№ 3089
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110202552 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) № 10185968, издаден от СДВР, с който
на И. В. Я., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата жалбоподателят посочва, че не е нито собственик, нито
ползвател на процесното МПС, с оглед на което липсва основание за
ангажиране на административнонаказателната й отговорност. Направено е
искане за отмяна на атакувания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не явява,
представлява се от упълномощен защитник – адв. П. от АК - Видин. В
пледоарията си по същество моли жалбата да бъде уважена по изложените в
същата съображения, претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, представлява се от юрк. К., в
писмени бележки моли за потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски.
Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от
лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи
1
следната фактическа обстановка:
На 06.12.2023 г. в 16:20 часа неустановено лице управлявало л.а. БМВ Х4
ХДРАЙВ 20Д, с рег. № ****** собственост на „УниКредит Лизинг“ ЕАД, в
гр. София, на бул. Ботевградско шосе до № 330, с посока на движение от ул.
Кривински път към Околовръстен път, със скорост от 71 км./ч. при
ограничение на скоростта от 50 км./ч., след отчитане на допустима грешка
толеранс. Нарушението било установено с техническо средство за
видеоконтрол АТСС, представляващо одобрен тип автоматизирана система,
която към момента на нарушението е преминала преглед за техническа
изправност. Нарушението било извършено в условията на повторност, в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/6420873 от 15. 02. 2023г.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е
Уникредит Лизинг ЕАД, с ползвател В.Д.Д-Ф.
На 27.12.2024г. е подписана и представена по делото декларация от
управителя на дружеството – ползвател – свидетелят М. М. Х., но текстът не
бил изпълнен от него. В същата било удостоверено, че на 06.12.2024г. в 09:00ч.
автомобилът бил във владение на жалбоподателя, като последният го върнал
на същата дата в 16:20ч.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол за използване на АТСС, протокол
от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за
одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на
автомобила, показанията на свидетеля М. М. Х., както и от съдебно –
графическа експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районният съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
2
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било в
изправност, а лицето, което е боравило с него при установяване на
нарушението е било надлежно обучено за работа с АТСС.
Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е описано
достатъчно подробно в обжалвания фиш - посочено е на кой път и точно къде
е извършено същото, в каква посока на движението е установено
нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени,
поради което съдът намира, че същото е описано напълно и в достатъчна
конкретика.
Нарушението е извършено на 06.12.2023 г. С изменението на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19
от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е
предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на
извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в
частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и
нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл
издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява
в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №
1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване,
за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС.
На следващо място, съдът отбелязва, че е в сила новата наредба (№ 8121з-
532/12.05.2015 г – обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 г.), която регламентира
използването на технически средства за установяването на нарушения,
изразяващи се в движение с по-висока от позволената скорост, като
3
тълкувателното решение на ВАС вече е неактуално по въпроса за това, че само
със стационарна камера могат да се установяват такива нарушения. Наредбата
работи с понятието автоматизирани технически средства и системи (АТСС), в
което понятие се включват както мобилните такива, така и стационарните,
което е видно и от чл. 2 на Наредбата.
Същевременно обаче от материалите по делото се опровергава
авторството на нарушението. Същата е била изградена единствено на база
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, чиято удостоверителна сила се
опровергава от показанията на свидетелят М. Х., който е категоричен, че не
познава жалбоподателя и, че не й е предоставял владението на процесния
автомобил. В съдебно заседание на 15.04.2025г. свидетелят категорично
заявява, че почеркът не е негов, а подписът прилича да е негов, но не е
сигурен. От допуснатата и приета по делото почеркова експертиза се
установява, че ръкописният текст, с който е попълнена „Декларация №
433200-135998/24г., не е изпълнена от М. М. Х., а подписът за „Декларатор“ е
изпълнен от него.
Съдът изцяло кредитира с доверие показанията на свидетеля Х., които
изцяло се потвърждават от експертното заключение, което съдът цени като
обосновано.
Ето защо този съдебен състав намира, че по делото не се събраха каквито
и да е доказателства, че именно жалбоподателят е автор на установеното
нарушение, поради което обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да заплати в полза на
жалбоподателя сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокат и
сумата от 750 лв. – разноски за експертиза. Съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид
фактическата и правна сложност на делото, проведените четири открити
съдебни заседания и активното участие на процесуалния представител на адв.
П..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ електронен фиш № 10185968, издаден от СДВР, с който на
И. В. Я., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т.
3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на И. В. Я., с ЕГН ********** сумата от
300.00 /сто/ лева, представляваща направени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА СДВР да заплати по сметка на СРС сумата от 750 лв.,
представляваща разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5