№ 230
гр. Русе, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20234500100459 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от М. А. И. против „ЗК
Л.И."-АД. Предявени са искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД – за
обезщетение на претърпени вследствие на ПТП неимуществени и
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми,
считано oт датата на увреждането до окончателното плaщaнe.
В исковата молба се твърди, че нa 28.08.2019г. около 12.00 часа, по
второкласния път I-51 /гр.Попово, обл.Търговище - гр.Бяла, обл. Русе/ в
района нa км 27+200, в посока гр.Бяла, ищецът се возел на предна дясна
седалка на управлявания oт сина му С.М. А. л.а. „Сузуки Самурай" с ДК №
***. Движещият се в срещуположна пocoкa л. а. „Шкода" с ДК №***, с водач
Я. В. Р., навлязъл в лентата за насрещно движение, с кoeтo предизвикал
челно-страничен удар между двата автомобила, като ударът настъпил изцялo
в лентата за движение на автомобила, в който се возел ищецът.Последният
получил телесни увреждания, наложили да бъде откаран в болница. Била му
извършена хирургична интервенция, провел болнично лечение, а
впоследствие – и домашно такова.
C влязлo в сила на 12.07.2021г. пo АНД № 89/2021г. Решение № 87/
22.06.2021г. Pайонен съд - Бяла признал Я. В. Р. зa виновен в това, че на
28.08.2019г. на BП 1-51 /гр.Попово, обл.Търговище- гр.Бяла, обл. Русе/ в
района нa км 27+200, в посока гр.Бяла, при управление на л.a. „ Шкoдa „ с ДК
№ ***, нарушил правилата за движение пo пътищата - чл.5, aл.1 т.1, чл.16
aл.1 т.1, чл.20 aл.1 и ал.2 от ЗДвП, и пo непредпазливост причинил нa М. А.
И. oт с. М., общ.Търговище, средна телесна повреда, изразяваща се в oткpитo
многофрагментно счупване на долната челюст в лявo, наложило оперативна
интервенция, представляващо счупване нa челюст, трайно затрудняващо
дъвченето и говоренето зa срок повече oт 30 дни, поради което и на
1
основание чл.343 ал.1 б."б", пр.2 вр. чл.342 ал.1 и чл.78 oт HK бил освободен
от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание
глоба.
Твърди се, че вследствие на търпените болки и страдания от телесните
увреждания, оперативната интервенция, лечение, вкл. и медикаментозно,
продължителния възстановителен период, съпроводен с обгрижване от
близки и битови неудобства, преживените психическа травма и стрес, които
са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, за ищеца са
настъпили неимуществени вреди, които подлежат на репариране от
ответника, при когото за процесното МПС има валидно сключена застраховка
„ Гражданска отговорност на автомобилистите „. Претендира да бъде
обезщетен и за имуществените му вреди - разходи за медикаменти, за
пътувания за прегледи в друго населено място, вкл. и за консумирана при
тези пътувания храна.
Тъй като ответникът бил уведомен oт ищеца за настъпилото ПТП, но не
му било определено и изплатено обезщетение за причинените му от ПТП
вреди, в настоящото производство последният претендира да му бъде
присъдено обезщетение от 40 000 лева зa причинените му неимуществени
вреди, както и сумата в размер на 320 лева - обезщетение зa направените
разходи за лечение - имуществени вреди, ведно с лихвата зa забава върху
всяка от двете суми, oт датата на увреждането до окончателното плaщaнe.
Ответникът в отговора на исковата молба взема становище, че искът е
допустим, но неоснователен. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че същият е пътувал в
лекия автомобил без поставен предпазен колан, с което си поведение е
нарушил разпоредба на ЗДвП и е допринесъл за причинените му телесни
увреждания.
Претенциите за неимуществени вреди се оспорват по размер, като се
счита, че те са прекомерно завишени, не съответстват на обективните
критерии, които се включват в понятието „справедливост“. Ответното
дружество счита, че следва да се съобрази и датата на настъпване на ПТП,
както и че не се дължат претендираните суми, тъй като при отчитане на
размера на съпричиняване претенцията следва да бъде намалена като размер.
Оспорват се исковете за присъждане на законна лихва за обезщетенията,
твърди се, че неправомерно лихвата се претендира от датата на деликта,
следва претенцията по чл.86 ЗЗД да е с начална дата - от завеждане на
исковата молба.
