислено, че останалите 2 991 броя периодични технически прегледа, за които не са издадени фактури, следва да формират обща стойност 29 982лв. /средна цена на един ГТП 10,02 лв./.

При така установеното, очевидна е разликата между средната цена на един ГТП за периодичните технически прегледи, за които са издавани фактури и формиращата се средна цена на един ГТП за техническите прегледи, за които от ревизираното лице не са били издавани фактури, като средната стойност на един фактуриран ГТП е между 5 – 10 пъти по висока от изчислената средна стойност на един нефактуриран ГТП. Нещо повече  - формираната на база на декларирания с ГДД по чл.92 от ЗКПО за съответната година общ размер на приходите от продажби, стойността на фактурираните ГТП и броя технически прегледи, за които не са били издадени фактури, средна цена на един нефактуриран ГТП /4.22лв. за 2015г.; 9.85лв. за 2016г.; 9.31лв. за 2017г. и 10.02лв. за 2018г./, е по-ниска от себестойността на 1 брой ГТП, която себестойност, съгласно заключението на изпълнената ССчЕ, е както следва: за 2015г. – 10.02 лв.; за 2016г. – 14.89 лв.; за 2017г. – 13.20 лв. и за 2018г. – 12.98 лв. Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че около 90% от ГТП през всяка една от годините в рамките на ревизирания период, са били извършвани на цена, която е под себестойността на предоставяната услуга т.е на цена, по-ниска от стойността на направените от дружеството разходи за извършваните периодични технически прегледи. Твърдяната като прилагана от „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД „търговска практика“ за предоставяне на услугата на по-ниска цена и дори под нейната себестойност в продължение на повече от три години, освен че очевидно противоречи на правилата както на икономическата, така и на житейската логика, по никакъв начин не е доказано със съответните доказателствени средства. Показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица Т.Д.П. и П.Д.Б. /за извършвани ГТП на притежаваните от тях МПС – автомобили, на цени, под обявените в ценоразписа цени на услугите/, могат да бъдат индиция, че в зависимост от клиента или според броя ППС, на които е бил извършван периодичен технически преглед, от страна на ревизираното дружество в отделни случаи на нефактурирани ГТП, са правени отстъпки от обявените цени на предоставяните услуги. Но заключенията на ССчЕ относно прилаганите от „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД отстъпки /като процент или стойност в лева/ при ГТП, за които са издавани фактури и съотношението между фактурирани ГТП с отстъпка и такива без отстъпка и съотв. между оборота от фактурирани ГТП с отстъпка и такива без отстъпка, обуславят извод, че очевидно за значително по-голямата част от извършваните технически прегледи не е била прилагана отстъпка от обявената цена, а когато такава отстъпка е прилагана, не само че няма случай при който заплатената цена да е по-ниска от определената от изпълнилото ССчЕ вещо лице себестойност на 1 брой ГТП за съответната година, но и цената на услугата с отстъпка е средно около три пъти по-висока от нейната себестойност.  

