№ 70
гр. Свиленград, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200206 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 891 от 01.06.2021
година на ВПД Директор на ОДМВР - Хасково, с което на Ш. М. В. с ЕГН
********** от *******************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.
„*********” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат А.Г., за нарушение на чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят Ш. М. В. чрез процесуалния си представител – адвокат
А.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен (издаден в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения), жалбоподателят В. не била извършила процесното нарушение и
липсвали субективният и обективният елементи от състава на нарушението.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Ш. М. В., не се
явява и не се представлява. С Писмена Молба-становище процесуалният й
1
представител – адвокат А.Г., иска от Съда да отмени обжалвания акт, тъй като
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му – датата на
нарушението, посочена в НП била различна от тази, посочена в Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и не била посочена
законовата разпоредба, която била нарушена. Представен е Списък на
разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) - ВПД
Директорът на ОДМВР – Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 22.12.2020 година свидетелите В. М. Арн. и Г. П. П. и колегата им Ст.
Г. Ст. (тримата служители в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково) при
изпълнение на служебните си задължения във връзка с контрола относно
спазването на противоепидемичните мерки, посещават около 18.10 часа
търговски обект – хранителен магазин, находящ се в град Свиленград, ул.
„Новоселска” № 47, квартал „Капитан Петко войвода” (Гарата), област
Хасково, където виждат жалбоподателя Ш.В., която няма поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устатата. Проверката е извършена по време на
извънредната епидемична обстановка - Решение № 855 на Министерския
съвет от 25.11.2020 година за удължаване срока на обявената с Решение №
325 на Министерския съвет от 14.05.2020 година извънредна епидемична
обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12.06.2020
година, Решение № 418 на Министерския съвет от 25.06.2020 година,
2
Решение № 482 на Министерския съвет от 15.07.2020 година, Решение № 525
на Министерския съвет от 30.07.2020 година, Решение № 609 на
Министерския съвет от 28.08.2020 година и Решение № 673 на Министерския
съвет от 25.09.2020 година.
На същата дата предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят В. М. Арн. – Старши полицай в Група „Охранителна
полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, съставя против
жалбоподателя В. АУАН серия АА с бланков № 619733 и с входящ
(регистрационен) № 891, регистриран в Актовата книга на РУ – Свиленград
на 23.12.2020 година. Това процесуално действие извършва и с участието на
колегата си Ст. Г. Ст.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с непоставяне на защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устатата в закрито обществено място (търговски обект,
достъпен за гражданите), въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4
от ЗЗ с т. 7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на
здравеопазването (, приложена в кориците на делото), като посочва за дата на
нарушението 22.10.2020 година. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ЗЗ, която вписва за
нарушена. АУАН е редовно предявен чрез прочитането му на жалбоподателя
- нарушителя Ш.В., която отказва да го подпише и да получи екземпляр от
него, които обстоятелства са удостоверени с подписа и трите имена на
свидетеля Г.П.. Жалбоподателят В. не сочи възражения против констатациите
в Акта.
Срещу Акта не постъпва Възражение.
Образувана е преписка с вх.№ ТОС-1698/2020 година по описа на
Районна прокуратура – Хасково, за престъпление по чл. 355 от НК. С
Постановление от 01.02.2021 година, Десислава Садова – Младши прокурор в
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград,
отказва да образува Досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК (деянието не съставлява престъпление). В Постановлението е посочено,
че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Постановлението
от дата 01.02.2021 година, ведно с преписката, са изпратени от Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград на ОДМВР -
3
Хасково по компетентност за вземане на отношение относно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ш.В..
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и с Постановлението на
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград за
отказ да се образува наказателно производство, след получаване на
преписката, Директорът на ОДМВР - Хасково, издава процесното НП № 891
на 01.06.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
фактическите констатации, изложени в АУАН като за дата на нарушението
сочи 22.12.2020 година и посочва правилната правна квалификация на
нарушението - чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и налага на жалбоподателя В.
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно
връчено - лично на жалбоподателя, на 22.03.2022 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на
ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗ, се
доказва от приетата по делото Заповед № 272з-940 от 25.03.2020 година на
Директора на ОДМВР – Хасково, вземайки предвид факта, че В. М. Арн.