По отношение на претенцията за имуществени вреди се оспорва, че
ангажираните писмени доказателства относно закупувани храни не следва да
бъдат приемани, доколкото в исковата молба са налице твърдения, че ищецът,
вследствие на ПТП, не е могъл да консумира храна в продължение на месеци,
а представените касови бележки удостоверяват закупуване именно на твърда
храна. Счита се, че на това основание имуществената претенция за сумата от
37,50 лева се явява неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
2
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ha 28.08.2019 г., oкoлo 12,00 часа, пo второкласния път гр. Попово, обл.
Търговище - гр. Бяла, обл. Русе, в посока към гр. Попово се движел лек
автомобил „Сузуки Самурай" с ДК № ***, управляван oт С. А.. Пo същото
време в обратната посока се движел лек автомобил „Шкода Октавия" с ДК №
***, управляван oт Я. В. Р.. B района на километър 27+200 л.а. „Шкода"
започнал да нализа в лентата за насрещно движение, вследствие на което
изцяло в тази лента настъпил удар между дясната му страна, в областта на
преден десен калник и предна дясна врата, кос, челно-страничен, и предната
част на л.а. „Сузуки Самурай".
След удара, пoд действието на ударните и инерционни сили, двата
автомобила се преместили. Пътуващият на предна дясна седалка в лек
автомобил „Сузуки Самурай" ищец М. И. получил открита рана в устата -
кост от долната му челюст, и наранявания по тялото.
На мястото на ПТП пристигнали полицейски автомобил и автомобил на
Спешна помощ, с който пострадалият бил откаран в болница. След проведени
преглед и изследвания било установено, че има многофрагментно счупване на
челюстта. Била му извършена хирургична интервенция, ищецът провел 5 –
дневно болнично лечение, след което домашно такова, по време на което се
налагало да бъде обслужван битово от близките си, тъй като първоначално
изпитвал силни болки, наложили прием на обезболяващи медикаменти, и не
можел да се придвижва самостоятелно. Не можел да се храни с твърда храна
в продължение на около 2 месеца, поради което приемал само течна храна,
първоначално с помощта на сламка. След катастрофата, заради болките и
битовите усложнения, станал раздразнителен, нервен, притеснявал се, че е
зависим от близките си.
С Решение по АНД № 89/2021г. Районен съд – Бяла признал Я. В. Р. за
виновен в това, че на 28.08.2019г., на BП I-51 /гр.Попово, обл.Търговище -
гр.Бяла. обл.Русе / в района на км 27+200, в посока гр.Бяла, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил „Шкода" с ДК № ***, нарушил
правилата за движение пo пътищата:
- чл.5, ал.1, т.1 от 3ДвП - ,,Всеки участник в движението пo пътищата с
поведението и не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди",
- чл.16, ал.1, т.1 от 3ДвП - ,,На пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътнo превозно средство е забранено, когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне",
- чл.20, ал.1 от ЗДвП - ,,Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" ,
- чл.20, ал.2 от ЗДвП - ,,Водачите нa пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват ... с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
3
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението"
и по непредпазливост причинил на М. А. И. от с. М., обл.Търговище
средна телесна повреда, изразяваща се в открито многофрагментно счупване
на долната челюст в ляво, наложило оперативна интервенция, преценено пo
медико-биологичния признак : счупване на челюст, което трайно затруднява
дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни - престъпление по
чл.343ал.1, б."б", пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК .
Ищецът предявил пред ответното застрахователно дружество претенция
за изплащане на обезщетения за вреди от процесното ПТП, каквито не били
определени, съответно изплатени.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на
ангажираните писмени доказателства, приетата по делото комплексна
съдебна медицинска и автотехническа експертиза, която съдът кредитира
като обоснована и компетентна, както и въз основа на показанията на
свидетелите Я. Р. и Ф. И.а, които цени като обективни и достоверни, тъй като
свидетелите установяват непосредствено възприети факти, последователни са
и соченото от тях кореспондира с другите доказателства по делото.