Ето защо от формираната, на база на декларирания с ГДД по чл.92 от ЗКПО за съответната година общ размер на приходите от продажби; стойността на фактурираните ГТП и броя технически прегледи, за които не са били издадени фактури, средна цена на един нефактуриран ГТП /4.22лв. за 2015г.; 9.85лв. за 2016г., 9.31лв. за 2017г. и 10.02лв. за 2018г./, която средна цена се явява необоснована както от гл. т на изчислената по-висока себестойност на предоставяната услуга по извършване на периодичен технически преглед, така и с оглед цените, на които услугата е била предоставяна в случаите на прилагана отстъпка от обявената цена при фактурираните ГТП, следва еднозначен извод, че декларираните от „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода 2015г. - 2018г. данни в частта за общия размер на приходите от продажби, са недостоверни и съотв. че отчетеният като реализиран търговски оборот от дружеството по данни от регистрираното за обекта ЕКАФП, не съответства на действително реализирания в обекта оборот. Съвкупната преценка на данните от събраните доказателства сочат на единствено възможния извод за съществуването на укрити от дружеството през ревизирания период приходи. Следователно приетото от ревизиращите органи наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК, се явява фактическо и доказателствено обосновано. От анализа на събраните в хода на ревизията доказателства, вкл. приобщените такива от предхождащото контролно административно производство – ПУФО, безспорно се явява доказано, че „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД не е отчело и декларирало в пълен размер действително реализираните приходи от дейността си през ревизираните периоди, като за голяма част от извършените периодични технически прегледи не е издавало фискални бонове от ЕКАФП. Не води до друг извод обстоятелството, че при извършената на 11.04.2019г. от инспектори по приходите оперативна проверка в обекта, не е установено неиздаването на ФКБ за извършване на услугата и не е констатирана разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата касова наличност. Посочената констатация, обективирана в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0330731/ 11.04.2019г., е относима единствено за отчитането на приходите от извършените ГТП в деня на проверката и касае период, който е извън ревизираните такива. Броя на извършените ГТП за всяка една от годините в рамките на ревизирания период /при съвпадение на данните, предоставени от ревизираното дружество и от ИА „Автомобилна администрация“ за броя на преминали периодични технически прегледи ППС и издадени стикери/, съотнесен към обявения в обекта на „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД ценоразпис за цените на предоставяната услуга „Периодичен технически преглед“ /на ремарке до 750кг. - 30 лв.; на товарен автомобил до 3.5 т. – 50лв. и на автомобил до 2.5 т. -  40лв/, еднозначно сочи, че отчетеният с регистрираното за обекта ЕКАФП оборот и съотв. декларираните с ГДД по чл.92 от ЗКПО приходи, са в пъти по-малко от действително реализираните приходи от предоставяните услуги по извършване на ГТП, ако и да се приеме, че в отделни случаи в зависимост от клиента или от броя на ППС, на които се извършва ГТП, са били прилагани отстъпки от обявената цена. Съотношението между фактурираните ГТП без отстъпки и фактурираните ГТП с отстъпки, съотв. между оборота от фактурираните ГТП без отстъпки и от фактурираните ГТП с отстъпки /заключение на допълнителната ССчЕ/, както и размера на прилаганата отстъпка при фактурираните ГТП с отстъпка, обуславят извод за абсолютна недостоверност на твърдението на жалбоподателя, че за ГТП, за които не са били издавани фактури, цената на услугата е била в размер, покриваща единствено разходите за нейното предоставяне т.е на три-четири пъти по-ниска от обявената цена и то в продължение на повече от три години.

Следва да се отбележи, че в хода на ревизията органите на приходната администрация са дали възможност на „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД да представи доказателства в подкрепа на твърдението си, че реализираните продажби на услуги, за които не са издавани фактури, са били с прилагане на отстъпка, като в тази връзка с ИПДПОЗЛ № Р- 16002419007673-040-002 / 28.02.2020г. са изискали от ревизираното дружество да представи контролните ленти от ЕКАФП за периода 19.08.2015г. - 31.12.2018г. ИПДПОЗЛ е връчено на ревизираното лице на 02.03.2020г., а извършеното бракуване на ФУ съгласно Протокол за демонтаж на фискална памет, е от дата 04.03.2020г. т.е след като ревизираното лице е било уведомено, че следва да представи контролните ленти от ЕКАФП за периода 19.08.2015г. - 31.12.2018г., като няма данни преди извършеното бракуване на ФУ дружеството да е било в обективна невъзможност да изпълни указаното от ревизиращите органи.

              С оглед на гореизложеното констатацията за несъответствие между отчетените и действително реализираните приходи от дейността на дружеството през ревизираните периоди, се явява фактически и доказателствено обоснована, като правилно органите по приходите са приели, че са налице данни за укрити приходи, като материалноправна предпоставка по см. на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК. Противно на твърдяното от жалбоподателя, облагането по този ред не се основава единствено на предположения, без да са налични конкретни факти за укрити приходи. Изводът за съществуването на укрити приходи е направен при съблюдаване принципите за законност, обективност и служебно начало в административния процес - ревизиращите органи са предприели предвидените в ДОПК процесуални действия и са събрали и анализирали относимите доказателства, като направените констатации по никакъв начин не са оборени от ревизираното лице.

