РЕШЕНИЕ
Номер 45816.10.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Смолян
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Гергана Н. Кузманова
Секретар:Веселина И. Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Кузманова Гражданско дело №
20205440100352 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба ,подадена от С. И. К. против ****, в която се
твърди от ищцата,че е работила при ответника въз основа на трудов договор *** на
длъжност „Куриер“ в офис на дружеството в ***. Трудовото й правоотношение е
прекратено въз основа на нейно едностранно заявление по чл. 327 от КТ, считано от
20.02.2018г., поради неизплащане на трудово възнаграждение за м. април, м. ноември и м.
декември 2017г. Заявлението е оставено без уважение и отговор от страна на ответника до м.
юни 2018г., когато е образувано дисциплинарно производство и е издадена заповед за
дисциплинарно уволнение. Същата е обжалвана по съдебен ред и с Решение ***
постановено по гр.д. *** на РС Смолян е отменена като незаконосъобразна. Във връзка с
твърдение за изплащане на заплатите за посочените месеци и представяне на разплащателни
ведомости от страна на ответника, въз основа на нейна жалба, че не е полагала подпис на
посочените ведомости, е образувано досъдебно производство № /2018г. по описа на ***,
което към настоящия момент не е приключило. Твърди се от ищцата, че до настоящия
момент ответникът не й е изплатил трудовите възнаграждения за м. април, м. ноември и м.
декември 2017г., възлизащи на 476.56лв. - брутно трудово месечно възнаграждение за всеки
от посочените месеци. Съгласно чл. 4 от трудовия договор, работодателят се е задължил да
изплаща месечното трудово възнаграждение от 1-во до 15-то число на следващия месец.
Ответникът е изпаднал в забава от 16-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи
трудовото възнаграждение.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати трудово възнаграждение за м. април 2017г. в размер на 476.56лв., ведно със
законната лихва за забава, считано от 16.05.2017г.; трудово възнаграждение за м. ноември
2017г. в размер на 476.56лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 16.12.2017г.; -
трудово възнаграждение за м. декември 2017г. в размер на 476.56лв., ведно със законната
лихва за забава, считано от 16.01.2018г., както и разноските за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Не оспорва,че в
този период ищцата е била в трудово правоотношение с него. Твърди,че предвид характера
на работата и отдалечеността на офисите на фирмата от седалището на дружеството, през
годините на работа са установили ред, по които да става отчитане на работния месец,
изготвяне на ведомостите и изплащане на трудовите възнаграждения. След като се изготвят
ведомостите от наетата от нас счетоводна къща, същите се разпечатват, изготвят се касови
ордери за сумите за трудови възнаграждения за всеки работник и документите заедно с
парите се поставят в отделни пликове за всеки офис в страната, след което те се изпращат по
1
съответните адреси. След получаване на парите задължение на служителя е да подпише
ведомостта и касовия ордер, след което същите да бъдат върнати в централата в град ***. По
този начин винаги са били изплащани възнагражденията и на ищцата. И за трите месеца има
изготвени от служител в счетоводната кантора касови ордери за получената от ищцата
заплата за процесните месеци, които лично са подписани от нея. Със същите ордери са
изпращани и суми за заявени от нея консумативи за текущия период / ток, вода и др./.
Категорично заявявам, че посочената сума като месечна заплата не отговаря на
действителността. Съгласно представения трудов договор заплатата на ищцата е 460.00 лв,
като след изчисляване на дължимите надбавки сумата възлиза на 371, 69 лв. Именно, за да се
избегнат подобни дела, управителя на дружеството многократно е изпращал имейли до
всички офиси в страната, с молба да му бъдат предоставени банкови сметки на всеки
служител, за да може по-бързо и лесно да бъдат изплащани заплатите. От страна на ищцата
не била предоставена банкова сметка, поради което практиката с изплащане на суми в брой
срещу подписване на разходен касов ордер е продължила до нейното напускане на фирмата.
Тъй като настоящото дело се предхожда от наказателно производство, образувано срещу
служител на обслужващата ни счетоводна кантора, по искане на разследващия полицай с
протокол за доброволно предаване от 03.07.2019г. от ответника са предадени оригиналите от
разходните касови ордери за изплатените заплати за месец април, ноември и декември
2017г. на ищцата. Същите били необходими за извършване на почеркова експертиза,
заключението по която е в преписката по ДП ***/ 2018г. на ***. Твърди,че работните
заплати за процесните месеци са изплатени изцяло и в брой на ищцата , с оглед на което
моли иска да бъде отхвърлен.
В с.з. ищцата лично и чрез пълномощника си *** поддържа иска.