заема длъжността „Старши полицай в Група „Охранителна полиция” в РУ -
Свиленград към ОДМВР – Хасково” (, идентична с Младши инспектор) и
служебно известното обстоятелство, че лицето, подписало НП – Венцислав
Петков Кирчев, е заемало към момента на издаването му длъжността „ВПД
Директор на ОДМВР - Хасково”, т.е. последният е явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество по закон съгласно
чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
4
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б” от ЗАНН, вр.чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
209а, ал. 4 от ЗЗ. Съгласно чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, Актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон (ЗЗ), се съставят от длъжностните
лица, определени от Директорите на ОДМВР. Видно от т. 1 на Заповед с №
272з-940/25.03.2020 година е налице и изрично оправомощаване в полза на
полицейските органи от посочената категория. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 22.12.2020 година
актосъставителят В. М. Арн. е заемал длъжността „Старши полицай в Група
„Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково” (,
идентична с Младши инспектор) (в този смисъл са и изявленията на
свидетеля А., направени в открито съдебно заседание, проведено на
03.05.2022 година), т.е. бил е длъжностно лице, определено от Директора на
ОДМВР - Хасково. Предвид изложеното актосъставителят В.А. безспорно се
явява длъжностно, предвидено в ЗЗ, което има правомощията по чл. 209а, ал.
3 от ЗЗ, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗЗ.
Лицето, подписало НП – Венцислав Петков Кирчев, е заемало към момента
на издаването му длъжността „ВПД Директор на ОДМВР - Хасково” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 (считано както от издаване на АУАН, така и от датата на
постановяване на Постановлението за отказ да се образува наказателно
производство) на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Съдът намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „nе bis in
idem”. Действително видно от събраните по делото
доказателства, Административнонаказателната преписка (АНП) по описа на
ОДМВР - Хасково, образувана въз основа на АУАН с № 891, е била
изпратена на Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение –
Свиленград, тъй като АНО е преценил, че се съдържат данни за извършено
престъпление по чл. 355 от НК, като в тази връзка е била образувана
прокурорска преписка с № ТОС-1698/2020 година, като с Постановление от
01.02.2021 година е отказано да се образува наказателно производство. След
като е налице отказ да се образува наказателно производство, в случая не е
налице едновременно ангажиране на наказателната и
административнонаказателната отговорност на лицето, за едно и също
деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг обществени отношения,
правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на
5
отговорност или за административно нарушение, или за прес тъп ление, но не
и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност
следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това
положение изключва и опасността от нарушение на правилото non bis in idem
по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи поради отсъствието на дублиращи се процеси.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че не се
установява в процесното НП наказващият орган да е посочил АУАН,
различен от този, съставен на жалбоподателя В. на 22.12.2020 година за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Действително, към момента на съставяне
на Акта, същият е съдържал единствено фабричния номер на бланката –
619733. Впоследствие обаче, след завеждането му в РУ – Свиленград, АУАН
с фабричен номер на бланката 619733 е получил и регистрационен номер –
891/23.12.2020 година. След като двата номера идентифицират един и същ
АУАН, не е налице нарушение, свързано с факта, че съставеният на
наказаното лице Акт е с номер 619733 и дата на съставяне 22.12.2020 година,
а този, въз основа на който е издадено процесното НП – с номер 891 от
23.12.2020 година. В този смисъл е и Решение № 319 от 18.07.2013 година на
Адмнистративен съд – Хасково, постановено по КАНД № 285/2013 година,
докладчик Съдията Василка Желева.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, по която е квалифицирано
нарушението в НП съдържа състав на нарушение, но е бланкетна и следва да
бъде направена привръзка с друга разпоредба (от нормативен или подзаконов
нормативен акт), съдържаща описание на мерките. Ето защо в АУАН и в НП
изрично е посочено, че противоепидемичните мерки са въведени със Заповед
№ РД-01-675 от 25.11.2020 година.
Фактът, че при посочване на нарушената правна норма, наказващият
орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, не води до
различни правни изводи, тъй като изрично е посочено, че
противоепидемичните мерки са въведени със Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020 година и тъй като този подход не засяга правото на защита на
наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая. Тези
конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението
6
от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена. Фактът, че
при посочване в НП на оправомощаващата го разпоредбата, наказващият
орган не я е изписал правилно, не води до различни правни изводи, тъй като
този подход не засяга правото на защита на наказания, предвид изложеното
по-горе и тъй като по-долу в текста на НП е посочена правилно тази
разпоредба като дори е конкретизирана с посочване на конкретното
предложение.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на С.С. съгласно нормата,
действаща към датата на съставяне на АУАН, но този реквизит следва да е
наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото
лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и
адреса по месторабота, както и че е служител на МВР, е налице пълно
индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. От друга страна
констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. По
същите съображения Съдът не намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение предвид факта, че в НП номерът и годината на
прокурорската преписка са посочени погрешно и че в НП е посочена
погрешно годината на регистриране на процесния АУАН в Актовата книга на
РУ – Свиленград като допълнително следва да се отбележи в тази връзка, че
самият АУАН е приложен в кориците на делото.
