Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
Мл.
съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 7178 по описа на съда
за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 243522 от
15.10.2019
г. по гр. д. № 55452/2018 г. по описа на
Софийски районен съд (СРС), II ГО, 66 състав, е осъден П.З.Т., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
сумата от 56,74 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия през
периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. в имот, находящ се в гр. София, бул. „*******,
сумата от 12,81 лв. – мораторна лихва върху вземането за потребена топлинна
енергия за периода 15.09.2015 г. – 29.05.2018 г., сумата от 9,63 лв. – цена на
извършена услуга дялово разпределение през периода 01.06.2015 г. – 31.12.2015
г., сумата от 2,64 лв. – мораторна лихва върху вземането за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 30.07.2015 г. – 29.05.2018 г., както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД – „Б.“ ООД.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника П.З.Т., с
оплаквания за неправилност на решението. Въззивникът възразява срещу извода за
реално доказване на исковете. Във връзка със заплащане на сумите за дялово
разпределение сочи, че към възражение вх. № 5032053/25.02.2019 г. е приложена
разписка от „Изипей“ №
04000346212048/25.06.2015 г., видно от която е платено авансово за дялово
разпределение сумата от 33 лв., поради което решението е неправилно в тази
част. По иска за заплащане на реално консумирана топлинна енергия се твърди, че
сумата е начислена за нереално съществуваща в имота щранг – лира. Сочи се, че
всички тръби, захранващи отоплителните тела са с еднакъв диаметър от 32 мм, а
щранг – лирата следва да е с по – голям диаметър. Няма приложен документ, който
да доказва наличието на такава в банята на ответника, съответно няма основание
за начисляване и на сума за топлинна енергия. Твърди се, че съдът не е дал
възможност на вещото лице да отговори на поставените от ответника въпроси,
налице са и документи за надплатена топлинна енергия – за периода 2015 – 2016
г. е надплатена сумата от 103,74 лв., а за периода 2017 – 2018 г. е надплатена
сумата от 90,50 лв., като се поставя въпросът защо съдът няма решение за
връщането на тези 194,26 лв. без лихвите. Към възражение вх. №
5081186/13.05.2019 г. е приложено копие на съобщение към фактура №
**********/31.07.2015 г., на гърба на което се вижда, че ежемесечно са
заплащани исканите суми по фактура общо в размер на 653,45 лв., вкл. 66,05 лв.
за щранг – лира. Сумата за доплащане по изравнителната сметка е 62,14 лв.,
която сума следва да бъде заплатена при доказано наличие на щранг – лира.
Според въззивника допълнително е платил за същия щранг сумата от 41,50 лв. като
щранг от сградната инсталация. В изравнителната сметка за периода 2014 – 2015
г. е видно, че разходът за топлинна енергия на ответника е в размер на 715,59
лв. В тази сума е включена сумата от 249,03 лв. за сградна инсталация от 6 бр.
щрангове с еднакъв диаметър 32 мм, в апартамента - по 41,50 лв. за щранг. За
щранга в банята на база мощност е включено допълнително сумата от 66,05 лв. или
общо за щранга – 107,55 лв., което е следвало да бъде взето предвид от съда.
Налице е и неравнопоставеност при разпределение на топлинната енергия между
абонатите, с оглед различната категоризация на щранговете от еднакъв вид,
диаметър и предназначение. Оспорва се съдебно – техническата експертиза с
твърдения, че е дала отговор само на зададените от ищеца въпроси. Сочи се и
неравнопоставеност с оглед постановяване на решението при участието на трето
лице – помагач на страната на ищеца.
Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. С
молба от 09.11.2021 г. моли за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението като правилно и законосъобразно, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.“ ООД, не взема становище по жалбата.
С
определение от 26.01.2021 г. по в. гр. д. № 7178/2020 г. по описа на СГС, II – В
състав, въззивният съд е оставил без уважение доказателствените искания на
въззивника - ответник за приемане по делото на представените с въззивната жалба
писмени доказателства.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима като
подадена от надлежни страни, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
В случая постановеното по делото решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни
норми. Въззивният съд намира, че решението е и правилно, като по оплакванията във
въззивната жалба съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
кумулативно съединени осъдителни искове срещу П.З.Т. и Г.П.З.с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ за осъждане на всеки от ответниците да заплати както
следва: сумата от 56,74 лв., представляваща главница за потребена
топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. в имот, находящ се
в гр. София, бул. „*******, сумата от 12,81 лв. – мораторна лихва върху
вземането за потребена топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. – 29.05.2018
г., сумата от 9,63 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода 01.06.2015 г. – 31.12.2015 г., сумата от 2,64 лв. – мораторна лихва
върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
30.07.2015 г. – 29.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С определение
№ 549486 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 55452/2018 г. по описа на СРС, 66 състав,
производството е прекратено спрямо Г.П.З.поради липса на процесуална
правоспособност към момента на подаване на исковата молба. Определението е
влязло в сила на 18.12.2018 г.