Макар свидетелката да е съпруга на ищеца, изнесените от нея данни
относно получените от съпруга й при процесното ПТП травми, проведени
интервенции, лечение и възстановяване не влизат в противоречие с другите
доказателства по делото. От свидетелските й показания се установява, че след
направената на ищеца операция на долната челюст в болница „ Св.М.“ –
Варна, същият имал 5 дни болничен престой в отделение „ Лицево-челюстна
хирургия“,, с придружител съпругата си. След операцията нямал
чувствителност на челюстта, не можел да си отваря устата и да дъвчи, и
затова първоначално се хранел със сламка. Около 2 месеца приемал само
течна храна. Изпитвал болки, бил неспокоен, не спял добре, и затова приемал
обезболяващи медикаменти. И към момента, според свидетелката, не е
възстановена дъвкателната му функция, и той се срамува да се храни с други
хора, вкл. и на семейни събирания. Това го направило нервен и
раздразнителен. Св. И.а сочи, че при катастрофата пострадало и коляното на
ищеца, отекло, имал болки и травматолог му предписал прием на лекарства.
За тях, както и за други обезболяващи, семейството направило разходи.
Такива имали, видно от представени по делото касови бележки, и за
транспорт за прегледи в болници в гр. Варна и гр.Търговище, тъй като живеят
в с.М., общ.Попово.
Показанията на св.Р. съдържат данни за настъпилото ПТП, като той сочи,
че заради спрял автомобил направил маневра да го заобиколи и така се
блъснал в движещия се в насрещната лента лек автомобил, в който пътувал
ищецът. Сочените от него обстоятелства относно настъпването на ПТП не
влизат в противоречие с други доказателства по делото.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
С оглед наличието на договор за задължителна застраховка "Гражданска
4
отговорност" на автомобилистите между ответното застрахователно
дружество за процесното МПС, ищецът, съобразно изискването на чл.380 от
КЗ, на 21.10.2019г. отправил писмена претенция до застрахователя, по която
не било определено и изплатено застрахователно обезщетение .
Изложеното обосновава наличието на правен интерес увреденото лице да
предяви пряк иск по чл.432 от КЗ срещу застрахователя за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди.
Съдът намира, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя
на това основание, тъй като по делото е установено наличието на претърпени
вреди от виновно поведение на водач на МПС, който е застраховано лице при
застраховател по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, както и наличието на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД - деяние, вреда, противоправност
на деянието, причинна връзка, като вината, съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД се
презумира.
За ПТП било образувано досъдебно производство, разследването по
което приключило с внасянето в Районен съд –Бяла на Постановление с
предложение за прилагане на чл. 78 а от НК. по образуваното АНД 89/2021г.
на БРС било постановено Решение, с което Я. В. Р. бил признат за виновен в
това, на 28.08.2019г., на BП I-51 /гр.Попово, обл.Търговище - гр.Бяла.
обл.Русе / в района на км 27+200, в посока гр.Бяла, при управление на
моторно превозно средство – л.а. „Шкода Октавия " с ДК № ***, нарушил
правилата за движение пo пътищата, вследствие на което по непредпазливост
причинил на М. А. И. средна телесна повреда.
Противоправното деяние е установено с влязъл в сила съдебен акт.
Последният, съгласно чл. 300 от ГПК, е задължителен за гражданския съд
относно деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Последните обстоятелства се установяват и от заключението на приетата
по делото комплексна експертиза, съгласно което водачът Р. нарушил
правилата за движение по пътищата, като, движейки се с около 70 км/ч, с л.а.
„Шкода Октавия" c ДК № ***, в района на кръстовището зa с. Камен, около
км 27+200, предприел маневра заобикаляне или изпреварване на движещ се
пред него неустановен автомобил и навлязъл в лeнтaтa зa насрещно
движение. Настъпил удар между предна дясна част на л.а. „Сузуки ", челен,
нецентрален и кос, със страничната дясна част нa л.а. „Шкода Октавия". След
удара, л.a. „Сузуки " се е завъртял нa почти 180 градуса пo посока на
часовниковата стрелка и изминaл около 10-11 м напред в първоначалната си
посока на движение. След удара л.а. „Шкода Октавия" се върнал косо назад и
наляво, спрямо първоначалната си посока на движение.
Видно от заключението на съдебния лекар по КСМАТЕ, ищецът М. И.
получил следните увреждания : Открито многофрагментно счупване на
тялото на долната челюст вляво и долночелюстния клон вляво, с емфизем в
прилежащите меки тъкани, наложило оперативна интервенция. Хематом в
дясна челна област. Разкъсно-контузни рани на носа и лява лицева половина.
Кръвонасядания и отоци на клепачите, лява лицева половина и гръдния кош.
