№152
гр. Силистра, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на двадесет и шести ноември през
две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1.ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар Ели Николова и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от съдия Василева гр. д. № 253 /2019 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предявена е въззивна жалба от М.И.Ц. чрез процесуален представител, против решение № 286 / 06.08.2019 г. по гр.д. № 1534/18 г. на Силистренски районен съд , с която е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения от нея иск , с който моли съда да признае за установено, че Х.И.Д. , В.Х.Д. и Р.Х.Д. , като наследници на първоначалната ответница Д.М. Д., не са собственици на имот с идентификатор 66425.505.358 (шестдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет, точка, петстотин и пет, точка, триста петдесет и осем) по кадастралната карта и регистри на гр. Силистра, одобрени със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 302 кв.м. (триста и два кв.м.), находящ се в гр. Силистра, м. „Меджиди табия“ – територия по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, при съседи: имоти с идентификатори 66425.505.359 и 66425.505.467. Присъдил е и съответни разноски.Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е неправилно, изложила е съображения за това, моли да бъде отменено и постановено ново, с което съдът реши спора по същество, като уважи исковата претенция, така както е предявена , претендира разноските за въззивната инстанция и за първата инстанция . В с.з. се явява лично, с процесуален представител, поддържа жалбата, моли да бъде уважена.
Писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил от ответниците а по жалбата и наследници на първоначалната ответница Д. М.Д. - Х.И.Д., В.Х.Д. и Р.Х.Д., въпреки предоставената им от районния съд възможност. След срока за отговор е постъпил такъв от ответниците, чрез процесуален представител. Считат, че жалбата е неоснователна. Изразили са мотиви във връзка с това становище. В с.з. се явяват лично и с процесуален представител Х.И.Д. и Р.Х.Д.,, който заявява, че доверителите му считат жалбата за неоснователна, молят да бъде потвърдено обжалваното решение.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени процесуални изисквания на чл. 258 и сл. ГПК.
Пред районния съд ищцата М.И.Ц. е предявила иск против първоначалната ответница Д.М.Д., починала в хода на съдебното производство на 05.02.2019 г., поради което с определение № 1000 от 18.04.2019 г. като страни по делото (ответници) са конституирани наследниците ѝ Х.И.Д., В.Х.Д. и Р.Х.Д., като моли съда да признае за установено, че наследниците на Д.М.Д. не са негови собственици, както и да отмени съставения в тяхна полза констативен нотариален акт.
Както първоначалната ответница, така и нейните правоприемници, оспорват исковата претенция, позовават се на изтекла придобивна давност в полза на праводателката им, респ. в тяхна полза.
Ищцата се легитимира като собственик на процесния имот с представения по делото НА № 106, т. XXXI по описа на СВ – Силистра за 2005 г., съгласно който на 16.09.2005 г., същата, в качеството си на купувач сключила договор за покупко – продажба на лозе с площ от 1000 кв.м., находящо се в землището на гр. Силистра, трети район, м. „Акърджето“, част от който съгласно данните от скица № 15-781266 от 25.10.2018 г. се явява процесният имот с идентификатор 66425.505.358 и с площ от 302 кв.м. По делото е приложен и НА № 68, т. XXIII по описа на СВ – Силистра за 2011 г., съгласно който първоначалната ответница Д.М.Д. е призната за собственик по давностно владение на същия недвижим имот. Пред районния съд са разпитани водените от ответниците свидетели И.Н. и Н.В.,които имат преки впечатления, че процесната земеделска площ се ползва от семейството на ответниците и е засадена с овощни дървета, като и двамата свидетели са помагали в подрязването и фрезоването на овошките последните пет години.
По делото е разпитан и св. Ц., бран на ищцата, на когото тя е предоставила възможността да стопанисва лозето и и от двукратния разпит на когото пред първата инстанция става ясно, че в последните 3-4-5 години, когато сестра му дала да се разбере, че има намерение да защити собствеността си по съдебен ред, те започнали фактически да осъществяват дейности по поддръжка на имота. Свидетелят признава, че когато сменил катинара на портата, от която се влиза, както в спорния имот, така и в лозето на свидетеля, той предоставил на ответника Д. ключ от него, за да не препятства достъпа му до засадената в имота овощната градина.