 

  Съдът приема, че обосновано ревизиращите органи са приели и наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, в хипотезата на водено счетоводство, което не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане“. Изводът за съществуването на това основание не се променя от заключението на изпълнената по делото ССчЕ, съгласно което счетоводството на Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД е водено редовно през изследвания период на 2015г, 2016г., 2017г. и 2018г., при спазване изискванията на ЗСч и НСС, като приходите са начислени при тяхното възникване и са отчетени в периода за който се отнасят, при обективно представени стопански операции в счетоводните отчети на дружеството. Както вещото лице посочи при изслушването на експертизата в съдебно заседание, заключението е направено въз основа на получени и издадени от дружеството счетоводни документи. Но при безспорно доказаната констатация на ревизиращите органи за реализирани от дружеството приходи /търговски обороти/, които не отчетени чрез ЕКАФП и съотв. че паричните потоци, както и стопанските операции, водещи до изменения на финансовите резултати от дейността, не са счетоводно отчетени, очевидно сочи наличието на съществуващи приходи, които не са отразени в текущия финансов резултат за периода на възникване и респ. не са счетоводно отчетени като приходи, от което следва извод, че воденото от дружеството счетоводство не дава възможност за коректно установяване на основата за данъчно облагане по ЗКПО, поради обстоятелството, че счетоводно неотчетените приходи не участват при формирането на нетната печалба за съответния период. Съответно неотчетения търговски оборот не дава възможност за коректно установяване на облагаемия оборот и респ. на основата за облагане с ДДС.

 Както беше посочено съобразно правилото, въведено с разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства и изложените по-горе съображения, съдът приема, че не е опровергана презюмираната с нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите фактически констатации досежно релевантните за определянето на данъчната основа обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани в чл.122, ал.2, т.1 – т.16, като органът по приходите следва да разгледа, анализира и да приложи тези от нормативно предвидените обстоятелства, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на ревизираното лице, при съобразяване на основните принципи на облагане, въведени в съответния материален закон.

Следва да се отбележи, че разликата между ревизиите по общия ред и тези при особените случаи, е относно начина на определяне на данъчната основа. Когато поради съществуването на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК, е налице основание да се приеме недостоверност на декларираната от ревизираното лице данъчна основа, последната се определя по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението. В случая съдът приема, че обосновано и правилно е определена данъчната основа за облагане с корпоративен данък и с ДДС и в частност в съответствие с посочената по-горе цел на закона, е определен както размера на действително реализираните приходи от „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД през ревизираните периоди, от значение за определяне на данъчния финансов резултат и съотв. на подлежащата на облагане с корпоративен данък данъчна печалба, така и оборота от извършени облагаеми доставки на услуги, от значение за възникване за дружеството на задължение за регистрация по ЗДДС, съотв. за начисляване и внасяне на ДДС.  Съображенията за това са следните:

 