5
Разкъсно-контузна рана на дясна гривнена става. Оток и разкъсно-контузна
рана на дясна колянна става.
Предвид посоката на действалите инерционни сили (напред и надясно
първоначално и след това центробежни надясно) при възникналия удар и
завъртане на автомобила, както и тежестта и мястото на най-големите
деформации на процесния автомобил, може да cе приеме, че уврежданията в
областта на главата (включително счупването на долната челюст), както и
тези на дясна гривнена става и дясна колянна става са получени от удар в
предна дясна врата и стъклото й, като не може да cе изключи външните
увреждания в лявата половина на лицето и носа да са получени от удар в
арматурното табло - при движение на тялото напред. Описаните оток и
кръвонасядане на предна гръдна стена отговарят да са получени при контакт с
таблото на автомобила. Описаното многофрагментно счупване на тялото и
клoна на долната челюст се получава пo индиректен механизъм пpи
действащи сили с хоризонтално направление и посока отдясно — наляво при
удар със или върху предмет с широка плоска контактуваща повърхност.
Такова счупване, предвид данните за обеззъбена долна челюст при М. И.,
може да се получи както при разтворени челюсти, така и когато те са
сключени.
Описаното в част от анамнестичните данни на медицинската
документация, в искова молба и в показанията на свидетеля Р. безсъзнателно
състояние за 3-5 мин., според вещото лице – съдебен лекар не е създало
опасност за живота - за да бъде такава опасност реална, дори и да са налице
признаци за безсъзнание (в медицинския смисъл — кома), това безсъзнателно
състояние трябва да е с достатъчна продължителност, каквато в случая
липсва.
Пo делото, в медицинска документация за пострадалия И., няма данни,
както твърди св.И.а, да не е настъпило пълно функционално възстановяване.
Обичайният основен възстановителен период за счупване на долната челюст,
като полученото от пострадалия, е около 1,5 - 3 месеца, в зависимост от
индивидуалните особености. При извършените му два контролни прегледа пo
отношение на тази травма - на 10.09.2019г. и на 30.09.2019г., не са
констатирани отклонения oт обичайния възстановителен процес.
Стационарното лечение на М. И. е продължило oт 28.08.2019г. до
01.09.2019г., след извършената му хирургична интервенция. От
представените пo делото рецептурни бланки и касови бележки се установява,
че медикаментозното му лечение (антибиотично, аналгетично) е продължило
по време на болничния му престой и през целия м. септември 2019 г.
Тъй като към датата на деликта за процесния лек автомобил имало
валидна сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, виновният водач е имал качеството на
застраховано лице, настъпил е застрахователен риск, и търпените от ищеца –
пострадал при ПТП, неимуществени и имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП, подлежат на обезвреда.
Претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди
6
съгласно чл.52 от ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на посочената разпоредба означава
съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията, негативните
преживявания на пострадалото лице. При тази преценка следва да бъдат
взети предвид конкретните обективно настъпили обстоятелства, включително
периодът и интензитетът на търпените страдания и душевни преживявания,
да се съобразят и конкретните икономически условия в страната, а като
ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се вземат предвид
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент.
Съобразявайки гореизброените обстоятелства, съдът намира, че
справедливият размер на застрахователното обезщетение на ищеца за
неимуществените му вреди възлиза на 30 000 лева, като над този размер
претенцията се явява неоснователна. За да определи този размер, съдът
съобразява възрастта на пострадалия при ПТП / 67 години/, като въпреки
заболяването му Множествена склероза липсват данни да не е бил в добро
общо здравословно състояние. Отчетено е, че случилото се се отразило
негативно на начина му на живот – първоначално бил трудно подвижен и не
можел да се храни сам, като в продължение на 2 месеца приемал само течна
храна. Ищецът изпитвал стрес, болки и неудобства, заради това, че го
обгрижват близките му. По време на болничното и домашно лечение приемал
медикаменти – антибиотици и обезболяващи, вкл. и за да може да спи, тъй
като след инцидента станал неспокоен, нервен, раздразнителен. Притеснявал
се да общува и се храни с близките си, заради травмата на челюстта.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. За да бъде намалено
обезщетението за вреди съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е
допринесъл за тяхното настъпване с извършването на определени действия
или въздържането от такива действия. Обстоятелството, че пострадалият е
пътувал без обезопасителен колан, в автомобил, който не е оборудван с
предпазни колани, макар да следва фабрично да има такива, видно от
отразеното в Протокола за оглед на веществени доказателства от 04.09.2019г.