От изготвената по делото СТЕ се установява, че в южната част на имот с идентификатор 66425.505.358 съществува овощна градина, а в северната му част – лешников храст, както и че в него не са засадени лозови насаждения, каквито са налице в останалата част от закупения от ищцата имот по НА № 106, т. XXXI по описа на СВ – Силистра за 2005 г. От направената по обясненията на страните скица към експертизата се вижда, че ищцата владее 1332 кв.м., а е закупила един декар. Посочено е на скицата също, че площта, в която се застъпва владението на имота на ищцата и на ответниците е 53 кв.м.Освен това, ищцата е навлязла в имота на ответниците с 94 кв.м, които включват и спорните 53 кв.м., за останалите 41 кв. м. ответниците дори нямат претенции. Дори и да се приеме, че ищцата е придобила по давност 1238 кв.м. през 2016 г., за което се опита да представи нот. акт, но същият не беше приет като доказателство пред тази инстанция , поради преклузия, очевиден е извода на база констатациите на вещото лице, че тези 94 кв. м., с които е навлязла в имота на ответниците , допълват точно реално владяната от нея към настоящия момент площ от 1332 кв. / 1238 + 94/, за които тя няма основание да претендира собственост нито поради покупко- продажба, нито по давностно владение. Този извод идва само като допълнение към направената от районния съд констатация на база свидетелските показания, че поне през последните пет години ответниците осъществяват собственически правомощия в спорната овощна градина, като я посещават, обработват и събират плодовете от реколтата, поради което и ищцовата страна не е успяла да обори възникналото в тяхна полза право на собственост; тъкмо напротив – осъществяваното към настоящия момент владение бележи установена на по – ранен етап фактическа власт над имота и в светлината на констатациите от НА № 68, т. XXIII по описа на СВ – Силистра за 2011 г. се явява продължение на тази власт и проявление на установеното с този акт вещно право. Правата на собственост, придобити от ищцата на база покупко – продажбата от 2006 г. и давностното владение от 2016 г. по никакъв начин не са засегнати.
В тази връзка отмяната на Заповед N9 КД-14-19-176/ 07.06.2011 г издадена от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър , гр. Силистра ,съпроводена със скица-проект, неразделна част от адм. заповед, с Решение № 93/20.09.2018 г, постановено по Адм.д. № 88 / 2018 г , на Адм.съд Силистра, не касае направените от първата и настоящата инстанция изводи по отношение основателността на исковата претенция. Не са състоятелни и доводите на жалбоподателката в тази връзка, че тъй като заповедта на адм. орган е отменена, то нот. акт по обстоятелствена проверка на праводателката на ответниците от 2011 г. е нищожен. В случая хипотезите, касаещи нищожност на НА акт са разписани в ГПК и по нищо не съвпадат с тези, които се отнасят за адм. актове. Що се отнася до това дали този нот. акт е верен или неверен, това обстоятелство също е неотносимо, тъй като исковата претенция се отхвърля, поради факта, че ищцата претендира повече отколкото се установява, че притежава, а не поради факта, че спорната площ е на ответниците. Твърденията в жалбата за нарушени процесуални правила и незаконосъобразен отказ на първоинстанционния съд да бъде разпитан свидетел също са неоснователни, тъй като отказът на първоинстанционния съд е бил свързан с настъпила към оня момент преклузия.
Предвид гореизложените съображения, ОС счита, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззиваемите претендират разноски за тази инстанция, които възлизат на 300 лв. и следва да им бъдат присъдени.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 286 / 06.08.2019 г. по гр.д. № 1534/18 г. на Силистренски районен съд.
ОСЪЖДА М.И.Ц. да заплати на Х.И.Д. направените по делото разноски пред тази инстанция в размер на 300 лв. (триста лв.) за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА М.И.Ц. да заплати на В.Х.Д. направените по делото разноски пред тази инстанция в размер на 300 лв. (триста лв.) за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА М.И.Ц. да заплати на Р.Х.Д. направените по делото разноски пред тази инстанция в размер на 300 лв. (триста лв.) за адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.