Вярно е, че в АУАН нарушената правна норма е посочена грешно, което
съставлява нередовност на Акта. Сама по себе си тази нередовност е
предпоставка за постановяване на незаконосъобразно НП. Възможно е
независимо от допуснатата нередовност чрез събраните в хода на
производството доказателства да се установи извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, при които обстоятелства
нередовността на АУАН е без значение предвид чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Формално регламентираното производство по ЗАНН не следва да бъде
7
абсолютизирано до степен, изключваща винаги прилагане нормата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. Т.е. дори в конкретния случай да се приеме, че съдържанието
на АУАН не е достатъчно прецизно, налице са предпоставки за прилагане
нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Казано по друг начин за да се окачестви
едно процесуално нарушение като съществено е от значение дали при
допускането му по някакъв начин се ограничават или препятстват правата на
някоя от страните в процеса и конкретно в случая тези на жалбоподателя.
Погрешно посочената правна норма в АУАН е прецизирана в НП. Ето защо
тази нередовност не може да се приеме за съществено процесуално
нарушение.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения:
1. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 22. 10.2020
година, а в НП – на 22.12.2020 година. Налице е несъответстние между
приетото за установено от актосъставителя – свидетеля В.А. и от АНО.
Последното е съществено процесуално нарушение. Подобно несъответствие,
свързано с недоказване на елемент от състава на нарушението, а тежестта на
доказване пада върху АНО, е основание за отмяна на атакуваното НП. В
настоящото производство не може да се поправят грешки пък били те
технически, очевидни или явни. В административнонаказателното
производство е непознат института на фактическа (техническа) грешка и
е недопустимо съществуването на такава когато се касае до дата на
нарушението, тъй като тя е задължителен и изключително важен реквизит.
Т.е. неточното, непълното или грешното посочване на тази дата винаги е
съществено процесуално нарушение (в този смисъл са и доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат А.Г.). Извеждането
на датата на нарушението от други доказателства по делото е недопустимо.
Предвид изложеното следва обжалваното НП да бъде отменено, тъй като е
нарушено правото на защита на жалбоподателя В. – на последната не й е ясно
срещу деяние, извършено на дата 22.10.2020 година или на дата 22.12.2020
година следва да се защитава.
2. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му. Съгласно правилото за най–благоприятно
8
материалноправно третиране на дееца, залегнало в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако
до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Константно
съдебната практика приема, че по-благоприятен закон е този, който
предвижда за нарушителя по-леки административнонаказателни последици,
респ. липсата на такива. Конкретният случай е именно такъв при
приложението на втората посочена хипотеза. Приложението на по-
благоприятния закон е възможно, тъй като към момента на извършване на
нарушението, респ. на издаване на НП, е била налице извънредна епидемична
обстановка и съответно е действала относимата към казуса Заповед № РД-01-
675/25.11.2020 година, която е предвиждала като противоепидемична мярка
задължителното носене на маска, когато гражданите се намират в закрити
обществени места. Към настоящия момент Министерският съвет със свой акт
реши, че няма да бъде удължен след 31.03.2022 година срока на въведената в
страната извънредна епидемична обстановка (с Решение на Министерския
съвет с № 826 от 25.11.2021 година беше удължен срока на извънредната
епидемична обстановка до 31.03.2022 година) и съответно отпадна
задължението на носене на маски в закрито обществено място въобще, което
остана като препоръчително, но не и като задължително. Ето защо, Съдът
трябва да прецени коя е по-благоприятната норма за жалбоподателя. Предвид
гореизложеното се достигна до извод, че по-благоприятен се явява законът,
който действа в момента. Приетото съставлява основание за отмяна на НП на
основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Водим от изложеното, решаващият Съдебен
състав, формира правен извод, че жалбоподателят Ш. М. В. следва да бъде
освободена от административнонаказателна отговорност, а НП - отменено.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура. В съответствие с чл. 43, ал. 2 от ЗАНН отказът на нарушителя да
подпише АУАН и да получи екземпляр от него е удостоверен с подписа и
трите имена на свидетеля Г.П.. Спазени биха били предвидената форма и
процесуален ред. Самото нарушение би било описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Налице би било в
НП съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
9
законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от
АНО санкционна норма би съответствала на установеното нарушение. Т.е.