За да се уважи главният иск по делото следва
да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на последния да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на Закона за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради което и за ответника е
възникнало задължение за заплащане стойността на доставената топлинна енергия; по иска за заплащане на възнаграждение за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия - че е била извършвана услуга
дялово разпределение на топлинна
енергия в полза на ответника; че последният е
поел задължение да заплати тази сума на ищеца; договорения размер на
възнаграждението. По отношение на акцесорните искове
ищецът следва да установи, че главните
парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорните суми.
Ответникът следва да докаже своите правоизключващи или правопогасяващи
възражения.
Действащата към периода на облигационните
отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в Закона
за енергетиката (ЗЕ)
и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл.
139 - 148
ЗЕ и
в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.
142, ал. 2 ЗЕ топлинната
енергия за отопление на сграда – ЕС, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.
145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Понятието „потребител
на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.),
действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Съгласно чл.
153 ЗЕ -
в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1,
т. 42 ДР на ЗЕ и
с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
В случая, при доказателствена тежест за ищеца
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият е доказал пълно и главно
твърдението си, че ответникът е
бил в процесния период собственик на
топлоснабдения имот и като такъв – потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Това обстоятелство не е
било оспорено от ответника в отговора на исковата молба и се установява от
приетия Нотариален акт за сибственост върху недвижим имот въз основа на
извършена обстоятелствена проверка № 190, том VIII, дело № 1520/05.12.1990 г., а и липсва подобно оспорване
във въззивната жалба. Ето защо между страните е възникнало облигационно
отношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот, със съответните
права и задължения на страните и с оглед приложимите към процесния период Общи
условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР, публикувани във вестник „19 минути“ и
вестник „24 часа“ от 10.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г. за доставка на топлинна енергия за битови нужди за
потребители в гр. София.
По делото е установено, че процесният имот е
бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира) е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
За
установяване количеството и стойността на доставената до имота в процесния
период топлинна енергия в хода на първоинстанционното производство е прието
заключение на съдебно – техническа експертиза (СТЕ), което по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд кредитира като компетентно изготвено. От него се
установява, че абонатната станция на
процесната сграда топлозахранва два входа, общият топломер се отчита по
електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Технологичните разходи са
извадени от общото количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка
на топлофикационното дружество. Според главните отчети и изравнителните сметки
на фирмата за дялово разпределение за процесния период в процесния имот има 6
бр. радиатори с индивидуален разпределител на разходите за отопление (ИРРО) и 1
бр. щранг – лира без ИРРО с мощност 380 вата. Според вещото лице изчислената
служебно ТЕ за щранг – лира в банята съгласно чл. 6.5 от Приложението към Наредба
за топлоснабдяването и Методика към нея и предвид мощността на лирата съвпада с
отразеното в изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение. Абонатът
заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна между
всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по
проект (изчислена в изравнителните сметки съобразно Наредбата за топлоснабдяването
и Методиката към нея), ТЕ за БГВ се отчита по показанията на 1 бр. водомер за
топла вода в имота. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на
ИРРО и водомера и главният отчет от 01.05.2015 г. е подписан. Пълният отопляем
обем на жилището по проект е 268,2 куб. м., през процесния период ТЕ, отдадена
от сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. върху пълната отопляема кубатура от 223 куб м. /без
стълбище и припадаща се част от входа/. През процесния период общият топломер е
минавал метрологични проверки, макар и извън законовия срок, поради което е бил
годно средство за търговско измерване. За процесния период дяловото
разпределение на ТЕ е извършвано от „Б.Б.“ ООД съгласно изискванията на ЗЕ и
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и измененията ѝ от 01.06.2014 г. От „Б.Б.“
ООД са изготвили изравнителни сметки за процесния период 05.2014 г. – 04.2015
г. и е налице сума за доплащане от абоната 71,16 лв., или сумата, която
абонатът дължи за процесния период е 724,61 лв. В експертизата е посочено, че всички суми за
топлинна енергия са без предишни неплатени и просрочени сметки, без изравнявания
за периоди извън процесния период, без суми за дялово разпределение и без лихви. Сумите за топлинна енергия за имота са начислени съгласно
изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката –
Наредба № 16-334/06.04.2007 г., в сила от 10.2006 г. и съгласно измененията на
наредбата, в сила от 01.06.2014 г. Разпитано в съдебно заседание вещото лице
уточнява, че начисляването на сградната инсталация не се влияе от диаметъра на
щранговете в помещенията, тя се изчислява по формула в чл. 6.1.1. от Наредбата
за топлоснабдяването и Методиката към нея. С влизане в сила на наредбата щранг
– лирите се отделят като отделни отоплителни тела, без уреди и се изчисляват по
максимална мощност. В случая щранг – лирата е 32 мм/диаметър. От друга страна
разпределянето на топлинната енергия за сградна инсталация става на база на
отопляем обем. Дори да няма щрангове в помещенията, дори да няма радиатори, пак
ще има сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.