Обоснован е подходът и използваната от органите по приходите методика за определянето на действително реализираните приходи от ревизираното дружество, при съобразяване на: 1. общия брой извършени ГТП за съответната година /данните за които не се оспорват от жалбоподателя, а и са потвърдени от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“/; 2. брой и стойност на извършени ГТП, отчетени с издадени фактури и ФКБ и 3. ценоразписа за цените на услугите за извършваните ГТП.  Като се има предвид, че съгласно представената от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ информация, около 90% от извършените ГТП са на автомобили от категория М /т.е на т. нар. леки автомобили/, а под 1 % на ППС от категория О1 /ремаркета с технически допустима маса под 0.75т/, обосновано размерът на приходите от извършените ГТП, за които не са били издадени фактури, е формиран на база определената и обявената цена за периодичен технически преглед за автомобил под 2.5 тона – 40 лева, която цена се явява и средна такава на предоставяната в обекта на ревизираното лице услуга „Периодичен технически преглед“. Че обявените съгласно ценоразписа цени на услугите /ГТП на ремарке до 750 кг. - 30 лв.; ГТП на товарен автомобил до 3.5 т. – 50лв. и ГТП на Автомобил до 2.5 т. -  40лв/, нито са „примерни, цени, подлежащи на допълнително договаряне“, нито са били променяни в рамките на целия ревизиран период, еднозначно се установява от представените по делото аналитични регистри на сметка 411 - Клиенти по периоди, както и от фактури, издадени от „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД през 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., за предоставени от ревизираното дружество услуги по периодичен технически преглед – в случаите, в които не е била прилагана отстъпка, посочените във фактурите стойности на услугите и заплатените за тяхното извършване суми, са идентични с обявените в ценоразписа. Липсва каквото и да е било основание за претендираното от жалбоподателя определяне размера на приходите от периодичните технически прегледи, за които не са издавани фактури, да се извършва въз основа на изчислената от вещото лице при изпълнената ССчЕ осреднена цена на 1бр. ГТП за съответната година. Коректно определяне на средна цена на услугата би било възможно, само когато плащанията по всички извършени услуги са коректно отчетени, а в случая, по-изложените по-горе съображения досежно наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, очевидно това не е така. Определената от вещото лице при изпълнената ССчЕ средна цена на брой ГТП през периода 2015г. – 2018г. /л.275/, както следва: за  2015г. – 5.83лв.; за 2016г. – 13.06лв.; за 2017г. – 12.20лв. и за 2018г. – 13.31лв.,  е формирана на база на месечните обороти по данни от ЕКАФП и банкови плащания, съотнесено към броя прегледи по данните, предоставени от ИА „Автомобилна администрация”. Но както беше посочено, сумата на оборотите по данни от ЕКАФП и банковите плащания, декларирана и като размер на приходите в ГДД по чл.92 от ЗКПО /за 2015г. -   7 037лв.; за 2016г. – 43 506лв.; за 2017г. – 44 103лв. и за 2018г. – 44 449лв./, не отразява всички направени плащания за извършените от ревизираното дружество ГТП и съотв. всички реализирани приходи от предоставените услуги, поради което няма как, при съотнасянето на този оборот спрямо броя на всички извършени ГТП т.е вкл. и тези, които не са регистрирани и отчетени чрез ФУ и съотв. не са счетоводно отчетени, да бъде формирана коректна средна цена на периодичен технически преглед за годината. Че изчислената на база на месечните обороти по данни от ЕКАФП и банкови плащания, съотнесени към броя прегледи по данните, предоставени от ИА „Автомобилна администрация” „средна цена“ на ГТП /за  2015г. – 5.83 лв.; за 2016г. – 13.06лв.; за 2017г. – 12.20лв. и за 2018г. – 13.31 лв./, не представлява действителната средна цена на един ГТП за съответната година, е и обстоятелството, че средните цени на фактурираните ГТП, определени на база брой ГТП, за които са издадени фактури и фактурираната стойност на услугите, са в пъти по-високи – за 2015г. - средна цена на един фактуриран ГТП - 42.39 лв.; за 2016г. – средна цена на един фактуриран ГТП - 42.33лв.; за 2017г. - средна цена на един фактуриран ГТП - 41.37лв. и за 2018г. - средна цена на един фактуриран ГТП - 41.57лв. В този смисъл възприетата от ревизиращите органи цена на един ГТП, за определяне размера на приходите от извършените ГТП, за които не са били издадени фактури - 40 лева, е дори по-ниска от средната цена на един фактуриран ГТП.  Претендирания от жалбоподателя метод за определяне размера на търговския оборот и размера на приходите, съотв. на данъчната основа за облагане с ДДС и с корпоративен данък, на база средна цена на един отчетен ГТП, би било възможно, ако в изпълнение на ИПДПОЗЛ № Р- 16002419007673-040-002/ 28.02.2020г., получено на 02.03.2020г. и преди бракуването на ФУ с Протокол за демонтаж на фискална памет от 04.03.2020г., ревизираното дружество беше представило контролните ленти от ЕКАФП  за периода 19.08.2015г. - 31.12.2018г. От същите би могло да се установи броя на регистрираните и отчетените чрез ФУ периодични технически прегледи и при съотнасянето им към формираните от тях обороти по данни от ЕКАФП, да се определи средна цена на отчетените ГТП, на чиято база да се определи и средна цена на ГТП, приходите от които не са декларирани.