Ответникът р. пр. не изпраща представител. Оспорва иска с писмена молба-становище.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на становищата на
страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото доказателства
направи следните фактически и правни изводи:
Нямо спор по делото, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника считано от
25.02.2011г. , като е изпълнявала длъжността „куриер“ на пълно работно време с място на
работа офиса на фирата в гр.Смолян, което е видно и от трудов договор №***г. Няма
спор,че трудовият договор ,сключен за срок от 6 месеца изпитателен срок се е
трансформирал в безсрочен и че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено
считано от 20.02.2018г., с едностранно волеизявление на ищцата по реда на чл.327 ал.1т2 от
КТ-поради неплащане на трудовото възнаграждение
В отговора на исковата молба ответникът признава,че ищцата е била в трудово
правоотношение с него през процесните месеци април, ноември и декември 2017г.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СТЕ се установява,че
практиката при изплащането на трудовите възнаграждения в ответното дружество е
следната: Счетоводна къща, обслужваща дружеството изготвя ведомостите за заплати, след
което същите, заедно с разходни касови ордери и сумите се изпращат по офиси, като
задължение да се изплатят трудовите възнаграждения на служителите срещу подпис на
ведомостта и касов ордер има отговорника на съответния офис, като за офис Смолян -
отговорник е била ищцата ***. Месечното трудово възнаграждение, което е следвало да
получи ищцата за периода, посочен в исковата молба - м.04,м.11 и м.12.2017 г.е посочено
по месеци в к. 4 от таблицата в заключението, като информация за това вещото лице е
получила от предоставените й от ответното дружество Платежни ведомости за процесиите
месеци.
2017 година
Облагаем
ЛичниПолагащо се нетно
месец
възнагр.
осигуровки + ДДФЛ
доход
к.1к.2к.Зк.4=к.2-к.ЗАприл
476,56104,87371,69
2
к.1к.2к.Зк.4=к.2-к.ЗАприл
476,56104,87371,69
2017
Ноември
476,56104,87371,69
2017
Декември 2017
476,56104,87 371,69
Вещото лице сочи в заключението си,че от страна на ответното дружество са му
представени копия на разходни ордери на името на ***-отговорник за ***, за периода,
както следва: 29.05.2017 г.- за 669.54 лева и основание сл.аванс, консумативи, заплата за
04/2017 г. и от 19.10.2017 г. -за 1000.00 лева и основание аванс пратки и аванс заплати за 11
и 12/2017 г. Разходните ордери не съдържат необходимите реквизити - нямат поредни
номера от касова книга, подписани са само от броил сумата и получил сумата.От така
представените документи не може да се даде заключение дали сумите, посочени в к.4 от
таблицата са изплатени на ищцата, тъй като представените на вещото лице платежни
ведомости не съдържат подпис на служителите.
Искът е основателен и следва да се уважи до размер на сумите ,установени от заключението
на вещото лице, а именно посочените в к.4 от таблицата към заключението суми, по
следните съображедния:
По силата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При
неизпълнение на това задължение от страна на работодателя, работникът /служителя/ има
право да търси заплащане на трудовото възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 245,
ал. 2 от КТ неизплатената част се дължи ,ведно със законната лихва.
В настоящото производство не се установи трудовите възнаграждения на ищцата за
процесните месеци да са изплатени от ответника. Извод,че дължимите трудови
възнаграждения са зплатени не може да се направи от представените към отговора на
исковата молба РКО . От тях не става ясно,каква част от сумата е за консумативи, съответно
за заплати и че се касае за трудови възнаграждения именно дължими на ищцата, още повече
че и от заключението на вещото лице и от показанията на свидетеля Фисински се изясни,че
ищцата е изпълнявала функции на отговорник на офиса в *** като са й превеждани суми
за заплати на другите служители в офиса. След като по делото не е установи по безспорен
начин,че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищцата дължимите трудови
възнаграждения за положения от нея труд през процесните месеци , искът е основателен и
следва да се уважи до размер на нетното трудово възнаграждение , като ответникът бъде
осъден да заплати на ищцата следните суми: 371,69лв.-дължимо трудово възнаграждение за
м.април 2017г., ведно със законната лихва считано от 16.05.2017г. до окончателното
изплащане, 371,69лв.- дължимо трудово възнаграждение за м.ноември 2017г. ,ведно със
законната лихва считано от 16.12.2017г. до окончателното изплащане , 371,69лв.-дължимо
трудово възнаграждение за м. декември 2017г., ведно със законната лихва считано от
16.01.2018г. до окончателното изплащане.
Искът за неизплатени трудови възнаграждения следва да се отхвърли в частта за разликата
над уважения размер от 371, 69лв. до пълния претендиран размер от 476,56лв.за всеки един
от процесните месеци месеци.
С оглед изхода на делото, ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
разноските по водене на делото за адв.възнаграждение в размер на 296,38лв., съобразно
уважената част от иска.
3
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, седалище и адрес на управление **, представлявано от управителя ***, да
заплати на С. И. К. , ЕГН ********** с адрес ****, следните суми: сумата 371,69лв.-
дължимо трудово възнаграждение за м.април 2017г., ведно със законната лихва , считано от
16.05.2017г. до окончателното изплащане, сумата 371,69лв.- дължимо трудово
възнаграждение за м.ноември 2017г. ,ведно със законната лихва, считано от 16.12.2017г. до
окончателното изплащане ,сумата 371,69лв.-дължимо трудово възнаграждение за м.
декември 2017г., ведно със законната лихва считано от 16.01.2018г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете за дължими трудови възнаграждения за процесните месеци – април,
ноември и декември 2017г. в частта за разликата над уважения размер от 371, 69лв. до
пълния претендиран размер от 476,56лв. за всеки един от посочените месеци.
ОСЪЖДА ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, да
заплати на С. И. К. , ЕГН ********** с адрес ***, съдебни разноски по делото в размер на
296,38 лв., съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен срок,
считано от 16.10.2020г.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4