При така
събраните доказателства, въззивният съд намира за неоснователно оплакването на
въззивника относно начислените суми за дялово разпределение: действително към
отговора на исковата молба е приложена разписка от „Изипей“ № 04000346212048 от
25.06.2015 г., видно от която е платена сумата от 33 лв. за дялово
разпределение по фактура № **********/05.2015 г., приложена е и разписка от
„Изипей“ № 04000356216133 от 30.07.2015 г. за платена сума от 33,63 лв. за
дялово разпределение и лихва по фактура № **********/06.2014 г. В случая обаче
сумата от 9,63 лв. – главница за услуга дялово разпределение се претендира за
периода 01.06.2015 г. – 30.12.2015 г., поради което не може да се приеме, че
плащанията от 33 лв. и 33,63 лв. покриват исковата сума, тъй като се касае за плащане
по фактури за предишен период – м. 05.2015 г. и м. 06.2014 г., а по делото няма
данни, че сумите са авансово платени и покриващи и процесния период. Поради
това съдът намира, че исковете за главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия и за лихва за забава върху главницата, при съобразяване на
разпоредбата на чл. 269 ГПК (доколкото във въззивната жалба липсват конкретни
оплаквания за конкретния размер на сумите за дялово разпределение – а и те се
установяват от приложената справка извлечение, и за недължимост на лихвата,
извън доводите за плащане) са основателни и решението на районния съд в тази
част следва да се потвърди.
По довода за
начисляване на сума за топлинна енергия, отдадена от щранг – лирата:
На първо
място, видно от данните по делото – изравнителна сметка за сезон 2014 г. – 2015
г. и главен отчет за процесния период от 01.05.2015 г., подписан от ответника,
чийто подпис не е бил оспорен, в процесния имот се начислява топлинна енергия
от щранг – лира. Няма доказателства по делото, че такава не съществува в имота
на ответника, а твърденията са за неправилната ѝ категоризация. От
приложените към отговора за исковата молба и към възражение вх. №
5081186/13.05.2019 г. жалби се установява, че ответникът не е съгласен, че
тръбата в банята на имота следва да се определя като щранг – лира. Този въпрос
обаче не може да бъде разрешен в настоящото производство. Щранг - лирите са
отоплителни тела (§ 1, т. 37 от ДР на ЗЕ) и в случите, когато за тях няма техническа възможност за монтаж на уреди за дялово разпределение и регулиране, отдадената от тях топлинна
енергия се определя по изчислителен път, както е в настоящия случай. Те не са елемент от сградната инсталация, а
общо отоплително тяло за апартаментите от вертикалата. Не е доказано демонтиране на щранг - лирата, което обосновава извод за признаване дължимостта на доставена от
това отоплително тяло (без уред) топлинна енергия. Според експертното заключение по изслушаната съдебно - техническа
експертиза в имота има щранг - лира, от която е отдадена топлинна енергия, изчислена
служебно по максимален специфичен разход на сградата, съобразно Наредба № 16-334/2007 г., изм.