На следващо място неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при използваната от ревизиращите органи методика за определянето на действително реализираните приходи, съотв. облагаем оборот, не са взети предвид прилаганите от дружеството отстъпки, вариращи от 5 до 40 %. Несъответно на събраните по поделото доказателства, вкл. и на заключението на ССчЕ, е твърдението на оспорващия, че цената на услугата „Периодичен технически преглед“ не е твърда, а е въпрос на договаряне, което се потвърждавало от издадените фактури. Тъкмо обратното -  както представените по делото фактури, така и определеното от ССчЕ съотношение между фактурираните ГТП без отстъпки и фактурираните ГТП с отстъпки, съотв. между оборота от фактурираните ГТП без отстъпки и от фактурираните ГТП с отстъпки, не дават основание да се приеме, че за всеки ГТП е била прилагана отстъпка в размер по договаряне с клиента. При липса на представени от ревизираното лице надлежни доказателства относно броя на извършените с отстъпка ГТП, % /сума/ на прилаганата отстъпка, условията /основанията/ за ползването на отстъпката и т.н, очевидно няма как ако и в отделни случаи на извършвани ГТП да е правена отстъпка от обявената цена на услугата, това обстоятелство да бъде взето предвид при формирането на данъчната основа по чл.122 от ДОПК. Относно представения от „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД договор от 03.12.2015г. с „ЕС ДИ АЙ ГРУП“ ООД /с който договор ревизираното дружество се е задължило да предоставя отстъпка от цената на всеки технически преглед на МПС в общ размер на 20% от официално обявената в търговския обект цена за извършване на технически преглед, в случаите, когато клиентът представя талон за отстъпка/, следва да се отбележи, че този договор, без представени реализирани талони за отстъпка и изготвена в изпълнение на договора Справка за брой извършени технически прегледи при ползвани талони за отстъпка, по никакъв начин не удостоверява и не доказва броя и вида на МПС, ГТП на които са извършени с отстъпка като клиенти на застрахователното дружество. Абсолютно несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че за определянето на действително реализираните приходи от ревизираното дружество, съотв. на облагаемия оборот, е следвало да бъде взета предвид „възможността услугата да бъде предоставяна на цена, по-ниска дори и от нейната себестойност“, респ. „на три пъти по-ниска от обявената в търговския обект цена на тази услуга“, с оглед твърдяната като прилагана търговска практика за набиране на нови клиенти и запазване на редовните. По делото липсват каквито и да е било данни и доказателства дори като индиция, че тази потенциална възможност за извършване на услугите на по-ниски цени от обявените, поради ниската им себестойност, е била реализирана от „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД като „търговска практика“ или като „част от стратегията на търговеца за налагане на пазара и запазване на клиентите си“. Тъкмо обратното – дори фактурираните ГТП с приложена най-висока отстъпка /40%/, сочат, че заплатената за предоставената с отстъпка услуга цена е два пъти по-висока от себестойността на услугата, която себестойност съгласно заключението на изпълнената ССчЕ, е както следва: за 2015г. – 10.02 лв.; за 2016г. – 14.89 лв.; за 2017г. – 13.20 лв. и за 2018г. – 12.98 лв. А  както беше посочено, с оглед съотношението между фактурираните ГТП без отстъпки и фактурираните ГТП с отстъпки, съотв. между оборота от фактурираните ГТП без отстъпки и оборота от фактурираните ГТП с отстъпки, не може да се приеме, че предоставянето на услуги на цени по-ниски цени от обявените, представлява прилагана от ревизираното дружество „търговска практика“ спрямо всички клиенти и всички извършвани ГТП.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че при определяне размера на неотчетените приходи, не са взети предвид извършените безплатни прегледи на МПС на познати на управителя и на лица от персонала. Твърденията за извършвани безплатни ГТП са абсолютно недоказани. Липсват каквито и да е доказателства от които да е видно конкретно колко са извършените безплатни годишни технически прегледи, на какви МПС и чия собственост са тези МПС и в този смисъл не са налице данни, даващи възможност да бъдат конкретно определени стойностните параметри на услугите, които жалбоподателят твърди, че е извършил безвъзмездно и самото безвъзмездно извършване на услугите.