Съдът би приел, че правилно е посочена нарушената законова разпоредба,
като точно и ясно е описана нарушената противоепидемична мярка и с кой
подзаконов нормативен акт (Заповед) на Министъра на здравеопазването е
въведена. Ето защо Съдът не би възприел изложеното от адвокат Г. в
Писмената му молба-становище, касаещо неконкретизация на нарушената
правна норма. Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Съдът би намерил, че жалбоподателят Ш.В. е
осъществила както от обективна, така и от субективна страна, състава на
административното нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (в сила от 14.05.2020 година)
при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 с цел защита и
опазване
и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В
ал. 3 на същия текст от ЗЗ са предвидени хипотези на непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите, а разпоредбата на ал. 4
предоставя правомощие на Министъра на здравеопазването да въвежда със
Заповед временни противоепидемични мерки по предложение на Главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. По делото
Съдът би приел, че е безспорно установено, че с Решение № 325 от 14.05.2020
година на Министерския съвет в Република България е била обявена
извънредна епидемична обстановка. Същата е била неколкократно
удължавана с Решения на Министерския съвет, като съгласно Решение № 855
на Министерския съвет от 25.11.2020 година, извънредната епидемична
обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното
разпространение на COVID - 19 е била налице и към 22.12.2020 година.
10
Съдът би приел, че посочената в НП Заповед е породила правно действие и
съответно въведената с нея противоепидемична мярка е задължителна за
адресатите, които са всички граждани, когато се намират в закрити
обществени места, каквото несъмнено е хранителен магазин съгласно т. 10 от
цитираната Заповед.
Съдът би приел, че деянието не съставлява престъпление (в този смисъл
е Постановлението на Младши прокурор Десислава Садова).
Деянието, извършено от Ш. М. В. би било съставомерно и по субективен
признак, същото би било извършено виновно – при пряк умисъл, от тук би се
разкрил и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните
последици – възможност за разпространение на COVID - 19, съзнавайки
естеството на въведената противоепидемична мярка, дадена със Заповед №
РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на здравеопазването. Т.е.
жалбоподателят Ш. М. В. е разбирала свойството и значението на
извършваното и е могла да ръководи постъпките си. Интелектуалният и
волевият елементи на умисъла, пряко биха се извели от обективните й
действия.
Процесното административно нарушение не би разкрило
характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не би
представлявало такъв поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го
отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса
на такава. Самото нарушение касае дейност, строго регламентирана от
националното ни право, имаща за цел осигуряване живота и здравето на
гражданите във връзка с усложнената епидемична обстановка и нуждата от
стриктно спазване на противоепидемичните марки за недопускане на
разпространение на COVID - 19 в страната ни. Нарушението е формално и за
съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици.
Съгласно разпоредбата чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която се явява и материална
(съдържа самото правило за поведение) и санкционна норма, на лице, което
наруши или не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или ал. 2
от посочения закон, се налага наказание „Глоба” от 300 лв. до 1 000 лв.
11
Съдът би приел, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ съответства на установеното нарушение. В конкретния случай
АНО е наложил Глоба в минималния размер. Съдът би счел, че при
определяне на наказанието наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 27
от ЗАНН и е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за определяне на
наказанието, както се е съобразил същото с тежестта на самото нарушение.
Правна възможност за намаляне размера на наказанието няма.
Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 03.05.2022 година свидетели – В. М. Арн. и Г. П. П.. За
обективно верни биха се възприели свидетелските показания на посочените
свидетели. Не се установява първият от посочените свидетели да има
личностно отношение към жалбоподателя, което би го провокирало да
състави АУАН. Основания за критика по отношение на всички свидетелски
показания не биха се намерили, а единствено поради служебното им качество
– служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не
би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна. С
правна преценка за достоверност, Съдът изцяло би кредитирал и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя Ш. М. В. в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар
съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства пред районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК
когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
12
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., която сума, представляваща сторените в настоящото
производство разноски, следва да бъде осъдена ОДМВР - Хасково да заплати
на жалбоподателя с оглед изхода на делото.
В случай на потвърждаване на НП разноски не биха се дължали на
жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 891 от 01.06.2021 година на ВПД Директор на ОДМВР -
Хасково, с което на Ш. М. В. с ЕГН ********** от *******************, за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Ш. М. В. с ЕГН
********** от *******************, сумата от 300 лв., представляваща
извършените от последната разноски за адвокатско възнаграждение по АНД
№ 206/2022 година по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13