01.06.2014 г. и Методиката към нея – чл. 6.5. от
приложение към чл. 61, ал. 1, според който за сгради - етажна собственост, в
които има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, се прилага
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по определения ред, и за която се дължи
определената в експертното заключение цена. Последното
е оспорено от ответника, но по делото не са ангажирани
доказателства, които да разколебават експертното заключение или да сочат на друг начин на изчисление на
топлинната енергия, поради което въззивният съд го цени. Отдадената от щранг –
лирата топлинна енергия няма как да бъде изчислена по друг начин, освен по
изчислителен път – на база мощност. Видно от изравнителната сметка за процесния
период за отоплителни тела с уреди е начислена 202,86 лв., за щранг – лирата –
по мощност – 67,14 лв., за сградна инсталация – 249,02 лв., а според вещото
лице тези суми са законосъобразно начислени съобразно приложимата нормативна
уредба в областта на енергетиката. От писмо от фирмата за дялово разпределение - „Б.“
ООД се установява, че радиаторът в банята е допълнително свързан към щранг –
лирата, поради което за него се начислява допълнителна енергия, начислението не
е дублирано (както твърди въззивникът) и няма основание за корекция на
изравнителната сметка. Ето защо въззивният съд приема, че топлинната енергия е
коректно измерена, а въпросът за категоризацията на щранга в имота на
ответника, който се твърди да е еднакъв с останалите щрангове в апартамента и при
съседните такива, е предмет на уреждане в отношенията между страните и фирмата
за дялово разпределение, но не и в настоящото производство. По делото няма
данни за апартамента на ответника да е начислявана сума за топлинна енергия по
начин, различен от начина на начисляването ѝ в останалите апартаменти в
сградата – етажна собственост – според пълната отопляема кубатура на имотите и
съобразно броя на отоплителните тела в тях.
Неоснователно е оплакванието на
въззивника, че районният съд не е дал възможност на вещото лице да отговори на
поставените от ответника въпроси в молба от 30.09.2019 г. – в открито съдебно
заседание на 02.10.2019 г., в присъствие на ответника, вещото лице е било
разпитано във връзка с изготвената експертиза и е отговорило на поставените въпроси
- посочило е въз основа на какви материали е изготвило експертизата, как е
изчислена сумата за сградна инсталация и какъв е размерът на щранг – лирата,
като част от поставените от ответника въпроси касаят несъгласието му и субективната
му преценка с оглед начина на начисляване на топлинната енергия, които са извън
компетентността на вещото лице. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че не
е налице процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд при разпита
на вещото лице.
Наличието на
документи за надплатена топлинна енергия – за периода 2015 – 2016 г. е
надплатена сумата от 103,74 лв., а за периода 2017 – 2018 г. е надплатена
сумата от 90,50 лв., също не сочи на неоснователност на исковете, тъй като
надплатените суми не касаят исковия период – 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., а
последващи такива – сумата от 194,26 лв. не може да бъде върната в настоящото
производство при липса на предявен насрещен иск или заявено възражение за
прихващане от страна на ответника. Това не е пречка обаче за последния да
претендира сумата от топлофикационното дружество в отделно производство.
Въззивният съд
намира, че не е налице и неравнопоставеност между страните с оглед
постановяване на решението при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца. Напротив,
конституирането на фирмата за дялово разпределение има за задача пълно и
обективно установяване фактическата обстановка и попълване на делото с
доказателства, релевантни за установяване основателността/неоснователността на
исковите претенции, съответно за установяване доставянето и законосъобразното
отчитане на доставената до имота на ответника топлинна енергия през процесния
период, което осигурява правото на защита и равенството и на двете страни в
процеса.
Поради
изложеното, въззивният съд приема,
че от събраните по делото доказателства е установено, че през процесния период в
имота е доставяна и потребявана топлинна енергия за отопление
на имот, БГВ и сградна инсталация, чиято стойност след приспадане на заплатените от ответника суми възлиза на
исковата сума. Няма основание за
отпадане на задължението за заплащане на топлинна енергия, отдадена от щранг –
лирата в банята. По отношение лихвата за забава във въззивната жалба не са
изложени конкретни оплаквания, поради което въззивният съд, който проверява
праваилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата, следва да
се съгласи с приетото от първоинстанционния съд за дължимост и на тази сума.
С оглед
изложеното, исковете правилно са уважени до приетите от първата инстанция размери
- решението в обжалваната част е правилно и
следва да се потвърди, включително и в частта за разноските.
За въззивното
производство разноски на въззивника – ответник по подадената въззивна
жалба не се дължат. Независимо от неоснователността на
въззивната жалба, разноски на „Т.С.“ ЕАД за юрисконсултско
възнаграждение също не се дължат, тъй
като процесуално представителство от юрисконсулт, което да обуславя
присъждане на възнаграждение за същото по делото не е осъществено. В
срока за отговор на жалбата не е депозиран такъв, в открито съдебно
заседание процесуален представител на ищеца не се
е явил, депозираната преди о. с. з. молба е бланкетна и не може да
обоснове извод, че на „Т.С.“ ЕАД се следват разноски за юрисконсулт,
поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Третото лице - помагач не е
направило разноски и такива не му се следват.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с
оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото решение е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 243522 от 15.10.2019 г. по гр. д. № 55452/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 66 състав.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач – „Б.“ ООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.