№ 238
гр. См., 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20235400500370 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл.268 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 ГПК.
См.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх№1397 от 10.07.2023година от Х.
Х. Я.,депозирана чрез пълномощника му адв.Здр. Д. против Решение
№50/04.07.2023година,постановено по гр.д.№33/2023година по описа на Златоградски
районен съд, с което е признато за установено за установено на основание чл. 124 ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на Община Н., представлявана от
кмет Б. Р. К., че Х. Х. Я., ЕГН **********, адрес: гр. Н., обл. См., ул.„Г. Вл. З.“ № 3 е
собственик на основание давностно владение, с начало 1973 г. на реална част от имот с
идентификатор ****.**.***, в местността „М.“, землище гр. Н. с площ от 1051 кв.м., при
граници на частта, имоти с идентификатори: *****.**.***; *****.**.***; *****.**.***;
*****.**.*** и част от ****.**.***, повдигната в жълт цвят на комбинираната скица,
изготвена от вещото лице, неразделна част от настоящото решение, както и е отхвърлен
предявеният иск за разликата в претендираната площ от 1051 кв.м. до 1834 кв.м., като
неоснователен и недоказан.Възложени са в тежест на Община – Н., БУЛСТАТ *********
направените от Х. Х. Я. разноски по делото в размер на1127.63 лева.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259ал.1 ГПК, тъй като съобщението,
черешението е изготвено и може да бъде обжалвано е получено от страната на
10.07.2023година, а въззивната жалба е постъпила на 10.07.2023година.Въззивната жалба
изхожда от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,в
съответствие с изискванията на чл.262 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С въззивната жалба се атакува постановеното решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за собственост за разликата над уважената 1051 кв.м до претендиращата
площ 1834 кв.м. Направено е искане съдът да отмени решението в обжалваната
1
част.Претендира присъждане направените разноски.
Според жалбоподателя решаващият съд е приел изцяло фактическата обстановка по
делото правилно. В съвкупност с другите доказателства е ценена и съдебно-техническата
експертиза, която според жалбоподателя е компетентно изготвена. Направено е
оплакване,че неправилно съдът е приел, че претендиращата площ от имота е 1051 кв.м., а
не 1834 кв.м.
Направено е оплакване,че в исковата молба изрично е обосновано твърдението, че в
кадастралната карта имота не правилно е заснет. Счита, че имотът (такова е твърдението на
Х. Я.) ползван и владян от ищеца е в по-голям размер, в каквато насока е и поставената
изрично задача на вещото лице да отговори, дали приложената скица от служба по геодезия,
картография и кадастър е коректно изготвена,еднаква ли е площта на имота по скицата
приложена по делото и реално владяна и ползвана част от ищеца, на които два въпроса
вещото лице отговаря категорично, че ползваната и владяната част на имота ищеца са в по-
голям размер. Такива са части от общински имоти с кратки номера 134—86 кв.м., 139-210
кв.м., 144-11 кв.м., 148-212 кв.м. и 150-264 кв.м.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от Община Н..
В съдебно заседание редовно и своевременно призован ищецът не се явява и се
представлява от пълномощника си адв.Здр. Д., който поддържа изцяло депозираната
въззивна жалба.
Въззиваемият Община Н. редовно и своевременно призована не изпраща
представител.
См.ският окръжен съд след като прецени като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната
част, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материално
правни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от първата инстанция, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявеният от ищеца срещу ответната Община Н. иск с правно
основание на чл. 124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на претендираните 1051кв.м като част от имот с иднетификаро
****.**.***, повдигната в жълт цвят на скицата на вещото лице инж.Д.Ст.,неразделна част
от атакуваното решение.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от
ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност.
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявеният иск с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК до претендирания размер.
В исковата молба ищецът е изложил фактически твърдения,че е собственик на
оригинерно основание - изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на
поземлен имот в местността „М.“ с идентикатор № ****.**.*** и площ около 2000 кв.м. с
2
посочени граници. В петитума е направено искане ищецът да се признае за собственик на
основание давностно владение, осъществявано от него в период от 1973 година до
настоящия момент, т. е повече от 50 години на описания в исковата молба имот, с
индивидуализирани граници и площ около 2000 кв.м.
В откритото съдебно заседание,проведено на 14.06.2023година адв.Д. е поискал на
основание чл.214ал.1 ГПК изменение на предявеният иск – съдът да приеме за установено,че
претенцията на ищеца е за повдигнатата в жълт цвят част от имот с кратък №***, с площ
1834 кв.м., но в рамките на имот ***.
С протоколно определение съдът е допуснал поисканото изменение на предявеният
от Х. Я. установителен иск за собственост на имот с кратък №***.
Съгласно заключението на вещото лице Ст., имот с пл.№****.**.***, повдигнат в
жълт цвят на скицата,неразделна част от постановеното от районен съд Златоград съдебно
решение е с площ 1051 кв.м и с атакуваното решение е уважен изцяло иска за собственост
съгласно допуснатото изменение по реда на чл.214 ГПК.
При така установеното във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания,
следва да се добави и следното:
Основният довод във въззивната жалба,че неправилно районен съд е приел, че
претендираната площ от имота е 1051кв.м, а не 1834 кв.м. е неоснователен. Вещото лице по
назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза неоспорена от страните по делото,
включително и с въззивната жалба дава заключение, че имот с кратък номер *** е с площ
1051 кв. м., а не както се твърди от жалбоподотеля 1834 кв.м., в рамките на имот ***..С
изменението на иска не е поискано признаване правото на собственост и за площта
повдигната в жълт цвят на скицата към заключението на вещото лице, попадаща в имоти с
кратки номера 134,139144,18 и 150.
Претендираната площ с въззивната жалба над уважената не е част от имот с кратък
№***, тъй като видно от заключението на вещото лице представляват части от имоти с
кратки номера 134(86кв.м.),139(210 кв.м.),144 (11 кв.м.),148(212 кв.м.) и 150(264 кв.м.) или в
общ размер 783 кв.м. ,които претендирани площи като квадратура съвпадаща с
отхвърлената част на исковете не са част от имот ***.
В дискресията на ищеца, който единствен е овластен да определя рамките и обема на
търсената от съда защита и всяко отклонение от тях, направено от съда без това да е било
поискано от страната е недопустимо.
В случая в хода на процеса при събиране на доказателствените средства ищецът е
заявил и съдът е допуснал поисканото изменение на предявеният иск за собственост на
имот с кратък №***,повдигнат в жълт цвят на скицата от вещото лице, претендиран с площ
1834 кв.м. В депозираната съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните вещото
лице в заключението си е констатирало, че имот с идентификатор №****.**.*** е с площ
1051 кв.м.,поради което законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото
решаващият районен е уважил иска,съобразно заключението на вещото лице и е
постановил отхвърлителен диспозитив по отношение претенциите за собственост на имоти
с кратки номера 134,139144,18 и 150.
Доколкото настоящият съд се солидаризира с извода на районен съд, че иска за
собственост е основателен за имот с идентификатор №****.**.*** с площ 1051кв.м.
законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото е отхвърлен иска за
собственост в разликата над установените до претендираните 1 834 кв.м, тъй като в този
случай съдът би се произнесъл в повече от заявената пред него искова претенция (свръх
петитум).
С оглед на изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното , съдът,
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50 от 04.07.2023г.,постановено по по гр.д. № 33/2023 г.
по описа на Районен съд Златоград, като законосъобразно постановено..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при условията
на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4