- на л.а. „Сузуки ", сочи, че той с поведението си не е допринесъл за
получените от него увреждания.
Вещото лице сочи, че коланът придържа с определена сила човешкото
тяло на пътуващия към облегалката, без да ограничава движението му и
възможността за преместване напред или встрани. B oбщия случай, при удар
в предната част на автомобила, тялото на пътуващия в автомобила започва да
се премества напред, инерционният механизъм блокира макарата и фиксира
предпазния колан. C това се предотвратява удар на пътуващия в детайли от
вътрешността на предната част на автомобила. При правилно поставен и
опънат предпазен колан, торсът в областта на гърдите може да се премести
напред до около 10+15 см. При правилно поставен обезопасителен колан,
пасажерът на предна дясна седалка в процесния автомобил би получил
различни пo вид и локализация увреждания, като част от тях (оток и
кръвонасядане на предна гръдна стена) не би било възможно да се получат.
7
Предвид посоката на действалите инерционни сили (напред и надясно
първоначално и след това центробежни надясно) при възникналия удар и
завъртане на автомобила, както и тежестта и мястото на най-големите
деформации на процесния автомобил, не може да се изключи главата на И. да
достигне до елементи на купето в дясната мy част и при правилно поставен
обезопасителен колан и също да бъдат получени подобни на установените
при него увреждания, тъй като при страничен удар предпазното действие на
колана значително намалява. Десните крайници са свободно подвижни
анатомични части на тялото и няма пречка и при правилно поставен
обезопасителен колан да достигнат елементи на купето вдясно и напред.
Изложените съображения сочат на неоснователност на възражението за
съпричиняване .
По отношение на имуществените вреди искът е основателен до размера
282,50 лева – разходи за медикаменти за лечение на ищеца, и транспортни
разходи за пътувания за медицински прегледи, за които са ангажирани
писмени доказателства по делото, и които се признават от ответното
дружество, съответно по отношение на сумата от 37,50 лева – разходи за
храна,като неоснователен искът следва да се отхвърли.
Ищецът претендира присъждане на законна лихва от деня на деликта на
основание чл.84 от ЗЗД. Тази норма като обща се дерогира от специалните
норми на КЗ - чл.497 вр. чл.429 от КЗ, поради което законната лихва следва да
се присъди от датата на писменото уведомяване на застрахователя –
21.10.2019г.
Разноските по делото следва да се определят по правилата на чл.78 от
ГПК.
Ищецът иска да му бъдат присъдени направените разноски за адв.
възнаграждение, освободен е от заплащането на държавни такси и разноски
за производството и не са извършвани такива. Ищецът е заплатил
адв.възнаграждение в размер на 4500 лева, видно от приложения списък по
чл. 80 от ГПК. Съразмерно на уважената част от исковете му се дължат
разноски в размер на 3375 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, за направените от
ответното дружество разноски в размер на 1022 лева - за възнаграждения за
КСМАТЕ, му се дължат от ищеца разноски в размер на 256 лева.
По компенсация ответното дружество следва да заплати на ищеца
сумата от 3119 лева - за разноски в производството.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса за
производството, с оглед изхода от спора ответникът следва да заплати
дължимата държавна такса в размер на 1211,30 лева.
Така мотивиран, Русенският окръжен съд
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Л.И."-АД – със седалище София, ЕИК ***, ДА
ЗАПЛАТИ на М. А. И., ЕГН ********** , от с.М., общ.Попово, на основание
чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
28.08.2019г., по второкласен път I – 51, при управление от Я. В. Р. на л.а. „
Шкода „ с ДК № СВ 48-63 МВ, както и сумата от 282,50 лева – обезщетение
за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху всяка
от двете суми, считано от 21.10.2019г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
исковете над сумата от 30 000 лева до претендираните 40 000 лева за
неимуществени вреди , и над сумата от 282,50 лева до претендираните 320
лева – за имуществени вреди, както и исковете за законна лихва върху всяка
от двете суми за периода 28.08.2019 до 21.10.2019г.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И."-АД – със седалище София, ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ на М. А. И., ЕГН ********** сумата от 3119 лева - разноски за
производството, по компенсация.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И."-АД – със седалище София, ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса за
производството в размер на 1211,30 лв.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
9