Относно твърдяното от оспорващото дружество, че при определянето на приходите от дейността и търговския оборот, неправилно ревизиращите органи са включили извършените в обекта ГТП за периода 19.08.2015г. – 22.10.2015г., тъй като съгласно издаденото от ИА „Автомобилна администрация“ разрешително, дейността на „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД е започнала считано от 22.10.2015г., като преди тази дата ГТП са извършвани от предишния ползвател, следва да се отбележи следното: От доказателствата по делото се установява /л.132/, че предишният ползвател на обекта, с издаден лиценз за извършване на ГТП – лицензиран обект 1077 с адрес гр. Стара Загора, кв. Индустриален“, Южен портал Родопа, е ЕТ „Т.М.– АЛМИТ“, търговското предприятие на който търговец /като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/, с договор за прехвърляне на предприятие по реда на чл.15 от ТЗ, вписан в ТР на 23.09.2015г., е прехвърлено на „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД, като впоследствие едноличният търговец е заличен. По силата на този договор приобретателят „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД, встъпва в правата и задълженията на прехвърлителя в резултат на дейността му като търговец, съотв. правата и задълженията на прехвърлителя преминават върху приобретателя в състоянието /като обем и състав/, в който се намират към датата на прехвърлянето. С оглед извършеното прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „Т.М.– АЛМИТ“ /като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/, на „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД, е и предоставената в отговор на ИПДПОТЛ №Р-16002419007673-041-001/ 18.12.2019г. информация от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за броя на превозните средства, преминали периодичен технически преглед в периода 19.08.2015г. – 31.12.2018г. в контролно-технически пункт с разрешение № 1077 с адрес гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“, Южен портал, собственост на „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД, като очевидно след прехвърлянето на предприятието на ЕТ /т.е вкл. и на правата по издаденото разрешение за извършване на технически прегледи № 1077/, дейността на „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД по извършване на периодични технически прегледи се е осъществявала въз основа на това разрешение, до направената на 05.10.2015г. промяна на разрешението чрез вписване като титуляр на лиценза дружеството-приобретател. Доколкото при продажбата на търговското предприятие на ЕТ по реда на чл. 15 от ТЗ, нетните активи на прехвърляното предприятие на ЕТ стават собственост на придобиващото предприятие, като правоприемникът е солидарно отговорен за публичните задължения на отчуждителя до размера на получените права /чл.15, ал.3 от ТЗ във вр. с чл.124, ал.2 от ЗКПО, съответно на основание чл.96, ал.4 от ЗДДС в облагаемия оборот се включва и оборота, реализиран от отчуждителя /прехвърлителя на търговското предприятие по реда на чл.15 от ТЗ/ -нерегистрирано по ЗДДС лице за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди прехвърлянето, правилно при определянето на приходите от дейността и търговския оборот за нуждите на облагането, ревизиращите органи са включили извършените в обекта ГТП за целия ревизиран период от 19.08.2015г. – 31.12.2018г.

            Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че при определянето на данъчната основа органите по приходите не се взели предвид и не са анализирали всички относими обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК. Доколкото обявените от дружество цени на предоставяната услуга „периодичен технически преглед“ няма данни да са обвързани със себестойността на услугата, очевидно изчисляване на себестойността на услугата за всяка една от годините в рамките на ревизирания период за нуждите на определянето на данъчната основа в хипотезата на чл.122 от ДОПК, не е било необходимо. „Неплащането на корпоративен данък“ от ревизираното дружество действително е относимо обстоятелство /задълженията за корпоративен данък на дружеството са предмет на извършваната ревизия/, но единствено за определяне на данъчния финансов резултат и съотв. за размера на дължимия се корпоративен данък. Правилно като неотносимо за случая обстоятелство органите по приходите са възприели  „търговското значение на мястото, където се извършва дейността“, доколкото посоченото обстоятелство по чл.122, ал.2, т.6 от ДОПК би имало значение, ако за нуждите на определяне на данъчната основа се използват данни за реализирана печалба от други лица, упражняващи същата или подобна дейност, какъвто настоящия случай не е. Ето защо наличието в близост на обекта на ревизираното дружество на други пунктове за ГТП, само по себе си е ирелевантно за определянето на данъчната основа по чл.122 от ДОПК, вкл. не може да се приеме за косвено доказателство за извършването на технически прегледи на цени, по-ниски от обявените в ценоразписа в обекта, поради „необходимостта от гъвкава ценова политика“. Правилно като неотносимо обстоятелство е преценено и какъв е размерът на реализираните приходи от останалите пунктове за ГТП в близост на обекта на „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД – несъстоятелно е предявеното от жалбоподателя изискване за нуждите на извършваната на дружеството ревизия в хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, да бъдат правени установявания въз основа на реализирани приходи от други лица, осъществяващи същата дейност, за определянето на формиралата се на свободния пазар „пазарна цена“ на услугата „периодичен технически преглед“, като най-близка величина до „действителната продажна цена“, по която „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД  е предоставяло услугата.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 122 от ДОПК, установяваща правната възможност ревизиращият орган да приложи установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, при наличието на някое от основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, регламентира и критериите, по които да се определи облагаемата данъчна основна, с цел същата да е най-близко до обективната истина, но няма изискване при всеки случай на определяне на данъка по реда на чл. 122 органът по приходите да установява конкретно съдържание на всички посочени в чл.122, ал.2 от ДОПК критерии – достатъчно е да приложи онези от тях, които биха му дали възможност да определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. В случая, органите на приходната администрация са разгледали, анализирали и преценили относимите към облагането на ревизираното дружество критерии по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Подходът на ревизиращите органи за определяне на основата за облагане с корпоративен данък и с ДДС, с оглед на установените в хода на ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, които са обосновали и прилагането на особения ред за облагане по чл. 122 - 124 от ДОПК, се явява правилен и законосъобразен. Доколкото особения ред за облагане е приложим в случаите, когато е налице противоправно развитие на данъчните правоотношения, като последица от проявлението на някой от фактите и обстоятелствата, установени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, които факти и обстоятелства са резултат от неправомерни действия или бездействия на субекта на данъчните задължения, законодателят е приел, че определянето на облагаемата основа ще се извърши от органа по приходите. В случая противно на поддържаното от жалбоподателя, при определянето на данъчната основа ревизиращите органи не са били длъжни да изследват, респ. да събират доказателства дали „действително всички ГТП са били извършвани на обявените в ценоразписа в обекта цени на услугите“ и дали „всички предоставяни услуги са таксувани по този ценоразпис“. А и когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства /както е в случая/, съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. В този смисъл при доказаното наличие на укрити от ревизираното дружество приходи, в негова тежест е било да докаже твърдяното предоставяне на услугите на по-ниски от обявените в ценоразписа цени. Съответно това доказване не може да се основава единствено на съображения, обосновани с установявания каква е себестойността на предоставяните услуги, както и с доводи за съществуваща потенциална възможност за извършване на услугите на по-ниска цена от обявената, като „широко използвана и позната търговска практика“, респ. като „метод за налагане на пазара и запазване на клиентите“. Доказването на твърдяното предоставяне на услугите на по-ниски от обявените в ценоразписа  цени на услугите в обекта, изисква надлежното установяване със съответните доказателства и доказателствени средства на случаите, при които услугите са били предоставяни при преференциални цени /доколкото събраните в хода на ревизията доказателства сочат, че не всички ГТП са извършвани на преференциални цени/; на броя на ГТП, при заплащането на които е била прилагана отстъпка от обявената цена и основанието за това; на размера на отстъпка и т.н. В случая такова доказване от страна на жалбоподателя не е проведено. Ако и да се приеме от показанията на разпитаните двама свидетели, че за притежаваните от тях МПС услугата „периодичен технически преглед“ през годините на ревизирания период е предоставяна на преференциална цена, това не обуславя извод за прилагана отстъпка при извършването на всички останали ГТП, още повече че са налице достатъчно писмени доказателства, че извършването на услугите по преференциални цени не е било установено като общо прилагано правило в търговската практика на обекта на „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД.   

Предвид на установените факти и обстоятелства, органите на приходната администрация законосъобразно, от гл.т на нормативно предвидените критерии по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и обосновано, от гл. т на използваната методика, за нуждите на определянето на данъчната основа за облагане по чл.122, ал.2 във вр. с ал.1 от ДОПК, са приели като коректни стойности на брутните размери на приходите от продажби /търговски оборот/, реализирани от „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД при предоставянето на услугата „периодичен технически преглед“, както следва: за 2015г. - 48 402лв., за 2016г. - 134 096лв., за 2017г. – 145 085лв. и за 2018г. - 134 107лв. При прилагането на презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, съдът прима за верни фактическите констатации на органите на приходната администрация досежно основанието и размера на реализираните от „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД приходи от извършвана от ревизираното лице търговска дейност. С оглед на приетите за доказани разходи в декларирания в декларациите по чл.92 от ЗКПО размер и формирания общ размер на приходите въз основа на отчетената стойност на извършените ГТП, за които са били издадени фактури и определения като реализиран размер на приходите от нефактурираните услуги, по реда на чл.122 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане с корпоративен данък за всяка една от финансовите години в рамките на ревизирания период /2015г., 2016г., 2017г. и 2018г./, като вследствие на формирания положителен финансов резултат /облагаема данъчна печалба/, е определен размера на дължимия се корпоративен данък за всяка от посочените години, ведно с лихви на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, съответно правилно по отношение на „Т.М.- АЛМИТ 06“ ЕООД са установени задължения по ЗКПО, ведно с прилежащите лихви за просрочие, както следва: за  корпоративен данък за 2015г. в размер на 3 622.84лв. и лихва в размер на 1 666.74лв; за корпоративен данък за 2016г. в размер на 6 475.46лв. и лихва в размер на 2 322.36лв; за корпоративен данък за 2017г. в размер на 7 289.46лв. и лихва в размер на 1 875.16лв. и за корпоративен данък за 2018г. в размер на 6 815.77лв и лихва в размер на 1 062.21лв.

За ревизирания период са установени извършени от „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД облагаеми доставки по см. на чл.12, ал.1 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната - продажби на услуги по извършване на периодични технически прегледи на ППС. Въз основа на определените месечни обороти на ревизираното дружество за периода от 19.08.2015г. – 31.01.2016г., в.ч при включването на основание чл.96, ал.4 от ЗДДС в облагаемия оборот на оборота, реализиран от отчуждителя /прехвърлителя на търговското предприятие по реда на чл.15 от ТЗ/ - ЕТ Т.М.- АЛМИТ 06", правилно е прието, че към 31.01.2016г. „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД е формирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 във вр. с ал.2 от ЗДДС в размер на 56.842лв., като основание за задължителна регистрация по ЗДДС. Ревизираното лице е следвало да подаде заявление за регистрация по реда на ЗДДС в срок до 14.02.2016г. на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС. Доколкото за всеки един от данъчните периоди до 31.12.2018г. дружеството е поддържало оборот, надвишаващ сумата от 50 000лв., не са били основания за отпадане на задължителната регистрация. Следователно след изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС /28.02.2016г./, ревизираното лице дължи начисляване и внасяне на ДДС за извършените от него облагаеми доставки на услуги, въз основа на определената по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчна основа. За периодите, в които „Т.М.- АЛМИТ 06" ЕООД е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС и да начислява косвен данък във връзка с изпълнените от него облагаеми доставки на услуги, обхващащи времето от 28.02.2016г. до 31.12.2018г., правилно  органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, като с оглед определената по реда на чл. 122, ал. 2 във вр. с ал.1 от ДОПК данъчна основа, е начислен косвен данък в общ размер на 66 002.16лв. и на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК  и  чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ - лихви в размер на 20 933.01лв.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореният Ревизионен акт № Р-16002419007673-091-001/ 12.10.2020г., изцяло потвърден с Решение № 601 от 03.12.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с който по отношение на „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък и за ДДС и лихви за просрочие към тях, е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид  изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД следва да бъде възложено заплащането на разноски за възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК, в размер на 3 710 лева.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК   Старозагорският административен съд 

 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Загоре, община Стара Загора, представлявано от управителя н.в.м., против Ревизионен акт № Р-16002419007673-091-001/ 12.10.2020г., издаден от Т.В. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В.К.К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията,  потвърден с Решение № 601 от 03.12.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт по отношение на „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД, са установени задължения за данъци и лихви, както следва: за корпоративен данък за 2015г. в размер на 3 622.84лв. и лихва в размер на 1 666.74лв; за корпоративен данък за 2016г. в размер на 6 475.46лв. и лихва в размер на 2 322.36лв; за корпоративен данък за 2017г. в размер на 7 289.46лв. и лихва в размер на 1 875.16лв.; за корпоративен данък за 2018г. в размер на 6 815.77лв и лихва в размер на 1 062.21лв. и за данък върху добавената стойност в размер на 66 002.16лв. и лихва в размер на 20 933.01лв., като неоснователна.

             

            ОСЪЖДА „Т.М.– АЛМИТ 06“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Загоре, община Стара Загора, да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 3 710  /три хиляди седемстотин и десет/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                     СЪДИЯ: